Останалото » Истории
|
Да го духат бедните!Клошар опитва да разбие бетонна стена с глава, друг пали косата си, а трети сам вади с клещи един от малкото си останали зъби – и всичко това срещу няколко долара и бутилка уиски! Представяме ти Bumfights – наш любим суперскандален филм, нещо като Jаckass, ама с реални бездомници! На които просто им се ебава майката!
 18 снимки 
|
Спрете записа! Спрете записа! Не искам да разговарям с теб!” – доктор Фил е яко възмутен (водещ на популярно ток-шоу в Щатите, нещо като Миглена Ангелова, но дипломиран психолог и по-плешив – б. р.), и гони госта си от студиото още преди да е изрекъл и една дума. Гостът е Тай Бийсън, един от продуцентите на Bumfights (“битки между просяци”). Тай започва бурно да протестира, докато охраната на шоуто го извежда зад кулисите. Щурият младеж е поканен в шоуто, за да защити публично своя шокиращ проект, но успява да вбеси водещия още със своята видео визитка, в която с иронична усмивка на уста обяснява как всъщност помага на клошарите и че за него те са истински самородни таланти. Всичко това нямаше да е толкова скандално, ако думите му не бяха изречени на фона на шокиращи кадри на брутални каскади и най-различни форми на насилие над бездомници! Защото това е най-якото възможно шоу! В него Тай и колегите му
подкупват най-изпадналите в обществото, карат ги да вършат уникални, зловещи, дори отвратителни простотии, снимат всичко и го сглобяват във филм
Тай споделя, че е натрупал милиони от успешното си начинание и че изобщо не е изненадан от огромния си успех. “Просто живеем в един откачен свят”, хили се той. Арогантното му поведение е част от стратегията за скандализиране на американското общество. Това му носи доста омраза, но и огромна публичност, която впоследствие се превръща в пачки. Само за първите няколко месеца от DVD-то Bumfights: Cause for Concern са продадени 250 хил. копия (по 19,95 парчето, което прави 5 млн. долара) и то без абсолютно никаква реклама. Оказва се, че това е само началото – следва представяне на филма в суперпопулярното радиошоу на Хауърд Стърн, след което поръчките буквално затрупват младите продуценти, а филмът става тема номер едно на новините по всички телевизионни канали. Обществото е скандализирано. Повечето американски граждани първосигнално осъждат авторите на зловещото шоу и настояват те незабавно да бъдат тикнати да гният в затвора.
Оказва се обаче, че младежите всъщност не нарушават закона и че въпросът е по-скоро морален.
Всеки един от бездомниците участва доброволно във филма, като получава в замяна храна, 10-20 долара и/или бутилка уиски
Тези нелепи “хонорари” обаче са напълно достатъчни, за да убедят изпадналите алкохолици да вършат неща, които човек в нормално състояние не би опитал. В същото време камерата не спира да снима, дори когато ужасени минувачи опитват да прекратят пиянския бой и викат полицията или линейка. Две от “звездите” на Bumfights са клошарите Руфъс и Дони. Руфъс бързо се превръща в национална знаменитост, с прякора “Клошаря-каскадьор” – негов специалитет са доста опасните и безсмислени каскади (изпълнени без абсолютно никакви мерки за безопасност), като например спускане
с количка от супермаркет по стръмно стълбище, удар с глава в стена и скок от 2-3 м височина. Дони пък (Доналд Бренън, не онзи на Нети), също под въздействието на алкохола, е винаги готов за малоумни кретении, които изобретателните оператори му подхвърлят – като например
да се изака на тротоара
Той още носи спомена за участието си в кретенското шоу буквално на челото – там с големи букви е татуирано Bumfights (Руфъс носи същия надпис на пръстите на ръцете си). Един от най-скандалните и коментирани моменти във филма е онзи, в който
пиян клошар сам вади един от предните си зъби с огромни клещи
“Зъбът така или иначе си беше за вадене”, пали се Рей Летиша (съпродуцентът на филма). “Целият беше изгнил. Платихме му двайсет долара и му купихме бутилка уиски.”
Пред медиите Рей и Тай (това всъщност не са истинските им имена, но двамата се представят навсякъде под тези псевдоними) се държат така, сякаш не разбират в какво точно ги обвиняват. Според тях те просто документират това, което така или иначе се случва по улиците, но обществото се прави, че не забелязва. И действително навсякъде е пълно с пияни клошари, които редовно се млатят или правят други простотии – а момчетата просто се оказват на точното място в точния момент, за да го заснемат. Те твърдят, че това съвсем не е толкова лесно. “Не е достатъчно просто да извадиш двайсетачка. Трябва и да си доста убедителен.” Често обикалят с камерата си по цяла нощ, на места, където бял човек не смее да стъпи. И са доволни, ако на сутринта се приберат с още 2 минути материал за филма.
