Останалото » Истории
Гран При на Монте Карло отдавна не е просто автомобилно състезание от Формула 1. Това е световно, лъскаво светско събитие, на което се събират част от най-богатите хора на земята, готови да платят
нечовешки пари
но да видят формулата и световни знаменитости така, както никъде другаде. И наистина никъде другаде в най-бързия спорт зрителите не се допускат толкова близо, т.е. няма друга писта, на която болидите да ти минават буквално на метри пред очите. Гостите тук могат да стигнат до моторхоумите, където обядват звездните пилоти от Гран При, и да пийнат бира край хора като Джордж Лукас, Брад Пит, Джордж Клууни или Парис Хилтън. Могат да стигнат до яхтите им, закотвени в пристанището, и въобще здраво да се “поотъркат” в звездите – за разлика от близкия Кан, чийто фестивал традиционно свършва в деня на състезанието, и където звездите са значително по-отделени от “простосмъртните”.В представата на повечето хора цените в Монте Карло са невъзможни, ужасяващи и абсолютно недостъпни. Но всъщност не е съвсем така, или поне що се отнася до живота ти през деня. Цените на билетите например са доста сходни с тези на повечето писти. Най-евтините – за тревата под двореца на последния завой Антони Ноже – тази година малко поскъпнаха, и от 50 станаха 70 евро. Най-скъпите за трибуните на пристанището срещу боксовете са 650 евро. С пристигането си още в сряда тази година обаче установихме, че за разлика от друг път, имаше свободни билети само от най-евтините – всичко друго било свършило още през февруари.
Фен-артикулите, които съпътсват едно гледане на Формула 1, също са си съвсем достъпни. Сандвичите, както и предишните години, струваха от 3 до 5 евро, бирата е в същия порядък – на прахта край пистата в Унгария нещата стоят по идентичен начин. Дори в заведенията нещата са поносими. Обядвахме с приятели в ресторанта на предпоследния завой Раскас, и салатите бяха по 10-12 евро, основните ястия малко повече, крем брюле – също 12 евро (не че умираме за крем брюле, просто прочетохме в менюто).
В Кафе дьо Пари, точно срещу казиното
кафето си е все така по 6 евро, а водата – 5
При това във въпросните заведения се предлагаше и възможност за гледане на състезанието, на съвсем умерени цени. Цената с хапване в ресторанта на Раскас например, откъдето да видиш квалификацията, беше 250 евро, и 350 за състезанието. В Кафе дьо Пари по принцип искат 500 евро, но местата бяха продадени. Малко по-надолу към Мирабо, на терасите на двата съседни ресторанта, гледането струваше 1000 евро за неделя, заедно с обяда.Най-”опасното”, като си в Монако за формулата, е че парите и цените стават някак относителни – защото всички споменати суми, дори да ти се виждат все пак цифра (особено ако ги пресмяташ в левове), са си направо жълти стотинки в сравнение с онова, което богаташите и звездите пръскат по време на това прословуто състезание.
В една от най-лъскавите дискотеки до хотел Меридиен например входът вечерта в събота беше точно 100 евро. Дотук добре, като за дискотека в Монте Карло, си мислиш, ама забележи – като влезеш,
едно малко е също по 100 евро
независимо какъв е алкохолът (за да смятат по-лесно? – б.р.). Въпреки това беше претъпкано. Повечето гости, разбира се, съвсем не бяха дошли, за да гледат от трибуните като по-обикновените зрители – имаха дебели резервации за терасите на суперапартаментите около трасето. Цените за едно място на топбалкон бяха нещо като 1000 евро, с кейтъринга и шампанското.Собствениците на въпросните апартаменти се изнасят поне месец по-рано от иначе суперспокойното Монако – точно когато започват да се изграждат трибуните и мантинелите по красивите червеникави тротоари, а луксозните жилища се отдават под наем за по време на състезанието. Тук нещата са от друг порядък – при най-скъпите апартаменти говорим за
наем от 100 000 евро за седмицата на състезанието
Дори това не звучи шокиращо на фона на факта, че подобни суми в казиното в Монте Карло често се профукват за броени минути. Входът там е свободен през деня, но само до преддверието – освен ако не си облечен подходящо и не закупиш определен брой чипове.Важното е обаче, че все пак можеш да влезеш, че обикновеният запалянко има право да е там, и че ако паркира колата си неправилно, е заплашен от същата глоба, каквато плаща и баровецът с Ролс Ройс. Нашите фотографи снимаха един
Фантом, заключен със скоба
и това за нас, българите, си е направо изумителна снимка. Защото ни показва, че има места, където законът наистина важи за всички. Има и една любопитна случка от вечерта преди едно от най-големите партита за състезанието – балът Долче Вита в суперлуксозния хотел Монте Карло Бей. Мъж с убийствено Бентли се опита да се намести в зона, където няма право да паркира. Охраната учтиво, но твърдо му каза да “пътува”, и човекът, вместо да да изскочи и да се развика в стил “ти знаеш ли кой съм аз бе, боклук”, кротко и възпитано потегли и се изнесе. Редът в Монте Карло наистина е невероятен, а за някои българи би бил направо неразбираем.В петъчната вечер се проведе традиционният бал в Амбър Лаундж – суперзаведение до Грималди Форум, в посока Италия. Поканените платиха по 700 евро вход и чакаха реда си на опашка, пак тихо и кротко, нищо че сред тях бяха някои от най-богатите хора в Европа. Балът се прави за фондацията на чешката манекенка Тереза Максова, от която ти се насълзяват очите и кихаш любовно, сякаш те е треснала сенна хрема. Тя подпомага деца в неравностойно положение в Словения, а организатор е Соня Ървайн, сестрата на прочутия ирландски бивш пилот във Формула 1 и преуспяващ бизнесмен в момента Еди Ървайн. Амбър Лаундж е собственост на Соня и най-забележителното в събитието е това, че приятелките, съпругите на пилотите и изобщо дамите, свързани пряко с Формула 1, дефилират в тоалети на световни топдизайнери, а гостите после ги изкупуват на мини-търг, откъдето и парите за благотворителната цел.
