Останалото » Истории
|
Двамата братя и златните обувкиИсторията на 60-годишното съперничество между спортните гиганти Адидас и Пума всъщност е история за голямата вражда между двама братя! Толкова е интересно, че просто нямаше как да не ти го разкажем
 11 снимки 
|
Херцогенаурах е малко баварско градче, в което преди повече от 100 години се раждат двамата главни герои на вълнуващата ни история – Рудолф (1898-1974) и Адолф Даслер (1900-78). Пак там, през 1920-а, се появява и първата футболна обувка, разработена от Адолф в пералното помещение на скромния им дом.
Детството на двамата братя преминава под знака на едно безкрайно съревнование помежду им. Когато порастват обаче, те
обединяват сили в семейната фирма “Gebruder Dassler” (“Братя Даслер”)
като всеки разчита на уникалния талант на другия – Адолф измисля дизайна и изработва чудесни спортни обувки, а Рудолф, благодарение на отличния си търговски нюх, се грижи за това те да се продават добре.
През 1933-а на власт идва Хитлер и темата за чистата арийска раса става доста актуална. А схващането, че точно чрез спорта тази арийска раса ще покаже своето превъзходство, е повече от добре дошла за находчивите братя Даслер. Само няколко месеца по-късно те официално стават членове на Национал-социалистическата партия и започват да трупат дивиденти от прагматичния си ход. Скоро
двамата се женят за млади арийски момичета
като сватбите им се превръщат в най-обсъжданите светски събития за годината в малкия Херцогенаурах. Младите семейства са в перфектни отношения помежду си, а фамилната компания е във възход, благодарение на огромното търсене на спортни обувки за нуждите на германската младеж.
Веднага след като ражда синчето Фридл, съпругата на Рудолф се връща на работа във фабриката, където за нея няма почивен ден – младата жена води сама цялото счетоводство на фирмата. В същото време русокосата Кейта, жената на Адолф, го раздава по-аристократично и съвсем не смята, че мястото й е сред работниците и обувките. Това е и повод за първите сериозни конфликти между двете. Скоро семействата се преместват в новопостроена разкошна къща до новата фабрика, но
животът им под един покрив допълнително усилва неприязънта
Сериозно напрежение пък се появява между управляващите и братята Даслер през 1936-а, по време на олимпийските игри в Берлин. Тогава двамата правят истински удар с идеята си да изработят специален чифт шпайкове за най-голямата звезда на състезанието – чернокожият американски лекоатлет Джеси Оуенс. Това е и първият случай в историята, при който фирма за спортна екипировка предоставя продукта си на спортист с цел реклама. Американецът им се отблагодарява, като печели четири златни медала. Това естествено вбесява Хитлер, тъй като победите на чернокожия ебават отвсякъде майката на теорията му за непобедимостта на арийците. Успешният маркетингов ход с Оуенс обаче прави фирмата на братя Даслер световноизвестна и те започват да пласират по 200 000 чифта годишно.
Да, ама започва Втората световна и двамата Даслер са мобилизирани, въпреки че вече удрят четиридесетака. Адолф (или “Ади”, както му викат на галено) скоро е върнат у дома, за да се грижи за фирмените дела и да продължи да захранва войската с обувки. Руди обаче се сражава докрай. Когато през 1945-а и той се завръща в Херцогенаурах,
изниква логичният въпрос “кой ще е шефът”
Преди войната Руди лично ръководи бизнес делата, но по време на отсъствието му решенията логично се взимат от Адолф и Кейта.
Арестуването на Ади от американските окупатори временно отлага сериозния разговор. Той обаче успява да се измъкне с железния аргумент, че е предоставял екипировка на американски атлети. По това време батко му също е прибран в лагер за военнопрестъпници – поради сериозни съмнения (най-вероятно основателни), че е работил за Гестапо. По време на разпитите американски военен му подмята, че няма смисъл да отрича, понеже негов близък го е издал. Рудолф започва сериозно да подозира брат си и най-вече снаха си. Докато той е в затворническия лагер, Адолф продължава да разширява бизнеса, печелейки поръчки от американците за баскетболни и бейзболни обувки.
