Останалото » Истории
|
Бахти държавата!Не, не е кисела статия за любимата България, а за забавните миниатюрни квазидържавици, на които все нещо не им достига, за да са истински държави. Чети с очила, че наистина са много малки!
 8 снимки 
|
Микронацията: що е то?
Като цяло, терминът е свързан с концепцията за националната държава от ХХ-и век, но се използва за различни непризнати, виртуални, маломерни и въобще измислени държавици. Разнообразието им е толкова голямо, колкото са малки териториите им – ако изобщо имат такива. В много случаи те заемат частна собственост в рамките на суверенна държава, необитаеми острови или пространства вън от всякаква национална юрисдикция, но нерядко съществуват само на хартия, в интернет или в главите на създателите си – до един ексцентрици, артистични персони или обикновени измамници. За авторството на термина “микронация” пък претендира Робърт Бен Мадисън, основател на кралство Талоса, което намерил за необходимо да създаде в собствената си спалня в Милуоки, в един най-обикновен декемврийски ден на 1979Началото
Първата микронация се създава на открития от Колумб през 1493 карибски о-в Редонда; през 1865 е провъзгласен за независимо кралство от Матю Доуди Шийл, жител на близкия остров Монсерат. Уникалното при Редонда е, че въпреки ежбите за трона, това покрито с гуано (т.е. здравата осрано от птици) парче вулканична скала съществува като микронация и до ден-днешен, макар че така и не е успяло да прерасне в истинско, признато от ООН кралство. Светлия пример следват и други авантюристи в различни части на света, като например Орели-Антоан дьо Тунен, опитала да отцепи от Чили бая голямо парче земя под името “кралство Араукания и Патагония” през 60-те години на ХЈХ в., или Шарл-Мари Давид дьо Майрена, който се провъзгласил за Мари Ј, крал на Седанг (територията на три племена в днешен Виетнам) на 3 юни 1888. След неуспешни опити да шитне минералните и горски ресурси на кралството си на Франция, Великобритания и Белгия, две години по-късно Майрена се споминал от скръб (или от отрова, кой знае), като преди това емитирал серия пощенски марки и произвел в благороднически сан няколко парвенюта – с което посочил на бъдещите си следовници едни от основните източници на доходи в икономиката на микронациите
Сийленд
Първата и най-известна микронация от съвременен тип е княжество Сийленд, което представлява военна платформа от Втората световна, разположена в Северно море на около 7 мили от Ипсуич. Последните военни я напуснали през 1956-а, след като явно им писнало да обикалят върху общо 550-те й квадрата, и от това се възползвал хитрецът Пади Рой Бейтс, който си я харесал 11 години по-късно, за да излъчва нелегалната си радиостанция Radio Essex. През 1968 съдове на Кралските ВМС на Великобритания навлизат в неговите “териториални води”, за да поправят навигационна шамандура близо до платформата. Синът му Майкъл започва да ги обстрелва “предупредително” и като резултат се озовава в уютната съдебна зала в Ипсуич, където обаче съдията изпада в прочутото “правно недоумение” – съоръжението, вече наричано Сийленд, се намира извън териториалните води на Великобритания, обявено е за независима държава още предната година, и от гледна точка на международното право поведението на Майки излиза съвсем резонно. Окуражени от цялата неразбория и безплатна реклама, семейство Бейтс се обзавеждат с напълно функционираща държавица (със своя конституция, химн, флаг и валута), в която не закъсняват и вторичните политически белези, а именно борбата за власт. През 1978, докато местният принц Рой Ј е “зад граница”, тогавашният премиер на Сийленд от германски произход Александър Ахенбах прави опит за преврат, вследствие на който мирният воден свят е огласен от изстрели, а немирният Майкъл попада в плен за няколко дни. Рой Ј си връща и сина, и държавата, задържайки превратаджията Ахенбах като военнопленник. За неговото освобождаване Германия изпраща дипломатически представител до Сийленд, което пък се явява чудесно основание за Бейтс да твърди, че така се признава пълният суверенитет на държавицата. (Заради пустият му суверенитет по едно време в света циркулират над 150 000 истински и фалшиви сийлендски паспорти!)
По-късно, през 2006, княжеството става жертва на сериозен пожар (може би единственият в историята, вилнял на територията на цяла държава), а в момента, ако имаш между 65 и 504 млн. лири, можеш да си купиш попечителство върху прословутата територия чрез испанската компания за недвижимости InmoNaranja. Платформата е рекордьор за най-малка площ с претенции за национален статус, а ако някой малоумник “придобие” попечителството върху нея, ще я превърне и в най-скъпо продадения участък по цени на кв. м (тук уловката е, че не може да се продаде държава, а Сийленд претендира да е именно това)
Има ли лудииииии?!
