Джим, който по-късно става известен като кучето-чудо, е роден на 10 март 1925 заедно с още шест сетерчета. Няколко месеца по-късно попада в ръцете на Сам ван Арсдейл, който по това време живее в Уест Плейнс (САЩ). Сам изпраща малкия черно-бял сетер на училище, за да бъде обучен за ловджийско куче, само че Джим не се задържа дълго време там - по простата причина, че винаги знае къде точно се намира плячката и обучението му се оказва напълно безсмислено.

Когато Джим става на три, собственикът му купува хотел в Седалия и се местят там. В един горещ есенен ден Сам извежда кучето си на лов и – според легендата – по някое време промърморва „да седнем и да починем под сянката на онзи кестен”.  Джим без колебание се затичва и ляга най-спокойно под кестена.  Ван Арсдейл остава като гръмнат и нарежда на сетера да му посочи дъб, а кучето най-естествено го прави. След това в последователен ред намира орех, кедър, обикновен пън и дори леска. Тогава на Сам му минава през главата, че в Джим има нещо супер специално и че той трябва да разкрие необичайните му умения.

Постепенно кучето разкрива уникалните си способности, които включват разпознаване на цветове, намиране на коли по регистрационния номер, посочване на професията на непознат, познаване на пола на неродени деца и много други, и то на няколко езика (разбира се, че не може да говори – просто избира съответния отговор от купчина листчета).

Приемането на команди на няколко езика, посочването на хора, коли и предмети се оказват дребна работа пред способността на кучето-чудо да предскаже бъдещето. Успява да познае седем години поред кой ще е победителят в конните надбягвания в Кентъки. През 1936, точно преди  Световните серии по бейзбол, Арсдейл в присъствието на няколко приятели взима две листчета, поставя ги пред  кучето и казва: „Джим,  тук имам имената на двата отбора. Би ли ни казал кой ще е победителят?” Джим поставя лапата си върху листчето с надпис „Янките”. Улучва.

В същата година Джим “познава” и името на бъдещия президент на САЩ (Рузвелт), но въпреки точността на предсказанията му,  Сам Арсдейл отказва да го използва за печалба от хазартна дейност или пък да позволи на някой друг да го ползва за същото. Сетерът междувременно се е превърнал в изключителна сензация и е подложен на изследвания в редица университети.
Арсдейл получава оферта от 665 хил. долара (огромна сума за времето) за участие на кучето във филмови продукции за една година. Той естествено отказва с обяснението, че способностите на Джим са извън неговите разбирания и че не иска да ги комерсиализира по никакъв начин.

На 18 март 1937 Сам извежда Джим на разходка край Седалия. Качват се в колата, а когато пристигат до близкото езеро, кучето само след няколко метра пада на земята и колабира. Желанието на Сам Арсдейл е да погребе кучето в семейният парцел на гробището в Маршал, но не му разрешават и погребва Джим пред портите на парка. По ирония на съдбата гробището се разширява и днес гробът на Джим се намира в пределите му. Според официалната статистика това е най-посещаваният гроб в Маршал