Останалото » Истории
|
Денят на смешния съд!Суперзабавна Maxim-колекция от най-идиотските съдебни дела на света! Четеш и плачеш! От хилежи!
 4 снимки 
|
Златната опашка
През май 2000-та ресторант във Филаделфия е осъден да заплати на някоя си Амбър Карсън обезщетение в размер на 113 500 долара, след като въпросната дама се подхлъзва на разлято на територията на заведението безалкохолно и чупи опашната си кост. По-любопитното е, че напитката се разплисква по пода, след като мис Карсън я мята по гаджето си 30 секунди по-рано по време на бурен скандал
Извозване
През ноември 2000-та един там г-н Гражински си купува чисто новичко 10-метрово уинибаго (това са нещо като гигантски каравани, в които средният американец натоварва цялото домочадие и се втурва да опознава родината). Та Гражински хваща пътя, запрашва по магистралата и нагласява автопилота на 110 км/ч. След което отива отзад в кухничката да си спретне сутрешното кафе. За негова огромна изненада обаче, МПС-то излиза от правия път и се търкулва в крайпътната канавка. Гражински оцелява и като се отърсва от шока, се юрва да съди производителя Уинибаго, задето не са обяснили в ръководството за експлоатация на продукта си, че така не бива да се прави. И е овъзмезден с близо два милиона долара (точната сума е 1 730 000) плюс още едно чисто новичко уини. А фирмата до такава степен си взима поука, че дори променя указанията в ръководството – в случай, че сред клиентите й се намерят и други тотални дебили (което в Щатите си е направо сигурно)
Сам вкъщи
През октомври 1998-а Терънс Диксън от Бристъл, Пенсилвания, се оказва приклещен в гаража на къщата, която току-що е обрал. Крадецът възнамерявал кротко да се изнесе през гаража, но не успял да отвори вратата, понеже автоматичното заключване нещо заяло. По-лошото е, че нямало как да се върне обратно в къщата, тъй като вратата към нея пък хлопнала зад гърба му. Очевидно на Терънс хич не му било ден, защото и семейството, което живеело в къщата, се оказало на почивка. Все пак той геройски оцелял цели осем дена – благодарение на касата пепси и огромния чувал суха кучешка храна, които открил в гаража. Сега идва и още по-кретенското – наглецът Диксън така се разстроил емоционално от цялата случка, че завел дело срещу собственика на къщата да му изплати застраховка за претърпени морални страдания. На всичкото отгоре съдебните заседатели уважили молбата му за порядъчната сума от половин милион долара и нещо! Това американците са големи идиоти – да знаеш, ако ги срещнеш!
Опа, сори
Храбрата полицейска служителка Марси Нориега от Мадера, Калифорния, задържа заподозрян в дребно хулиганство и го закопчава с белезници на задната седалка на патрулката си. Арестантът обаче решава да се измъкне и започва нервно да рита по прозорците на колата, тъй че Марси се вижда принудена да го ковне един-два пъти с електрошоковата си палка. Погрешка обаче кухата кранта измъква патлака си и отстрелва нещастника на място. За всеобща изненада шефовете й от общинската управа на Мадера (това е истински град, както впрочем и Ташкент, столицата на Узбекистан, не е ташак) отсъждат, че убийството не е по вина на полицайката. Те заявяват, че "всеки разумен полицейски служител" би могъл "погрешка да извади пистолета вместо електрошоковата палка" и настояват, че компанията Тейзър (производител на палките) трябва да плати всички обезщетения, които биха могли да бъдат присъдени на семейството на убития
Детска радост
70-годишният Дейвид Ханзър е един от първите католически свещеници, директно замесени в педофилски скандал. През 1990-а той постига извънсъдебно споразумение на стойност 65 хил. долара с една от жертвите си, Джон Рамстак. Едно от условията в него е похотливият изрод никога повече да не работи с деца. Години по-късно обаче потърпевшият Джон научава, че свещеникът не е спазил въпросната клауза. Той се обръща към църквата с молба да попречи на Ханзър да се навърта около хлапетата, но тя не се намесва. Амбицираният Рамстак не се спира дотук и тръгва да алармира медиите, че Ханзър още “работи” с малчугани. Следва шокиращ обрат – свещеникът завежда дело за същите 65 хил. долара, понеже се оказва, че по този начин Рамстак е нарушил своето условие от извънсъдебното споразумение – да пази в тайна фактите около процеса. Егати условията, егати американците
Виж се на кво приличаш
Един ден Алън Хекърд, обикновен черен селяндур от щата Орегон, почва да се чувства дълбоко ощетен от факта, че външно досущ наподобява баскетболната легенда Майкъл Джордън. Дълбоката емоционална травма го провокира да потърси справедливост в съда и през юли 2006 той завежда дело срещу “двойника” си и шефа на Найки Фил Найт за 832 млн. долара. Хекърд твърди, че животът му станал ад, понеже хората непрекъснато го мислели за Майкъл. На всичкото отгоре страдалецът също е баскетболист, и непрекъснато му разправяли, че играе като Въздушния, а това вече го ранява дълбоко в сърцето! Което, разбира, се не му пречи най-нагло да носи Air Jordan-ки от специалната серия на Найки, разработена и рекламирана от Майкъл, понеже били “най-удобните”. Съвсем друг въпрос е, че Хекърд изобщо не може да се мери с Джордън, дори и на ръст – със своите метър седемдесет и нещо откачалката прилича на някакво нахално джудженце на фона на двуметровата (198 см) баскетболна легенда
