Останалото » Истории
|
ЧЕЛСИ - ЛЕВСКИ 0:0Левски измъкна нулево равенство при гостуването на Челси! Maxim изгледа срещата от официалната трибуна, редом с президента на домакините, а след мача хапна кебапчета на официалната вечеря. Най-хубавото е, че всичко това не стана в Лондон, а в Брестовене
 14 снимки 
|
Неделно ноемврийско утро
Оставяме София зад гърба си. Времето е благосклонно към немарливите шофьори, които още не са сменили летните гуми със зимни. След четири часа път, три банички, две кафета и едно изпикаване, пристигаме в село Брестовене, Разградско. Точно в 14 ч. почва дербито в селската лига – първият в класирането, Левски (с. Подайва), гостува на петия, Челси (Брестовене). Първоначалната идея бе да отразим титаничния сблъсък между Челси и Арсенал от село Топчии (без ташак, има и такъв отбор, и такова село), но този сезон “артилеристите” са в тежка финансова криза и не играят. Не посмяха да излязат дори в приятелски двубой срещу все по-силните напоследък Челси. Ние обаче изобщо не съжаляваме - Челси-Левски се оказа един от най-емоционалните мачове, които сме гледали на живо. Досущ като при колегите в Шампионската лига, момчетата играха сърцато, мъжки и никой не се въргаляше по тревата, за да печели време.
Началото
Малко данни: Челси приема Левски на стадиона в Брестовене, т.е. местният Стамфърд Бридж. Време – облачно. Температура на въздуха – около 10 градуса. Влажност – има влажност, не е като да няма. Съдийската бригада е от Кубрат, а охраната – 5-ма полицаи, към които на полувремето се присъединяват още двама. Теренът е декориран артистично с шума от близките дървета, т.е. отлични условия за игра. Домакините от Челси играят в традиционното си кралско синьо, а гостите са в резервния си екип – на националния отбор, дарен им от самия Христо Стоичков. Паркираме във VIP-зоната, само на 10 метра от стадиона, и веднага се отправяме към сектор А. Не се налага да купуваме билети. Посреща ни лично кметът на Брестовене и президент на Челси, г-н Динчер Къров (бивш жокей, участвал, забележи, в масовките на филма Цезар). Заемаме местата си в централната ложа, която за по-добра видимост е правостояща. Тъй като стадионът няма сектори Б и Г, цялата агитка на домакините е в сектор А. Потапяме се в епицентъра на футболните страсти, но малко нелепо се открояваме с жълтите си софийски якенца. Кой да знае, че при тенденциите в Лудогорието за есен-зима 2006/2007 доминират черните якета и тъмносините анцузи.
Първо полувреме
Първоначален домакински натиск. Сините играят по схемата 4-3-3, доскоро любима и на Моуриньо. Поради спецификата на региона, между нас и агитката има известна езикова бариера. Не можем да разберем всички реплики, но от това ни става още по-интересно. В кратките моменти на затишие се чува яростно, неумолимо чоплене на семки, което наподобява трополенето на суграшица върху изсъхнали листа. 18-а минута, много критична ситуация: голмайсторът на домакините – Мехмед, т.е. брестовенският Дрогба, атакува по левия фланг, остър сблъсък с Кенан от Левски и спорно отсъждане на главния арбитър. Публиката се сурва към тревната площ, но все пак не преминава тъчлинията. Тримата полицаи, които пазят пред сектор А, разперват авторитетно ръце и с няколко подвиквания “айде назад!” и “айде нагоре!” ситуацията е овладяна. Играта продължава в добро темпо, с множество артистични удари тип “задна ножица”, но без плонжа.
На почивката
Край на първите 45 минути. Неочаквано за нас, публиката навлиза на терена и изпраща своите герои до “съблекалнята” – порутена постройка, разграбена в годините без спортна дейност. Разгорещени фенове увещават съдиите да се поправят, докато те отиват до един автомобил и обличат якетата си, явно да не настинат. Получилият трамва Севгин (Челси) получава медицинска помощ от лекаря на селото, който помага на отбора безвъзмездно. В това време вратарят Андреев, капитан на домакините, пуши цигара. Явно е на облекчен режим, нали е капитан. Междувременно гостите от село Подайва (ударението е на последното "а") почиват на тревата. Треньорът им Заид дава тактически указания с помощта на двамата организатори Даил и Алек. Отборът носи името “Левски” от този сезон. Преди това е бил “Орел”. Лидери са в групата и не са изминали 40-те километра до Брестовене, за да отбият номера. Играят за победа. Те също имат агитка, дислоцирана край тъчлинията на, така да се каже, сектор В.
