Останалото » Истории
|
Кютек!Най-забавните сбивания във футбола. Без тях играта щеше да е леко скучна!
 10 снимки 
|
Гуша за гуша!
ЦСКА – Левски (1985)
19 юни, финал за Купата на България, краен резултат 2:1 за червените. Историческият търкал, след който ЦСКА бе кръстен на пакет цигари, а Левски – на пита кашкавал, започва след мощна балтия на Коце Янчев в краката на Емил Спасов. Вместо да се изтъркаля по кристианороналдовски, левскарят се затичва към лошия и започва да го души. Естествено, пръв на помощ се притичва сравнително неизвестният тогава млад кибритлия Христо Стоичков, което води до всеобщ мариз на няколко пъти, заради който съдията Аспарух Ясенов (жертва на възродителния процес, оригинално Ахмед Яшар; и той отнася лекичко шамари) дава червени картони на Янчев и Спасов. След мача с решение на ЦК на БКП (предизвикано от болния фен на ЦСКА и втори в държавата Милко Балев) двата отбора се разформироват, кръщават ги Средец (малко по-късно ЦФКА “Средец”) и Витоша, а завинаги от футбола са изгонени Ицо и четирима от Левски – Боби Михайлов, Пламен Николов, Спасов и Емо Велев–Кокала. Слава Богу, след година и нещо опрощават наказанията, щото иначе нито щеше да има “този фантастичен, този невероятен Боби” на вратата на национала, нито “Златна топка” за Естойков
Майку ти йебем!
Роберт Ярни – Зоран Миркович (1999)
И Сърбия, и Хърватска се нуждаят от победа в тоя техен квалификационен сблъсък в Загреб, за да се класират на Евро 2000. Нещата излизат далеч извън рамките на футболен мач – заради войната през 90-те, с екстремни глупости като националистически знамена и от двете страни, сакати хърватски ветерани от войната, представени преди мача под овациите на стадион “Максимир” и т.н. На всичкото отгоре точно преди края на първото полувреме сръбският защитник Миркович пада артистично за фал, а хърватският халф Ярни се навежда над него и почва да крещи сосни псувни в лицето му. Миркович се вбесява, протяга ръка и... стисва ташаците на Ярни! Разбира се, веднага е изгонен, но в Белград се превръща в герой – сякаш е отстрелял хърватски войник
Дребен и вреден!
Бишенте Лизаразу – Лотар Матеус (1999) и Нико Ковач (2002)
Немците извън Бавария често наричат иронично Байерн “ФК Холивуд” – заради позьорщината, вечните драми в тоя отбор и честите разправии между съотборници. Най-впечатляващ там като че ли беше французинът Лизаразу, който участва в ред побоища, но приключи кариерата си непобеден в бокса. През 99-а той грабна безапелационно “титлата” в средната категория, след като шамароса Матеус на тренировка. През ноември 2002 пък защити реномето си, отново на тренировка, като се сби с хърватина Ковач. Наложи се помощник-треньорът Михаел Хенке да се метне да ги разтървава, а старшията Отмар Хицфелд отмени цялото занимание за деня
Кучето напада!
Левски – ЦСКА (1976)
Финалът за Купата на Съветската армия на 2 юни свършва 4:3 за сините, но остава в историята по-скоро със забележително сбиване. Бързоногото крило на ЦСКА Георги Денев не успява да изтърпи поредната балтия на персоналния си Матераци – Иван Стоянов. Денев, по прякор Кучето (логично), се мята върху съперника и го центрира с десен прав в носа. В мелето се включват всички футболисти, а мачът е прекратен за седем минути. Наказание получава само Кучето, останалите получават забрана да дават изявления за бойния клуб
Кенгуру или горила?
Австралия – Нигерия (2000)
Мач от груповата фаза на олимпийския турнир в Сидни, завършил 3:2 за африканците, с който те елиминират домакините. Той обаче няма да се запомни с някакви футболни достойнства, а с мощния масов кютек през второто полувреме, в който се включиха общо... 21 играчи! Единствен вратарят на Австралия – Дани Милошевич – по някаква причина остана настрана, което пък го прави направо култов в очите на Maxim. Всичко започна от фал на австралийския капитан Брет Емертън срещу нигерийския нападател Джулиъс Агахоуа. Побоищата продължиха няколко минути, като в крайна сметка бяха изгонени само двама – Емертън и Селестин Бабаяро, тогава в Челси. Австралия впоследствие изравни от 0:2, но Виктор Агали вкара победния гол за тогавашните действащи олимпийски шампиони
Кунг-фу!
