Останалото » Истории
|
Човешки органи, изгодно!Нова зловеща история от Maxim – черната търговия с органи и тъкан за нелегална трансплантация цъфти, та се къса, даже убиват хора заради “резервни части”. Не чети тая статия, докато вечеряш, моля ти се
 7 снимки 
|
Сигурно си чувал кръвожадната градска легенда за оня, дето се събудил след див купон във вана, пълна с лед, и открил отстрани на кръста си пресен разрез, зашит с кървав тегел, а край него – бележка, която гласи:
"Благодаря за бъбрека!"
Историята е доста забавна, но най-вероятно е измислена – за разлика от отвратителните истории на десетките хиляди истински жертви на кражба на човешки органи, за които пробуждането така и не настъпва. Причината? Елементарно – на черния пазар тялото ти е много по-ценно, когато е на части.
Както във всеки бизнес, и тук нещата опират до търсене и предлагане. Списъците на чакащите легална трансплантация са невероятно дълги и мнозина, уви, умират, преди името им да се появи в първата десетка. Но за онези, които могат да си го позволят (а и да си го простят), съществува една
зловеща спасителна алтернатива
Нелегалната продажба на човешки органи е мощен бизнес и се разраства непрекъснато – благодарение на хиляди корумпирани лекари, хирурзи на заплата при мафията, подкупни директори на погребални бюра и дори скъсани студенти по медицина, които на съответната цена могат да те снабдят с нужния орган или тъкан – дори и да им се наложи да ги гепят от някой, на когото вече не му трябват чак толкова.
А парите определено си заслужават. Според данни на застрахователните компании и болниците в САЩ, по света средно
белият дроб върви по 116 400 долара парчето
бъбрекът – 91 400, а сърцето – само 57 000 долара. Грубата сметка показва, че този своеобразен обир е сред от най-доходоносните престъпления на света. Дори и след смъртта, разфасованото ти тяло може да струва цяло състояние. Това ужасяващо разкритие излезе на бял свят след провала на двама големи международни прекупвачи на трупове, което доведе до разкриването на
сериозна международна мрежа
за търговия с човешки органи и тъкани, изрязани с много любов и внимание от мъртъвци. В Калифорнийския университет, където по правило пристигат множество органи и трупове, дарени за научни цели, настава такава паника след новината за зловещите кражби на човешки тела, че в момента там обмислят да маркират "обектите" си с баркодове или специални чипове, за да са сигурни, че няма да ги задигне някой трафикант. Но и те вече са позакъснели, поне що се отнася до спасяването на
хилядите тела, транжирани и разпродадени миналата година
в Щатите от собственика на погребална агенция Джоузеф Ничели и съмишленикът му Майкъл Мастромарино – зъболекар, който се преквалифицира в търговец на тъкани, след като му отнемат правото да практикува професията си. Ничели оборудва тайна операционна в погребалното си бюро в Бруклин, Ню Йорк, където Мастромарино обработва няколко хиляди тела и вади всичките им ценни части, включително
бедрени кости, коленни капачки, сухожилия и сърдечни клапи
За погребалните услуги Ничели получава по 1000 долара на труп, а Майкъл Мастромарино изкарва допълнителна печалба по средно 7000 долара от тяло, като продава “резервните части” чрез компанията си Байомедикъл Тишу Сървисис. И двамата “бизнесмени” са арестувани, след като нюйоркската полицайка Патриша О'Брайън случайно се натъква на тайната операционна, докато разследва сигнал за съвсем различно престъпление. По решение на съда няколко от телата, минали през погребалната агенция на Ничели, са ексхумирани и анализирани. Дори и закоравелите следователи от отдел "Убийства" са шокирани от разкритията. Там, където обикновено има крака, рентгеновите снимки показват евтини
пластмасови водопроводни тръби, набързо прикрепени към таза
и покрити с кожа, нахлузена отгоре – така липсата на крайници не буди подозрения сред опечалените роднини.
Скандалът с Байомедикъл едва е заглъхнал, когато миналото лято незаконната търговия с човешка тъкан отново изплува на повърхността: Еф Ди Ей, американската агенция за контрол на храните и медикаментите, разпорежда да бъде закрита компанията Доунър Реферъл Сървисис и предлаганите от тях тъкани да бъдат изтеглени от употреба заради "сериозни пропуски" в изследването на донорите и воденето на документация.
