Останалото » Истории
|
Рисувани героиВ затворите по света татуировката ти обозначава дали си шефче или пък “затворничка”, с която злите колеги правят каквото им хрумне. Виж сега и нашия пътеводител из вълнуващия свят на затворническите телесни рисунки
 8 снимки 
|
Предисторията
В самото си начало татуировките били замислени като средство за наказание. Потвърждение можеш да намериш в Библията, ако някой ден най-сетне я отвориш, и по-конкретно в популярната история за лошо възпитания Каин, който пребива до смърт брат си Авел. Господ на свой ред решава за назидание да го бележи със знак и да го пусне да обикаля немил-недраг по широката земя. Традицията продължава в древния Рим, където върху непослушните роби пишело “Аз съм роб, избягал от господаря си”. Истинският си бум обаче насилственото татуиране достига в нацистка Германия, където стотици хиляди концлагеристи получават идентификационен номер директно върху тялото. Иначе голяма част от затворниците по цял свят (особено в Русия, Япония и САЩ) се татуират по собствено желание и с това отправят едно или друго послание – я към света по принцип, я към другите затворници. Ето как и защо го правят.
Русия
Обитателите на 2334-те изправителни лагера, затвора и психиатрични заведения в Русия отдавна са превърнали татуирането във висша форма на изкуство, при което естетиката често липсва за сметка на важното закодирано послание. Руските затворнически татуисти безспорно заслужават похвала за виртуозните си изпълнения, особено като се отчете фактът, че разполагат единствено с недезинфекцирана игла и мазут вместо мастило. За оцветители им служат продукти от столовата – чай, сланина, мармалад (а в по-бедните затвори – дори урина и сажди). Символизмът е запазена марка на руската школа – съветските татуировки от миналия век крият в себе си цял един свят на черепи, хареми от голи жени, средновековни рицари, кървави ками, сладки майки, гушнали бебета, армии от танкове, корони, сърца, нежни снимки на Христос и недвусмислени изображения на дяволи, излизащи от задника на някой комунистически политик. Местните изнасилвачи добавят по една роза към татуировката си за всяка следваща жертва, а крадците – шипове, отброяващи броя на годините зад решетките. Крадците в Русия по принцип носят татуировки с ухилени котки, докато техните шефове имат до котето лъв, корона или пика (т.е. листото от картите за игра). “Кралят на крадците” пък има котка с криле. Пак от руските затворници знаем, че една от най-тъпите идеи на света е да си направиш татуировка-менте, с цел по-бързо издигане в йерархията. Освен че няма да заблудиш никого, ще те принудят да премахнеш лъжливото изображение собственоръчно – с нож, шкурка, парче стъкло или тухла. А за десерт следват най-бруталният побой в живота ти и най-бруталното чукане, след което, няма да те лъжем, вече не си същият
САЩ
И в Америка, както в Русия, татуировката често обозначава принадлежност към дадена престъпна организация. Традицията датира от 50-те, когато на белите затворници в калифорнийските килии им писнало непрекъснато да ги бият и да ги чукат с големи тъмнокожи пишки, та решили да се обединят и да се защитават. Татуировките се превърнали в техен таен знак. Най-често срещани са паяжината и викингския шлем, които били символ на принадлежност към бандата на Арийските воини (Aryan Warriors). В отговор се появили и Черните воини (Black Warriors), които също се драскали с викингски шлем, ама само за да дразнят другите. Латиносите днес наблягат предимно на надписи – членовете на клана Нуестра в затвора Сан Куентин например имат някъде по тялото си XIVER, което трябва да е препратка към Nuestra Raza (нашата раса). Татуировките се правят с примитивен уред, съставен от механизма на стар уокмен, пластмасовото на химикал и заострена тел. Мастилото се краде от кръжоци по рисуване или се получава при разтапянето на пластмасови лъжици и добавянето на шампоан. Трите точки между показалеца и палеца пък означават ‘mi vida loca’ (откаченият ми живот) и напомня за лудите гангстерски дни, когато притежателят им е бил на свобода. Като стана въпрос за латиноси, членовете на клана Mara Salvatrucha на салвадорската мафия често се белязват с MS на лицето; като добавка може да има и пистолет (за събиране на дългове) или думата sura (за търговия с наркотици).
