Останалото » Истории

Източни извращения!

Стюардеси, секретарки, булки, пътнички в метрото, полицайки, ученички, стари гащички на ученички... Това не е сън. Това е Япония! Ела с Maxim в страната на фетишистите!

12 снимки

Сексиндустрията винаги е била най-любимата ни от всички индустрии. Японците също много я обичат и затова се грижат добре за нея, като всяка година я захранват с около 20 млрд. долара (единственият икономически отрасъл с по-голям оборот е местната автомобилна). Това хич не са малко пари, но поне едно е сигурно – те определено не са хвърлени на вятъра. Напротив – срещу своите йени всеки клиент получава възможността да задоволи най-смелите си (и нерядко – откачени) еротични фантазии. Нещо, което за съжаление не може да ти се случи в никоя друга страна, поне не легално. За още по-голямо съжаление то не може да ти се случи дори в Япония, понеже местните имат някакви предразсъдъци спрямо чужденците и не ги допускат в повечето фетиш-клубове (т.е. този материал може да се окаже единственият ти допир с тях, така че чети внимателно и си го пази). Има, разбира се, и места, където може да влезе всеки, но те са по-долнопробни и не предлагат толкова високо ниво на обслужването.
В случая под “обслужване” разбирай всичко, което ти хрумне на сексуална тематика, с изключение на класическия вагинален секс. За сметка на това оралният и дори аналният са част от менютата на повечето фетиш-клубове. Персоналът е съставен изцяло от

мънинки, суперсекси японки,
които изкарват в бранша само няколко години, изместени от младите талантки. Причината за бързата амортизация, освен натовареното всекидневие (и всекинощие), е в манията на японските мъже на тема “лолитки”. Повечето от тези млади момичета работят напълно доброволно в клубовете (в по-долнопробните заведения обаче е пълно с доведени насила от якудза филипинки и тайванки) и си докарват доходи, близки до средните за страната – някъде към 140 хил. долара на година, плюс бонуси за зарибяване на редовни клиенти. Една от практичните екстри, които работодателите им предлагат, е алиби пред близките и роднините, които в повечето случаи дори не подозират за истинското занимание на “свестните” си момиченца.
А екстрите, които тия сексапилни ангелчета с дръпнати ангелски очички предлагат, са изключително разнообразни и любопитни – едни изпълняват ролята на секретарка, чиито прашки можеш да разкъсаш със зъби и да я опънеш анално на бюрото, други – на

полицайка, дошла да те разпита, ама по без бельо,
а трети подскачат палаво, пременени като мажоретки или анимационни героини от филмчета за възрастни. Най-любими обаче са ни фетиш-клубовете с помещения, които имитират вагоните на метрото. Работното облекло там наподобява ученическите униформи с къси полички, а забавлението е да се отъркваш на воля в момичетата-”пътнички”, без те да се възмущават и оплачат на полицията. Някои от клубовете са доразработили услугата и вече можеш да си наемеш труженичка,

да си я заведеш в истинското метро и там да си се търкаш в нея,
колкото извратената ти душа поиска. Тази форма на фетишизъм се е превърнала в сериозен проблем за японското общество, като според проучванията всяка жена поне веднъж е била жертва на някой обарвач в градския транспорт (там им викат “chickan”). Нещата са дотолкова притеснителни, че властите започват да пускат в пиковите часове вагони само за жени.
Друга притеснителна за чужденеца странност е японската вманиаченост на тема

употребявани гащички на ученички
Този вид фетишизъм е известен като “burusera” и е дотолкова разпространен, че дори има улични автомати (като тези за кафе и шоколадчета), от които можеш да си купиш ценния артикул. По-недоверчивите (и заможни) клиенти предпочитат да получат желаното бельо лично от собственичката му, която го сваля пред тях, застанала зад стъклена преграда в специални павилиони. Откакто бе забранено в цялата работа да се месят непълнолетни момичета, интересът изобщо не е спаднал, дори е нараснал, като перспективният бизнес просто премина в ръцете на момчетата от якудза. Във фетиш-клубовете за бельото на момичето трябва да кихнеш към 30 долара, а за да й го свалиш собственоръчно – добавяш още двайсетачка, т.е. йени като за 20 долара.
Сред ценителите на сувенирите има и друга популярна услуга, съчетала еротиката и японските традиции – калиграфия върху голо тяло. Клиентът се забавлява,

