Останалото » Истории
|
Матераци: презареждане!Историята на дивия и култов Марко, който след случката със Зидан си се превърна в поп-звезда (и любимо ренде на Maxim – а сега, като се контузи зверски на приятелския с Унгария, ни стана още по-мил)
 7 снимки 
|
Когато Интер се събират в луксозен милански ресторант да отпразнуват скудетото си за 2007, Марко Матераци цъфва ухилен сред съотборниците си в снежнобял смокинг (вляво). Твърди, че това е символ на чистотата на титлата на Интер, за разлика от тези на вечните съперници Милан и Ювентус напоследък, повечето от които не само били “нечестни”, но и за капак бяха “оцапани” от Моджи-гейт (корупционният скандал, след който на Юве им отнеха скудетото 2006 и ги пратиха в Серие В, а на Милан взеха точки; Интер грабна служебно титлата – б.р.). Бялото сако на Матераци сякаш е ироничен символ и на нещо друго – че може би най-мразеното и “лошо” момче в италианския футбол се трансформира в почти национален герой, и то не само заради световната купа.
Година по-рано, когато връчиха титлата на Интер след скандала, Матераци беше единственият “нерадзуро”, който твърдеше, че няма какво толкова да празнуват. “Вярно, че морално я заслужихме, но пък не я бяхме спечелили съвсем на терена”, размишлява симпатичното ренде. “През 2007-а трябваше да докажем, че сме достойни, и че дългото чакане от 1989-а в действителност е свършило тъкмо сега, а не със служебното скудето”.
Разбира се, Марко Матераци е най-известен с друго.
Прочутият сблъсък със Зидан на финала в Берлин донесе на Матераци огромна световна слава, но преди това, на местно ниво, Марко беше оплюван жестоко – заради грубостите си и защото “развалял на зрителите удоволствието от футбола”. Италианската преса го наричаше какво ли не – “Животното”, “Престъпникът” и т.н. – при това в страна, където твърдата и безкомпронисна игра в защита е на най-голяма почит. Матераци беше особено мразен от феновете на съперниците – официалният тв канал на Милан дори произведе цял клип с най-грубите му прояви в миланското дерби, озвучен с някакъв зверски хеви-метъл саундтрак отдолу. Дори собствените му съотборници невинаги са на негова страна – според бившия играч на Интер Кристиян Виери, прякорът на Марко – The Matrix – не е само игра на думи с фамилията му и прочутата холивудска трилогия, а му го били измислили и защото бил сложен, неуравновесен, дори леко параноичен характер, който им напомнял за Нео, главния герой от филма. (“А и Марко, почти като Нео, може да полети във въздуха, само и само да нацели противников нападател с някой по-груб къч”, смее се Виери.) Шестваше дори слух, че вратарят Джанлуиджи Буфон бил заплашил треньора Липи, че ще се махне от отбора, ако вземе Матераци за световното – защото защитникът бил толкова груб и непохватен, че ставал опасен и за съотборниците си. (Разбира се, Буфон отрича да е казвал подобно нещо.)
Марко Матераци произхожда от здрава футболна фамилия (и от град Лече в област Пулия, Южна Италия, точно над тока на “Ботуша”). Баща му Джузепе е играл в едноименния отбор през 60-те, но е много по-известен по-късно като треньор, и то на редица клубове, сред които Пиза, Падуа, Лацио, Бреша, Спортинг Лисабон, Пиаченца и, наскоро, Бари в Серие В. Самият Марко преди години, когато го критикуваха за слаба игра, се оправдаваше с това, че дълго време му било трудно “да излезе от сянката на баща си”. Досущ като тате първоначално тренирал за халф, но на 14 внезапно израсъл бая на ръст и го сложили централен защитник. Отношенията между баща и син невинаги са били блестящи. Майката, към която Марко бил много привързан, умира, когато той е на 15; баща му скоро довежда друга жена, заради което младият Марко не продумва на татко си в продължение на 6 месеца. Днес обаче много се обичат; Джузепе дори е чест гост на различни тв предавания, където ходи само за да защитава сина си от убийствените критики, на които черносиният разбойник често става жертва.
Самият Матераци, забележи, не смята сам себе си за типичното италианско ренде отзад, а за “класически тип британски защитник”. “Най-много харесвам английския футбол – заради това, че се обръща голямо внимание на физическите усилия и твърдата игра, а не е пълно с разни лигльовци като в калчото”, казва Матераци. И въпреки тези предпочитания, краткият му престой в Евертън, където отиде от Перуджа през 1998-а, беше пълно фиаско; Марко се прочу с театралните си падания и, разбира се, с картоните – едва за 27 мача във Висшата лига получи цели 3 червени и 12 жълти. Само след един-единствен сезон в Премиършип Матераци се връща в Перужда, като не може да се каже, че е световноизвестен защитник. Пробивът му на практика идва през сезон 00-01, когато успява да вкара цели 12 гола за клуба от област Умбрия (най-вече – от пряк свободни с левия крак), с което бие стария рекорд (на аржентинеца Даниел Пасарела) за защитник с най-много голове в един сезон на калчото. Това привлича вниманието на треньора Ектор Купер, който го взема в Интер за 10 млн. евро; по-късно съдбата ще срещне Марко и с легендарните Джовани Трапатони и Марчело Липи.