Лепкава ситуация
Някой намазал с це-двеста кенефната чиния! И задникът на Боб Доърти от Колорадо залепнал доста неприятно за нея в един от веригата молове Home Depot, специализирани в продажбите на всякакви инструменти и машинарии. "Home Depot не са виновни", великодушно обявява Боб, но след като веригата любезно му предлага 2000 долара компенсация, докачливият Дохърти заявява, че офертата е обидна и моментално завежда дело срещу тях за три милиона обезщетение! За обидата, не за друго
Дебелите не могат
Преди десетина години 56-годишният Сийзър Барбър от Ню Йорк, който на своите 177 см тежи 122 кг, внезапно почва да твърди, че е затлъстял и страда от диабет и болно сърце заради фастфууд-ресторантите, които го принудили (!) да яде мазната им храна четири-пет пъти в седмицата. Той завежда дело срещу Макдоналдс, Бъргър Кинг, Уендис и Кей Еф Си, които "печелели неимоверно" от такива като него. Сийзър настоява за компенсация, понеже закусвалните не го предупредили, че ако преяжда с манджите им, ще наслонее и ще се появят рискове за здравето. Съдията два пъти отхвърля делото и забранява да бъде завеждано трети път. Обаче това не е краят на историята, а нейното начало! Т.е. в последните години по американските съдилища е пълно с гнусни тлъстаци, които се мъчат да изкрънкат някой и друг милион обезщетение от фастфууд-веригите (който после да изплюскат с кеф, мазните свини)
Храни куче да те съди
Дъг Бейкър от Портланд, Орегон, е убеден, че сам Бог му посочил пътя към едно бездомно куче, което намира легнало болно на улицата. 45-годишният спасител пръсва по ветеринари повече от 4 хил. долара и успява да изправи добичето на крака. Впоследствие той до такава степен се вманиачава по помияра, че дори не може да изведе гаджето си на вечеря, без да наеме кучегледач. В един злощастен миг обаче неблагодарният пес се изплъзва на гледачката и изчезва, а това напълно съсипва живота на Бейкър, който, в търсене на тъпото псе, загърбва всичките си други задължения. Бизнесът му запада, а отгоре на всичко не успява да направи предложение за брак на приятелката си, защото годежният пръстен трябвало да бъде поднесен лично от... кучето. Дъг дотолкова изперква, че започва да реве по цял ден, наема животински екстрасенс да издирва любимото животно и плаща на врачка да развали евентуално сторената на кучето черна магия. Освен това (ей сега ни е любимото!!!) препикава лично целия квартал, за да "маркира територията си" и да привлече кучето с (явно) познатата миризма. Но напразно! Накрая, след два месеца упорито издирване, Бейкър ненадейно го намира! О, щастие, прегръдки и целувки! След което, преизпълнен с радост, моментално решава да съди кучегледачката, която изгубила безценното му. Искът включва 20 хил. долара разходи за издирването, 30 хил. долара загуби заради проваления бизнес на Дъг, 10 хил. долара за "временна загуба на особена ценност" и 100 хил. долара за "емоционални щети" – общо 160 хиляди! Мъкааааа, мъка
Ало, ало
Тлъстата Мишел Непър от Вашингтон си избира от телефонния указател лекар, който да й направи липосукция – и настоява именно той да извърши процедурата, въпреки че е прост дерматолог, а не пластичен хирург. След като получава усложнения, Мишел започва да се жалва, че никога нямало да избере въпросния доктор, ако знаела, че не е оторизиран да изсмуква мастни депа. След което решава да търси възмездие от... телефонната компания, в чийто указател е открила името на лекаря! И печели делото! Плюс 1,2 млн. долара обезщетение и още 375 хил. за съпруга си – за това, че бил "временно лишен от съпружеско обслужване и компания". Хитра дебелана, няма какво да спорим
Чупи-купи
През януари 2000-та Катлийн Робъртсън от Остин, Тексъс, осъжда магазин за мебели за компенсация на стойност 780 хил. долара, понеже си чупи глезена, преследвайки дете, затърчало се като лудо из търговските площи. Собствениците на магазина съвсем обяснимо са изумени от присъдата, тъй като отвратителното хлапе е собственият син на мисис Робъртсън. Идиоти!
Фокус-мокус
Кристофър Ролър от Бърнсвил, Минесота, решава да съди професионалните илюзионисти Дейвид Блейн и Дейвид Копърфийлд, понеже се чувствал измамен от тях. Той настоява или да му разкрият тайните на фокусите си, или да му плащат по 10 процента от своите хонорари до края на живота си, което по скромни изчисления на самия Ролър възлиза поне на 50 млн. долара за Копърфийлд и 2 млн. долара за Блейн. Основанието за процеса също звучи доста дебилно: Кристофър обвинява фокусниците, че отричат физическите закони, следователно най-вероятно използват "божествена мощ" за номерата си. Браво, Крис, ти си бог! И как иначе, след като искаш обезщетение от клетите фокусници, задето крадат от личната ти "мощ"?
