Бар “Старата поща”! Maxim посети най-доброто парти място източно от Вегас! 6 снимки

---

Култовият парти център се намира в село Оборище, Панагюрско, по-известно сред местните със старото си име с. Мечка. Предварителните ни очаквания за това бляскаво културно средище са за български вариант на saloon-ите от Дивия запад – евтин алкохол и груба физическа разправа от страна на местните каубои. Все пак легендата разказва, че именно тази историческа постройка е една от основните арени на епичните селски битки между Мечка и съседното Поибрене – и двете впрочем села-герои от Априлското, даже споменати от Вазов в Под игото.
 
Наближаваме дискотеката развълнувани. Вътре сме няколко софиянци и няколко поибренци – всички предпоставки за зрелищен сблъсък с домакините са налице. Ако не е качественият поп-фолк, кънтящ отвътре, няма как да отличиш този денс-център на хайлайфа в Панагюрско от соц-пощенска станция или по-скоро изоставен трафопост. Т.е. стилът е нещо като приятен ретро-дескруктив – няма и помен от нео-мутробарока, така характерен за популярните столични заведения. Ясно се вижда, че са пипали дизайнери от световна класа – вероятно същите, отговорни за проектирането на други култови заведения като дискотека “Дискавъри” (да, на кирилица се пише) в Батак и бившата дискотека “Кариби” в “ГДР” (т.е. Горна Диканя, Радомирско). 

Таванът на халето на “Старата поща” е изграден от изящни метално-решетъчни конструкции (заварени тръби, боядисани с елегантна блажна боя), а обстановката вдъхва домашен уют със спорадичните флорални мотиви – стени, обрисувани със зелени гори и планини, плюс саксии, поставени изящно над “бара”. Натуралистичната обстановка се допълва ефектно и от прокапалия таван, който е в унисон с последните тенденции във фен шуя.

Пространството е използвано оптимално. Няколко сепарета със стари ведомствени мебели обграждат дансинга. А в случай че местата на масата не достигат, човек винаги може да придърпа някое от белите пластмасови градински столчета, популярни и в кварталните столични заведения в началото и средата на 90-те.

Заведението разполага с персонал от трима души – диджей, сервитьорка и барман. Но да поръчваш на сервитьорката е твърде банално за място като “Старата поща”. Истинските клъбъри са пред бара, чиято уникална концепция трудно може да бъде описана. Идеята (според нас вдъхновена от ученически стол) е проста, но гениална – дупка в стената осъществява връзката между клиентите и бармана, а опашката отпред е идеалното място за важни социални контакти и флиртове между постетителите. Осветлението е романтично-приглушено – няколко училищни неонови лампи, боядисани с лилав спрей, диско топка (къде без диско топка!) и прожектор с няколко цвята.

Посетителите на заведението тази вечер са повече от зашеметяващи с изтънчения си стил и умелите фолк танци. Момичетата радват мъжката аудитория с ефирни потничета, ултра-къси полички и промискуитетни погледи. Мъжете в заведението са се пременили в най-официалните си анцузи. Потник, загащен в шушляков “анцунг” – класическата фешън комбинация от миналото се завръща с пълна сила: първо в с. Мечка, а скоро и по модните подиуми в Ню Йорк и Милано. Някои от гостите демонстрират новаторско виждане, съчетавайки анцуга адидас (в отделни случаи – и адибас) с ризи и слънчеви очила – за максимален ефект и коефициент на путепритегляне. Русите кичури и кожените якета носят допълнителни бонус точки. Въпреки изискания дрес-код, в “Старата поща”, не присъстваме на pret-a-porter, както става ясно малко по-късно – когато потниците и ризите започват да се свалят във вихъра на партито. С финес, присъщ на истинско “ем си”, “дисджеят” успешно съчетава всички музикални стилове, познати на мюсюлманската цивилизация. С истинско удоволствие и нескрито възхищение се наслаждаваме на сръбско и Азис, последвани от Галена (и малко хаус за цвят). Същинското парти започва при ремикса на ретро хита Ritmo de la noche с груб цигански кючек, който буквално вдига всички присъстващи на крака.
Явно сме уцелили точния момент за нашта визита – покрай еуфорията, свързана с празниците в региона в чест на Априлското въстание, враждата и агресията в душите на митичните войни от Мечка и Поибрене сякаш се бяха изпарили и всички ние бяхме обединени от стойностната музика и водката с вкус на технически спирт.

Благодарение на това щастливо стечение на обстоятелствата не само отърваваме боя, но и ненадейно се озоваваме в “сепарето” на група местни девойки (по тяхна покана). Като резултат цяла вечер, редом с постоянните поздрави “за кумеца и компания” и “за Каруцата”, се сипят поздрави и за “гостите от София и Поибрене”. Чувстваме се специални. Тъкмо си мислим, че няма как да стане по-добре и... пристига сметката! Три бири, шест големи водки, осем коли и две купи фъстъци в “Старата поща” струват точно 15 лева! Обожаваме това място! Пак ще се върнем!