Джон Хартсън – Еял Беркович (1998)
Става дума за двама съотборници, тогава – в Уест Хям. Евреинът Беркович си носеше репутацията на скандалджия, а да не говорим пък за уелсеца Хартсън, чийто фитил беше по-къс и от пишка в редакцията на Maxim. На една тренировка разиграха много забавна сценка – Хартсън спъна Еял, Еял нещо там го плесна по бедрото, а гологлавият удушвач се изнерви и го ритна зверски в брадата. Но нещата не спряха дотам, а продължиха по вестниците – Хартсън обвини Беркович, че използва шумотевицата около случая, за да си уреди добър трансфер, което беше малко селско – защото самият Хартсън, още преди наказанието му да влезе в сила, си уреди да премине в Уимбълдън срещу 7 млн. паунда
Междуконтинентална супа!
Германия – Аржентина (2006)
Напрежението в тоя вече прочут четвъртфинал между стари надървени съперници стигна кулминацията си при дузпите. Не стига, че Леман си бил чел някакво листче с това кой от аржентинците в кой ъгъл бие, ами немците – неизбежно сякаш! – победиха общо с 4:2. Аржентинците – също сякаш неизбежно – побесняха. Искрата беше жестът на Тим Боровски към южноамериканската скамейка, след като си вкара дузпата – той доближи пръст към устните си в смисъл на “шшшшт, тихо”; Фабрисио Колочини нападна Оливер Нювил, а после аржентинската резерва Леандро Куфре настъпи Пер Мертезакер и се стигна до масов търкал
Давид и Голиат!
Карлос Тевес – Карлос Алберто (2005) и Маркиньос (2006)
Днес суперзвездата Тевес е любимец на съотборниците си, но преди това, в Коринтианс, хич не било така – все пак става дума за аржентинец в бразилски клуб. Първо през 2005-а си размени тупаници на тренировка с Карлос Алберто, и се наложи треньорът Емерсон Леао да ги разтървава. Леао беше сменен от аржентинската легенда Даниел Пасарела, но дори това явно не оправи настроението на Карлитос – той се сби по-късно и с резервата Маркиньос (не този от ЦСКА, а друг – б.р.), въпреки че сериозно му отстъпваше в ръстово отношение. И двамата бяха глобени (третата яка глоба на Тевес в Коринтианс само за четири месеца)
Киоку-шин-Бобан!
Звонимир Бобан – сръбски полицай (1990)
Това е точно когато националистическото напрежение между сърби и хървати взе да взима сериозни размери, и, уви, доведе до цяла война. Тази случка в Хърватска и до ден-днешен я наричат “първата битка от войната” – в югославското дерби Динамо (Загреб)-Партизан. Преди мача и от двете страни си правят скомина – сръбските фенове например отвинтват номера на хърватски коли и завинтват белградски табелки, за да излъжат местните фенове да почупят местни автомобили и т.н. Най-исторически обаче си остава младият халф на Динамо Бобан (впоследствие – играч на Милан и според нас един от най-добрите халфове за всички времена – б.р.), който след мача ритва каратистката сръбски полицай, защото ченгето (според Бобан) биело хърватски фен. Естествено, хърватските националисти издигат Звонимир почти до статуса на национален герой
Масова сцена!
Америка – Чивас де Гуадалахара (1982)
Толкова голям бой, че и до ден-днешен в това мексиканско дерби и двете страни развяват плакати с надпис “помните ли 1982-а”. Финал за купата на стадион “Ацтека” в Мексико Сити; гостите от Гуадалахара водят с 3:0, обаче почват нещо да се закачат с резервите на Америка. Резултатът? Петминутно фантастично меле от около 100 човека – футболисти, ченгета, журналисти и фенове, в което един от играчите на Чивас дори открадва полицейска палка и почва да налага с нея противникови играчи. “Беше като войната във Виетнам”, спомня си по-късно нападателят на Америка (и един от най-уважваните мексикански треньори днес) Алфредо Тена. “Толкова се мразехме още от юношеските формации, че само един поглед накриво беше достатъчен”. За радост, минават без жертви. Наказани са общо 17 играча и от двата отбора
Ташаааак!
