Останалото » Истории
|
Миталика!Лакшми Митал – човекът с големите кинти в тая популярна и у нас фамилия – е най-богатият индиец и петият ($25 млрд.) най-богат човек в света. Ето и всичко по-важно около него, че и около братята му (нали знаеш, че милиардерите ги обожаваме, сякаш са Джесика Алба)
 5 снимки 
|
Бил Гейтс от Калкута
Така му викат в Индия, където се е родил на 15 юни 1950, в щата Раджистан. Детските си години прекарва в откровена мизерия, тъй като политическата и икономическа обстановка са доста усложнени, вследствие на индо-пакистанската война. Родителите му са допълнително затруднени от факта, че освен него трябва да хрантутят още две мургави гърла – двамата му по-малки братя Винод и Прамод. Отчаян от безперспективността в затънтеното селце Садулпур (където нямало ток, течаща вода и дори обикновени бисквити “Житен дар”), бащата на Лакшми решава да премести семейството в Калкута. Амбициран да осигури по-добър живот на челядта си, старият Митал изкупува за жълти стотинки изправената пред фалит местна стоманолеярна и вкарва последните си кинти, за да я постегне. Не щеш ли, предприятието скоро излиза на печалба, и предприемчивият татко построява с димитровградски плам нов завод, заради който скоро почва лекичко за богатее. Успешният бизнес дава възможност на Митал да осигури добро образование и на тримата си сина. Те постъпват в Сейнт Завиър Колидж в Калкута; Лакшми записва проста търговия, докато малките му братя решават да се правят на тарикати с модерната “бизнес администрация” (кой е по-голям тарикат, показват днес банковите им сметки). През 1969 Лакшми е вече магистър и достатъчно добре подготвен, за да се включи активно в разрастващия се семеен бизнес. Някъде по това време обаче започват едни неразбирателства с индийските власти, които по стара индийска традиция си искат нещо, така, в плик, вследствие на които Митал-старши, без много да му мисли, разпродава заводите (вече два) и заминава за Индонезия. Там хората се оказват по-дружелюбни и, без да се свенят, му продават доста симпатичен местен заводец за преработка на метали срещу едва 15 млн. долара. Лакшми става негов директор и го специализира в производството на индустриални кабели. След това – чудо: звъни на стария Митал и му казва “тате, дай да се занимаваме със скрап, това ще стане бахти далаверата”, татко му отговаря “ми да бе, ух, на тате бизнесменът” и оттам нататък фамилията лека-полека поема към финансовия космос, защото търговията със скрап им позволява да инвестират в цял металолеярен комбинат. Днес това е най-голямото металургично предприятие в Индонезия, но то съвсем не е достатъчно за огромните амбиции на Лакшми. През 2001-ва той се отбива до Мексико и за спомен си купува местния стоманолеярен завод “Зибалса” (срещу 220 млн. долара). Четири години по-късно глътва Карагандинския металургичен комбинат в Темиртау, в любимия ни Казахстан, а за модернизацията му вади от джоба си допълнително 500 милиона (от което си правим извода, че това сигурно е един доста модернизиран металургичен комбинат). Следват други по-малки и по-големи покупки, като тази на единствената ирландска стоманолеярна. Лакшми създава и компанията LNM Holdings, чрез която почва да изкупува наред металургичните комбинати в Румъния, Босна, Чехия, Полша, Македония, Алжир и ЮАР (за Кремиковци на брат му Прамод сигурно знаеш). С други думи, основната идея в творчеството на г-н Митал е изкупуването на абсолютно непечеливши предприятия, сериозното им ъпгрейдване и превръщането им в абсолютно печеливши (което, трябва да признаеш, не е никак лоша идея). Световната си популярност Лакшми обаче дължи най-вече на приватизацията на украинския “Криворожстал”, където индиецът направо се подигра с труда на момчетата-конкуренти. Офертата му от 4,8 млрд. долара спечели безапелационно и щастливият бизнесмен стана едноличен собственик на огромната промишлена компания с (вече) милиарди долари оборот. Като логично продължените на кариерата, Кралят на стоманата купи и европейския металургичен концерн “Арселор”, което на практика го превръща в най-големия производител на желязо (и доста голям пич, според нас, направо Таткото на метъла).
Шуробаджанащина
Въпреки че LNM Holdings се води световна компания, почти всички водещи роли в нея се изпълняват от индийци. Повечето от тях са роднини или близки приятели на Лакшми Митал – и милиардерът не само не се срамува, ами се гордее, че пробутва все свои хора. Британците пък нещо му се издразниха, понеже някои от компаниите му са регистрирани в офшорни зони и съответно не ги е грижа за кралските данъци. Друг факт около Митал, който мнозина намират за някак нечестен, е този, че често става гъст с по-важните политици в страните, в които инвестира. В Полша например се говори, че продажбата на местните заводи е осъществена със сериозната подкрепа на техния зам. министър на икономиката (намекът е, че въпросният министър след тази продажба е осигурил и праправнуците си). Един от най-скандалните моменти в биографията на индийския милиардер е свързан с изборите във Великобритания през 2001-а. Тогава той дарява на лейбъристите 125 000 лири, а малко по-късно извършва мащабна покупка в Румъния, за която му лобира лично премиерът Тони Блеър. На обвиненията, че е изградил бизнес-империята си с помощта на крупни корупционни сделки, Лакшми дипломатично отговаря, че отдава успехите си на “умението да се договаря”.