Други хора обаче съвсем нямат намерение да си продават микронацията, в която са установили режим на президентско управление, пародирайки този в банановите републики. Става дума за Кевин Бо – ненормален невадски дришльо, който един слънчев следобед решава, че му се иска да е премиер, и... основава Великата Република Вилдщайн, близо до Дейтън, Невада, с територия от 5,8 хектара, разделена на три анклава. По-късно променя името и формата й на управление и понастоящем е президент на Молосия и министър на... почти всичко. Наскоро кретенът стана един от първите “държавни глави”, поздравили Косово по случай обявяването на независимост; в публикувано на сайта му изявление той най-официално изтърси, че признава новата република. Населението на Молосия (която според създателя си, а и според нас, няма нищо общо с древната държава под същото име) се състои от четирима души (членове на неговото семейство), а основният приход в бюджета идва от сувенирния магазин, разположен в резиденцията на Негово Превъзходителство. За да оправдае носенето на униформа (щото просто го кефи, що), колегата обявява военно положение в страната - заради “постоянната външна заплаха”, и въвежда някои специфични забрани, свързани с тютюнопушенето, морските котки и лампите с нагреваема жичка, без майтап. Въпреки военното положение, Молосия е домакин на първите Интермикронационални олимпийски игри, паралелни на проведените в Сидни през 2000-та
За повече пари
И ако Бо просто се ебава, то в същото време светът е пълен с лоши хора, които са взели възможността да се печели чрез микронации толкова насериозно, че са обявени за международно издирване за измами в особено големи размери. Емблематична в това отношение е “държавата” Доминион на Мелхиседек, чиито лидери Евън и Марк Педли си играели на банкери с парите на над 300 инвеститори, хитрите копелета. Сред другите “звезди” в тази категория е и шейх Якуб ал-Шейх Ибрахим (псевдоним), който, преследван в Америка за пране на пари, разполага държавата си Обединено Кралство Атлантида на несъществуващ архипелаг острови близо до австралийския бряг и оттам оперира чрез интернет сайта си докъм 2005-а
Изкуството да управляваш
Все пак далеч не всички основатели и жители на микронации са измамници. Пълно е и с хора, които се мъчат да осъществят на практика модела на идеалната държава (ама не Платоновата); други пък копнеят да бъдат благородници, макар и само чрез сертификат, а трети го правят просто от нямане какво да правят. Последните са предимно досадни позьори и към тях трябва да причислим така наречените “хора на изкуството”, които напоследък провъзгласяват некъпаните си общности за “независими държави” и дори имат наглостта да издават паспорти – като Новото Словенско Изкуство (Neue Slowenische Kunst), което включва между другото и великата група Лайбах, или Арт-републиката от Фриймънт в Сиатъл, щата Вашингтон. Най-нахален сред безочливите обаче се оказва Ларс Вилкс, художник и изкуствовед, който през 1996 намърдва на територията на резервата “Кулаберг” в Южна Швеция изтърсака си Ладония – един квадратен километър с любимите на съвременните бездарници инсталации, които според него образуват два града – Нимис и Аркс. Естествено, мястото им съвсем не е в природен резерват, но бай Ларс отговаря на заповедта да ги махне с аргумента, че това е суверенна държава – и не само това, ами официално съветва единствения си “съсед” Швеция, ако обича, да си ебе сламенорусата майка. Коз в негова полза става и едно посещение на датския министър на културата, което пък съвсем вбесява иначе спокойните и симпатични швеци. Най-поетичното в цялата ситуация обаче се случва в края на 2005, когато тълпи мургави като здрача пакистанци подават молби за ладонско гражданство, с тайната надежда да се сдобият с местожителство и работа в Ладония, т.е. Швеция. Как да ги върнеш, поданици са, казва си Ларс, поради което Ладония и Швеция и до ден-днешен са в състояние на война, макар Швеция да не знае за тая работа (“войната” засега е предимно информационна – чрез сайта-вестник “Ладония Хералд”). Като всяка микронация, страната е доста объркана като устройство и органи на управление – има си и президент, и кралица, седем политически партии и двайсет и трима министри, включително министър на... сюрреализма! Към момента ладонците са около шест хиляди, главно благодарение на свежите азиатски попълнения
Малките нации в голямата мрежа
Докато Ладония и Молосия все пак имат някакви физически измерения, бурният разцвет на микронациите в последно време се дължи основно на интернет, където, уви, всеки е свободен да прави каквото си иска. Това води до абсурдни империи като Аериканската или Кралството на Прекрасността (с крал английският комик Дани Уолъс, пардон, Дани Ј-ви); и двете са разположени в апартаментите на своите основатели, които претендират, че къщите на чат-партньорите им са посолства. Други такива са блогоподобни изгъзици като Лимония, симсовидни виртуалии от рода на Хетония, за да се стигне вече до абсолютния връх на кретенията при Лизбекистан и Куростан (без ташак, само дето означава Държава на кокошките, от руски). Малко над Куростан се намира и женската империя Аристазия, с два законни пола – блондинки и брюнетки
Направи си сам
Ако след всичко дотук вече сериозно се замисляш върху възможността да станеш примерно кисел сатрап на люлинското кралство Хабрамадут (ЈV микрорайон), ще е хубаво да знаеш, че има немалко интернет-наръчници за изграждането на микронации, както и напълно сериозни, доколкото е възможно, книги по въпроса (например Библията в тази област How To Start Your Own Country на Ъруин Строс от 1984). Има също международни форуми на микронациите и техни организации – Лига на виртуалните държави и микронации и Нумизматично общество на непризнатите държави. С физическото местонахождение на онези микродържави, които имат такова, пък се е заело прочутото издателство Lonely Planet в епохалното произведение Micronations: The Lonely Planet Guide to Home-Made Nations. Ние лично миналата събота също дадохме своя принос в света на микронациите, основавайки в единия ъгъл на офиса (точно между тоалетната и конферентната зала) максимската алкохолокрация Редактория, на която засега сме измислили единствено национален химн – казва се “Шест големи (и една содичка)”. За начало не е лошо, съгласи се
