Останалото » Истории
”Бях в едно предградие на Рио де Жанейро и носех със себе си откуп от 1,3 млн. долара. Паркирах в глуха уличка. Районът там е изключително опасен. Още щом изключих двигателя, те се приближиха. Бяха въоръжени. Млади момчета, много агресивни, превъзбудени. Взеха чантата с кинтите и ме предупредиха в следващите 5 минути да не мърдам от мястото си. Така и направих. След малко към мен се приближи явно друга част от бандата – и почнаха да крещят “ей, къде са парите?”. “Вече ги дадох на ваште приятели”, опитах да обясня. Всичките до един бяха с калашници, а аз – съвсем сам на тяхна територия. Единият насочи автомата към главата ми и изкрещя: “Давай парите!”. “Спокойно”, запазих самообладание аз, “моля те, обади се на приятелите си и ги попитай дали съм донесъл парите или не...” За щастие се вслуша в съвета ми и провери. “Да, наистина си ги дал. Моя грешка, много ти благодаря”, каза той с изумителна учтивост, и се изпариха.”
Горе-долу така изглежда един нормалнен работен ден на 62-годишния Зилдо Сантуш, един от най-известните “куриери” в Южна Америка – континентът с най-много случаи на отвличания за откуп в целия свят. Е това е истински мъж –
рискува живота си всеки божи ден
за да спаси този на напълно непознати! Разбира се, Зилдо не се е занимавал с това цял живот. Преди години бачкал в бразилската полиция, дори имал славата на “луда глава” и много добър стрелец. По време на службата коравото ченге успява да види сметката на цели 15 човека от лошите. Двама от тях очиства накуп по време на зрелищна престрелка с четирима заподозрени на 12 декември 1986, посред бял ден, в оживения център на Сао Пауло. Зилдо ги прострелва от упор с 38-калибровия си патлак, докато другите двама успяват да се измъкнат през близките вентилационни шахти.
Кръвта на жертвите оплисква плочките
на пълната с народ търговска улица, но за щастие сред случайните минувачи пострадали няма. Историята е излъчена по телевизията, а Зилдо – обявен за герой. Полицейската му кариера обаче приключва един летен ден през 1996, когато смелото ченге получава поверително телефонно обаждане от шефа на охраната на голяма мултинационална компания. Двете деца на единия от главните мениджъри на фирмата били отвлечени, а Зилдо изглеждал като най-подходящият посредник в заплетената ситуация. “Похитителите бяха тъпи и правеха много грешки в процеса на преговорите. Затова сам изготвих план как да стане предаването на откупа.” Престъпниците одобряват идеята му и малко по-късно се срещат с него на уреченото място. Зилдо носи парите в обикновен спортен сак. Докато паркира пред малката порутена барака край околовръстното на Сао Пауло,
въоръжен с АР-15 похитител се приближава
заплашително към него, готов всеки момент да стреля. “Успях да го успокоя. Казах му, ей, момче, стига глупости, няма нужда от това, дай да вършим работа”. Всичко минава без проблеми, а Зилдо открива своята нова професия.До момента бразилецът е участвал в успешната развръзка на 65 случая на отвличане. Сред неговите клиенти преобладават висшите мениджъри, големите компании и богатите семейства – все хора, чиито колеги или най-близки роднини са имали нещастието да попаднат в ръцете на професионални похитители.
Днес в Южна Америка преобладават “експресните” отвличания (relampago), при които развръзката настъпва до 10-12 часа, т.е. бандитите бързат да приключат нещата и често се навиват и на по-малка от първоначално исканата сума. Зилдо обаче е хванал нишата на “традиционните”, при които жертвата я държат в плен цели седмици, месеци или дори години.
Ето един подобен заплетен случай. Похитителите пращат голям букет в хотелската стая на Зилдо в Буенос Айрес, Аржентина. В цветята е скрита бележка със закодирано послание.
