Останалото » Истории
|
Най-тъпите трансфери!Лима и Соуса? Радимов? Матко?
Виж Maxim-селекцията с най-идиотските покупки в родното първенство
 4 снимки 
|
Саша Зимонич (Левски)
Едва ли си спомняш за тоя герой. Освен че изпразни касата на Герена (според различни слухове сърбинът е прибрал между 400 и 600 хиляди лева за всичко на всичко един мач), Саша стана причина Левски да прибегне до услугите на... психолог. Година преди пристигането си в София (в края на 2002, стоя един полусезон), Зимонич, тогава трансферна цел на редица немски грандове, преминава от Борац в Обилич – личния клуб на Аркан (и впоследствие – на силиконовата му Цеца). По това време сръбският футбол пере контрабандни пари, та се къса, съответно траншовете и заплатите на играчите са чутовни. Зарадван с огромна сума на ръка, Зимонич излиза да почерпи приятели, но връщайки се у дома, заварва родителите си убити. Естествено, пачката арканови кинти липсва, а последвалият трансфер в Левски е един вид опит да избяга от Земунската мафия. Никой на Герена не подозира, че главата на Саша е пълна с димящи дула, вместо с футбол; краткият му гастрол в София обаче става причина за назначаването на психолог в съблекалнята (поради очевидната му неуравновесеност на моменти)
Лео Лима / Родриго Соуса (ЦСКА)
Слагаме ги заедно, щото дори в съблекалнята на червените бяха познати като “Фред и Барни”. Срещу скандалните пет милиона лева ЦСКА получи около двеста килограма живо тегло и много неразкрит талант (през лятото на 2003). Студентски град пък откри новите си нощни герои. Дундестите бразилци отпрашиха без “чао” след едва няколко месеца у нас; съотборниците им ще ги запомнят с обръщането на цели бутилки уиски и пощипването на стюардесите на връщане от Москва след злощастния мач с Торпедо – когато Стойчо получи гордата фамилия “Торпедов”
Мансур Аянда (ЦСКА)
“Дядото”, отнесено към Димитър Благоев, звучи достолепно. “Дядото”, както наричаха Мансур Аянда обаче, си беше чиста проба “храна” по неадекватните шефове на ЦСКА. Червените анонсираха привличането на “фамозния” 27-годишен халф през лятото на 2004 – при положение, че далеч преди подписването на всички стана ясно, че сенегалецът е минимум на 35. Армейците някак си игнорираха факта, че Аянда е играл в Саудитска Арабия в началото на 90-те, когато – според личната му карта – би трябвало да е бил на около 13, и смело го представиха като поредната “перла”. Младият африканец със син-абитуриент на няколко пъти щеше да колабира при опит за спринт, а след това имаше и наглостта да съди клуба за неизплатени премии
Амилтън Рикард (ЦСКА)
Колумбийският национал пристигна в София в началото на 2001 като скъп аксесоар към още по-скъпия треньор Луиджи Симони. Зашил няколко хеттрика във вратата на Арсенал преди време (съответно - идол на агитката на Мидълзбро), нападателят смехотворно разнасяше натежалите си телеса по родните терени; вкара един-единствен гол и след половин година си замина с още по-натежала банкова сметка. За последно нашумя, убивайки жена с джипа си в Латинска Америка
Расмик Григорян (ЦСКА)