По същия начин, по който феновете на Милан идолизират Дженаро Гатузо заради сърцатата му, макар често дървена и груба игра, феновете на Интер обожават Матераци – най-вече защото го смятат за един от тях, т.е. не някаква богата надувка, а нормално, грубо във всякакъв смисъл говедо, което псува по терена досущ като запалянко, а и сърцето му очевидно е на черносиньо райе. И, разбира се, любимите му мачове са градските дербита. “Фланелката на Интер за мене е като втора кожа”, казва той. “И точно това прави мачовете с Милан толкова специални. Цяла седмица преди такъв мач из целия град почти не се говори за нищо друго, представете си за какви страсти става дума.”
Когато Липи все пак го взе за световното (въпреки истинските или не протести на Буфон), това донякъде беше изненада – защото в сезон 05-06 не изглеждаше в най-добрата си форма, дори често беше резерва. “Марчело Липи ми даде огромен шанс – и то в момент, когато на практика седях на пейката в Интер. Никога няма да го забравя, както и, разбира се, цялото това лудо световно”. По начало при Липи Матераци винаги е бил нещо като заместник на Алесандро Неста (който, според думите на самия Марко, е “най-добрият защитник в света, нищо че е от Милан”; само преди дни Неста се отказа от националния, но за беда Матераци, тъкмо да стане титуляр, и се контузи тежко в приятелския мач с Унгария). Затова, тръгвайки за световното в Германия, Матераци не се надява да играе. Но съдбата се намесва в негова полза (и в голяма вреда на Зидан, както ще стане ясно по-късно) – на последния мач от груповата фаза, с Чехия, Неста се контузи, и влезе Матераци. Е тва се казва да се възползваш от шанса си – не само влезе, но и вкара първия си гол за националния отбор (Италия би с 2:0). Малко след последния съдийски сигнал Матераци каза пред Канале Чинкуе, че това бил най-хубавият ден в неговия живот. Но най-хубавият му ден на практика предстоеше, въпреки че рендето едва не го пропусна – беше изгонен на осминафинала с Австралия, където Италия се промъкна напред след абсолютно измислена дузпа в самия край, която Тоти вкара. В крайна сметка 33-годишният Матераци попадна на финала, и най-вече заради него този мач се превърна в исторически – не заради изравнителния му гол (след като другият герой Зидан вкара дузпа в началото), нито заради стабилната му игра в защита през цялото време, нито щото направи дузпата за Франция, нито дори заради това, че си вкара дузпата при дузпите. А заради Случката, след която съдията Орасио Елисондо изгони Зидан. И въпреки че не Матераци тресна с глава гения в гърдите, а обратното, тъкмо Марко по цял свят, включително в Италия, беше обявен за виновник и въобще за “лошия” в този кратък екшън.
Случката обаче според нас го направи доста симпатичен, макар и по един бая извратен Maxim-начин, а фактът, че по-късно единствен успя да види смешното в цялата история, окончателно го издигна в култ в очите ни. През октомври 2006, три месеца след финала, Матераци издаде книгата Какво всъщност казах на Зидан; цялото й съдържание е 249 забавни фрази, които – без всъщност да разкрива какво е казал – Марко си съчини. Цялата печалба от продажбите на бестселъра отиде за УНИЦЕФ. Малко след това жененият с три деца Матераци за пръв път проговори сериозно какво точно се е случило, и настоя, че не е станало нищо необичайно, дори добави, че такива неща се казват по сто пъти на мач между съперници. “Дръпнах му фланелката, но не грубо, просто като закачка, както често се случва футболисти да се дразнят един друг на терена. Той ми каза надменно, ако толкова я искаш тая фланелка, ще ти я подаря след края на мача. А аз пък отговорих, че предпочитам да ми подари сестра си за една вечер. Разбирате ли? Той се държа тип “аз съм големият футболист, ти не е ясно как си попаднал тук”, в такъв стил. Кълна се в покойната си майка, че това за сестрата го казах ей така, както се обиждаме на майка или сестра в Италия, и не знаех, че Зидан в действителност има сестра – просто заядлива реплика. Да, не е красиво да се каже такова нещо, но не мисля, че съм извършил кой знае какво престъпление – повечето играчи произнасят далеч по-ужасни неща на терена, особено в такива напрегнати мачове.”