Картинката, която заварва след поредното си завръщане у дома, никак не е по вкуса на Рудолф –
семейното имение е конфискувано от окупаторите, а фамилията е принудена да живее във фабриката
Това допълнително нагнетява обстановката и малките Армин, син на Руди, и Хорст – на Ади, все по-често стават свидетели на яростните разправии между родителите си.
Неочаквано Адолф отново е привикан на разпит. Оказва се, че докато е бил в ареста, Рудолф всячески го е клепал, за да си върне за предателството, в което го подозира. Масло в огъня налива и витаещият из градчето слух, че Хорст не е от Ади, ами брат му тайничко е боднал младата му булка Кейта.
Разривът е неизбежен. Всеки от многобройните работници е поставен пред труден избор – дали да остане с тихичкия Адолф със златните ръце или да отиде при гениалния търговец Рудолф. В крайна сметка почти 2/3 от обущарите избират първия вариант, докато търговският екип отива при по-големия брат.
Така през 1948 Адолф основава “Адидас” (съкращение от “Ади Даслер”), а само на 500 м от него, на другия бряг на реката, брат му създава “Руда” (от “Рудолф”; малко по-късно Руди обаче осъзнава, че това звучи супер тъпо и променя името на “Пума”, а хищната котка в скок става негов запазен знак).
Враждата между двамата буквално разделя 23-хилядното градче
чийто жители също са въвлечени в личния им конфликт дотолкова, че според легендата браковете между момче и момиче от двата “лагера” били изключени.
Георг Херцлер, бивш работник в Пума, разказва с усмивка: “В кръчмата беше немислимо служители на Адидас да седнат на една маса с тези от Пума и обратното!”. Прочутият Лотар Матеус, който през 70-те години е юноша на местния клуб 1 ФК Херцогенаурах, потвърждава: “Преди да говорим с някого, първо поглеждахме обувките му”. Някак напълно логична е и появата на втори футболен клуб – АСВ Херцогенаурах, който носи трите ивици на Адидас.
В борбата за надмощие Адидас надцакват конкурентите си и печелят правото да обуят немските национали за световното в Швейцария през 1954-а. Специално за Бундестима са разработени обувки със завинтващи се бутони (Пума претендират, че това е тяхна разработка, но накрая така и не става ясно). Немците, предвождани от лисицата Сеп Хербергер, се превръщат в голямата изненада на първенството, печелейки на финала срещу считания за непобедим отбор на Унгария. Всички ценители на красивата игра са в траур. На картата на световния футбол се появява една нова нация, с която занапред всички ще се съобразяват.
С годините съперничеството все повече се ожесточава.
Ади го хваща зверска параноя от индустриален шпионаж
и дори премества хората от творческия отдел в собствения си кабинет. Рудолф пък отваря кутията на Пандора през 1960-а, когато за пръв път директно предлага пари на спортист, за да носи неговата продукция – става въпрос за олимпийския шампион на 100 м Армин Хари, който дотогава бяга с адидаски. Тарикатът Хари печели златото с Пума, но опитва да изкрънка пари и от Адолф, появявайки се на награждаването с неговите обувки. Естествено, после и двамата братя се отказват от наглеца, но началото вече е сложено – наддаването за спонсорство на спортисти започва.
Дълго време между двамата братя има негласно споразумение да не наддават за Пеле
тъй като се опасяват, че това ще доведе до безумна цена, която не могат да си позволят. През 1970-а обаче Пума нарушават “пакта Пеле”, като Армин Даслер (Пума) заминава за световното в Мексико с куфарче със 120 000 долара. Исторически е моментът, в който секунди преди началото на финалния мач Бразилия-Италия всички телевизионни камери са насочени към “Краля”, а той бавно прикляква, за да завърже най-демонстративно пумата си. Гениален рекламен ход, който окончателно отравя отношенията между двете фирми и прави всякакви бъдещи споразумения помежду им напълно немислими.
Адидас отвръщат на удара, привличайки за каузата американския плувец Марк Шпиц, който на олимпиадата в Мюнхен през 1972 печели седем златни медала. Хорст Даслер го убеждава да се появи на награждаването с новите кецове. Тъй като анцугът пречи на добрата видимост, Шпиц предвидливо ги държи в ръка и ги размахва нависоко в моментите на триумф.
