Останалото » Истории
|
Комедия от грешки!Някои забавни глупости от света на попмузиката (но без “Зелено и кафяво” на Графа)
 16 снимки 
|
Изгубени в превода
Доста имена на албуми са предизвиквали объркване, недоумение и дори възмущение, но Songs For The Deaf (“Песни за глухите”) на Куийнз ъв дъ Стоун Ейдж безспорно стърчи по този показател. Албумът излиза през 2002-а и е съпроводен от голямо британско турне. По време на концерт в клуб Spiders в Хъл, сред зрителите се откроява групичка от 37 глухонеми зрители, дошли най-сериозно да “чуят” песните за хора с увреден слух. Управителят на заведението успява с много ръкомахане да им обясни, че това всъщност са си най-обикновени песни и че това е вид смешно хрумване на групата. Те обаче не се смеят, а завеждат дело, което печелят
Като за последно
Най-сигурният начин да разпродадеш билетите за турнето си е като го обявиш за... прощално. Все повече възрастни хора прилагат този хитър похват, при това със завиден успех! През 2007-а Полийс например се събраха, обиколиха Европа и САЩ, сбогуваха се (пак) с феновете и прибраха 130 млн. долара! И ако в случая няма нищо нередно, то съвсем различно стоят нещата с Тина Търнър. Наглото бабе подготвя в момента своето първо турне след... “прощалното турне” от 2000-ата (на голямата снимка)! “Хората непрекъснато ме питаха кога ще се завърна на сцената”, оправдава се алчната американска Лили Иванова, която очевидно не е успяла да долови сарказма на питащите
Заразно зло
През 2005-а музикалният гигант Sony BMG извършва гигантска селяния. В опита си да го набута на аудиопиратите, компанията пуска на пазара 52 от новите си албуми със специална защита – някакъв зъл софтуер. Той обаче не само прецаква компютрите и ги прави уязвими за всякакви вируси, но и най-незаконно събира информация за притежателите им и я изпраща обратно на Sony! В компанията се светват, че са загазили здраво, бързо изтеглят от магазините “заразените” дискове, заменят ги с нормални и тихомълком изплащат по някое обезщетение, където се наложи. Битката е загубена, но не и войната! През 2007-а Sony BMG успява да осъди самотната майка Джейми Томас за неколкостотин хиляди долара, понеже качила в сайт за споделяне на файлове... 24 техни песни! Само така, Сони, долу бедните самотни майки!
Кафенце нещо?
Томи Лий, легендарният барабанист на Мотли Кру и отколешен наш идол, може да се похвали с доста вълнуващо минало: статут на рок-легенда, хиляди концерти, 20 и кусур сантиметров член, секс с безброй фенки, тонове алкохол и наркотици, легендарно домашно порно и брак с Памела Андерсън, затвор, хепатит С, стотици татуировки (включително на свастика) и какво ли не. Томи обаче сподели наскоро, че вече е станал “нормален”. Може би щяхме да му повярваме, ако не беше решението му да построи кафене... в собствения си дом! Според слуховете вече е постигнал споразумение със самите Starbuck’s, които приели да бъдат партньори в амбициозния проект и да разширят мегаверигата си с още едно заведение. Домашният Старбъкс на Томи ще е с безжичен интернет и персонал от 6 човека. Г-н Лий щял да използва заведението редовно, тъй като от известно време насам след 2 следобед не пиел нищо друго освен... безкофеиново кафе!
Еднопосочен билет
Инцидентите с музиканти в открито небе, завършили със смърт – вследствие на скапано време, повреден двигател или неадекватен пилот – не са един и два. Сред жертвите се открояват имената на Бъди Холи, Глен Милър, Ранди Роудс, Патси Клайн и Алиа (чийто пилот по време на фаталната катастрофа е бил не само мъртвопиян, но за всеки случай и дрогиран). Специално внимание ще обърнем обаче на Артимъс Пайл, барабанист на прочутите някогашни фолк-рокъри Линърд Скинърд. През 1977-а колегата е сред неколцината оцелели след тежка самолетна катастрофа (тримата му съратници от групата нямат този късмет – за тях това е последният полет). Драмата обаче не свършва дотук. Пайл успява да стигне до някаква ферма, където търси помощ, но вместо това получава куршум в рамото – въоръженият с пушка фермер го прострелва, взимайки го за престъпник. В края на краищата Артимъс си е жив и здрав и до ден-днешен, но не ни се мисли какви кошмари сънува
Опаковка
Годината е 1971-а. Ти си Ролинг Стоунс (съвсем хипотетично). Наркотици, оргии, алкохол – те вече не шокират никого. Какво правиш при това положение? Много просто – издаваш албум с голяма пишка на обложката! Т.е. снимката е на бая издут дюкян на дънки. Търсеният ефект е постигнат – скандал има, при това сериозен. Нещата обаче тръгват в негативна посока – първо голяма част от музикалните магазини отказват да разпространяват Sticky Fingers, а после се оказва, че ципът на обложката (който е... истински!), драска и преебава плочата вътре. Това дотолкова вбесява продуцентите от Атлантик Рекърдс, че те заплашват да съдят дизайнера Крейг Браун (ципът впоследствие е махнат и човекът отървава кожата). Сериозен претендент в тази категория е и дебютният албум на пънкарите The Durutti Column от 1980-а с великото за дебютен албум заглавие The Return of the Durutti Column. Хитър дизайнер изработва опаковка от... шкурка, която (впоследствие установяват) също прецаква винила! Е как да не ги обичаш дизайнерите?!
