Останалото » Истории
|
Тука има милиардер, тука немаНаръчник за харчене на милиони по възможно най-ефектен начин, или славно-тъжната история на екстремния (и уви, покоен) милиардер Стийв Фосет
 9 снимки 
|
За повечето хорица големите богатства цял живот си остават лелеяна, но недостижима цел. Но на Земята има и хора, които имат не само дарбата да трупат планини от кинти, но и фантазията да ги харчат за невъобразими прищевки. Ярък пример за тази рядка порода homo sapiens е богаташът-ексцентрик Стийв Фосет, автор на 115 световни рекорда в... дисциплини, които може би не си и чувал.
В ясното, тихо утро на 3 септември 2007, възпълен възрастен мъж крачи по пистата на частно летище в щата Невада. Пустинната жега още не е напекла асфалта и настроението му е превъзходно. Очаква го предиобедна въздушна разходка с лек спортен самолет – мил жест на барон Хилтън (същият, бащата на Парис), който винаги предоставя на гостите на “въздушното” си ранчо своя парк от спортни аероплани.
С младежка лекота, неподозирана за 62-те му години, плешивият джентълмен скача в кабината и скоро изчезва в синевата.
Всичко е наред – освен дребният факт, че той не се връща за обяд. Не се връща и за вечеря.
И по-точно – не се връща никога
Междувременно купонът в ранчото Хилтън си тече – без никаква сянка на притеснение да мине през ума на барона, на съпругата на самотния летец Пеги, както и на най-добрия му приятел, колегата-милиардер Ричард Брансън. Причината? Всички са сигурни, че със Стийв Фосет, отлетял сутринта с малкото едномоторно самолетче, не може да се случи нищо лошо. Защото Стийв е не само първокласен пилот, но и жива легенда в авиацията, автор на 24 световни рекорда! Е, дори и някакво свръхслучайно стечение на негативни обстоятелства да застигне крехката машина Bellanca Catabria Super Decathlon, никой не се съмнява, че старото куче Фосет ще се измъкне жив. Та нали неговото хоби в последните 20 години е именно оцеляването в екстремни ситуации – по въздух, суша и море, из цялата планета?
Невзрачен и обикновен на вид, пълничкият чичко, освен супербогаташ, е и професионален търсач на приключения, сякаш изскочил от книга на Жул Верн
Чак до 40-годишна възраст Фосет не показва никакви, ама никакви белези на бъдещ супергерой. В младостта му приключенията се изчерпват със скаутски лагер, палене на огън с мокри дърва и разпъване на палатка за време – далеч не спартански изпитания.
Макар че упорито трамбова из гори и планини, младият Стийв бързо схваща, че от него спортист не става – той е по-бавен, по-нисък и по-слаб от своите връстници. Затова захвърля раницата и чинно се отправя да учи икономика в един от най-престижните университети в света – Станфърд. Следва магистърска степен от колежа Сейнт Луис, както и женитба за студентската любов – колежката Пеги. Новата мисис Фосет се оказва чудесна домакиня, обича да посреща гости, но пък нямат деца. Все пак нищо не може да притесни младия Стийв – цялата му мисловна енергия е насочена в една посока: кариерата.
След кратък стаж в компютърния мастодонт IBM, през 1973 той се впуска в борсови игри и скоро вече е като риба във вода. “Винаги съм обичал да действам агресивно, но и да изчислявам всичко предварително до детайл”, разказва по-късно той. “Малцина на борсата умеят и двете.” Още през 1977 банковата му сметка еректира до първия милион. Но Стийв осъзнава, че не играчът, а казиното винаги печели повече, и основава компания, която отдава под наем места по борсите в цяла Америка. Като пионер в този бизнес, успехът му е сензационен и милионите се сипят като градушка над сиромашка нива. На 40 години Фосет вече има грамадно имение на калифорнийския бряг, гледа залезите над океана и... тъгува. Почти като в нравоучителна приказка, несметното богатство, за което други хора мечтаят ден и нощ, не прави Стийв щастлив. Борсовите сводки го отегчават, а душата му го тегли към далечни страни и екстремни изпитания. И той решава – 2 месеца всяка година ще бъдат посветени на вътрешния хероичен порив, като
стартът е направо “летящ” – преплуването на Ламанша
За да се пребори с 32-километровата дистанция, богаташът-маниак почва упорити всекидневни тренировки. “Най-важното в тази работа”, отбелязва той по-късно, “е да не бързаш за никъде.” 4 години поред Стийв стартира от френския бряг и не успява да завърши – чак при петия опит покорява пролива. И макар че е най-бавен от прекосилите дистанцията този ден, Фосет все пак поставя рекорд – той прекарва 22 часа и 15 минути в студената вода (там дори през лятото тя не стига над 18 градуса). Рекордът го праща веднага в болница – заради хипотермията и погълнатата солена вода, но пък му отваря очите какво ще го направи истински щастлив. Желанието за следващата доза адреналин надвива всичко и скоро двата месеца годишен отпуск от борсовите дела се превръщат в шест.
