Останалото » Истории
|
Изродът от АндитеКолумбиецът Педро Алонсо Лопес е най-работливият сериен убиец в историята – лично е изнасилил и удушил с голи ръце над... 350 тийнейджърки. И сега е на свобода! Бруталната му, гнусна история, плюс единственото интервю, което някога е давал – само в Maxim, къде другаде
 8 снимки 
|
Поради нелепата причина, че в Еквадор си нямат смъртна присъда (или поне доживотен затвор), Педро Алонсо Лопес, най-отвратителният сериен убиец изобщо, днес по всяка вероятност е на свобода – след като излежа полагащите му се 20 години (максималната присъда в страната). Бруталният тип получава прякора си “Чудовището от Андите” през 1980-а, когато лично отвежда полицаите до местата, където е
закопал 53 от своите еквадорски жертви
все момичета на възраст между 12 и 17. Три години по-късно той най-сетне е осъден за убийствата на 110 момичета само на територията на страната, като отделно си признава за още 240 убийства в съседните Перу и Колумбия. По време на престоя си зад решетките, той дава и единственото си интервю на американския журналист Рон Лайтнър, който за щастие вече е и наш нов сътрудник (миналия път пуснахме репортажа му за нелегалната търговия с човешки органи, помниш). Ето какво си спомня той от срещата си с южноамериканския изверг през 1998-а.
“Лопес е заключен в централната част на изоставено крило на затвора Амбато – на върха на планината, далеч от другите затворници. Заради тяхната, но най-вече и заради неговата сигурност – според слуховете,
семействата на жертвите са обявили награда от 250 хил. щатски долара
за пазача или затворника, който успее да го очисти. Минавам три нива на строга охрана и навсякъде ме претърсват щателно за оръжие, да не би случайно и аз да се целя в 250-те хилки. Събувам си обувките, промъквам се на пръсти по коридора и се озовавам пред малко прозорче с желязна решетка, което гледа към килията му. Извергът седи на пода, облегнат на стената. Едрите му ръце са отпуснати. Зад гърба му са налепени пожълтели изрезки от вестници, свързани със съдебния процес срещу него. Някъде в дъното на коридора един от пазачите изсъсква нещо през зъби, а колегите му се разхилват. Любимото забавление на надзирателите е да тормозят затворника, който живее в постоянен страх, че ще го очистят.
Убиецът се стряска. Изревава и се втурва към прозорчето, сграбчва решетката и започва да ръмжи. Тогава успявам да направя снимката (на началната страница - б.р.), на която добре виждаш яростта и силните му ръце на убиец.
На следващия ден се връщам, придружен от един надзирател. Пристъпвам неуверено в килията, където от 12 години държат Лопес под строг тъмничен режим, и усещам зад себе си дулата на заредените пистолети на охраната. Директорът на затвора, Виктор Ласканьо, ме представя през решетката и аз глупашки и
невинно подавам ръка на Чудовището
Той е изненадан. Вероятно никой не го е докосвал, откакто е окошарен през 1980-а. Той втренчва поглед в мен, после сграбчва ръката ми и започва да я стиска. В този момент усещам мощта на огромната му длан, която е стискала гърлата на невинните момичета с такава сила, че
очите на някои от тях изскачали от орбитите им
Стиска силно и ръката ми почти изтръпва. Тъкмо съм на път да се разкрещя, когато откачалката неочаквано ме пуска и се усмихва. Оказва се, че точно в този момент – голям, но малко перверзен късмет, признавам – той е решил да ме удостои с единственото интервю, което някога ще даде.
Лопес приканва и директора на затвора да влезе при мен, но само при условие, че го придружава и хубавата му дъщеря, която е и наша преводачка. Допълва, че не е докосвал жена от дванайсет години и единственият вариант интервюто да се състои е да му разрешат да пипне ръцете на младото момиче.
Всички затаяват дъх. Надзирателите са нащрек. Мога само да се надявам да не ме уцелят погрешка, ако стане някой фал. Храброто момиче изпъва ръце през себе си, а Изверга много внимателно хваща китките й и ги “меси”, сякаш са женски гърди.
Дали няма внезапно да я сграбчи за шията и да опита да я убие? Критичният момент отминава. Той я пуска и започва да говори, а малко по-късно ни успокоява, че
на 26 тя е “прекалено стара”, за да предизвика по-сериозен интерес у него
Звярът отговаря спокойно на всички мои въпроси – въпроси, на които надали някой сериен убиец е отговарял преди. “Какво е да убиваш?”, “защо въобще убиваш?” и т.н. Както нормалните мъже се бръснат, взимат душ и се хранят, така Лопес редовно удушавал по две, а понякога три и повече момичета на седмица! Заключен в килията, под нервните погледи на пазачите със заредени оръжия, серийният убиец ме поглежда пронизително право в очите и самоуверено ми казва:
"Аз съм най-голямата личност на ХХ-и век! Хората никога няма да ме забравят!"