Следването на инструкциите наподобява търсенето на съкровище
– лошите пращат бразилеца на няколко пъти в различни краища на града. Той веднага стопля, че си има работа с истински професионалисти. През цялото време куриерът контактува по телефона с един-единствен член на групата, но по негови изчисления в организацията на мултимилионното престъпление са замесени поне още 20 човека. “Отиди до километър 88 на магистралата – там ще намериш бележка със следващото ни указание. Поставена е на един уличен телефон.” Текстът на бележката е пределно ясен: “Приготви 6 млн. долара и очаквай допълнително обаждане.” На всеки един етап посредникът информира роднините за развитието на ситуацията и обсъжда с тях настъпилите промени. В този случай жертвата е член на управителния съвет на голяма аржентинска банка, а похитителите – опасна банда от перфектно подготвени бивши членове на бунтовнически организации от Аржентина, Чили, Панама и Уругвай.
В банката връчват на Зилдо огромната сума и железният бразилец се отправя с нервна крачка към хотелската си стая.
Пълният със 100-доларови банкноти сак хич не е лек
Похитителите го предупреждават да отиде сам, без никакви придружители, камо ли пък ченгета. Той знае, че следят всяка негова стъпка. Набитото му полицейско око забелязва двама души, които тръгват след него при излизането от банката, координирайки операцията с помощта на радиостанции. В хотела Зилдо очаква следващите нареждания. За да убие времето, преброява парите. “6 млн. са толкова много пари”, диви се той. “По принцип това се подразбира, но когато ги видиш накуп в сака, направо се шашкаш”.Следващото указание получава по телефона.
“Отиди в зоопарка при клетката на кондора. Носи парите”
На уреченото място куриерът намира подхвърлена празна кутия от марлборо. В нея е напъхана бележка с финалните инструкции. “Остави сака тук. Тръгни си, без да поглеждаш назад”. Зилдо е професионалист. Оставя сака, прави няколко крачки и... се оглежда дискретно. “Видях един тип да грабва парите и да офейква”, спомня си той. “Трябва да се увериш със собствените си очи, че похитителите взимат парите – това е едно от основните правила в тази професия. Може да звучи идиотски, но има случаи, които са се прецаквали заради това, че куриерът не се е уверил, че бандитите вземат откупа”.В друг случай семейството на банкер се съгласява да плати исканите 5 млн. долара в брой срещу свободата му. За да се застраховат, похитителите поставят условието сумата да бъде изплатена на пет отделни вноски, разпределени на равни интервали в период от 18 месеца. Зилдо изпълнява лично и петте доставки, а банковият служител е пуснат чак след последната. След година и половина в плен!
Сред най-важните правила е това да не биеш на очи
– обикновено бразилецът носи риза с къс ръкав (“за да не се усъмнят, че крия оръжие в ръкава”), дънки, часовник (“по традиция похитителите закъсняват за срещата, но аз трябва да съм там на секундата”) и най-обикновен сак (“не мога да разбера защо в холивудските филми винаги ползват куфарче. Те изглеждат важни и привличат вниманието – в реалността никой не предава откупа в куфарче с прегледно подредени пачки”). На път за срещата Зилдо кара бързо, но щом наближи, намалява скоростта. Знаейки, че го наблюдават, по този начин той опитва да ги успокои и с поведението си да им покаже, че всичко е наред. Безспорно професията му е доста рискова. Похитителите винаги са въоръжени, за разлика от него – естествено, той не бива да идва на срещата с оръжие. Понякога прговорите се точат цели седмици. В такива по-мъчителни случаи
тарифата на Зилдо е 1000 долара на ден
Най-много работа за нашия герой има в Буенос Айрес, Сао Пауло и Богота – градовете с най-много отвличания на глава от населението в цял свят. Всяка жертва на похищение получава за спомен сериозни психически травми. Много често тези хора ги държат заключени в клетка като животни, докато близките им не платят. А последните обикновено нямат избор. Едни продават колата или жилището, други събират парите с помощта на роднини. Свръхбогатите просто осребряват чек. Понякога става въпрос за много сериозни суми – има случаи, когато са изплащани откупи от 15 млн. долара! “Похитителите уверяват жертвата, че няма опасност това да се повтори, че след този случай един вид вече са имунизирани”, научаваме от Зилдо. “Това обаче са пълни глупости – никой не е застрахован, утре можеш да бъдеш отвлечен от друга банда”.“Да се преговаря има смисъл единствено с престъпници-професионалисти, които искат, да речем, 1 млн. долара, отколкото с отчаяния тип, пожелал 10 хиляди”, обяснява Зилдо. “Когато исканият откуп е малък, а жертвите неособено богати, всичко може да се обърка. И често се обърква. В тези случаи похитителят е неопитен, недостатъчно прагматичен, а понякога и откровено глупав. Ето защо всичко може да приключи много зле.”
