Останалото » Истории
|
Голям и черен!Обичаме Форест Уитакър от ей такива – а след убийствения Последният крал на Шотландия (на DVD в момента) и заслужен Оскар за главна, вече го смятаме за най-великия афроамериканец в Холивуд. Респект!
 5 снимки 
|
Колкото и Оскари да спечели, 45-годишният Форест Уитакър за радост никога няма да бъде звезда в пълния медийно-комерс-холивудски смисъл, нито пък секссимвол. Огромната му, забележима от километри черна личност най-често я пъхат в поддържащи роли на странни, понякога плашещи, понякога добродушни, но все характерни второстепенни герои, които за нас правят всяка негова поява незабравима – било то в Цветът на парите, Взвод, Добро утро, Виетнам, Играчка-плачка, Прет-а-порте, или пък в Дим, Паник стая, Телефонна клопка и т.н. Не липсват и култови централни роли – като извисения духовно наемен убиец от Дух куче: Пътят на самурая. Бебешки благото му излъчване на тежък, черен и лъскав полу-анимационен кит обаче придоби адски зловещ и страховит оттенък в Последният крал на Шотландия на режисьора Кевин Макдоналд, заради който Форест взе въпросния Оскар. Във филма угандийският деспот Иди Амин, управлявал, клал, бесил и ял угандийци от 1971 до 1979, се оказва едновременно суперсложна, ужасяваща, гротескна и забавна фигура, а играта на Уитакър граничи с актьорската гениалност.
За да влезе по-точно в ролята, преди началото на снимките през юни 2005 актьорът прекарва цял месец в Уганда. Наема си асистент и двамата тръгват из страната да събират впечатления. "Ядяхме на улицата – в кафенета, в разни крайпътни колиби", спомня си Форест. "Ходих в парламента им, на водопадите, в резерватите. Човече, срещнах се с братята и сестрите на Амин, с генералите и министрите му! И научих много. Например, че има голяма разлика как Западът възприема Иди Амин, и как – угандийците." За западняците Иди Амин Дада винаги си е бил обикновено чудовище; канибал, който държал в хладилника си части от човешки тела и изтребил над 300 хил. души от собствения си народ. Пак според Запада старият Иди (с пълна титла "фелдмаршал Ал Хаджи доктор Иди Амин Дада, господар на всички зверове на земята и риби в морето, крал на шотландците и покорител на Британската империя") съсипва угандийската икономика, като пропъжда азиатския бизнес – залелите Уганда в края на 60-те... китайци, на които преди прогонването се дължал близо 45% от брутния вътрешен продукт, и така довежда страната до хаос. В същото време е ужасен почитател на музиката – обожава да свири... на акордеон. И устройва гротескни състезания по плуване, в които винаги стартира пръв и винаги печели. Накратко, абсолютно откачено животно. Форест Уитакър обаче смята личността на диктатора за доста по-сложна. "Наложи се да преосмисля представата, която имах от дете за Иди Амин – чудовището. Особено пък бидейки цветнокож. Мнозина световни лидери са убили повече хора от Амин – от Чингиз Хан през Александър Велики до кръстоносците и Наполеон. Но защо Амин така изпъква над тях? Вероятно защото е казал на западняците да го духат. Т.е. нещата хич не са прости. От една страна да, той е избил маса хора от своите, но пък никой друг преди него не е давал на този народ повод за национална гордост. Без Амин те нямаше да са това, което са. Когато изритва китайците от Уганда, освобождава място за местния бизнес – хората отварят магазини, ресторанти, основават собствени радиостанции, собствен театър. Преди Иди Амин не е имало угандийски театър. Някои хора и до ден-днешен го смятат за панафрикански герой."