рисувайки със специално мастило върху дупето на момичето,
а то му се реваншира, като накрая поставя въпросното дупенце върху оризова хартия и по този начин запечатва творбата за поколенията.
Денонощно се бъхтят и заетите в местната порноиндустрия. Продуцентските компании в бранша са повече от 1000, а резултатът от работата им – 30 нови филма всеки ден. Ние лично одобряваме само нелегалните (и нецензурирани), понеже при легалните не бива да се виждат полови органи и затова в постпродукцията те биват замазани с едри пиксели. Звездите от порнофилмите са си звезди и в живота и доста често гостуват в най-различни телевизионни предавания. Те са главни герои и в многото специализирани секс-списания (същевременно и секс-каталози), които можеш да купиш на всеки РЕП, бензиностанция или уличен автомат. Фетиш-клубовете също не ги търсиш дълго – такива има буквално на всяка крачка, а умалени варианти на “квартал на червените фенери” са цъфнали почти на всяка спирка на метрото. В уголемения вариант в популярния токийски квартал Кабукичо са събрани на едно място

повече от 5000 секс-шопа и фетиш-клуба
Цялата тази разкрепостеност на японците може на пръв поглед да се разминава доста сериозно с тяхната сдържаност и формалност в общуването, но нищо не е случайно. Японската секс-индустрия, освен че е на близо 400 години, има предимството да не е обременена от догмите на християнската религия, за разлика от западното общество. Може би най-точният коментар по темата е този на посетител на фетиш-клуб в Осака пред фотографката Джоан Синклер (автор на Pink Box, книжка с картинки от японски фетиш клубове): “Мисля, че мъжете по цял свят са еднакво перверзни по природа, но само ние в Япония правим нещо по въпроса”

Уроци по японски

Важни думички и тяхното скрито значение

Bukkake Това сигурно го знаеш, но все пак: вид фетиш, при който множество мъже (понякога – цели двеста) еякулират един след друг върху лицата и телата на няколко жени (понякога – само една). Забавлението става известно благодарение на японските порнофилми в края на 80-те. В някои японски ресторанти предлагат супа “букаке”, но това съвсем не значи, че готвачът е добавил собствен сос, просто е нахвърлял зеленчуците в последния момент и те са запазили своята свежест

Enjo Kosai Един от най-забавните японски евфемизми. Буквално преведено е “платена среща”, но всъщност се има пред вид “проституция на ученички”. Тук не става въпрос за професионалистки, а за любителки на свободна практика (у нас по-
популярен е терминът “курви”). Едно време момичетата били принудени да го правят, за да изхранват семействата си, но в модерното презадоволено японско общество ученичките преспиват с богати чичковци, за да могат с парите да си купят дизайнерски дрешки (на които пише недвусмисленото I love Cavalli, например). Според едно проучване 5% от ученичките практикуват enjo kosai, а цели 20% смятат, че в това няма нищо нередно

Soapland След обявяването на проституцията за незаконна (на 1 април, хехе, 1956), публичните домове се преименуват на toruko (“турска баня”), но след възмутено оплакване от страна на турския посланик започват да ги наричат Soapland. Схемата там е следната – наемаш вана и получаваш като бонус дамска компания. Като се изкъпеш, можеш да доплатиш на ръка на момичето да си се изчукате едно хубаво. Цената обаче си е доста сериозна – около 500 долара за пълно обслужване

Yellow cabs (жълти таксита) Термин, измислен от ядосан японски журналист през 80-те. Отнася се за забогателите при икономическия бум в края на 80-те негови сънароднички, които започват да пътуват в чужбина и да се отдават на безразборен секс с местните хубавци. В израза “жълти таксита” се усеща известна нотка на презрителност, тъй като идеята е, че това са жени, в които всеки може да се “повози”

Pink salons Официалният цвят на секс-индустрията в Япония не е червеното, а розовото. Въпросните розови салони са най-ниско в йерархията, като момичетата тук не са от висшата лига (но и взимат най-малко – 60-80 долара; за сметка на това се стараят, сякаш взимат много). Залата е разделена на сепарета. Идва служителка, която те дарява със свирчица, а срещу здраво доплащане можеш да я любиш и вагинално