Останалото » Истории
|
Пържен пенис, чесън на вкусИнтернет-обява за запознанство промени завинаги съдбата на двама души. Единият се превърна в човекоядец, а другият – в негова доброволна жертва. Зверска история – ако си със слаби нерви, не чети нататък
 4 снимки 
|
“Търся млад, добре сложен мъж, който е съгласен да бъде изяден от мен. Моля изпращайте снимки в цял ръст. Франки”
Това е точният текст на обявата, която върна вярата ни в интернет-запознанствата. Щом тя успя да събере две сродни души, защо и ние най-накрая да не си намерим приятелка! “Франки” е никът на 41-годишния Армин Майвес, един на пръв поглед съвсем нормален системен администратор от малкото немско градче Ротенбург, горе-долу до Франкфурт. Единственото, което го отличава от другите системни администратори, е мечтата му да накълца и изяде друг мъж. Както при всеки средностатистически психопат, и тук всичко е свързано с травмите в детството. А те в случая са породени от непрестанния тормоз на
властната и зла майка
и липсата на други мъже в дома. Когато Армин е на 8, баща му напуска дома и 19 години по-възрастната си съпруга. Малко по-късно двамата по-големи братя също се спасяват, като отиват да учат в Берлин. Следват дълги години на тормоз и унижения, през които майката тотално обсебва живота на най-малкия си син. Армин израства като затворено в себе си, но иначе възпитано и скромно момче. Никога не се бие, а хобито му е конструиране на макети на самолетчета. Детството му е белязано от непрестанно усещане за самота и мечтата за истинско семейство. На 12 доброто дете за първи път си представя как накълцва и изяжда един от своите съученици. За самотното момче тези фантазии са извратено ехо на порива да си има близък човек.
Когато става пълнолетен, Армин се сприятелява със съседите и винаги се притичва на помощ (особено щом научи, че ще колят прасето или някоя кокошка, хе-хе). След училище младежът постъпва в армията, където остава цели 12 години. Свикнал на строг контрол и ограничения вкъщи, работата там му се струва като песен. Единствената му грешка е, че остава в поделение близо до Ротенбург и всяка вечер се прибира при смахнатата си майка.
След армията Армин почва да се занимава с компютри и става системен администратор в местна фирма. Работлив и сръчен, бъдещият изрод бързо печели уважението на колегите си. След работа обича да човърка нещо по колата си, да чете книги и да гледа документални филми. Малката, но съществена разлика между него и останалите работещи мъже на средна възраст е в тематиката на книгите и филмите – всички те разказват за канибали, серийни убийци и войната във Виетнам. Понякога Армин сам снима аматьорски филмчета. На тях се вижда как е
опрял нож в гърлото си
и се е омазал с кетчуп (като му е добавил червен пипер, за да добие гъстотата на истинската кръв), или как е поставил на масата своя пенис, а до него – парче свинско месо с подобна форма. Тези късометражни творби служат единствено за лична употреба и често разнообразяват самотните нощи на Армин (който обича да мастурбира, докато ги гледа).
Съседите не подозират за странните хобита на любезния млад мъж, винаги усмихнат, гладко обръснат и спретнат. Никой обаче не е виждал Армин с жена. На въпроса на познат защо не се ожени, той замислено отвръща “някой ден... когато мама си отиде”. Последното става факт на 2 септември 1999, когато 77-годишната Валтрауд Майвес пуква и 37-годишният й син остава съвсем сам, което сякаш отприщва канибалските му фантазии и те стават все по-брутални. Армин си пуска интернет вкъщи и започва да прекарва цялото си свободно време в мрежата под псевдонима “Franky”. Най-посещавани от него са немските форуми за канибали, в които всеки ден се включват средно над 800 (!!!) души. Армин намира нови приятели и съмишленици, с които може да сподели зловещите си фантазии, да обмени информация и да обсъди най-различни важни теми – например революционната теория за канибализма като ефективно решение на проблемите с глада и пренаселеността в страните от Третия свят. Армин успява да натрупа сериозна колекция от разкази и истории за човекоядци, както и ценни рецепти като
“Пенис в червено вино”
и “Паниран момчешки черен дроб”. В специални папки на харддиска на компютъра му са складирани стотици шокиращи снимки на обезобразени трупове, човешки вътрешности и жертви на катастрофи. През пролетта на 2000-ата Franky пуска своята нестандартна обява в любимите си канибалски форуми и няколко дни по-късно получава отговор от някой си Matteo, който се кълне, че няма нищо против да бъде измъчван, убит и изяден. Въодушевен, Армин оборудва едно от помещенията в къщата с легло, маса, дървена клетка и тезгях. Изпраща снимка от интериора на новия си приятел, който обаче никога повече не отговаря. През следващите няколко месеца странният самотник се среща с над 30 човека, проявили интерес към предложението, като за целта пътува до различни части на страната, дори отскача до Холандия. Най-сериозен от всички се оказва 31-годишният готвач Йорг, с когото Армин се среща няколко пъти. По време на рандевутата им бъдещият канибал връзва партньора си, увива го в целофан и го овесва надолу с главата от специалните куки на тавана. Единственият проблем е твърдоглавието на Йорг, който няма желание да умира, а участва в секс-игричките с Армин, понеже това супер много го възбужда. Армин е разочарован и въпреки че на няколко пъти има възможност да убие безпомощния си партньор, не го прави. За него е много важно жертвата сама да поиска да умре – това го възбужда най-истински. Поради творческите си разминавания двамата скоро спират да се виждат. Цялото начинание изглежда обречено на провал, преди ключовия 5 февруари 2001. Тогава в един от форумите се появява постингът на Cator –
мъж, който твърди, че иска да бъде убит и изяден
и подчертава, че не иска да му пишат несериозници.
