Останалото » Истории
|
Обирът на века15 души успяват само за 15 минути да забогатеят с 40 млн. лири и да влязат в историята с едно от най-запомнящите се и зрелищни престъпления на миналия век. Ето как стават тия работи
 5 снимки 
|
Обирът
8 август 1963, много рано сутринта. На гарата в градчето Крю Джак Милс поема управлението на влака на кралските пощи по линията Глазгоу-Лондон, без да подозира, че това ще е последното пътуване в неговата машинистка кариера. Първият знак, че нещо не е в ред, е мигащата жълта светлина на семафора край селцето Ледбърн (в Бъкингамшър). Опитният британски железничар я забелязва, намалява скоростта и изостря вниманието си – при всичките предишни курсове светлината тук винаги е била зелена. Отначало решава, че е станала някаква грешка, но неколкостотин метра по-надолу съзира следващ семафор, който мига в червено (всъщност това не е истински семафор, а е направен от престъпниците). Машинистът набива спирачки, предполагайки, че по трасето има някакъв проблем. Огнярът на влака скача на перона и се насочва към телефонната кабина. Придържайки се към инструкциите в такива ситуации, той набира номера на централата на английските железници, за да научи какво не е наред. Оказва се, че телефонът не работи, което съвсем не е просто нелепа случайност. Докато се чуди какво да предприеме, огнярят забелязва мъж в работнически гащиризон да се приближава към локомотива и решава, че той може да му помогне. Въпросният човек обаче не е местният кантонер, а Бъстър Едуърдс – един от основните членове на престъпна банда, която не само няма намерение да помага на огняра, а дори възнамерява още повече да усложни нещата, като обере зачисления му влак. Когато жепеецът приближава непознатия, други двама непознати го бутат в гръб и любезно го молят да се поуспокои. Няколко секунди по-късно най-солидният член на групата нахълтва при машиниста и му съобщава, че в момента правят влаков обир и че ще е най-добре да съдейства, за да не си развалят взаимно настроението. Джак Милс обаче не е от хората, които се дават без бой. Без много да му мисли, той се нахвърля с юмруци върху снажния бандит. Голяма грешка! Ентусиазмът му е бързо охладен от силен удар с метален лост по главата, и смелчагата пада, облян в собствената си кръв. Това донякъде обърква първоначалния план, според който апашите трябва да откачат и придвижат вагоните с парите няколко километра по-надолу, където останалите им колеги ги очакват с нетърпение и запалени двигатели на камионетките. След няколко неуспешни опита да подкарат влака, побойниците се обръщат за помощ към тежко ранения г-н Милс. Машинистът този път се вразумява, освобождава аварийната спирачка и закарва композицията до уреченото място (след инцидента машинистът никога повече не се завръща на работното си място, а няколко години по-късно умира, вследствие на усложнения от получените травми). Бандитите са изключително добре организирани. По съставената от тях “жива верига” набързо преминават 120 натъпкани с банкноти от един, пет и десет паунда сакове. Накрая на опашката е “мозъкът на операцията” Брус Рейнълдс, престъпник с дългогодишен опит и неформален лидер на бандата. Грижливо и със самодоволна усмивка той сръчно товари парите в камионетките, докато в един момент не осъзнава, че няма място за последните 7 сака. Тъй като няма много време за чудене, бандитите зарязват излишните пачки и бързо напускат местопрестъплението. При последвалото преброяване установяват, че са прибрали точно 2 631 784 лири, които днес се равняват на 40 милиона лири или 74 милиона в зелено (които пък се равняват на един Бербатов, ако вкара още няколко тоя сезон). Така само за половин час работа (от момента на спиране на влака до потеглянето на камионетките към скривалището), 15 души забогатяват изключително бързо, но впоследствие почти толкова бързо са принудени и да се разделят с печалбата.
