Останалото » Истории
|
Бързи и яростниПосетихме нелегално състезание с тунинговани коли и се повозихме с двеста и кусур по софийското около- връстно! Още ни се свиват ташачетата, като се сетим
 9 снимки 
|
Терминологичен речник
Понеже е важно да се познава и теорията! Не знаеш кога може да ти потрябва!Blow off Клапанът, който рязко отпуска налягането с характерен съскащ звук, щом върнеш газта
Boost Налягането на въздуха в двигателя. Примерно: “На къв бууст си караш колата?”. Измерва се в барове и се управлява от уестгейта
Westgate Клапан, който управлява турбото и преценява колко въздух да налее в колектора
Burnout Въртене на гуми при натисната спирачка
Drag Надбягване на две коли
Drift Странично плъзгане и въртене на колата
Intercooler Има го и в коли серийно производство – междинният охладител на въздуха, който излиза от турбината
Kick Увеличението на мощността под действието на nitro-то
Launch control Клапан, който задържа налягането в турбината и те изстрелва направо на трета скорост
Nitro Система, която впръсква азот под налягане и райски газ и увеличава мощността на автомобила с между 50 и 80 коня
Slicks Специален вид гладки гуми, които се използват предимно на писти (като тази в Божурище)
Почти всяка вечер, докато ти се забавляваш с шоуто на Слави (или на Азис, ако си по-особена натура), група тунинг маниаци се събират пред една бензиностанция в подножието на Бояна, обсъждат колите си и се “гонят” в 400-метровата отсечка между два светофара. В една прохладна майска нощ към тях се присъединява и вечно любопитният, леко инфантилен Maxim. Когато пристигаме, там вече са паркирани петдесетина коли – от най-непретенциозните астрички на новаците, дошли просто да видят за какво става въпрос и да оплакнат очи, до брутално скъпите спортни автомобили на най-киселите гъзари.
Посреща ни Владо (нашата “свръзка”) – здравеняк, който припечелва във фирма за експлозиви. Тук всички го знаят като Гази. Въпреки че е само на 24, той е нещо като ветеран в бранша и се радва на сериозно уважение. Има в CV-то си едно първо, едно второ и две трети места на състезанията на пистата в Божурище в категория “street” (за коли, които си се движат по пътищата, а не са правени специално за състезания – б. а.). Гази е собственик на Нисан S13, модел 1994-а, в който до момента е набил 8-9 хиляди лева. Планира да инвестира още поне толкова. “Всеки път си казвах, че правя това и край – повече няма да я променям. Ама винаги, като се видя в пари, все има нещо, което да донаправя”. Двигателят на синята бегачка е 300 коня, но с “кик”-а, който му дава нитрото, скрито в багажника, ги докарва до 380.
След малко се запознаваме и с
“най-бързия дизел в България”
уникален голф четворка (TDI 1,9). Здрависваме се и с неговия собственик – Наско “Алтавия”, 22-годишен, втори на републиканското по мотоциклетизъм в категории 125 и 600 кубика. Регулируемо окачване, спирачки със спортни дискове, лек маховик, къса скоростна кутия и чип тунинг, който е увеличил броя на конете от 110 на 150... Резултатът – фау-ве, което гълта 400-метровата отсечка за 15,8 секунди! “Много обичам на светофара да видя някое момче, което е с мацка и да каже, глей сега тоя дизел кво ще го направя. Съжалявам за тези, които съм наказал до момента.”
“А-осмици, туарези ги прескачам направо!”
Наско е класически пример за луда глава – веднъж се пребива брутално с мотора си (докато кара със 160 на задна гума!) и прекарва следващите два месеца в кома. Само седмица, след като излиза от болницата, отново яхва една от най-бързите машини на две колела – Сузуки GSXR 1000.
“Най-бързата кола с предно предаване” се оказва един Хюндай S1,5 GT купе, в който почти всичко е сменено. Собственост е на Иван, на 20, иначе администратор. Говорим за мощност от над 250 к.с. при едва 1500 кубика. Предното предаване отначало спъва конете и ”зацепването” е малко трудно – идва чак при скорост от 130 км/ч. От този момент нататък обаче нищо не може да спре бързата машина и Иван редовно печели по 5-6 състезания на вечер. Това, че е млад, не му пречи – все пак е зад волана от 13-годишен (както впрочем и Наско).
Родителите му хич не са във възторг от опасното хоби
Разговорът ни с колегите-шофьори внезапно е прекъснат от мощен грохот. Издава го на пръв поглед непретенциозно БМВ Е30 от далечната 1989-а. Силният шум е предизвикан от разбеснелите се... 400 расови кончета под капака! Зад волана е 30-годишният Никола, единственият от четиримата ни герои, който напълно сам прави всичко по колата си. Започва да я тунингова преди три години, когато решава да се спре на този вариант, вместо да си вземе по-нов модел. БМВ-то в момента е подготвено за Божурище – гумите му са тип “слик”, а те стоят много по-добре на бетона на пистата, отколкото на асфалтовата настилка.
Докато въздишаме по нечовешките тунинги, двете полицейски патрулки, които се навъртат наоколо, услужливо са ни оставили на мира. Лилаво БМВ започва да прави “дрифтове”. Малко по-късно неговият собственик хвърля и първото предизвикателство за вечерта – към Гази. Той приема.
Четири коли веднага се отправят да блокират движението, за да не се появят внезапно случайни пътници по “пистата”
Това само по себе си също е рисково занимание, понеже на ТИР-овете им е през големия венест и нерядко решават да пробват кво ще стане, ако не спрат. Десетките зрители заемат местата си до мантинелата в средата на шосето. На старта БМВ-то излиза начело, след което Гази ръга трета и дава урок на младежа, финиширайки с 2-3 дължини преди него. За да вкараме малко повече тръпка, предлагаме двубой между двама от най-добрите – Гази и Никола. Те се навиват. И двамата обаче отказват да ни возят по време на състезанието – и тук, както в манекенството, всеки килограм в повече може да се окаже съдбоносен. Отначало нисанът взима преднина, тъй като БМВ-то не зацепва добре – заради сликовете. Впоследствие, благодарение на по-голямата си мощност, Никола все пак успява да навакса и двамата завършват почти едновременно.
Най-после настъпва и нашият час – ще се возим!
Като за начало Никола ни демонстрира “launch control”-а си, който ни изстрелва от почти спряло положение. След това се преместваме в нисана на Гази – той пък ускорява до 240 (горе-долу като пулсът ни в този момент). Няма как да вдигнем повече, тъй като наближаваме светофара в края на отсечката. По обратния път отново се засилваме, но трябва рязко да намалим заради две бавни коли пред нас. На няколко пъти набиваме спирачки в прекалена близост зад тях. На въпроса защо спича така хората, нашият шофьор обяснява, че това не са “случайни минувачи”, а колеги, които в момента също “се бегат” (въпреки че на нас ни изглеждат така, сякаш са спрели). За да не ги потискаме излишно, отбиваме встрани и
получаваме нагледна демонстрация на т. нар. “burnout” или “пилене на гуми”
Вдига се пушек, засмърдява жестоко, появяват се черни дири по асфалта, а в средата им – две купчинки димяща гумена каша.
Връщаме се на “старта” точно навреме, за да регистрираме повторната поява на патрулките. Завръщането им е недвусмислен намек да се ориентираме към приключване. Така и правим. Сбогуваме се с новите си луди приятели и поемаме към дома. За първи път от доста време насам не сънуваме голи българки, а как сме превърнали служебната зафира в истински тунинг звяр и пилим ли, пилим гуми из горен Лозенец