В центъра на вниманието по традиция отново бе
принц Алберт с приятелката си Шарлийн Витщок
Тя е южноафриканска шампионка по плуване, с която са заедно от две години и която мнозина смятат за сигурна бъдеща принцеса на Монако. Компания им правеше Ернст Август принц фон Хановер, който бе поканен и на церемонията по награждаването.Иначе в падока, особено в неделя, можеше да се сблъскаш с половин отбор футболни мегазвезди – Роберто Карлос, Мичел Салгадо, Самуел Ето’о, Павел Недвед. Всички те до един са отявлени фенове на високите скорости и обиколиха възможно най-много боксове. Зрителите спокойно можеха да поискат автограф от един от най-прочутите вратари – Оливер Кан, а Александер Циклер демонстрира и перфектна физика край басейна на т. нар. “Енергийна станция” на Ред Бул. Този невероятен моторхоум, който се изгражда в падока и до който хората нямат достъп, се прави в Монако на понтони. Вътре пък има цели четири бара и ресторанта, където те глезят с ястия от сорта на
телешко карпачо с песто и мус от пармезан
В падока впрочем бе и най-известният готвач в света – британецът Гордън Рамзи, със съпругата си Тамара, но не разбрахме на кой точно тим бяха гости.Иначе списъкът на VIP-овете в Монте Карло беше като “кой кой е” в автомобилната индустрия, бизнеса и шоубизнеса. Бърни Еклестън например (ако държиш на точното английско произнасяне) лично посрещна и разведе индийския милиардер Лакшми Митал, който вече е третият по богатство човек в света, а фамилията нашумя и у нас покрай покупката на ЦСКА от брат му Прамод.
На пистата бяха практически всички шефове на автомобилните компании – от Дитер Цетче (шеф на Даймлер-Крайслер) до Карлос Гон (шеф на Рено). Изпълнителният директор на Водафоун Арун Сарин пък си бъбреше дружески с шефа на ING – Мишел Тилмън. Един от най-атрактивните запалянковци бе Филип Грийн – британски милиардер, собственик на 2300 магазина за дрехи, в това число и всичките Маркс енд Спенсър; има 3,61 миларда паунда лично състояние
и е 4-ти по богатство в Британската общност.
За разлика от нас, Джуд Лоо предизвика множество женски въздишки
с появата си в неделя като гост на Макларън, в компанията на друг британски актьор – Джони Лий Милър (велик за нас най-вече с това, че е първият съпруг на Анджелина). Тълпата около френския им колега Жан Рено бе направо непробиваема, а Люк Бесон имаше привилегията да изгледа надпреварата в компанията лично на Михаел Шумахер. Джордж Лукас пък почти вече не прави впечатление, тъй като от години е сред постоянното присъствие на Гран При на Монако.И понеже хора като тези трябва да бъдат забавлявани и извън състезанието (което, между нас казано, си беше направо скучно), а и да им вземат някое и друго евро, лукс-компании като Стайнмец (диаманти и бижута) направиха пищни представяния на продуктите си. Стайнмец впрочем е партньор на Макларън от няколко години, и този път изписа “Моnacо 07” на каските на Фернандо Алонсо и Люис Хамилтън с бели диаманти. Иначе гвоздеят в програмата им бе представянето на огърлицата “Понахало”. Името на уникалното бижу означава “видение”, а думата е на езика сото, който се говори в мъничката сладичка държавица Лесото (заобиколено отвсякъде от Южноафриканската република, сякаш е някакъв черен ембрион, милото). Огърлицата е с четири камъка, изсечени от най-големия необработен диамант в света – 316,15 карата. Стойността й кара дори милиардери да примигват невярващо, тъй като според някои сведения бижуто струва