Следващото предизвикателство на новоизлюпения авантюрист е състезание с шейни, теглени от кучета в нечовешкия студ на Аляска. Прочутата ежегодна гонка “Айдитарод” е по 1868-километрово трасе, а
гонитбата с шейни трае от 9 до 15 дни при температури до минус 73 градуса, при които дори най-печените стари ескимоси си викат “бах мааму, захладня”
Но не и нашият човек. На насмешката на местните, за които той бил просто “дебелак с пари”, Стийв отвръща с познатата магарешка упоритост и посвещава следващите 5 години на усърдни тренировки. През 1992 вече е готов и застава със своя впряг от хъскита на старта в Анкоридж. След каскада от ледени перипетии, включително свирепа снежна буря, Фосет все пак успява да завърши гонката на 47-мо място (от общо 75 шейни), а душата му ликува.
В началото на 90-те, седейки пред камината у дома, Стиви решава, че е време да смени жанра и обръща поглед към океана. Само че,
за разлика от своите колеги-богаташи, той не смята да лежи на белоснежна яхта, украсена от млади момичета с дълги крака и паянтов морал
а планира да пресече Атлантика сам, в едноместна, супер бърза и лека лодка. 7 милиона долара по-късно обаче вече е собственик на гигантски катамаран – ергономично чудо, конструирано в Нова Зеландия. На 21 декември 1998
катамарънът е пуснат на вода с концептуалното име BFB – “Big Fucking Boat”
Това е най-бързият ветроходен съд в света и капитан Стийв, който години наред се готви целенасочено за морски подвизи, веднага набелязва целта – нов рекорд за най-бързо прекосяване на Атлантика.
Струва си да се спомене, че в края на 90-те вече никой не гледа на Фосет като на “дебелак с пари” и постепенно спонсорските кинти напълно заместват личните му харчове. BFB набързо е прекръстен на PlayStation. Най-интересното е, че Фосет успява да катурне рекорда за най-бързо прекосяване на Атлантика – с феноменалните 4 дни, 17 часа и 28 минути, с които подобрява предишното постижение с цели два дни!
Естествено, Стиви в торба не стои – той знае, че всеки рекорд, какъвто и да е той, ще бъде подобрен след няколко години, а името на автора му ще потъне някъде в дълъг списък от рекордьори. Затова амбицията го насочва към нещо, което никой не е дръзвал да направи – околосветски полет с балон! По това време спонсорите почти воюват за място в проектите на героичния милиардер и той можел да избира от най-добрата екипировка и най-модерните технологии, без дори да похарчи стотинка.
В типичния си авантюристичен стил Фосет избира опции, които максимално да го затруднят. Първо, се отказва от втори пилот (“Не исках после да приказват, че богаташът си е наел професионалист, за да поставя рекорд. А и един пилот тежи много по-малко в коша.”) и второ, отхвърля идеята за херметична капсула с отопление. Това значи, че той ще се гмурне в облаците само с кислородна маска – супер тест за белодробна издръжливост, за който Фосет се готви като истински космонавт: спи в барокамера с понижено налягане и разреден въздух.
Този рекорд също отнема четири опита, докато се подчини на Стийв. Първият старт е пълен провал. Вторият стига по-далеч –
от Мисури чак до Индия, където балонът каца принудително край малко селце, хвърляйки индусите във възторг, че богът-маймуна Хануман най-сетне е решил да си довлече червения гъз долу при тях
Това е половината маршрут – 10 360 мили, и нов рекорд по въздухоплаване. Третия път балонът се стоварва в землището на зачукана руска деревня, но изобщо не учудва пияния тракторист, който оре наблизо с песен на уста. Възпитан в маркс-ленински материализъм, аграрът не смята Фосет за някакъв слязъл господ и с готовност се щраква с него за спомен.