Кулминацията на търговската война е в навечерието на световното 1974-а
когато немският футболен съюз избира Адидас, но от Пума опитват подмолно да работят поотделно с играчите от Бундестима. Изригва голям скандал, в който се включват и самите футболисти – на тренировъчния лагер в навечерието на първенството те обявяват стачка и издигат искане да получават кинти за това, че носят екипировката на определена фирма (до този момент всичко се прибира от федерацията). Тарторите на отбора Бекенбауер, Ули Хьонес и Райнер Бонхоф преговарят до 6 сутринта и накрая успяват да постигнат своето, тъй като шефовете просто нямат място за отстъпление. Адидас официално поема обуването на националите, което им струва още стотици хиляди, но сделката си заслужава всяка шибана марка, особено след като момчетата на Хелмут Шьон за втори път печелят световната титла!
Няколко месеца по-късно 76-годишният
Рудолф, вече на смъртен одър, изявява желание да се види и да се сдобри с брат си
С тежката роля на посредник между двамата е натоварен главният поп на Херцогенаурах. Ади отвръща, че не таи никаква неприязън към брат си и че всичко лошо е отдавна забравено, но ти недей да му вярваш – той не само не си прави труда да се разходи до дома на болния Рудолф, ами дори впоследствие не отива на погребението му. Четири години по-късно Адолф също напуска този свят. Ковчегът му е в същото гробище, но на другия край. Бизнесът в двете фирми окончателно минава в ръцете на наследниците Хорст и Армин, а търговската война продължава с пълни сили, особено след като синът на Армин – Йорг – случайно открива, че телефонът им се подслушва.
По-късно Пума печелят временна победа, преборвайки се за правата на Борис Бекер, но платените за него милиони за малко да разорят компанията. Адидас отвръщат с Щефи Граф. През 1984 младият Лотар Матеус преминава от Борусия (Мьонхенгладбах) в Байерн, но всячески опитва да избегне вероятността да носи обувки Адидас, тъй като баща му работи във фабриката на Пума и има опасност да остане на улицата. В крайна сметка се стига до клауза в договора, според която Адидас поема ангажимента да назначи таткото, ако той случайно бъде уволнен.
Така с годините войната между двама братя от малкия градец прераства в съперничество между две международни корпорации
През 1989 френският комбинатор Бернар Тапи купува Адидас и привлича Мадона за рекламно лице, но скоро лъсва истината, че е действал с пари назаем, които не може да върне (нещо като нашия Сашо Томов). В момента и Адидас, и Пума са акционерни дружества, които вече не са собственост на семействата Даслер. Главните им офиси по традиция са си в Херцогенаурах, но продукцията е изнесена на изток, където сръчни мургави или жълтеникави ръчички шият ли, шият денонощно. Немското производство е ограничено до единични бройки за ключови клиенти от ранга на Дейвид Бекъм.
На световните първенства през 1994, 1998 и 2002 на финала неизменно участваше Бразилия, един от най-важните отбори на Найки –
и така до 2006, когато един срещу друг се изправиха Франция на Адидас и Италия на Пума
което превърна сблъсъка в символичен и за съперничеството между двете фирми. Статистиката пък показва, че на мондиала в Германия в 36 от 64-те мача поне един от отборите е играл с екип на Пума.
В Адидас обаче не дремят и определено действат с голям размах – през 2005-а купиха четвъртия голям играч на пазара за спортни стоки, английската Рийбок, а следващата година подписаха 11-годишен договор за спонсорство с NBA. Съвсем между другото, всички футболни клубове в американската Мейджър Лийг Сокър носят техни екипи. Адидас е и сред спонсорите на идущата олимпиада в Пекин, като изпълнителният директор Херберт Хайнер се изказа много остро срещу протестите в подкрепа на Тибет и саботажите на шествията с олимпийския огън. Европейското в момента е поредната арена на сблъсък между двете фирми, като Адидас и Пума са с по 5 отбора, точно колкото и Найки. Единствено шведите са с Умбро, майчицата им руса