Лопес отвеждал жертвите си в тайни скривалища, където вече им бил изкопал гробове. Понякога в плиткия ров вече било заровено тялото на някоя от предишните му жертви. Ненормалникът приспивал невинните момичета, люлеейки ги на ръце почти като нежен любовник, преди на зазоряване да ги изнасили. "На разсъмване започвах да се възбуждам", обяснява той. "Принуждавах момичето да правим секс и слагах ръцете си около шията й. Когато слънцето изгряваше, я удушвах. Не се получаваше добре, ако не можех да виждам очите й. Никога не съм убивал през нощта. На тъмно всичко се губи. Исках да ги наблюдавам на дневна светлина".
“Момичетата умираха за около пет до петнайсет минути”
продължава делово той зловещия си разказ. "Бях много внимателен. Стисках ги дълго, докато се уверя, че са мъртви. С огледалце проверявах дали още дишат." Лопес прерязвал китките или гърлата им, за да провери да не би кръвта им още да пулсира. Ако се окажело, че някак са оцелели, ги довършвал. "Понякога се налагаше да ги убивам по няколко пъти", смее се той, а кожата на всички присъстващи буквално настръхва.
Обяснява ми подробно и как е подбирал жертвите си. "Разхождах се по пазарите и търсех момичета с определено изражение на лицето – невинно и красиво. Обикновено бяха добри момичета, които работеха с майките си. Проследявах ги, понякога ги следях два-три дена, и дебнех да останат сами. Давах им по някоя хубава, лъскава дрънкулка, свялах ги, после ги уговарях да дойдат с мен на края на града, където да им дам още някой подарък за майките им."
Лопес често си прави извратени "партита" с телата на мъртвите тийнейджърки –
подпира ги седнали в гробовете им и разговаря с тях
"Моите приятелки обичаха да са в компания", разкрива той пред мен и потресената преводачка. "Нареждах ги по три-четири в някоя от дупките и си говорех с тях. Беше все едно сме на празненство. Но след известно време ми втръсваше, защото те не помръдваха. И излизах да търся нови момичета."
На въпроса защо е избирал само млади момичета, той продължава да ни шокира: "Защо да ядеш стари кокошки, като можеш да ядеш млади пилета?"
Престъпленията на Изверга излизат наяве през 1979-а, когато град Амбато в Еквадор е наводнен от близката река и телата на четири девойки са изхвърлени на брега. Три от тях са удушени толкова свирепо, че очите им са изскочили от орбитите. Очите на четвъртото са все още на мястото си, замръзнали в ням ужас. Три дни по-късно Лопес е заловен, докато опитва да подмами друго момиче. За щастие Карлина Рамон Поведа, майката на 15-годишната Мария, вижда как Лопес се отдалечава, водейки за ръка дъщеря й, и започва да крещи. Гневната тълпа на пазара погва непознатия и го задържа, докато пристигнат полицаите.
Лопес и преди е бил сгащван на местопрестъплението, както сам признава:
"Индианците в Перу ме заровиха до шия в пясъка, когато разбраха какво бях сторил с дъщерите им”
“Поляха ме със сироп и щяха да ме оставят да бъда изяден от червените мравки. Но наблизо мина една американска мисионерка с джипа си и им обеща да ме предаде на полицията. Вкараха ме завързан на задната седалка на джипа и потеглихме. На границата с Колумбия тя ме развърза и ме пусна. Нищо не й направих, защото беше прекалено стара и не ставаше за забавления".
В Еквадор обаче той не успява да се отърве от ченгетата. За да установят дали Лопес е убиецът на момичетата, изхвърлени от реката, ченгетата вкарват в килията му Рамон Гонсалес, детектив под прикритие, който се престорва на арестуван за убийство и изнасилване. "Цели 27 дни почти не спах, понеже се боях да не ме удуши в леглото", спомня си Гонсалес. "Но успях да метна Лопес – казах му, че и аз съм изнасилвач. Той ми се хвалеше с десетки убийства в Еквадор, Колумбия и Перу. Онова, което чух, беше по-зловещо от най-ужасните ми кошмари"
Лопес отвежда шокираните полицаи до гробовете на 53 от жертвите си, но отказва да съдейства по-нататък. Два месеца по-късно, през 1980-a, той е
признат за виновен за 110 убийства
Полицията твърди, че убиецът можело да бъде съден за над 350 убийства на изчезнали момичета, но допълнителните дела в Колумбия и Перу биха били твърде сложни и скъпи.
Преди да започне да трепе наред, Лопес вече веднъж е съден за тройно убийство – още на 18 той прерязва гърлата на трима мъже, които го изнасилили в колумбийски затвор, докато излежавал присъда за кражба на кола. Изродът споделя, че още от 8-годишен знаел, че ще стане убиец. "Бях седмото от 13 деца на една проститутка в Толима, Колумбия", обяснява той. "Всички спяхме в едно голямо легло, а зад пердето майка ни си вършеше работата с клиентите. Тя ме изгони от вкъщи едва 8-годишен, след като ме хвана да пипам гърдите на сестра ми. Отведе ме на края на града, но аз успях да намеря пътя за вкъщи. На другия ден ме качи на автобуса и ме изостави на повече от 300 км от дома”
“Там ме намери непознат мъж, който ме заведе в запустяла сграда и ме изнасили Многократно”
“Реших да причиня същото на колкото се може повече момичета."