QPR – младежкия на Китай (2007)
Младите китайски футболисти пристигат на лагер в тренировъчната база на Челси. Оказва се, че младите китайски футболисти са супер прости и сякаш хванати от гората! Първо наритват несръчно резервния отбор на домакините си, а два дни по-късно, в мач с Куийнс Парк Рейнджърз, нещата си ебават майката централно. Защитникът Гао Лин удря противник, и тази иначе приятелска контрола ескалира до масов бой с 30-35 човека и от двата отбора, включително треньорските щабове. Мачът е прекъснат, китайското правителство отзовава своите, а най-пострадал е някой си Жен Тао, със счупена челюст. Треньорът на QPR пък – Ричард Хил – е уволнен заради въпросната счупена челюст (и вероятно като приятелски жест към китайците)
Южни страсти!
Марек – Миньор (1953)
Няма как да пропуснем и класиците на дивия Югозапад. След мача, свършил 1:2, домакините от Станкето смазват от бой съдията Никола Димитров, а за десерт си оставят няколко перничани. Кютекът е толкова здрав, че за назидание отборът от днешна Дупница е пратен директно в окръжните групи
Вратарски неволи!
Шефийлд Юнайтед – Уест Бромич (2002)
Вратарят на Шефийлд е изгонен, а Уест Бром (тогава с треньор Гари Мегсън, сега на Болтън) водят с 2:0. Мениджърът на Юнайтед Нийл Уорнък пуска втория вратар, който е изгонен две минути след влизането си на терена; влиза шотландският защитник Дерек Макинис, който... е изгонен и той с червен картон при голямо сбиване между играчи на двата отбора. Малко по-късно йоркшърци, които вече нямат право на смени, губят още двама полеви играчи заради контузии и мачът е прекратен, като преди това отборите успяват да се сбият още веднъж. По-късно Мегсън обвинява колегата си Уорнък, че нарочно е предизвикал и побоищата, и смените – именно за да бъде прекратен мачът
Мръсни софиянци!
Берое – Левски (1970)
Берое повежда. Двайсетина минути преди края Гунди се готви за голов шут, когато защитникът на зелените Стефан Иванов го блокира с някакъв вид японско “гери” в стил “Кантона срещу фен на Кристъл Палас”. Левскарите озверяват и пробват да линчуват съперника, но срещат неочакван отпор от старозагорските левенти. В самия край пък сините изравняват със спорен гол, публиката полудява и решава да си го излее (буквално) на вътрешния министър Ангел Солаков. Нищо неподозиращият левскар почти е разкъсан насред официалната трибуна, а след мача Берое е изваден от А група
Мургавите атакуват!
Ромарио – Диего Симеоне (1994) и фен на Флуминенсе (2003)
”Знаете ги аржентинците – винаги ще те предизвикат”, каза Ромарио пред медиите, след като вкара нещо като ляво кроше на Симеоне в мач Барселона-Севиля през 1994-а. По-късно, докато беше във Флу, се ядоса на фен, който метнал пилешка кълка по него на тренировка; заедно с личния си лекар, който носел прякора “мечето Йоги” (едър и космат), Ромарио се втурна след въпросния фен по стълбите на трибуните и го набиха едно хубаво. Което ни доказа, че Ромарио е същият просто устроен човечец като Стоичков, само че не толкова добър! “Да ме подиграват в собствения ми клуб?!? Няма как да стане”, заяви бразилската легенда
Шведска двойка!
Олоф Мелберг – Фреди Люнгберг (2002, 2006)
Двамата съотборници в национала на Швеция се сбиват все на големи футболни форуми – при това на два пъти! Първият път Фреди напада с юмруци Олоф, след като последният му влиза остро на тренировка на световното в Япония и Южна Корея. Вторият път е на следващото световно – в Германия, след като Мелберг открито и отровно критикува Люнгберг заради жалкото равенство с Тринидад и Тобаго в груповата фаза; тогава Фреди отново му скача, но брадатият викинг Мелберг хич не обича, цитираме, “педерасти, които се снимат в реклами за бельо” (Люнгберг известно време беше едно от лицата – и телата - на бельото Калвин Клайн за Европа – б.р.), и го попилява, преди да ги разтърват
Съ-ди-яаа-та, съ-ди-яаа-та!