Според полицията смъртните актове на донорите са били фалшифицирани, и то в ключови графи като причина за смъртта, възраст и рискови фактори (болести, венозна употреба на наркотици и т.н.). Разследването срещу Доунър Реферъл Сървисис буквално
изкопава от пресните гробове
купища страховити факти за големите играчи в бизнеса с човешки органи. Преди да стартира въпросната Доунър, основателят й Филип Гайе ръководи програма за набиране на донори за трансплантации в медицински колеж в Калифорния. Кариерата му там приключва с гръм и трясък през 1999-а – арестуван е, след като успява да продаде цял труп и да прибере белязаните пари. Когато полицаите нахлуват в "склада" на Гайе, им се образува чувството, че са попаднали в мазето на Ханибал Лектър – откриват три фризера, натъпкани с
отрязани човешки глави и замразени сърца
Макар и страховити, тези две легално съществували компании са само върхът на айсберга в незаконната търговия с човешки органи в света (а системата наистина е световна – съществуват истински случаи на отвличания на хора от по-бедни страни, убиват ги и ги разфасоват, за да им продават органите бая изгодно на американския пазар). Те са сред по-малките играчи, чиито престъпления, макар да предизвикват отвращение (и леко гадене), направо бледнеят в сравнение с делата на гангстери и дори цели правителства, които тайно дърпат конците на черния пазар на човешки органи.
В страни с огромно население като Китай и Индия определени телесни части струват много повече от живота на притежателите си. Там от години се ширят слухове за нелегална търговия с човешки органи. "По наша преценка всяка година в Китай се екзекутират около 6000 затворници", съобщава Уилям Шулц от Амнести Интернешънъл. "Около 90 на сто от трансплантираните бъбреци в САЩ са от екзекутирани китайски затворници." Продажбата на органи на затворници е толкова разпространена в Китай, че
самите екзекуции са съобразени с пазара
Ако в момента на световния черен пазар се търсят бъбреци, бели дробове, черен дроб или сърце, затворникът получава куршум в главата, а ако са нужни очи (т.е. роговици) – в гърдите.
В последните години, с уж отварянето към капитализма, китайското законодателство става все по-строго – списъкът на престъпленията за смъртно наказание доста прогресивно набъбва. Вероятно и заради сериозните приходи, които носи продажбата на органи. Чужденците плащат по 5000 долара за роговица, 20 000 за бъбрек, 40 000 за черен дроб и 60 000 за сърце, като самата операция по трансплантацията струва още 40 000 долара.
Близо до Ню Делхи, столицата на Индия, трима от водещите местни хирурзи в областта на трансплантациите са арестувани заедно със собственика на медицинския център Нойда (болница, прочута с този вид операции) – след постъпило оплакване от монтьора Шаукат Али, който твърди, че е бил
упоен по време на рутинен медицински преглед
и му е бил откраднат единият бъбрек. С подобни обвинения срещу същата клиника излизат и родителите на умствено изостанало дете. Според индийската полиция откраднатите бъбреци са продавани за суми от 6000 до 10 000 долара. Повечето индийски хирурзи изкарват по-малко от 10 000 на година, така че изкушението е голямо. Всяка година само в Ню Делхи изчезват безследно стотици бедни индийчета. Активистите за човешки права са убедени, че голяма част от тях са били убити, за да им вземат вътрешните органи.
В Бангалор например (едва в рамките на една година) над 80 селяни цъфват в индийската полиция и заявяват, че
бъбреците им са били откраднати
За доказателство показват и белезите си от експлантацията (това е терминът за изваждане на човешки орган по хирургически път). Според властите обаче доста често такива хора сами продават единия си бъбрек за около 1000 долара (което е повече от годишната заплата на средния индийски бачкер) и сега просто се пробват чрез съдебни дела да изкопчат още пари.