Второ полувреме
Бойкият тим на Левски се е съвзел от първоначалния стрес на чужд терен и прави опити да открие резултата. Ариф за малко да огорчи домакините, но опитният 45-годишен страж Ремзи (по прякор Алф; нищо общо със сър Алф Рамзи, според нас) парира атаката му. Междувременно ледовете между страничния рефер и сектор А са разчупени. От време на време помощник-съдията се обръща към агитката и разменя с нея добре премислени дипломатични реплики. Полицаите също показват много добра психологическа подготовка и яхват вълната от оптимистично настроение с приятелски усмивки и почти съзаклятнически коментари от рода на “ей, не влиза бе, не ще да влезе тая топка.” 63-а минута. Много тежък момент за Челси. Четворката Зюхтю получава втори жълт картон и трябва да напусне играта. Вместо да роптае, той се здрависва със съдията, с няколко близкостоящи играча и излиза. 75-а минута. Агитката на гостите оказва допълнителен психологически натиск с две пиратки. Малко след това домакините печелят корнер. Бурни овации, но за жалост изпълнението не води до гол. Изключително напрегнати последни минути, в които Челси успява да запази нулевото равенство с човек по-малко.
Последен съдийски сигнал
Крайният резултат е 0:0. Полицаите веднага правят кръг около съдийската бригада, за да я опазят от всенародната любов. Остри реплики хвърчат като стрели от всички посоки. Докато футболистите се преобличат, главният съдия попълва върху багажника на автомобила си протокола от мача. В това време мобилният му телефон звъни. "Добре мина. Тука публиката малко, ама то е нормално. А бе, добре си мина мачът".
Официалната вечеря
Менюто: салата от зеле и краставици, тройка кебапчета или кюфтета с лютеница и руска салата, домашна ракия, бира и вино от винпром “Търговище”. По традиция след мач футболистите на Челси се събират в клуба, в центъра на селото. Президентът ни кани на масата с шеговитото "не помня кой политик беше казал ‘нахранете журналистите’, така че заповядайте." Вечерята е толкова вкусна, че софийските ни уши плющят и питат за още. За съжаление не можем да пием (понеже ни чака път), но успяваме да интервюираме президента на Челси и голмайстора Мехмед, секс-иконата на Брестовене. Останалото е мъгла, много мъгла до София
НАЙ-ДОБРОТО ОТ АГИТКАТА
По трибуните също имаше силни “изпълнения”“Главният (съдия – б.р.) да провери топката. Много е мека и прави люп-люп”
“Ей, Милене (главният рефер – б.р.), както си къдрав, знайш ли как шъ тъ накъдря!”
“Ало, журналистите, снимайте съдиите. Нека в София да видят корупцията”
(към фен, който отива да се разправя страничния съдия)
“Браво, бате Митко! Земи му байрака! Земи му байрака!”
(към футболист на Левски, който е от Русе)
“Ей, шта срещна някой ден в кафенето на хотел Рига!”
Президентът: “Равенството с водача е безспорен успех”
Доволен ли си от мача?Да. Да направиш равенство с първите в лигата си е успех. Те имат даже четирима футболисти от Русе. А ние сме си само от селото
От кога се казвате “Челси”?
Предишното име беше “Динамо”, но решихме, че е много комунистическо. На 4 март 2005 се преименувахме на Челси. Аз съм фен на Левски София и харесвам "сините" по принцип
Теренът на стадиона беше в много добро състояние. Кой го поддържа?
Ами овцете. Сутрин като минат, не само че утъпкват, но и "окосяват", пасейки. И наторяват даже
А линиите как ги разчертавате?
Със стърготини. Понеже вятърът ги издухва, за всеки мач правим нови линии. А мрежите на вратите ги прибирам в кметството
Кой плаща хонорара на съдиите?
Отборът-домакин дава 100 лв. "съдийски"
А кой плаща тази вечеря?
Разни спонсори. Те момчетата играят без пари, само това им е келепирът. Миналата седмица плати един съселянин, който живее от 2 години в Чикаго
Разкажи нещо за Брестовене
Името идва от близката брястова гора. Около 3000 човека сме. Имаме основно училище, на което сменихме дограмата. Безработицата сме я намалили доста. Даже от 1 месец имаме интернет в кметството
Звездата: “Футболът е удоволствие”
Мехмед, разкажи нещо за себе сиВикат ми “Мъри”, като Мъри Стоилов. В Сухиндол навремето пък тренирахме заедно с певеца Веселин Маринов. През 2002 с вратаря Андреев играхме в Холандия. Бяха дошли с камера да ни снимат и ни харесали
Топката, с която играхте, каква е?
Adidas за 100 лв. Има надпис Евро 2000, ама е малко поизтъркан вече
Разкажи за момчетата от отбора
Това е Метин, мой брат. Баща ми също играе понякога, макар че е на 48 години. А това е "немецът". Израснал е в Германия и знае само немски и турски. Не говори български и не разбира какво му говорят съдиите. Всеки работи нещо: заварчик, шофьор, горски. Играем за удоволствие!