Бежанец – Цар Борис (1938)
Мач от първенството на Софийска спортна област. За 90 минути тогавашните сашодиковци записват десетина яки сбивания, като до средата на второто полувреме съдията с нежно заглавие Борис Паунов вече е изгонил трима. В 67-ата минута избухва поредният въргал, в който се включват и нахлули на терена ултраси (вероятно на Бежанец). Докато те се млатят с футболистите, съперникът концентрира крошетата върху клетия Паунов. Реферът запазва самообладание, гони още четирима и прекратява мача, заради което пак е малтретиран в съдийската стая. Как точно – не е ясно
Скъсани връзки!
Аржентина – Бразилия (1946)
Това е моментът, в който реално почва отровното футболно съперничество между двете държави. Преди Втората световна такова на практика няма, или поне не е яростно. Тук аржентинците решават, че трябва да отмъстят – в мач няколко месеца по-рано, който небесносиньобелите губят с 3:1, звездата Адемир от Бразилия (и голмайстор на световното 1950) чупи крака на някой си Баталиеро. В 28-ата минута Жаир отново чупи крак на аржентинец – Саломон – и настава зверско меле; над 500 аржентински фена нахлуват на терена и отборът на Бразилия едва успява да се скрие в съблекалнята. След инцидента двете федерации скъсват ”дипломатически отношения” за 10 години напред. Това води до две важни неща – първо, Аржентина не е допусната до световното в Бразилия през 1950 (когато бразилците губят финала от Уругвай в най-посетения мач в историята на футбола – над 200 000 с правостоящите на Маракана), и второ, съседите Аржентина и Бразилия оттогава органично не могат да се траят
Страх и омраза!
Ман Юнайтед – Арсенал (1990, 2003, 2004)
Всичко започна през 1990-а, когато защитникът на лондончани Найджъл Уинтърбърн се ебаваше с шотландеца Брайън Макклеър, щото последният бил изпуснал дузпа две години по-рано; отмъщението на Макклеър беше грозно влизане в краката на Уинтърбърн, което доведе до голям побой с участието на всички играчи и от двата отбора. По-късно, през 2003-а, защитникът на Арсенал Мартин Киоун се подигра нещо там на Ван Нистелрой, след като холандецът пропусна ключова дузпа; двата отбора се посдърпаха, а това доведе до глоби и наказания за Киоун, Лаурен, Рей Парлър и Ашли Коул, все играчи на топчиите. Година по-късно Юнайтед прекъснаха серията от 49 мача без загуба на Арсенал и се стигна до “Пицагейт” – когато в коридора играчи на лондончани (май Виейра) метнаха по сър Алекс парче пица и го уцелиха в лицето
Нервен страж!
Химнасия – Велес (1994)
Ето го и шоуто на прочутия вратар на Велес Сарсфийлд – Хосе-Луис Чилаверт. Мачът си свършва без проблеми, но тъкмо тогава настава времето на нервния Чила. Вбесен, че Химнасия ги бият с 10 човека, Чилаверт вкарва една баница на изгонения Серхио Допасо; това предизвиква масов побой между двата отбора в тунела, и понеже е в тунела, ченгетата и феновете не могат да се включат, макар и да горят от желание (не ни се мисли какво би могло да стане, ако се бяха включили). Все пак полицията успява да се намеси, и според един аржентински журналист е предотвратила “масово клане” (единственият по-жестоко пострадал е тогавашният треньор на Велес, известният Карлос Бианки, по чиято глава се налага лекарите да направят няколко леки шева). Най-смешното е, че още докато трае побоят, главният съдия вика прокурор, който на място повдига обвинения срещу част от играчите. Чилаверт е най-пострадал – щото получава 13-месечна условна присъда за хулиганство
Синя ярост!
Левски – Литекс (2001)
Днес Мъри говори културно и продължава да “мичтаи”, но навремето не беше такова агънце. Гостите са взели първия мач с 4:0, а на “Герена” съдията Георги Нарлев подминава дузпа за Левски. Цялата резервна скамейка се мята на юруш срещу рефера и съперниците, а екшънът се пренася в тунела към съблекалните. Пластмасовото убежище се гъне като гъсеница от шутовете на Гошо “Рендето Вьорнер” Марков и Мъри срещу двуметровия вратар Вутов, а в мелето го отнася и ченге. Иначе мачът (за Купата на България) свършва 1:0
В царевичака!