В Русия е малко по-различно: там мъртвите тела автоматично стават държавна собственост и трябва незабавно да бъдат дадени на властите. От време на време в интернет се появяват страховити снимки от руските морги, на които се виждат
операционни маси, отрупани с голи мъжки, женски и детски трупове
с дълги разрези по тях, които недвусмислено показват, че вътрешността им е била преровена, а съответните “вървежни” органи – извадени.
Италия, която се намира в непосредствена близост до следвоенните Босна и Албания, доскоро бе златна мина за черния пазар на човешки органи. Години наред частна клиника в Триест, например, прави милиони от продажба на органи от убити босненски военнопленници, преди през 1997-а да бъде разкрита от полицията.
Латинска Америка отдавна е елдорадо за търговията с крадени човешки органи. Твърди се, че в Салвадор
за 16 000 долара можеш да си купиш цяло дете
а после да го пречукаш и да му обереш органите, които ти трябват. Из тъмните улички на Тегусигалпа, столицата на Хондурас, пък можеш да си уредиш роговица само за 6000 долара. В Гватемала Сити една от екстрите на гробарската професия е, че можеш да "смъкнеш" от тялото на покойника каквото си поискаш. А в Колумбия кражбата на органи дори не е незаконна, представи си – там е разрешено да се взимат органи от всеки труп, стига семейството на починалия да не се възпротиви... писмено.
Чакай де, ти кво се притесни
Имай предвид, че макар разказаните дотук истории за кражби на органи да са истински и ужасяващи, голяма част от разказите, които ще чуеш по темата по принцип, най-вероятно са просто градски легенди – като онази за мъжа във ваната с лед.
Защо ли? Ето защо. "За да извадите орган от жив човек, са ви необходими двама координатори по трансплантацията, двама хирурзи, екип санитари и анестезиолог", припомня Лес Олсън, бивш директор на програмата за трансплантации към университета в Маями. "Представата, че някой може да го направи сам в банята или хотела, е чиста фантастика." Американските лекари казват, че в Китай, както и в други части на света, наистина се крадат органи от екзекутираните затворници, но сензационните истории за самотни туристи, които са били упоени, за да се събудят по-късно и да открият, че някой орган им липсва, като цяло са измислици.
Освен това едва ли някой би те оставил да се събудиш, ако насила те е направил "донор".
Е, все пак имай предвид, че ако изведнъж се озовеш на гола маса по корем в стая с неоново осветление и ти се доспива неудържимо, а към теб се приближава ухилен човек със скалпел в ръка, значи, много, много си се преебал, приятелю. Нищо де, ще четеш Maxim в следващия си живот, стига да не се преродиш в муха
Страшни български парчета!
Къде сме ние в нелегалната търговия с човешки органиПрез 2005-а избухна скандал с нелегален канал за трафик на "донори" от Шуменско към Истанбул. Арестувани са Анелия Жекова, Ясен Янков и Мартин Василев, които били продали по един от собствените си бъбреци, моля ти се. Тримата са обвинени, че след експлантацията са започнали да работят като посредници на други желаещи да продадат органите си. Цената била от 2500 до 5000 долара на бъбрек
През 2002-а немската полиция започва разследване срещу пловдивчанина Димитър Белчинов, собственик на фирма в Германия. От нейно име през 2001-а той разпраща "промоционални" оферти с текст "Ние продаваме органи в отлично здраве" до над 70 клиники за трансплантация по цял свят, главно в Тайван, САЩ, Аржентина и Нова Зеландия. Таксата е 10 000 долара на орган
През 2005-а български канал за трафик на органи стига до Италия. В Калабрия са арестувани общо 57 италианци и българи по обвинение в трафик на нелегални имигранти, склоняване към проституция и търговия с човешки органи
Нашта гражданка от ромски произход Мариана Тодорова, 27, буквално чупи всички рекорди на черния пазар за органи с дъмпинговата цена от 689 паунда (към 2000 лева), за които продава бъбрека си в Англия. В началото на годината покъртителната история на жената зловещо цъфна на страниците на британския в. Сън. Жената всъщност се оказва измамена от посредницата, която я е вербувала – не коя да е, а самата Анелия Жекова от по-горе. На Мариана са обещани 1500 паунда, с които тя се надява да купи къща за децата си. Но едва успява да вземе... един цветен телевизор. Ебахти тъжната история, честно