Щастливото семейство
Лакшми Митал е щастливо женен, а избраницата му Уша Митал заема висок пост в неговата компания. Щерка му Ваниши обаче е още по-щастливо женена – в годежа и сватбата й с инвестиционния банкер Амит Батия любящият татко инвестира цели 55 милиона долара! Домакинството на сватбената церемония се падна на френския замък от осемнайсти век Во Ле Викон, който се води най-елегантният дворец с градина в света. Годежът също не беше в Радомир, а във версайската резиденция на Луи ХIV. Въпреки френския уклон обаче, всичко на церемониите е издържано в традиционен индийски стил, а гвоздеят в програмата на годежа е едночасова театрална постановка, наречена “Любовта на двама влюбени – гълъб и гълъбица” (честно). Хилядата гости ръкопляскат бурно и съвестно, с което си заслужават реката от шампанско и огромните порции вкусотии, приготвени от най-добрите индийски майстори-готвачи. 20-страничната покана за церемониите е изпращана в кутийка от висока проба сребро, истинско произведение на изкуството. Освен програма за петдневните тържества, тя съдържа множество поеми, като един от стиховете е съчинен лично от тате Лакшми (което, необяснимо защо, ни напомня за нежната и лирична душа на кмета на Каварна, но това е друга, по-тъпа тема).
Чичо Миталовата колиба
През 2003 Лакшми Митал записа името си в книгата на Гинес, правейки най-скъпа покупка на имот за всички времена – преведе чудовищните 130 млн. долара за цял палат в Кенсингтън Палас Гардънс в Лондон. Доволният бивш собственик на “жилището” е настоящият собственик на Формулата – Бърни Екълстън. Индийският лондончанин реши да направи новото си жилище още по-уютно за живеене и за целта извади малко джобни за основен ремонт, при който на повечето подове, стълби и колони в сградата поставиха от мрамора, използван при строителството на Тадж Махал. Изградени бяха и някои нови помещения, така че в момента имението разполага с бална зала, картинни галерии, басейни, украсени със скъпоценни камъни, 12 спални и 65 охранителни камери, които пазят предприемача от лошите британски хулигани (и добрите британски крадци).
Топ Ъв Дъ Топс
Класация на “Сънди Таймс” обяви Лакшми Митал за най-богатият човек във Великобритания, с капитал от 14,8 млрд. лири – точно 4 милиарда повече от втория в класирането Роман Абрамович. Подобно на чукотския си колега, и индиецът започна напоследък да инвестира във футбола, само че доста по-плахо и безрезултатно. Като за начало той си купи чешкия Баник (Острава), един от най-стабилните местни тимове преди идването на магната. За разлика от Роман, Лакшми веднага почна да се цигани – първо не даде пари за трансфери, а после разпродаде най-добрите играчи на отбора. По този начин отново излезе на печалба, но за сметка на остравчанските футболни фенове, които гледат как любимия им отбор се бори за оцеляване и ронят едри остравчански сълзи. Не му стигаше това, ами наскоро купи и румънския Оцелул, който точно бе направил своя европробив и бе записал участие за Купата на УЕФА. “Митал Стийл” обяви бюджет от 4 милиона евро и... едва спаси тима от изпадане. По план обаче Лакшми обещава 8 милиона следващия и 15 милиона по-следващия сезон, които щели да направят Оцелул “Челси на Балканите”. Засега всичко подозрително се повтаря и в ЦСКА (собственик, поне така казват, е братът Прамод) – повече обещания и по-малко инвестиции, та ташаците ни направо се свиват тъжно, като си помислим какво би могло да се случи с единия от двата най-обичани клуба в България, ако схемата от предишните футболни покупки на Миталови се повтори. Междувременно “Форбс” призна Лакшми за най-богатия индиец и петият по богатство човек в света, като изчисли състоянието му на 25 милиарда долара. Факт е, че в света на стоманените заводи стоманените заводи на Лакшми Митал са това, което е Maxim в света на мъжките списания – най-големите, с тенденция да заякват още повече. Така че нищо чудно скоро Бил Гейтс от Калкута да изпревари Бил Гейтс от Сиатъл! Малко тъп финал, вярно, но пък прилага стария номер на кръговата композиция – почнахме с израза “Бил Гейтс от Калкута” и свършваме с него (така придобиваш измамното чувство за завършеност на статията)