Лопес опитва да обясни убийствата си, като прави сравнение със зрителите на корида, които отиват там заради "момента на истината" – мига, в който или бикът, или матадорът се изправят лице в лице със смъртта. "Има един чудесен момент", казва хладно Изверга, "божествен момент, когато ръцете ми са около гърлото на момичето. Поглеждам в очите му и виждам как някаква светлина, някаква искрица изведнъж угасва. Само онези, които са убивали, знаят какво имам предвид. Мигът на смъртта е завладяващ и възбуждащ. Един ден, когато ме пуснат, отново ще изпитам това удоволствие. Ще имам щастието да продължа да убивам. Това е моята мисия."
Вечерта се прибирам в хотела разтреперан и с убеждението, че току-що съм срещнал самия дявол в човешки облик. Внимателно заключвам вратата.
Най-безскрупулният сериен убиец в историята на серийните убийци
е там някъде отвън в нощта, само на половин километър от мен. Пускам дървените кепенци на прозорците и ги залоствам. Толкова съм разстроен, че даже запречвам вратата с един шкаф. След това бавно се унасям в нервен сън, преди в 3 часа да се събудя, понеже някаква ръка стиска гърлото ми. Падам на пода с крясъци и за малко да си счупя лакътя. Тогава осъзнавам, че ръката, слава Богу, е моята собствена. В неспокойния си сън инстинктивно съм я обвил около шията си, за да се защитя. Не мога да пропъдя от главата си мисълта за онези
350 момичета, намерили смъртта си в ръцете на чудовището
Дълго след интервюто продължавам да чувам ужасяващия му смях. "Скоро пак ще бъда свободен човек", усмихва се 33-годишният тогава Лопес. "Ще ме пуснат за добро поведение още тая година, или догодина, през 1999-а."
През тези над 18 години, прекарани в затвора, Педро Алонсо Лопес непрекъснато се е страхува да не го екстрадират в Колумбия – държава със смъртно наказание, където за нула време ще бъде пратен на разстрел. Това обаче така и не се случва. Точно обратното – в новогодишната нощ на 1999-а най-ужасният сериен убиец на света е освободен! Четирима надзиратели и един служител на затвора го изкарват от изолатор №29 на затвора Гарсия де Морено в Кито (столицата на Еквадор, където е преместен), закопчават с белезници на гърба силните му ръце и го натоварват на полицейски зарешетен пикап, който поема към колумбийската граница.
Трябва да е умирал от страх
Дали няма да го свитнат заради наградата, обявена още преди толкова години?
Според полицията обаче никой не е правил опит да отнеме живота му. Впоследствие от еквадорското правителство твърдят, че го депортирали в Колумбия, понеже нямал виза за престой в страната. На границата дават на Лопес бутилка вода, обувки, риза, панталон, малко колумбийски песос и пакет с храна. И го пускат да си ходи!
Само седмица по-късно обаче полицията в Еквадор отново арестува Изверга и за втори път набързо го пропъжда в Колумбия, като изрично го предупреждават никога повече да не се връща. Междувременно телефонните линии на телевизиите и радиостанциите в Колумбия, Еквадор и Перу прегряват – загрижени и възмутени граждани искат властите незабавно да го приберат пак. Според изказване на Хосе Ривас, началник на полицията в еквадорската провинция Карчи,
Лопес бил забелязан за последно в планините между Еквадор и Колумбия
където полицаите безуспешно го издирват в продължение на няколко месеца.
На въпроса защо убиецът е бил освободен през 1999-а, еквадорският министър на правосъдието Пабло Фагуеро отговаря: "Да, наистина звучи странно, но нашите закони са такива. Законът за забрана на екзекуциите и присъдите, по-дълги от 20 години, е приет преди повече от сто години, за да пази президентите на Еквадор от убийство след революции или военни преврати. В миналото са ги екзекутирали по ужасяващи начини – например, завързвали са ги за четири коня, които да ги разчленят. Новият закон е изглеждал доста хуманен."
Виктор Ласканьо, директорът на затвора Амбато, е ужасен:
"Бог да е на помощ на децата"
казва той. "Лопес не се е поправил от престоя в затвора и не изпитва никакво разкаяние. Целият кошмар може да започне отново".
"Той няма да живее дълго", предсказва обаче майката на Мария Поведа, споменатото еквадорско момиче, което се спасява по чудо.
"Ако някой претрепе тоя злодей, ще стори добро на целия свят”
Извергът от Андите няма да изтрае дълго на свобода. Може би някой дори вече го е убил, например полицаите в Колумбия или Еквадор. Ако са го направили, се надявам преди това да са го мъчили дълго, много дълго."
В момента, 2007-а, съдбата на Педро Алонсо Лопес остава неизвестна, а следите му се губят някъде в граничните райони между Еквадор и Колумбия. Зверските му престъпления обаче не могат да бъдат забравени. Точно както самият той предрече
