Останалото » Истории
|
Великият номер 2Maxim-идолът Бъз Олдрин е вторият човек, стъпил на Луната! Тия дни забавното деде издаде любопитни подробности от онзи 20 юли 1969-а, и ние ти ги сервираме топли – заедно с историята на тоя забележителен човек
 4 снимки 
|
Докато колегата му Нийл Армстронг влиза в историята и става суперзвезда с “малката стъпка и голяма крачка за човечеството”, Бъз дълго време си остава супернеизвестен. Класически Maxim-неудачник, но и Maxim-идол! Днес Олдрин е енергичен и усмихнат 77-годишен дядка, все още способен да разказва увлекателно за подготовката на полета до Луната с Аполо 11, за първата си стъпка на лунна почва на 20 юли 1969-а (заснета с личния му фотоапарат) и дори за първото си уриниране там. Роден е на 20 януари 1930 в Глен Ридж, Ню Джързи, с името Едуин Юджийн Олдрин. Потомък е на семейство с военни традиции и съответната дисциплина. Прякорът му “Бъз” идва от малката му сестричка – не можела да каже "брадър", а му викала "бъзър". Едуин няма нищо против новото си име, но чак през 1988-а, близо 20 години след подвига, се решава официално да го приеме за своите публични изяви. Амбициозният младеж не си губи времето с момичета и глупости, а продължава семейните традиции и логично завършва с отличие военната академия Уест Пойнт. После участва като летец в Корейската война, където записва в актива си 66 бойни мисии и два свалени МиГ-15. След края на пукотевиците Бъз става инструктор във военновъздушната база Нелис в Невада, а по-късно защитава докторат по астронавтика в Института по технологии в Кеймбридж, Масачузетс. Надеждите за открития космос добиват ясни очертания през октомври 1963, когато Олдрин получава покана да се включи в подготовка на астронавти, за която са селектирани само 14 души.
"След 1961-а президентът Кенеди наблегна на космическата ни програма", спомня си Бъз. "Вместо да се състезаваме с СССР в околоземна орбита, се реши да преследваме и по-далечни цели – да отидем до Луната преди края на 60-те."
След мисията Аполо 8 през лятото на 1968-а бъдещият командир на Аполо 11, Нийл Армстронг, лично съобщава на колегите си Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, че е планирана нова космическа мисия – до Луната. "Забравил съм точно как стана, но си спомням, че съвсем между другото казах на жена си – скъпа, май ще ходим на Луната", отбелязва небрежно Бъз. "Какво помня най-ясно? Как престанах да пуша лула три седмици преди старта. А се отказах и от пиячката три дни преди това. В открития космос трябваше да носим т. нар. “облекло за задържане на фекалиите”, което се слага под бельото и събира изпражненията по време на продължителен полет. Затова рано сутринта си намазах задника с някакъв бебешки крем против обриви от пелени."
Хората като тебе, които не са се качвали на ракета, често питат Бъз "не ви ли беше страх". Отговорът е категорично и чистосърдечно "не". "В момента, когато се отделяш от Земята, виждаш само как се сменят цифрите на контролното табло. Ако имах шанс отново да ида на Луната, щях да гледам през илюминатора по време на кацането, вместо да се зверя в компютъра и всичките други неща, които тогава се налагаше да гледам."
По същия естествен и мъжки начин Бъз коментира и малшанса да стъпи втори на Луната. "За обществеността щеше да е неприемливо, ако командирът беше останал вътре в модула, а най-младшият по чин – аз, да беше обсебил цялото внимание като човека, стъпил пръв на Луната. Можеше да съм и аз, само че бяха монтирали еластичната връзка за слизане откъм страната на командира Нийл. Но и това не беше от решаващо значение. Знам, че бе взето правилно решение кой да слезе пръв, и не се сърдя на никого. Аз съм военен и правя каквото ми наредят."
Зад тези думи обаче човекът очевидно опитва да скрие голямата си горчивина. След мисията се изписват тонове хартия за несбъднатото желание на Олдрин да бъде първият на Луната. Темата се появява и в сериала From The Earth To The Moon, направен по мотиви от книгата на Андрю Чайкин Човек на Луната.