“Много зле” в случая означава
от тялото на жертвата да бъдат отрязани парчета
които се побират в пощенски плик – пръст, част от ухо, цяло ухо и т.н. Кървавото послание се изпраща на близките, скрито в букет цветя. Разбира се, животът на Зилдо не е минал без инциденти. Един септемврийски ден през 2004-та въоръжени бандити го нападат от засада в собствения му дом, защото отказва да предаде откупа на дадено място.
Стреляха по мен 9 пъти с полуавтоматично оръжие
Бях тежко ранен, но просто не е в мой стил да се предавам. Питате ме какво съм направил ли? Ами явно съм се справил със ситуацията, щом съм тук и разговарям с вас”, усмихва се Зилдо. “Трима дадоха фира, а другите двама избягаха. След това се наложи да пребоядисам цялата къща, за да не се виждат петната и дупките от куршуми.”Първият изстрел идва в момента, в който Зилдо отваря входната врата. Въпреки че не е въоръжен, той включва на автопилот, благодарение на силноразвития си инстинкт за самосъхранение, и връхлита изненадващо нападателите; въпреки че е улучен на три места, успява да отнеме пистолета на единия бандит и с него очиства трима. Единият от 3-те бандитски куршума минава през ръката му и излиза, докато другите два са от типа “дум-дум” и се взривяват в тялото му.
Зилдо загъва с известна неохота левия си ръкав, за да ни покаже белега си. Входната рана изглежда незначителна – не по-голяма от капачка на бирена бутилка. След това обаче виждаме и откъде е излязъл куршумът – зловещ едър белег. “Бях прострелян и в черния дроб, а един куршум попадна тук”, той посочва входната дупка на гърба си. “За щастие най-големият белег е на гърба ми, та не се налага да го гледам всеки ден”.
“Ако щете вярвайте, но според мен просто не ми е било писано да умра в този ден – съдбата ми е предопределила да живея по-дълго”, усмихва се той
Прощавайте, може ли да върнете мама?
Най-новата мода в бразилските отвличания – майките на футболистиРобиньо, Реал Мадрид
На 6 ноември 2004 е отвлечена Марина да Силва Соуса, майката на голямата надежда на бразилския футбол Робиньо. Отначало похитителите настояваха той да прекрати кариерата си. След това му изпратиха видеофилмче, на което й отрязват малко коса, за допълнително убеждение. 41 дни по-късно футболистът плати 100 хил. долара и всичко приключи благополучно
Графите, Сао Пауло
Похитителите нахлуват в дома на родителите му, завързват бащата и отвеждат майката със себе си. На следващия ден доставчик на пици алармира полицията за съмнителни клиенти, нанесли се в изоставена ферма. Ченгетата намират там отвлечената жена. Престъпниците успяват да избягат, но са задържани два часа по-късно
Роджерио, Флуминенсе
Инес Фиделис Реджис, майката на Роджерио (който тогава – 2005 – играеше в Спортинг Лисабон – б.р.), е нападната от въоръжени младежи в дома си в Бразилия. Преди още да успеят да предявят своите искания, полицията открива жертвата в колибка на брега на океана. Охранява я тежко въоръжена жена, която ченгетата очистват
Екстремна ваканция
Най-подходящите дестинации, ако мечтаеш да те вземат за заложникКолумбия
120,6 отвличания на 1 млн. души
Мексико
11,9 отвличания на 1 млн. души
Филипините
5,6 отвличания на 1 млн. души
Еквадор
4,9 отвличания на 1 млн. души
Венецуела
4,2 отвличания на 1 млн. души
Бразилия
2,7 отвличания на 1 млн. души