Заради 30 минути – 30 години
Според предварителния план на Брус, цялата банда се укрива в близка ферма в Ледърслейд, която бившият крадец на бижута предварително закупува (чрез поставени лица). Там парите са “разопаковани”, за да се провери дали случайно в саковете няма проследяващо устройство. Всеки получава своя дял, като за да убият времето, престъпниците играят на монополи, но с истински пари (заради отпечатъците по него монополи-то е сред основните доказателства в процеса срещу тях; днес може да бъде видяно в музея на полицията в Лондон). Първоначалният план предвижда двуседмичен престой в уютния чифлик, докато нещата поутихнат. Планът е наистина блестящ, ако не броим факта, че е абсолютно малоумен! Основният му недостатък е там, че “скривалището” се намира на по-малко от 40 км западно от местопрестъплението, а това автоматично го включва в списъка с първите места, които ченгетата ще претършуват из основи. Това, което първоначално спасява кожите на новобогаташите, е полицейската радиостанция, с която разполагат. От нея те научават своевременно за местоположението и действията на полицията. Преследвачите бързо сгъстяват периметъра на търсене и обирджиите осъзнават, че е въпрос на часове да бъдат сгащени “на калъп”. Неприятна изненада за бандитите е това, че органите на реда бързо успяват да разкрият самоличността на повечето членове на бандата, както и откъде са си набавили военните камионетки. Брус е принуден да промени плана в движение, но и това не помага кой знае колко. Бандитите решават да офейкат възможно най-бързо, като преди да напуснат леговището, опитват да заличат следите си и да го подпалят. Дори и в това на пръв поглед елементарно занимание те отново се провалят. Пристигналите малко по-късно на оглед полицаи загасят огъня и започват усърдно да събират големия брой отпечатъци, които престъпниците услужливо са оставили навсякъде.
Зад решетките
Само 9 дни след обира един от членовете на бандата вече е в ареста. За негов огромен малшанс в досието му преобладават... влаковите обири, така че плиткоскроените му алибита просто няма как да минат. Следващият успех в хода на разследването са 100 000 лири, открити от полицаите в една горичка близо до къщата на най-колоритния персонаж в бандата – Роналд Бигс. При разпита Рони твърди, че не знае нищо за намерените банкноти, но не успява да отърве ареста, тъй като вече са събрани достатъчно доказателства срещу него. Бигс е осъден да полежи 30 години; идентична съдба сполетява и 12 от неговите другари, които също получават своите присъди на 16-ти април 1964-а. С най-лека (20 години) се отървава първият заловен – Роджър Кодри (оттам идват и подозренията ни, че май е топнал другарчетата си, срещу намаляване на собствената присъда).
Prison Break
Рони Бигс прекарва в затвора година и половина, но нещо почва да го стяга шапката и решава, че е крайно време да смени обстановката. Заедно със свой съкилийник Рони успява да избяга и по нелегален емигрантски канал стига до Париж. Там си изкарва нови документи и си прави нова физиономия (т.е. прави му я един пластичен хирург, за да не бие толкова на очи). След 5 години Франция също му омръзва и беглецът решава да опита късмета си в Австралия. Там от самото начало нещата не потръгват, понеже в Аделаида някакъв местен репортер го разпознава. Бигс пробва да смени само града, като се мести в Мелбърн, но скоро и там се превръща в знаменитост. Това го принуждава да напусне континента и да замине за Бразилия, където намира необходимите мир и спокойствие и се установява за постоянно. Тъй като парите от обира, колкото си е скрил, отдавна са похарчени за подкупи, фалшиви документи и пластични операции, талантливият мистър Бигс пристига в Рио само с 200 лири в джоба. Перспективата да си изкарва парите с бачкане хич не го кефи, поради което Рони почва да си докарва съвсем прилични доходи, като се среща с любопитни фенове и срещу 40 реала на час им разказва подробностите около Големия влаков обир. През 1974-а будната британска полиция успява