Днес Матераци твърди, че след първоначалното оплюване, което понесе, италианските журналисти са се “вразумили” и, понеже става дума за южняшка култура, са схванали правилно, че не е казал нищо особено. “Дори френските журналисти с течение на времето признаха, че Зидан е по-виновен – заради реакцията си”, добавя той. “Но самата случка, да ви кажа честно, вече няма значение. Най-важното за мен е, че тифозите, дори тези на Юве и Милан, които по принцип ме мразят, скочиха в моя защита, като истински италианци. Даже създадоха цял сайт – www.difendiamomaterazzi.com (“да защитим Матераци”, б.р.), за да ме подкрепят. С ръка на сърцето – точно там, където ме блъсна Зидан – им благодаря. За мен това е много по-важно от факта, че съм обидил Зизу. Плюс това аз съм първият, който ще ви каже, че Зидан е един от най-великите футболисти изобщо – слагам го някъде веднага след Марадона.”
Случката превърна Матераци в нещо като поп-звезда. Когато Ролинг Стоунс свириха в Милано малко след финала на световното, Мик Джагър покани великото ренде да се качи на сцената и изкрещя “приветствайте вашия местен герой”. Момент, който самият Марко описва като “сбъдната мечта”. “Не, представете си само – аз съм само един обикновен футболист, който по стечение на обстоятелствата стана световен шампион и даже влезе в новините заради случай, на практика страничен спрямо футбола – и изведнъж Стоунс, най-великата група за всички времена, ме канят да се кача на тяхната сцена?!?” (Джагър, наред с Боно и Майкъл Джордън, е сред най-големите идоли на Марко; даже в чест на Джордън в Интер играе с номер 23 – б.р.)
Разбира се, има и хора, които смятат, че тая огромна слава, съизмерима почти с Бекъмовата, е изпържила мозъка на Матераци и той вече наистина се мисли за поп-звезда; и това се било отразило на игрите му. Например Гатузо – въпреки че са диви съперници на терена на миланското дерби, двамата са приятели от край време (“Няма нищо чудно”, каза през 2004-а Матераци. “И двамата сме бедни момчета от южна Италия, които превзеха сърцата на надутите богаташи от Севера”), но въпреки това наскоро Дженаро се изказа в смисъл, че след случая “Зидан” Матераци вече се мисли за “Исус Христос” и прибави, че “не е възможно човек да е толкова тъп” (визирайки внезапното според него “големеене” на Марко). Макар да си стиснаха ръцете в края на миналия сезон и да обявиха, че между тях няма напрежение и отново са приятели, тоя коментар със сигурност е пробол Марко в сърцето.
Да обобщим: макар и сравнително куц футболист, Марко Матераци винаги ще си остане Maxim-любимец – заради силното мъжко начало, “форца”-та, предаността към клубната черносиня фланелка и, съвсем не на последно място, чувството за хумор. Пък и човекът наистина си стана попкултурна икона; и макар да няма спор, че противникът му в Случката наистина е един от гениите във футбола, ние сме за Матрицата!
Съдия-ата! Съдия-ата!
Какво стана с Орасио Елисондо след финала?Финалът на световното в най-буквален смисъл промени живота на Орасио. Най-забавното е, че човекът, който изгони Зидан и в известен смисъл предреши кой ще е световен шампион, дори не е видял какво точно е станало. “Четвъртият съдия Медина Канталехо е моят ангел-спасител”, каза разпалено той след мача. “Каза ми, че е видял Зидан да удря с глава в гърдите Матераци. Ако не беше Канталехо, нямаше да го изгоня”. Когато се прибра в родния Буенос Айрес, Елисондо беше посрещнат от самия президент Кирхнер, и за да се пошегуват пред медиите, пък и да си стане добър шоубизнес, още на летището Орацио извади от джобчето и “показа” червен картон на президента. А финалът не беше всичко: за цялото световно Елисондо отбеляза рекорд за съдия в историята на световните, показвайки 26 жълти и 3 червени картона на Мондиал 2006. Месец по-късно затвърди репутацията си на безкомпромисен – в мача Бока-Индепендиенте, където вдигна 11 жълти и изгони за бавене едно от момчетата, които гонят топките. След това, през декември 2006, Елисондо се оттегли от професията – не заради попкултурния натиск (според него), а за да обърнел повече внимание на семейството си. На последния си мач – Бока-Ланус – излезе с двамата си сина, и се разплака преди първия съдийски сигнал, потопен в овациите на феновете и на двата клуба. Междувременно, преди да се откаже, успя да отмени цял мач от Клаусура заради, според него, “недостатъчно охрана на стадиона”; а като вид поп-събитие, отиде да свири мач в непрофесионалните местни групи (където му откраднаха всички лични вещи от съблекалнята, хаха). В момента славата на Елисондо е толкова голяма, че влиза в аржентинската политика а ла Тити Папазов – стана съветник по въпросите на спорта към правителството
Всичко се връща!
Руши е прав, дееба маамуВ мача Интер-Сампдория (2:0) от калчото миналия сезон, играчът на Самп Дженаро дел Векио повтори Зидан, като тресна една тиква в гърдите на Матераци. Самият Марко отрече да го е псувал, но ние си го знаем
Фотография GULIVER PHOTOS