Да, скъпи трансфери имаше дори преди 13 години, когато на Армията чертаеха светло бъдеще около арменския национал. Григорян направи фурор в първия си мач, вкара два гола на Пирин, и… се отдаде на прогресивно дебелеене! Отгоре на всичко либидото се оказа пътеводната му светлина и закръгленият халф прекарваше повече време в слюнчене във волейболната зала на 4-ти километър (където тренираха волейболистките на ЦСКА), отколкото в тренировки. След като бе отсвирен от снажните каки, бременният на вид Расмик изчезна
Анселмо Жаир (ЦСКА)
Щипката екзотика в 28-ата титла на армейците (пристигнал лятото на 1996) вкара на Етър и Раковски, осъди клуба за пари, изпадна в сума ти борчове и полетя към Обетованата земя. В САЩ юношата на Спортинг Лисабон игра за Тампа Бей и Ню Инглънд, а в официалния си уебсайт се пъчеше, че бил вкарал два гола във финала за Купата на България. (Нищо, че тогава отново бе контузен.) Подобна визитка впрочем си отпечата и сърбинът с визия на продавач на дини Мичо Враньеш. Абсурдно слабият защитник се изфука, че е избран за “най-добър чужденец в историята на ЦСКА”! За щастие www.micovranjes.com вече не съществува, за да се изплюеш хубаво върху него
Владислав Радимов (Левски)
Едва ли е трудно да бъдеш най-талантливият чужденец в нашата А група, но със сигурност е голямо предизвикателство да си най-големият пияница! Руският национал бе взет през лятото на 2002, но скоро натирен от Люпко Петрович, след като веднъж (или повече пъти? – б.р.) се върна фиркан по нощите в хотела на сините. Оправданието, че търсил пица в компанията на съотборника (по чашка) Костя Головской, не хвана дикиш и бившият халф на Сарагоса замина за сибирските степи в компанията на ято винарки и солиден чек
Джъстис Кристофър (Левски)
Противно на името си, нигерийският халф изобщо не бе справедлив към феновете на сините и милионите на Чорни. Дойде в комплект с Гарба Лавал след световното в Азия (лятото на 2002), разцъка няколко минути в първия кръг срещу Черно море, а след това получи някаква хронична контузия. И докато чисто медицинските проблеми по някое време бяха решени, то зомбирането в компанията на манекенки и литри вино стана причина африканецът набързо да бъде преинсталиран в Русия. В София Джъстис забогатя с един милион лева, половината от които (поне според слуховете) отидоха за барове, дискотеки и други екстри
Брент Рахим (Левски)
През лятото на 2001-а агитката на сините се влюби в хаотичните финтове на тринидадеца; няколко месеца, десетки хиляди лева и едва три-четири мача по-късно карибският пират осъществи “грандиозен” трансфер в Уест Хям. След като бе разкрит в Англия, че не става за нищо, халфът се пробва в шведския ФК Силвия (бахти името), и прекрати кариерата си на 27-годишна възраст. Причината? Брент бил приет в най-реномирания калифорнийски университет – UCLA – и предпочел да залегне над учебниците, вместо над футболната кариера. Не знаем дали е вярно, но ако е, евала – силата му беше в книгите или където и да е, само не и на терена
Матия Матко (ЦСКА)
“Такъв футболист не сте виждали”, отсече “Генерала” Йешич при привличането на Матко. И, наистина, феновете на ЦСКА така и не успяха да видят извънземния хърватски “Марадона”, дошъл през лятото на 2001. Той на свой ред обаче видя солиден процент от платените на Зрински Мостар триста хиляди евро, а след завръщането си в Босна и Херцеговина призна, че спомените му от София са за “евтин алкохол и евтини жени”. За последно перхидроленият смешник се похвали, че не е чел нито една книга в живота си! Респект!
Най-смешната единайсеторка в Премиършип!