С припечеленото двамата си купуват скъпи коли и огромни къщи (в тази на Рей, например, има зала за боулинг), но
част от приходите се заделят за най-различни организации, подпомагащи бездомниците
Въпреки това се стига до съд – дела завеждат не само главните герои Руфъс и Дони (подучени от алчни адвокати), но дори и щатът Калифорния. Двамата продуценти обаче се измъкват невредими от цялата ситуация – отнася го трети човек, който всъщност е може би най-преебаният герой в цялата история (по-преебан дори от клошарите). Той се казва Райън Макферсън и е нещо като идеолог на проекта. Още на 14 години Райън започва да обикаля родния Сан Диего и да снима с камерата си най-различни интересни неща – бой между съученици (и съученички) и
всякакви каскади тип Jackass (идеята за което впрочем нищо чудно да е взаимствана точно от Bumfights)
Бездомникът Руфъс му е нещо като приятел – Райън често му купува храна и алкохол, дори му прави компания на празници като Коледа и Деня на благодарността. Райън е и човекът, който заснема откачените каскади на храбрия клошар. Впоследствие 18-годишният самороден талант продава правата на суровия материал (заснемането на който му отнема цели 4 години) на двамата предприемчиви хитреци Рей Летиша и Тай Бийсън (които по това време са на по 24-25 години). За тях остава лесната задача да съберат най-интересните кадри, заснети от тийнейджъра, и да продуцират филма Bumfights: Cause for Concern. За тях впоследствие остават и всичката слава и пари, а за Райън започват големите проблеми. На 28 юли 2006-а неудачникът дори влиза в затвора за 6 месеца, като срещу него свидетелства и бившият му другар Руфъс. Макферсън се явява изкупителната жертва за пред обществото, въпреки че от 2001-а година насам няма нищо общо с Bumfights – правата се държат изцяло от Летиша и Бийсън, които междувременно продуцират цели 3 продължения на филма (съвсем не толкова скандални, но пък продължават да им носят добри пари). Руфъс и Дони печелят гражданските дела и солидни компенсации за “претърпяното унижение”. “Каскадьора” успява да започне нов живот и да си намери работа, обаче Дони и до днес (ако въобще е жив) живее в някой кашон и продължава да се налива с евтин алкохол
Героят в сянка
Райън Макферсън е истинският създател на Bumfights, който вместо заслужените пари, коли и скъпи курви, получава ефективна присъда в мрачен затвор! Все още ли вярваш, че животът е справедлив?!Когато през 2001-а продава правата за филма си на Летиша и Бийсън, Райън е едва на 18. Режисьорско и операторско майсторство той изучава... на улицата – докато снима. “Специализираните школи за кино са за тъпанарите, на които все някой трябва да им казва кое как се прави. На техните филми обаче липсва собствен стил и креативност. Затова и всеки “студентски” филм е просто скапана имитация на Тарантино.” Макферсън разчита много повече на усета си и на това, че още от тийнейджър е буквално на бойното поле – веднъж, по време на снимките на документалния си проект It’s Worse Than You Think, той попада на масов бой между враждуващи банди в Сан Франциско и едва отървава кожата – само на два метра от него (и обектива на камерата му) някакъв изрод наръгва едно момче в гърба с огромен нож. “Честно казано, крайно време е да си вземем оръжие”, разсъждава Райън, който не възприема себе си като злодей. “Тъпо е, че обществото винаги иска да убие вестоносеца, а не виновника за лошата новина. Това е все едно да обвиняваш военния фотограф за смъртта на невинни хора. Нашите занимания не са много по-различни”. Според него насилието е част от живота, колкото и на повечето хора да не им се иска да си го признаят. Въпреки че е осъден на 6 месеца затвор, а баща му – да плати 300 хил. долара обезщетение на клошарите (понеже Райън бил непълнолетен, докато снимал скандалните кадри), младият творец не се отчайва и не спира работа по най-различни кино и видео проекти (за които можеш да се информираш своевременно на www.stabtheprincess.com). А на въпроса как се подготвя за престоя си в затвора, отговаря небрежно “правя много секс и опитвам да приключа всички проекти, по които работя в момента. Освен това си остригах главата и започнах да си отглеждам брада.” Днес Райън е на свобода (излежа присъдата си през втората половина на 2006-а) и пак се занимава със социално ангажирани и силно шокиращи проекти, които обаче сам продуцира с компанията си Indecline Video
Клошарят-звезда!
Руфъс Хана никога не е имал личен асистент, гримьор или фризьор. И въпреки това е един от най-популярните американски актьори в началото на този век“Клошарят-каскадьор”, както е по-известен откачалникът, започва да кърка здраво още от 14-годишен и то не поради някакви семейни проблеми, ами “просто ей така, и аз не помня точно защо.” На 27 постъпва в армията, но скоро след това, по време на учение, получава сериозна травма и е освободен като негоден за военна служба. Оттогава започва да пие още повече да затъва безвъзвратно, спейки по улиците. Един ден при него идва момче с камера, което му предлага 5 долара, за да блъсне главата си в контейнер за боклук. Приема веднага – “първата ми мисъл беше, че с тези пари ще мога да си купя бира”. Успешното сътрудничество между тийнейджъра-режисьор и клошаря-пияница води до множество нови каскади и брутални сцени, при една от които Руфъс пребива бездомника Дони, чупейки крака му на две места. “Ако има ден от живота ми, който да ми се иска да не се беше случвал изобщо, това ще е този. Дони ми е приятел”, разкайва се впоследствие нещастникът и се оправдава, че перманентно бил мъртвопиян. След като спечелва делото срещу продуцентите на Bumfights, Руфъс спира пиенето и започва нов живот. Днес работи като бояджия и разправя, че е нов човек. Единствената му връзка с лудото минало е татуировката Bumfights на пръстите на ръцете му