Истинското име на Cator е Бернд Юрген Брандес, 43-годишен компютърен специалист, разработващ софтуер за Siemens. Той също бил добър ученик и отличен студент (дипломира се като електроинженер в университет в Берлин). В работата си е уважаван специалист, който бързо се издига в йерархията, а през 1987 се запознава с бъдещата си съпруга по обява в местен вестник. Двамата водят нормален семеен живот чак до 1994, като в секса Бернд няма никакви по-специални желания и се държи съвсем нормално. Раздялата им е по взаимно съгласие и без особени сътресения. Няколко месеца по-късно обаче компютърният специалист рязко се променя и започва да ходи по мъжки проститутки. Влюбва се в тъмнокожия имигрант Имануел – двамата си изкарват много добре заедно, срещите им зачестяват и скоро дори започват да живеят заедно, а Бернд обзавежда съвместния им дом. Имануел се хваща на работа в една пекарна и се чувства щастлив и спокоен. Всяка нощ в 1:30, след като той излезе за работа, партньорът му сяда зад компютъра и започва да си пише с своите нови приятели от форумите за канибали. Един от тях е Franky, който успява да го убеди в сериозността на намеренията си и обещава да го убие и изяде. Известно време двамата разменят имейли, в които уточняват подробностите (например, че всичко трябва да започне с
отрязване на пениса на Бернд
който двамата трябва да изядат), и се спират на датата 9 март 2001. Бернд предварително взима един ден отпуск и изтрива всички възможни улики от компютъра си. В решителната сутрин той отива до гарата и купува еднопосочен билет. Армин го посреща на гарата в Касел (близо до Ротенбург) и веднага го харесва. В колата двамата уточняват детайлите. Бернд е напълно готов и е помислил за всичко. Той иска костите и зъбите му впоследствие да бъдат смлени, за да не остане никаква следа. Тази сутрин предвидливо не е закусвал, за да може червата му да са празни и, съответно, по-чисти и вкусни на вид. В къщата двамата пият по едно кафе и отиват да разгледат Мястото. Жертвата го одобрява. Решават първо да правят секс, по време на който Бернд иска от любовника си
да го ухапе до кръв
Армин не успява да захапе достатъчно силно. Това леко ядосва госта, който започва да се притеснява дали Майвес има достатъчно хъс и воля да довърши започнатото. Доброволната жертва изпива шише сироп за кашлица на екс, което трябва да го успокои и успи. Минава час, резултат няма. Бернд се изнервя и иска да си тръгва. В колата Армин опитва да го разубеди, но гостът е непреклонен. Той си купува билет за Берлин, но малко преди да се качи на влака, променя решението си. Взимат от аптеката още един сироп и приспивателни. Бернд изпива сиропа на екс, а двайсетте хапчета преглъща с водка. Двамата лягат на спалнята и остават така повече от час, през който пушат и се прегръщат. В един момент Брандес не издържа. “Добре, де, отрежи го най-накрая!”, изпуска нервите си той. Армин включва камерата и взима приготвения нож. Той обаче се оказва твърде тъп, затова на помощ идва големият кухненски. Майвес
успява да отреже пениса
при което Бернд започва да крещи от нечовешка болка. Малко след това обаче, под влияние на успокоителните и алкохола, болката престава да го измъчва. Двамата превръзват раната, за да не умре нещастникът (поне за момента). Домакинът сервира пениса, разрязан на две равни части по дължина в най-хубавия си поднос, но се оказва, че е прекалено жилав, за да се яде суров, та затова Армин го запържва с малко чесън, сол и черен пипер, ама бързо – да не би бившият му притежател междувременно да изпадне в безсъзнание. При тази манипулация пенисът се свива и става хрупкав. Двамата го сдъвкват, а Бернд изпада в еуфория от това, че нещата се случват така, както си е мечтал. Малко по-късно той ляга във ваната и я пълни с топла вода. Майвес започва да се изнервя. Към 3:30 през нощта кастрираният Бернд най-накрая изпада в безсъзнание. Облеченият в тъмносиня пижама Армин нахлузва гумените ръкавици, слага една престилка и се захваща на работа. Бернд обаче още диша – гръдният му кош се повдига и спуска ритмично, а сърцето бие лудо. Майвес се поколебава за миг, след което се навежда, целува приятеля си и прошепва “трябва да го направя”. 18-сантиметровото острие прониква в сърцето на Брандес. На полицаите Армин по-късно разказва, че в този миг е изпитал едновременно “омраза, ярост, власт и щастие” (омразата към себе си, че го е направил, е съчетана с щастието от сбъднатата мечта). Канибалът действа по предварителния план – първо
отсича главата
и я поставя на масата, за да може тя да “гледа”, както е обещал. Докато разфасова трупа, Армин не спира да разговаря с главата и да я уверява, че няма какво да се притеснява – всичко ще бъде изядено. “Следващият, когото ще нарежа, трябва да е по-слаб и по-секси”, мърмори по едно време недоволно касапинът; после подрежда месото във фризера, а два дни по-късно го опитва за първи път на празнична вечеря за един, на свещи. Пържолата е от бута на Бернд и е приготвена грижливо в зехтин, гарнитурата е от задушени картофи по немски, а за пиене – класическото червено вино. При разпитите по-късно табиетлията споделя, че вкусът не се различава много от този на свинското. След вечеря той за първи път гледа кадрите от паметния ден. И мастурбира по време на прожекцията.