Последният крал на Шотландия улавя цялата тази сложнотия на образа, като самоотвержено застъпва по-скоро угандийската представа за тирана – че е и демон, и с човешки качества. Изпипаната в детайли фигура на Амин изпъква мощно най-вече заради изпълнението на Форест. Той не само че научава до голяма степен местния език суахили, но постига и завидни висоти в свиренето на акордеон. Заради една неколкосекундна сцена, в която диктаторът свири пред обкръжението си, Форест научава на акордеона цели десет песни. Обяснява леко прекаления си ентусиазъм с факта, че никога преди не е бил в Африка – континента на своите прадеди, и сблъсъкът с него го заредил с огромна енергия: "За мен това беше нещо много голямо, много дълбоко чувство." Три години преди старта на снимките Уитакър започва да проучва родословието си и успява да стигне до пет поколения назад и по бащина, и по майчина линия (което за черен американец си е бая постижение). Дори си прави ДНК-анализ, за да разбере откъде произхожда: "По бащина линия съм от племето ибо от Нигерия, а по майчина – от племето екон от Гана." И всъщност точно тогава получава и ролята на африканския сатрап.
"Филмът дойде в идеалния момент. Той ми даде едно ново усещане за мен самия", заявява Уитакър без грам притеснение, че ще го заподозрат в симпатия към "шотландския крал" (както ще видиш във филма, Иди Амин наистина си присвоява титлата “крал на Шотландия”, което е суперкретенско, т.е. Maxim-смешно – ама повече няма да издадем). "Помогна ми да разбера колониализма в дълбочина и да изследвам потеклото си. Беше си едно голямо завръщане към корените. Защото, научно погледнато, Уганда е мястото, където се е появил първият човек. Посетих пещерата, където са открити следи от него – според угандийските митове той се казва Кинту." Добродушният гигант наистина открива особено вдъхновение в това да играе африканец, пък бил той и един от най-жестоките диктатори в историята. "Може и да звучи налудничаво, но докато играех Амин, сякаш кръвта ми ставаше по-африканска. Защото буквално погълнах Африка – като първо причастие, като нещо, което инжектираш в себе си."
Е, колкото и да се вълнува на тема “Африка”, Форест Уитакър си остава американец. Интересното е, че не е роден в гето и не е расъл на улицата сред гангстери и квартални рапъри, а идва на този приоритетно бял свят в заможно и уважавано черно семейство на 15 юли 1961, в Лонгвю, щата Тексас. Баща му, който също се казва Форест, е застрахователен агент, а майка му, Лора, е учителка и успява да завърши две висши, докато гледа четирите си деца. Като малък Уитакър се заплесва еднакво по американски футбол и по театър, но впоследствие театърът надделява и той завършва колеж по актьорско майсторство в Ел Ей. Първата му по-сериозна поява в киното е в тийнейджърската класика Щури времена в Риджмънт Хай (1982), където дебютират още Никълъс Кейдж и Шон Пен. Само шест години по-късно, през 1988, той изиграва зашеметяващо култовия саксофонист Чарли Паркър (наркоман и джаз гений) в режисирания от Клинт Ийстууд Птицата. Ролята му носи награда за най-добър актьор на фестивала в Кан. Това е и една от ролите, които Форест си обича най-много. Другите две са в Дух куче: Пътят на самурая и, естествено, в Последният крал на Шотландия.
Дух куче е написан и режисиран от Джим Джармъш специално за Форест Уитакър. Той е артистичен, тих и вглъбен, макар че разправя за черен наемен убиец, вманиачен на тема самурайския морален кодекс бушидо. "Медитирах по три часа, преди да започнем снимките", спомня си актьорът. "Повечето време героят ми не говори, защото като самурай не бива да изразява прекалено много чувствата си. Така че енергията трябваше да идва отвътре, и трябваше да играя само с лице и тяло, без силата на словото."
Съвсем различно се усеща в кожата на Иди Амин. "Когато играя хора, притиснати от живота – примерно като Чарли Паркър, се чувствам зле. Понякога дори ми е трудно да стана от леглото. Но с Амин беше друго. Там през мен сякаш мина някаква небесна енергия, сякаш сам Бог ме движеше в тази роля.” Ами, амин