Нацистка Германия
Типично по немски, местната школа не наблягала на красотата, а на ефективността. Татуировките служели основно за по-добра отчетност. Всеки от концлагеристите получавал татуировка с името на лагера (над 400 хиляди са белязани с AU, за Аушвиц) и регистрационен номер. Друга популярна форма за белязване бил специалният знак от плат, с цел по-лесно разпознаване – циганите били длъжни да носят черен триъгълник, хомосексуалистите – розов, а политическите затворници – червен (трите наведнъж най-вероятно означавали “циганин-комунист, който обича да му го слагат отзад”). На евреите пък слагали жълта звезда на Давид. Тези знаци впоследствие и някак по естествен път на места се превърнали в насилствени татуировки. За екзекуциите също имало специални картинки – на гърдите, ако потърпевшият ще бъде разстрелян отблизо с пистолет, или върху крака, ако му се е паднало да го гърми цял отряд.
Индия
Поради препълването на местните затвори, британските колонизатори започнали да маркират престъпниците с татуировка на челото, щото иначе се обърквали от толкова много некъпани хора на едно място. Това обаче не е съвсем авторска идея, понеже още преди тяхното идване местните имали практиката да изписват върху тялото на престъпника вида на прегрешението му пред закона (обвиненият в пиянство, например, получавал нарисувана на челото бутилка). Британците все пак доразработили идеята и създали знака godna – татуировка на челото, с името, възрастта, вида престъпление и датата на неговото извършване. Като допълнителна хитрост използвали жени-татуистки от нисшите обществени класи и по този начин към голямата болка прибавяли и голямо унижение. Боцкали кожата със заострен бамбук, а вместо мастило ползвали барут. Често се случвало полуграмотните татуисти да правят правописни грешки (както впрочем и сравнително по-грамотните автори в Maxim), или пък да не успеят да съберат цялата татуировка на челото. Традицията godna се прилага в продължение на 50 години (от края на 18-и и средата на 19-и век), но била доста ефективна – докато я прилагали, опитите за бягство от затвора били пренебрежимо малко (то и къде ли да бягаш, щом на челото ти пише “Вишванатан, 24, поругал анално колега-пастир, 13 ноември 1798”).
Япония
Тарикатите от якудза имат повече от 300-годишна история и опит в създаването на проблеми. “Разцветът” им е скоро след Втората световна. Между 1951-ва и 1963-та броят им нараства до 184 000 члена, което в този момент е повече дори от японската армия. Част от техния плашещ имидж е свързан с цветните татуировки irezumi, които често покриват цялото тяло. Изработката на такъв “костюм” може да отнеме повече от 12 години, поради което се прави на части, в моментите, когато гангстерите се крият от полицията и имат повече свободно време. Затворническите художници често са майстори на традиционната японска техника на ръчно татуиране tebori, при която се постигат цветови нюанси, непосилни и за модерните татуиращи машини. Едно от най-важните и почти задължителни числа за местните гангстери е 893, което всъщност е производно на японските йероглифи за ya-ku-za и означава най-слабата ръка в играта oicho-kabu (азиатска хазартна, подобна на блекджек – б.р.). Тези числа символизират аутсайдерите в кастовото японско общество, които преди векове се съюзили и поставили основите на бруталната мафиотска организация якудза. Всеки клон има собствен специфичен символ, вплетен някъде в картинката. Дълго време татуировките в Япония били извън закона, но през 1945-та са легализирани от американските окупатори. Въпреки това все още съществуват места в страната, като обществените бани например, където не допускат нашарени хора, поради предполагаемата им връзка с престъпния свят. В Китай пък членовете на бандите обръщат специален коктейл с кръв, преди да им татуират число, делимо на три, което показва ранга и статуса им в съответната престъпна организация