Въпреки че е изпълнил мечтата си, Армин не намира покой. И пуска нова обява, в която дори се хвали, че има опит – вече е убил и изял един човек. Среща се с 4 нови доброволци, с които по-скоро си играят на котка и мишка (докато правят извратен секс). Нито един от тях не е готов да умре. Освен един тип на име Алекс, който оцелява, защото според Армин бил “прекалено тлъст и тъп”. Докато си играе и връзва новите си любовници, Майвес прави снимки, които по-късно качва в интернет. На 9 юли 2001 студент от Висбаден алармира полицията за
канибала Franky
на когото случайно (да, бе, да) се е натъкнал. Минават цели два месеца, преди полицията да успее да идентифицира местоположението на психопата. Малко преди Коледа същата година къщата му е претърсена, а на следващия ден е издадена и заповед за ареста му. До този момент Майвес вече е изял към 20 кг от месото, принадлежало приживе на Бернд Брандес. Канибалът е убеден, че това го е направило по-стабилен психически и че откакто приятелят му е “в него”, вече я няма “ужасната празнота”. Дори твърди, че е придобил някои качества, присъщи на жертвата (например след случката английският му се бил подобрил значително, егати). Лекарската експертиза категорично потвърждава, че извършителят на престъплението не е невменяем, както и че жертвата е била все още жива, когато е забил ножа в нея. Сред най-силните аргументи на защитата му е този, че Бернд сам е поискал да умре. А по време на процеса се оказва и че според немското законодателство канибализмът... не е незаконен! През 2004 Армин е осъден на 8 години затвор, но по-късно делото е върнато за доразглеждане и този път той справедливо получава доживотна присъда. В момента “канибалът от Ротенбург“ (както го кръщават немските медии) излежава присъдата си и дори се готви да издаде своята автобиография, мръсната изродска свиня
По действителен случай
Ето и кой се възползва най-хитро от тази случка“Mein Teil” (което на сленг значи “Моят пенис”) е пилотният сингъл към четвъртия албум на Рамщайн Reise, Reisе (2004). Песента е вдъхновена от канибалските изпълнения на Майвес, а един от култовите стихове в нея е “Denn du bist was du isst” (“понеже ти си това, което ядеш”; ето ти и още една препратка – татуировката на латински на корема на Анджелина гласи “онова, което ме храни, ме убива”). Медийният шум около творбата (в Германия масово я заклеймяват като “канибалска песен”) й помага да се изкачи до второ място в местната национална класация, а малко по-късно се стига и до номинация за най-добра метъл песен на 48-мите Грами. Клипът също се брои за скандален, дори е забранено излъчването му преди 23 часа. В една от сцените женски ангел прави свирка на вокалиста Тил Линдеман, а след това той изяжда крилете й. Изкуство, кво да го правиш
Грозна любовна история
Тръгва и филм за Армин, да не го изпуснешПрез 2006 беше завършена немско-американската филмова продукция Butterfly: A Grimm Love Story (заглавието за Германия е Rohtenburg, макар че Rottenburg, стига да се бяха сетили, щеше да възбуди далеч повече англоезичната публика). Филмът разказва историята на Майвес. Това е и първият пълнометражен на режисьора на клипове Мартин Вайш, а в главната роля е Томас Кречман (Пианистът, Кинг Конг). Премиерата на филма в Германия (планирана за 9 март 2006) е осуетена от самия Армин Майвес, който успява да спечели заведеното срещу продуцентите дело. Канибалът твърди, че проблемът не е в парите за правата над историята му, а в това, че филмът го представя като изверг, какъвто той, разбираш ли, не бил. Премиерата на филма в Щатите ще бъде през март тази година, а междувременно миналия октомври лентата спечели 4 награди (включително за режисура и главна мъжка роля) на престижен испански кинофестивал