Страната на чудесата
Макар че наскоро се събраха за пореден път, най-големите си успехи британците Хепи Мъндейс постигат в края на 80-те. Голямата слава обаче е придружена и от големи наркотици, което на свой ред почва осезаемо да пречи на творческия процес. Импресариото Пол Уилсън взима единственото на пръв поглед правилно решение и през 1991-а изпраща лидера Шон Райдър и другите весели наркомани на Барбадос. Идеята е там да отпочинат добре, далеч от лоши приятели и дилъри, и най-накрая да запишат нови парчета, които да стават за слушане. Планът щеше да е перфектен, ако не беше една малка подробност – по това време островната държава е неофициалната карибска столица на кокаина! В сравнение с високите цени в Европа, тук белото излиза направо без пари, а продавачите са на всеки ъгъл. Шон бързо издрусва всичките си хонорари и дори му се налага да продаде мебелите от къщата, за да попълни запасите от кока. Другите не остават по-назад – друсаният до козирката перкусионист Марк Бери например чупи ръка в тежка катастрофа и получава гангрена. Няколко месеца по-късно момчетата се прибират от командировката с ужасяващо слабия нов албум Yes, Please и още по-сериозни проблеми с наркотиците
Искам да съм гангстер
Ем Си Хамър безспорно може да се гордее с едно от най-смешните “завръщания” на музикалната сцена. След като става суперзвезда през 1991-а и натрупва една грамада кинти (благодарение на семпъла в поп-рап чекията “U Can’t Touch This” от парчето “Superfreak” на рунтавата легенда от 70-те Рик Джеймс), той изведнъж почва сериозно да затъва (последната му по-сериозна изява е в една реклама на Пепси). В отчаян опит да спаси залязващата си кариера, рапърът-гащник (както му викахме ние, заради мегаселските шалвари, в които подскачаше) сменя посоката и през 1994-а издава “гангстерския” албум The Funky Headhunter. Следва тотален провал, а малко по-късно и тотален банкрут. Понякога има справедливост, да знаеш
Кон за кокошка
Каквито и недостатъци да е имал Фреди Мъркюри, не може да му се отрече, че беше гениален певец, харизматична личност и велик шоумен. За съжаление обичаше да се забавлява с пасивен анален секс, което му донесе СПИН и преждевременно прекратяване на живота и кариерата. Вместо да се оттеглят в огромните си замъци и до края на дните си да броят пачки, останалите членове на Куийн замениха незаменимия Фреди с... Пол Роджърс (от Фрий и Бед Къмпани; човекът не пее лошо, но на мястото на Фреди стои просто нелепо, все едно да замениш Фил Колинс в Дженесис с Георги Христов)
Набутвация!
Звукозаписните компании имат навика да дават напред луди пари на разни звезди. Сметката обаче невинаги излизаРоби Уилямс
Хвърлени на вятъра 160 млн. долара
През 2002-а Роби е на гребена на вълната. “По-богат съм, отколкото и в най-смелите си мечти”, споделя той, малко след като EMI инвестират в него цяло състояние. И точно тогава всичко тръгва стремглаво надолу – трагичният Rudebox, най-слабо продаваният в неговата иначе доста успешна кариера
Марая Кери
Хвърлени на вятъра 80 млн. долара
В началото на 2001-а госпожата е номер едно в повечето музикални класации. По този повод Virgin я награждават с нов договор и 80 млн. в зелено. Само няколко месеца по-късно ситуацията е коренно различна – филмът Glitter, както и едноименният албум на Марая се оказват истинска катастрофа. Издателите осъзнават колко лошо са сбъркали и плащат на певицата 28 млн. долара, само и само за да прекратят договора и да се отърват от нея!
Карли Хенеси
Хвърлени на вятъра 2 млн. долара
Ирландката се прочу след впечатляващото си участие в American Idol тази година. Много по-любопитно обаче е това, което се случва през 2001-а. Тогава още тийнейджърка, Карли подписва милионен договор с MCA, които силно се надяват тя да се превърне в златната кокошка на компанията. Три месеца след излизането на “дългоочаквания” й първи албум Ultimate, от него са продадени... 300 бройки! Ако трябва да сме честни, малко са изпълнителите извън България, които могат да се похвалят с толкова продаден дебют!