да го открие, но прекалено късно. Междувременно Бигс е направил детенце на местна хубавица, което означава, че той вече е бразилски гражданин и че законът не позволява да бъде екстрадиран (което на свой ред означава, че британските ченгета са супер преебани). Рони чувства, че е хванал Господ за шлифера, че даже и за оная работа, и най-навъзмутимо продължава да трупа дивиденти от своята слава и неприкосновеност. Започва да продава фланелки и чаши със своя лик, които се харчат като топло кафе в цяла Бразилия. Всичко върви идеално до 16 март 1981-а, когато група хулиганчета отвличат Роналд и го замъкват със себе си на яхта в далечен Барбадос. Похитителите пробват да получат откуп от британското правителство, но то няма как да си прибере обратно известния престъпник, тъй като и в Барбадос той продължава да бъде бразилски гражданин. Властите на карибския остров успяват да го освободят и да го върнат невредим в любимата Бразилия, където той прекарва на спокойствие следващите 20 години. През 2001-а обаче здравословното му състояние рязко се влошава и след прекаран тежък инфаркт започват да го измъчват сериозни сърдечни проблеми. Усещайки, че краят наближава, Роналд изявява желание да се върне в родината, макар и да е наясно, че ще го закопчаят още на летището. Таблоидът “Сън” надушва, че от тая случка ще излезе голяма новина и праща свой екип в Рио. Впоследствие става ясно, че вестникът плаща 20 000 лири на Бигс за ексклузивните права върху историята, като освен това финансира полета му до Лондон с частен самолет. На 7-ми май 2001-а британската полиция арестува 71-годишния изнемощял старец и го праща зад решетките, за да излежи оставащите 29 години от присъдата си. В затвора героят преживява още два инфаркта, четири пъти е преместван в болницата “Кралица Елизабет” за лечение и пише многократни молби да бъде освободен, за да прекара оставащите му дни под грижите на сина си. Честолюбието на британските власти обаче е силно накърнено от факта, че Бигс ги върти на малкия си пръст повече от 30 години и те го оставят в затвора, където същата година го заварва смъртта
ТОВА Е ОБИР!
Още няколко впечатляващи британски кражби, в които се действа с голям замахАприл, 1983
Изчезват 6 милиона лири от главната квартира на куриерската фирма Секюрити Експрес в източен Лондон. Осъждат извършителя Джон Найт на 22 години затвор, а през 1994-а и брат му Рони получава 10 (въпреки че няма доказателства за участието му в кражбата, а само в харченето на парите). Впоследствие двамата братя и детективите, работили по случая, заедно пишат книга за обира
Ноември, 1983
Брайън Робинсън и бандата му отиват до трезора на Хийтроу със скромното намерение да откраднат 3 милиона лири. Вътре обаче се натъкват на десет тона златни кюлчета, оценени на 26 милиона, които взимат със себе си. В хода на разследването от Скотланд Ярд откриват, че един от охранителите на летището е зет на Брайън и му е съдействал за достъп. Повечето злато така и не е открито
Май, 1990
Куриерът Джон Годард носи в себе си облигации на стойност 252 милиона лири, когато непознат младеж го пресреща на тиха лондонска уличка и му отнема ценните хартийки. Главният заподозрян Патрик Томас е намерен прострелян в главата. ФБР се намесва в разследването и открива облигациите, но няма достатъчно доказателства, за да осъди повечето свързани с грабежа. Потърпевш остава единствено Кийт Чийзмън, който обаче се отървава със скромните шест и половина години затвор
Ноември, 2000
Грийнуичкият атракцион “Милениъм Доум” е планиран за арена на “обира на хилядолетието” от петима англичани. Те нахлуват с огромен... багер в Доум-а, за да отмъкнат диаманти на стойност 200 милиона лири. Навън в Темза ги чака моторна лодка, с която да избягат. Полицията обаче научава за плана и сменя диамантите с дубликати. В деня на експозицията цял отряд ченгета се явява на възловото място, дегизирани като отряд чистачи. Мнимите хигиенисти осуетяват опита за мащабната кражба, а петимата апаши получават присъди от 5 до 18 години
