Останалото » Истории
|
Просто няма начин!Тоест топ 5 на нещата, които няма да видиш по турнирите – според сексапилната покер-маниачка Глория Балдинг
|
5. Дезодорант
Ами какво да ви кажа, за щастие Стийв Джобс още не е изобретил “smell-o-vision”. Атмосферата край претъпканите маси в ден първи на който и да е турнир може да бъде описана с една дума: презряла. И то не в смисъла на апетитен плод, а по-скоро на сладникавия запах от типа на “работниците от Чистотата стачкуват, контейнерите преливат”. Считайте се за предупредени
4. Изтънчено облекло
Вместо това ще се натъкнете на Т-шърти Ed Hardy и Affliction, украсени с толкова кристали и изкуствени диамантчета, че сякаш крещят “имам толкова много пари, че мога да си купя и най-малоумната дреха!” Разбира се, присъстват и неизменните мотиви с дракони, нинджи и татуировки, които целят да изкарат съответния играч супер корав и отворен, но по-скоро постигат обратния ефект. Пък и според мен лъскавите, ламинирани и светлоотразителни костюмчета трябва да бъдат носени само в Космоса, сори
3. Каквато и да е сериозна литература
Вместо нея: покер биографии. Последните книги на любимите ни играчи обикновено се продават току край регистрационния щанд на всеки голям турнир. Най-често биографията проследява криволичещия житейски път на автора из тресавището на пороците – от сорта на проститутки, хероин и Т-шърти на Ed Hardy (виж по-горе), – откъдето в крайна сметка бива спасен именно от покера. Липсата на каквото и да е друго за четене е странна, предвид високото образование на мнозина от топиграчите – чиито супер възможности, да биха били използвани правилно, щяха да засрамят дори Световната банка. А, и моля ви, не прибързвайте да съдите сурово някой от авторите на споменатите биографии, ако го засечете в казиното в три сутринта, обграден от проститутки, хероин или и двете. Нямате си представа какво е преживял (освен ако вече не сте прочели книгата му – което ще означава, че знаете какво е преживял и имате право да го съдите на воля)
2. Отбор от Антарктида
Но пък ще се натъкнете на “PokerStars Team Pro Asia”. Трябва да има някакво обяснение, просто аз не се сещам какво е. Баджовете впрочем са хубава работа; най-малкото подсказват, че покерът покрива нови и нови територии. Но – може и да греша, не знам – Азия не е ли бая голяма? И защо тогава играчи от толкова различни страни (с объркващи азбуки, които по-светнатите колежани татуират по ръцете си) трябва да бъдат обединени в един-единствен отбор? А и доколкото ми е известно, отделните държави в Азия не се разбират непременно добре помежду си. И накрая, както каза един от по-грубоватите ми колеги: “Какво ми се разхождат с лепенки “Азия” по раменете? Да не си мислят, че не им личи откъде са?”
1. Куп момичета със спонсорски договори, заслужени с добри резултати, постоянство и тежък труд
Вместо това ще видите куп момчета без спонсорски договори – въпреки добрите им резултати, постоянството и тежкия труд, който полагат. Печалбите на някои от тези момчета надхвърлят брутния вътрешен продукт на отделни слаборазвити страни, но въпреки това все по-често обективите се изместват към далеч по-ефектни и по-неопитни момичета, които с удоволствие позират как “играят” покер, докато всъщност някой невзрачен младеж край тях методично и без особено усилие изсмуква чиповете им. Знам, че крайната цел на всичко това е все повече и повече жени да се зарибят от покера, но е пълна идиотщина посредствени играчи да бъдат качвани на пиедестал само защото имат по две Х хромозоми