За четвъртата атака Стийв сменя концепцията и решава да лети изцяло над Южното полукълбо. Този маршрут, основно над океани, спестява чакането за разрешения за прелитане над въздушното пространство на редица страни, които недолюбват американците, но пък и намалява шансовете при принудително приземяване. Този път Фосет не е и сам. В други балони, редом с него, излитат и английски, и швейцарски екипаж. Англичаните, спонсорирани от бъдещия приятел на Фосет – Брансън, са с по-добре екипиран балон, който струва милиони – срещу скромните 300 хил. долара за балона на Стийв. Нашто момче излита на 7 август от Аржентина и до 16-ти вече е над Австралия, прелитайки 14 000 мили. Времето е идеално – синьо небе с пухкави бели облачета. Един ден по обед обаче идва първото предупреждение от метеорологичната служба. До вечерта балонът е погълнат от гъста сива мъгла и скоро свирепа буря разкъсва надуваемата част, запращайки коша на пилота стремително надолу – от 8700 м височина! Стийв изхвърля контейнера с гориво, за да омекоти падането и – пляяс! – се озовава насред бурния океан, възседнал малка спасителна лодчица. За късмет минаващ наблизо кораб улавя SOS-а му и го прибира само след денонощие. Но балонът е унищожен и провалът е налице. Разчувстван от самоотвержения опит, довчерашният конкурент Ричард Брансън кани Фосет в своя отбор. Но тъкмо двамата почват да кроят съвместни планове за нова атака и... новина: Бертран Пикар и Брайън Джоунс завършват първия околосветски полет с въздушен балон.
Мястото в историята му е отнето под носа, но това не отказва Стиви. През 2002 той все пак извършва своя околосветски полет с балон – дори и само за самата тръпка.
Същата 2002 му хрумва още по-кретенска идея – самостоятелен околосветски полет без кацане! Брансън моментално му уйдисва на акъла и се заема със спонсорирането на проекта. Идеята да се облети планетата в едноместно самолетче означава 3 денонощия в пилотското кресло, без сън, почивка и дори секунда загуба на концентрация. Тъкмо задача по вкуса на Стив.
Канзас, 28 февруари 2005. Фосет седи в креслото на едномоторника GlobalFlyer, конструиран от гениалния авиоинженер Бърт Рутан и гледа пистата пред себе си. Вече се е отказал от финансово участие в космическия проект SpaceShipOne, щото според него няма смисъл да имаш дял в първия частен космически кораб, ако не можеш да го пилотираш лично. А никой не би дал разрешение за орбитално пътешествие на 60-годишен чичко!
Затова пък самолетният рекорд си е чисто негов. За 67 часа, 1 минута и 10 секунди той прелита около земното кълбо, пикирайки като безмоторник в последните километри, поради недостатъчно гориво. Посрещат го хиляди репортери и най-накрая Стийв получава заслужено световната слава на истински откачен богаташ. Следва цяла плеяда нови рекорди: 76 часа, 42 минути и 55 секунди във въздуха, част от тях – при 50-градусова жега, поради повреда във вентилацията; рекордна височина, достигана от глайдер; както и сборен рекорд от общо 115 отделни рекорда, поставени в 5 вида спорт!
И ето ни пак през септември 2007. След като не получават никакъв сигнал от Стийв, Хилтън и Брансън веднага почват мащабна спасителна операция. Издирването – най-голямата подобна акция в историята на САЩ – включва военни самолети и хеликоптери плюс огромни полицейски части. Лично барон Хилтън ръководи щаба от хангар на своето летище, но седмица по-късно от самотния пилот няма и следа. В пресата почват да се прокрадват всевъзможни слухове – че Стийв Фосет е избягал тайно в Латинска Америка с перуанската си любовница, че жена му ще гушне космическа застраховка и дори че той ще изскочи сензационно от някоя гора, подобрявайки... рекорда за оцеляване след самолетна катастрофа!
Полицията, която в хода на издирването открива други осем отдавна смятани за изчезнали самолета, също се усъмнява. На 2 октомври търсенето официално е прекратено. Брансън и Пеги Фосет не се отказват, но опитите им са напразни. През ноември Пеги иска от съда да признае мъжа й за загинал и налива масло в огъня на жълтата преса.
През септември 2008 собственик на малка планинска хижа на 100-ина километра от ранчото на Хилтън намира останки от пуловер и разкъсана папка с документите на Фосет. На 700 м е открит и фюзелажът на самолетчето. Намират и останки от кости, чието ДНК безспорно идентифицира Стийв Фосет. Но как и защо е паднал самолетът и до днес си остава мистерия, която сякаш само ни напомня, че всички сме смъртни