Ето го и отборът от най-тъпите трансфери в 15-годишната история на английската Висша лига. (Хич не ни беше лесно да ги подберем – извън дриймтийма останаха “магьосници” като Андреа Силенци, Бошко Балабан, Жан-Ален Бумсонг и Стийв Марле)Масимо Таиби (Ман Юнайтед)
Голямата италианска надежда на вратата беше купена от Венеция за 4,4 млн. паунда, сезон 99-00, за да запълни огромната пропаст, зейнала в малкото наказателно след легендата Петер Шмайхел. Вместо да я запълни, нещастният Масимо се провали с гръм и трясък, влизайки като титуляр в едва четири мача. Феновете на Юнайтед и до ден-днешен псуват, като се сетят как пусна гол между краката след шут на Мат Льо Тисие от Саутхямптън – заради което му излезе саркастичният прякор “Blind Venetian” (“слепият венецианец”, игра на думи с “Venetian blinds”, “венециански щори”). В момента Масимо е вече на преклонните 37, но се прави, че пази на Асколи
Роке Жуниор (Лийдс)
Световен шампион с Бразилия 2002-ра, мургавият Роке беше взет под наем за 1 година с един вид голяма радост в Йоркшър (за сезона 03-04). Целта очевидно беше да постегне спуканата защита на Лийдс, но само след 2-3 мача всеки йорк-
шърец почна да се чуди този как въобще е попаднал в компанията на Роналдо и Кафу, че и вдигна световната купа! В крайна сметка се оказа, че Роке е приджобил цели 1,2 млн. паунда – след едва 5 срещи, в които почна титуляр, а Лийдс междувременно изпаднаха в Чемпиъншип. В момента играе в Леверкузен, и е инвестирал хитро печалбите от Лийдс – има успешна фирма за производство на детски дрешки
Марселино (Нюкасъл)
Една от най-непопулярните теми за разговор на нюкасълския Биг Маркет (където се събират ултрасите на “свраките”). Испанецът бе взет от Майорка срещу 5,8 млн. паунда през 99-а, но скоро всички край река Тайн взеха да се питат тогавашният треньор Рууд Гулит луд ли е, и дали това е същият играч, спирал сравнително успешно нападателите в Ла Лига. Чашата преля, когато на всичкото отгоре Марселино твърдоглаво отказа да играе два месеца заради счупен пръст (за сравнение, само преди месец Лампард игра със счупен пръст в два мача за Челси). Хитрецът остана собственост на Нюкасъл чак до 2003-а, като общо е участвал в едва 22 мача
Големите надежди!
Последните най-значими трансфери в ПремиършипТунджай (От Фенербахче в Боро, по правилото Босман)
Жереми Алиадиер (от Боро в Арсенал, 2 млн. паунда)
Тал бен Хаим (от Болтън в Челси, Босман)
Гарет Бейл (от Саутхямптън в Тотнъм, 5 млн.)
Джоуи Бартън (от Ман Сити в Нюкасъл, 5,8 млн.)
Гавин Маккан (От Вила в Болтън, 1 млн.)
Марк Видука (от Боро в Нюкасъл, Босман)
Клаудио Писаро (от Байерн в Челси, Босман)
Тайтъс Брамбъл (от Нюкасъл в Уигън, Босман)
Оуен Харгрийвз (от Байерн в Ман Юнайтед, 17 млн.)
Мунтари (от Удинезе в Портсмът, 7 млн.)
Карлос Тевес (от Уест Хям в Ман Юнайтед, засега под наем)
Дарън Бент (от Чарлтън в Тотнъм, 16,5 млн.)
Найджъл Рио-Кокър (от Уест Хям във Вила, 8,5 млн.)
Скот Паркър (от Нюкасъл в Уест Хям, 7 млн.)
Роке Санта Крус (от Байерн в Блекбърн, неоповестена сума)
Фернандо Торес (от Атлетико Мадрид в Ливърпул, 26 млн.)
Райън Бабел (от Аякс в Ливърпул, 11 млн.)
Мартин Петров (от Атлетико Мадрид в Ман Сити, 4,7 млн.)
Андерсон (от Порто в Ман Юнайтед, 18 млн., ебати)
Крейг Гордън (от Хартс в Съндърланд, 8 млн.)
Стийв Сидуел (от Рединг в Челси, Босман)
Жулиано Белети (от Барселона в Челси, неоповестена сума)
Якубу (от Боро в Евертън, 11,25 млн.)
Глен Джонсън (от Челси в Порсмът, 4 млн.)
Ласана Диара (от Челси в Арсенал, неоповестена)