Днес обаче спотаените космически дрязги са дълбоко потулени, а наяве излизат любопитни подробности, пренебрегнати в героичните първи минути след епохалното дело. "Факт е, че при слизането от космическия модул се движиш приведен, а и почти нищо не можеш да видиш с тази огромна раница на гърба си. Според подробния протокол на полета аз трябваше леко да притворя люка. Затова при слизането си казах, ще се върна и леко ще го притворя, като ще внимавам да не щракне... След време съм си мислил какво ли щеше да стане, ако по някаква причина вратичката се беше захлопнала и залостила, хаха".
При слизането Бъз и колегите изведнъж разбрали, че на Луната се ходи по-лесно, отколкото на Земята. "Защото силата на гравитацията е много по-малка. По протокол трябваше да останем първите 10-15 секунди на края на стълбата, държейки се за нея, за да проверим стабилността и т.н. Веднага разбрах, че това не е необходимо, понеже се оказа много лесно да се движиш наоколо. В този миг реших полека да напълня торбичката си за урина, за да си нямам грижи с тази дейност по-късно. Всички пикахме на Луната! Но за това се мълчеше – казвам го сега за пръв път".
Малко по-късно тримата американски герои гордо побиват флага на САЩ на лунна почва. Докато ги следят хиляди земни тв и радиостанции, Бъз отговаря на телефонно обаждане от президента Ричард Никсън. "Езикът ми се върза и не знаех какво да кажа. Доста ми беше писнало да слушам от хора, които са летели в Космоса, че като погледнеш Земята оттам, тя изглеждала невероятно тиха и спокойна и между страните нямало граници. Единственото, което помня е, че изпитах много особено чувство, сякаш съм се изгубил, и ми се прииска веднага да се връщаме там, у дома, на нашта си планета".
Бъз Олдрин прекарва в Космоса общо 12 дни, 1 час и 52 минути. През март 1972 се пенсионира – след 21 години вярна служба като астронавт. След НАСА обаче животът му далеч не протича като в безтегловност – завръщането на Земята е последвано от години наред депресия и алкохолизъм. В автобиографията си той разказва как все пак е успял да се пребори с тях. В момента е ограничил пиенето до няколко протоколни глътки на официалните приеми, които посещава в качеството си на член на борда на управителите на Националното космическо общество на САЩ
Moonwalkers!
Първите петима, стъпили на Голямото Сирене Там Горе1. Нийл Армстронг
от Аполо 11, каца на 20 юли 1969
2. Бъз Олдрин
от Аполо 11, 20 юли 1969
3. Пийт Конрад
от Аполо 12, 19 ноември 1969
4. Алън Бийн
от Аполо 12, 19 ноември 1969
5. Алън Шепърд
от Аполо 14, 5 февруари 1971
Аполо 11: фактите
Стартира на 16 юли 1969. Екипажът му включва командира Нийл Олдън Армстронг, пилота на командния модул Майкъл Колинс и пилота на лунарния модул Едуин Юджийн "Бъз" Олдрин Джуниър. Кацат на Луната на 20 юли 1969. Първите думи на командира Армстронг към контролната кула в Хюстън, Тексас, след приземяването, са: "Хюстън, тук е база "Спокойствие". Орелът кацна." (Фразата “the eagle has landed” заради случая и до ден-днешен е символна в английския език.) Според уговорката с наземния навигатор Чарли Дюк екипажът започва да се нарича база "Спокойствие" след кацането на Луната, а “орелът” е името на лунарния модул на космическия кораб Кълъмбия.В 2,56 ч. координирано универсално време Нийл Армстронг пръв стъпва на Луната и произнася знаменитата си реплика: "Това е една малка крачка за човека, но огромен скок за човечеството." След малко слиза и Олдрин и казва: "Красота... Красота... Величествена пустош".
Двамата прекарват на Луната около два часа и половина, в които си водят бележки, правят снимки и взимат проби от лунната повърхност с общо тегло 21,5 кг.
Когато приключват, двамата се прибират в лунарния модул за почивка. След 7 часа сън ги събуждат от контролната кула и започват приготовленията за връщане. В 17,54 ч. на 21 юли са включени двигателите на Ийгъл и след престой от 21,36 ч. първата земна експедиция, посетила Луната, я напуска. Преди излитането Бъз получава инструкции за полета от кулата и докладва: "Хюстън, прието, ние сме първи на пистата". ("Много съм горд с тази реплика", обяснява Олдрин, "защото в нея има две шеги: първо, освен нас там нямаше никого, и второ, категорично нямаше никаква писта")
