Останалото » Истории
|
Г-н Гаден!Това е прякорът на Саймън Кауъл – един от най-мразените хора по британската и американската телевизия. Но и един от най-добре платените!
 3 снимки 
|
Работата му се състои предимно в това да обижда в ефир разни неудачници, които са си повярвали, че могат да пеят! Как да не се превърне в поредния заможен Maxim-любимец?
Това беше една от любимите ми песни... но вече не е!”, “Ако и като спасител се справяше така, както с пеенето, много хора щяха вече да са се удавили!”, “Дори ти да беше единственият участник в това състезание, пак нямаше да спечелиш!”... Ето така реже мераклиите за музикални звезди любимият ни член на жури Саймън Кауъл (вместо да ги оценява с “позитивно не”, “по принцип имате голям талант” и други подобни тъпотии). Точно заради директния му подход и сарказма вече няколко години
продуцираните и водени от него риалити шоупрограми са на върха във всички класации по гледаемост
Саймън започва да налага агресивния си стил още през 2001-а, когато за първи път е поканен в журито на Pop Idol (а впоследствие и на American Idol). Успехът на шоуто (първообраз на нашенския Music Idol) го амбицира да изкара повече кинти, като сам продуцира подобно предаване. Кръщава го X-Factor, като най-безкомпромисно открадва идеята от Pop Idol (единствената разлика между двете е, че в това на Кауъл няма възрастово ограничение за участие). Това води до шумен скандал със създателя на тоя вид риалити-формат (и продуцент на Спайс Гърлс) Саймън Фулър, който веднага завежда дело. Двете страни се разбират извън съда (според слуховете Фулър получава 20% от новото предаване), а X-factor става новото любимо тв шоу на британците. На хиената Кауъл обаче това не му стига, и той продава правата за предаването си и в Щатите, където успехът е по американски грандиозен – средно 30 млн. зрители на вечер! Следва разширяване на бизнеса със сходните като идея риалити-програми America's Got Talent, Celebrity Duets (обикновени хора пеят със звезди), Britain's Got Talent и други. Така само за няколко години предприемчивият Саймън успява да натрупа ужасно много милиони. Според последните класации,
в САЩ той е на второ място по приходи в тв бранша – с 45 млн. долара на година
(пред него е само Опра Уинфри, с потресаващите 260 млн.). Само данъците на Саймън в родната Англия пък са около 40 млн. долара, което освен в графата “големи данъкоплатци”, го класира и в тази за най-заможните хора в британския шоубизнес – богатството му се оценява на 200 млн. паунда! Но дори и да продължи да харчи като луд, успешният продуцент няма да го закъса скоро – към момента той разполага с доста изгодни договори за своите шоупрограми, при това – за няколко години напред. В Щатите например той се подписа под споразумение с FOX, което му осигурява 30 млн. долара на година и то чак до 2011-а! В Англия също го очакват 40 милиона в следващите 3 години, след суперизгодния му договор с ITV. И всички тези приходи са без огромните суми по рекламните и спонсорските договори!
Друг източник на средства са самите участници в риалити-програмите. Всички те, според правилата на шоуто, трябва да подпишат дългосрочен договор със Syco, продуцентската компания на Кауъл.
Най-успешна реализация на пазара досега има американската трътлеста блондинка Кели Кларксън
която продаде 10 млн. албума, откакто преди 4 години спечели първото издание на American Idol.