Йонел Ганя – Корнел Фразиняну (1998), Кристиан Сапунару (2006) и Корнел Мудура (2007)
Феновете на Селтик помнят Ганя като играч на Уулвърхямптън, който през 2004 разпра коляното на Джон Кенеди (не президента, а защитник на детелините). Разбойникът Йонел обаче има дълга и скандална история. През 1998 той вкарва такова зверско кроше на съотборника си от Университатя (Крайова) Фразиняну, че последният два месеца се храни през сламка; през 2006, вече играч на Динамо Букурещ, той преследва защитника на градския съперник Рапид – Сапунару – по пистата край стадиона, но не успява да го докопа; този сезон, когато премина в Рапид, се опита да удуши страничния съдия Мудура в мач срещу Политехника, и го наказаха за цели 24 мача
Червено и забавно!
Вальо Илиев и сие – Фуртадо (2007)
Повторение на култовия мач Али–Форман в Киншаса, но насред тучните панчаревски поляни миналата пролет. Тогавашният капитан на ЦСКА Вальо Илиев събира джуджетата в отбора (Данчо Тодоров и Пиргов) и атакува апатичния на вид португалец Фуртадо. Нападателят с фамилия на попзвезда разхвърля петлетата с няколко шамара и печели по точки, но ден след това е изгонен от отбора. Година по-късно Илиев бе заточен в Чечня, а Данчо явно още не е преодолял шока, щом в един тъч не можа да избие
Чернобяла комедия!
Кийрън Дайър – Лий Бойър (2005)
Нюкасъл в момента е отборът с големи претенции и най-жалки резултати във Висшата лига, но това е друга тема. След уволнението на сър Боби Робсън, на кормилото идва бившата легенда на Ливърпул Греъм Сунес. Под негово ръководство записват няколко победи, но най-интересното идва в мач с Астън Вила, в който бирмингамци водят с 3:0. Старото куче Бойър изведнъж се вбесява, че младото крило Дайър нещо раздава команди, и пред изумените погледи на играчите на Вила се почва дърпане и дори размяна на удари между двамата съотборници. Червените картони, глобите и наказанията по-късно не могат да измият чернобелия вечен срам
Шампионска лиготия!
Интер – Валенсия (2004 и 2007)
Мачът от Шампионската миналата година е направо незабравим, макар и с лошо – резервата на прилепите Давид Наваро се втурна на терена, строши носа на Николас Бурдисо с направо учебникарско кроше и после си плю на петите, преследван от почти целия озверял отбор на Интер. Побоищата продължиха и в тунела, а вратарят Толдо, Луиш Фиго и Естебан Камбиасо дори успяха да нахлуят в съблекалнята на Валенсия, преди да бъдат озаптени от гардове. В крайна сметка се наложи Наваро да напусне Сан Сиро с охрана. Веселата случка си има и предистория – през 2004 Марко Канейра от Валенсия шибна едно шамарче на Адриано в края на безличното равенство 0:0, а едрият Адриано в отговор почти го просна бездиханен с юмрук, за което получи червен картон
Селска чест!
Греъм льо Со – Дейвид Бати (1995)
Случаят е от есента на 1995, когато Блекбърн са действащи шампиони на Англия. Идва нов треньор – Рей Харфърд, но Льо Со и Бати, макар и двамата да са играчи на Блекбърн, си имат “приказка” от година насам. Нещата излизат от контрол в мач със Спартак Москва (при минусови температури, забележи), което се превръща в най-най-ниската точка на еврокампанията на Блекбърн. Двамата се засилват да догонят топка и се сблъскват; Льо Со вкарва първата тупаница и... си чупи ръката! Нещата някак си утихват, и двамата герои остават на терена, но Блекбърн, като истински селски отбор, губи не само мача, но и самоуважението си
Лудият гений!
Брайън Клъф – фенове на Нотингам (1989)
Това според нас е една от най-идиотските и съответно Maxim-случки във футбола. След като неговият Нотингам Форест бие Куийнс Парк за купата на Англия, феновете на Форест нахлуват на терена в еуфория, размахвайки знамена. Киселата треньорска легенда – покойният Клъф (същият, под чието ръковдство Форест печелят КЕШ през 1979-а и 1980-а) нещо се чалва, недоволен от качеството на току-що завършилия мач (или нещо друго, не става ясно), нахлува на терена и почва да... удря фенове на собствения си отбор! Впоследствие се извинява по телевизията, без да даде разумно обяснение