И за да не вземеш сега да се заблудиш, че Саймън е просто един шибан късметлия, на който всичко му е дошло отгоре, ще ти разкажем малко повече за годините преди да стане суперголям и отворен продуцент. Като за начало, Кауъл се ражда на 7 октомври 1959 в Брайтън, Англия. Майка му е балерина, а баща му – търговец на недвижими имоти. Саймън е буйно дете – започва да пие и пуши на 9, а в училище му е адски скучно и нещо хич не успява да се впише. На 16 окончателно прекъсва образованието си, като преди това е изключван за лошо поведение цели 16 пъти! Тийнейджърът обаче не стои да си чеше топките, а веднага се хваща да бачка. Сред първите му занимания са мияч на автомивка, детегледач, сервитьор (в ресторант, собственост на Елтън Джон) и общ работник на снимачна площадка. В един момент таткото решава да даде здраво рамо на наследника си и го урежда да започне работа в голямата звукозаписна компания EMI. Там младежът започва на възможно най-ниското стъпало (в отдела, в който пристига пощата), но бързо успява да натрупа самочувствие и да се издигне. Самочувствието и егото му идват малко в повече и Кауъл напуска работа, за да основе собствена продуцентска компания – Фанфеър Рекърдс. Нещата тръгват като по мед и масло –
само за 2 години младият бизнесмен успява да изкара 2 млн. долара и да си купи прилично имение и порше
Тогава обаче настъпва жестока криза – през 1989-а компанията фалира, а нейният собственик е тотално разорен. Саймън губи абсолютно всичко и се прибира да живее при мама и тати (според спомените му в този момент има само 3 паунда в джоба). Време за самосъжаление обаче няма, 30-годишният британец използва връзките си, за да се завърне в EMI и да докаже, че въпреки всичко е един от най-добрите продуценти в света.
И наистина успява! Като разчита най-вече на невероятния си нюх за това какво искат хората. Сред странните изпълнители, с които подписва, са някои от звездите на световната кеч-федерация (Гробаря, например), Дейвид Хаселхоф (оня от Спасители на плажа) и... телетъбисите! Всеки един от тези проекти се оказва адски успешен. Същото се случва и с британските телевизионни актьори Робсън и Джероум, с които Саймън държи да подпише на всяка цена, предвкусвайки грандиозни продажби. Те двамата, както и повечето хора, смятат идеята за безумна и му отказват. Кауъл обаче не ги оставя на мира – в продължение на 7 месеца им звъни по 3 пъти на ден, за да им обясни каква огромна грешка правят. Адвокатите на актьорите дори го заплашват със съд за тормоз, но те двамата най-накрая решават все пак да опитат. Резултатът?
Сингълът “Unchained Мelody” става най-продаваният във Великобритания за 90-те години на миналия век
Сред другите успешни артисти в портфолиото на нашия приятел са и лигавите метросексуални ирландчета от бой-групата Уестлайф. Те на нас може и да са ни отвратителни, ама тийнейджърките полудяваха по тях, което доведе до над 35 млн. продадени албума по целия свят.
Саймън обяснява успеха си с това, че харесва и разбира масовия вкус. Той ненавижда снобарията – често ходи с дънки и тениска, а като се наложи да посети някой скъп френски ресторант, си поръчва пържола с картофки, вместо някакво засукано блюдо. “Добре де, за какво тогава харчи всичките тези милиони?!”, с право се питаш ти.
“Предимно си купувам къщи. Вече имам 4. Обичам къщите”, отговаря ти той задочно. А къщите му си ги бива! Лондонското му имение е бивша резиденция на френското посолство, която се намира в гъзарски район близо до Холънд Парк и е оценена на 15 млн. долара. В Щатите пък Кауъл намира подслон в гиганския си дом в Бевърли Хилс (с цена след направените подобрения около 20 млн. долара), който ще познаеш по гигантския басейн с олимпийски размери и приятното водопадче в двора. Останалите му два имота са за по 1-2 млн. долара – единият е в Дубай, а другият – в елитния испански курорт Марбея.
Офисът на Саймън пък е в скъпия лондонски квартал Челси, а дотам всеки обед (понеже не си пада много по ранното ставане) го кара личният му шофьор. Натовареният работен ден приключва късно вечер, доста често в някой елитен стриптийзбар. За разлика от нас обаче, младият продуцент ходи по такива заведения не понеже има някакви проблеми с жените, а просто защото “му било хоби”. Иначе
в спалнята обикновено го чака 15 години по-младата Тери Сиймор
която е кореспондент на американското клюкарско тв предаване Екстра и, както можеш да се убедиш от снимката, си е екстра отвсякъде. Двамата са заедно вече повече от три години – въпреки постоянните вестникарски слухове за забежките на Кауъл и доста крайното му мнение по отношение на децата. “Не ми трябват деца. Не мога да си представя да живея с още един такъв като мен!”
Въпреки горното изказване, Саймън всъщност си се обича. И то много – в едно радиопредаване каза, че ако трябва да вземе само едно нещо със себе си на самотен остров, това ще е огледалото, понеже иначе “много ще си липсвам”. Подобен род изказвания, естествено, имат за цел и да дразнят хората, защото
според философията на Кауъл е много важно всички да говорят за теб, без значение добро или лошо
Той е и сред малкото знаменитости, които признават, че таблоидите всъщност са полезни за кариерата му – “те представят теб, твоите шоупрограми и твоите изпълнители”. Британският продуцент твърди, че не му трябва слава, но използва най-безсрамно звездния си статус, за да повишава продажбите на албумите и гледаемостта. “Интересува ме само това да правя пари – за мен и за хората, за които работя”. А парите му трябвали, “за да живее добре”. И за да си купува непрекъснато суперскъпи спортни автомобили. Според него британските коли са най-добрите на света – “Предпочитам Фантома (Ролс Ройс), Астъните, Джаговете (от Ягуар) и Рейндж Роувърите – точно както предпочитам старата тениска пред дизайнерската, или помиярчето пред породистото куче. Те просто имат своя собствена индивидуалност. Точно техните дребни недостатъци и ексцентричности ги правят перфектни.” И това го казва от позицията на човек, притежавал няколко поршета и два луксозни мерцедеса (SL 55 AMG и SL 500). Немските коли обаче му били прекалено перфектни и скучни. Скучен му е дори майбахът, който си поръчва, но връща след първия месец (плаща само първата вноска от 50 хил. долара) с коментара “това е кола, в която да те возят, не е кола за шофиране.” А колата за каране, която най-много го впечатлява, е един Ролс Ройс Фантом за 400 хиляди долара, който си купува миналата година в САЩ. Саймън дотолкова се влюбва в новия си автомобил, че поръчва още един – да има какво да кара, докато е в Лондон. Наскоро той направи заявка и за нечовешкото кабрио на Ролс Ройс – модела 100EX. В гаража му то ще стои някъде между черното Ferrari 360 Spider, поръчковото Bentley Arnage T (с всички възможни екстри, струва му 450 хил. долара, подарява си го миналата година за Коледа), няколко мини купъра, зелено ретро кабрио Morgan, Aston Martin DB9 кабрио, няколко “обикновени” астън мартина, няколко рейндж роувъра и един ягуар. На въпроса на британски журналист за какво са му толкова много превозни средства, Саймън отвърна:
“Луд съм по колите. Обичам да ги зяпам. А обичам и да ги карам. Дори и 100 да имам, пак няма да са ми достатъчно”
Няма защо обаче да му се дразниш на човека – той, за разлика от нашите новобогаташи, всичко сам си е постигнал и продължава да бачка много здраво. 30-40 пъти годишно прелита между Щатите и Англия. “Почивам само веднъж в годината. Обикновено работя поне по три различни предавания едновременно. През половината време не мога да си спомня в кое шоу съм в момента.”
Саймън има участие и в епизод на култовия сериал Семейство Симпсън, в който Хоумър го налага здраво, а той критикува слабите му удари и лошата техника. Сред любимите му анимации пък са старите сериалчета Семейство Флинстоун и Тъндърбърдс, които гледа всяка сутрин във ваната, докато се настройва за началото на работния ден.
И, за да сме сигурни, че си ни разбрал правилно, накрая се чувстваме длъжни да поясним, че г-н Гаден (“Mr. Nasty”, както е по-известен Кауъл в САЩ) съвсем не е толкова лош в личния си живот – винаги се държи любезно и никога не обижда непознати. Не обича и да парадира с парите си – най-голямата сума, която някога е дал за дреха, е 1000 долара за някакъв панталон. Което си е направо нищо в сравнение с 500-те хиляди долара, похарчени за партито-изненада на 80-ия рожден ден на майка му! Добро момче!
