Останалото » Истории
|
Сър Румен Димов!Ето го и първият българин, вкарал гол на Манчестър Юнайтед! Maxim издири героя точно 26 години след епоса ЖСК-Спартак (Варна)–Ман Ю 1:2 и, разбира се, веднага го произведе в “сър”!
 5 снимки 
|
Случката се случва цели 3 години преди новата ера, т.е. 3 години преди червендалестият Алигзандър Чапмън Фъргюсън да поеме Юнайтед и да го трансформира от банда весели пияници в почти постоянен шампион на Англия. Годината е 1983-а, Юнайтед вече играят с лъскави полиестерни adidas-екипи с реклама на Sharp, а железничарски спортен клуб “Спартак” отнякъде намира що-годе сносни тениски, за да не стане за резил пред височайшата делегация, водена от самия сър Боби Чарлтън. Нашите едва са били турския Мерсин в турнира за КНК, а когато жребият отрежда двубой с Манчестър Юнайтед, Морската градина отеква с меко и възбудено “въх, да му иба майката”.
Robbo v Rumen
“Англичаните бяха настанени в Грандхотела. Разхождаха си се най спокойно, пък на нас, сещате се, ни беше бая нервно. Помня, че в боулинг-залата се снимахме с Брайън Робсън”, разказва Румен Димов, авторът на първия български гол във вратата на Ман Ю, съответно – абсолютна Maxim-легенда! Освен Робсън, в отбора на гостите са още Арнълд Мюрен, Франк Стейпълтън, Кевин Моран, Нормън Уайтсайд и подобни звезди, пред които средностатистическият БГ-футболист по това време директно се начишква. И в мача на стадион “Юрий Гагарин” соколите набързо се начишкват, когато още в деветата минута Робо открива резултата. Някакви си 120 секунди след това обаче небесата се разтварят и
Господ за пръв път става българин!
“Получихме пряк свободен пред наказателното. Живко (Господинов, звезда на Спартак и национал на световното в Мексико 1986 – б.р.) го би, но съдията върна изпълнението, за да подреди наново стената. Тогава видях, че има пролука между двама защитници, и директно я врътнах в долния ъгъл”, с равен тон нарежда Димов пред Maxim. За 26 години роденият в Кюстендил бивш футболист е говорил хиляди пъти пред познати за ОНЗИ гол, но въпреки това благодари, че някой се е сетил за него. “Разликата между Спартак и Юнайтед тогава сигурно е като между Спартак и Юнайтед сега. Съответно публиката избухна, 30-ина хиляди бяха на трибуните, не можеха да повярват. Ние също. Като че бяхме покорили света! Естествено, на англичаните въобще не им направи впечатление – разиграха се, надиграха ни, вкараха втори гол и ни биха”, допълва героят.
Понеже премии се раздавали само за равен или победа,
Димов не получава и стотинка за точния удар
но пък го отпразнува подобаващо: “На гости ми беше дошъл бащата на Стойко Сакалиев, лека му пръст. Той беше фен на Юнайтед, но беше полудял от радост заради гола. Вкъщи беше пълно с гости, човек до човек, вечерта празнувахме, а после продължихме в Бургас. Чак два дена по-късно Спартак се събра на тренировка и се върнах в реалността.”
Милиционерска история
Естествено, гостуването на БГ-отбор на Острова е съпроводено с много съмнения и спецслужби. Милиционери дишат във врата на соколите (прякор, който идва от клуба-предтеча на Спартак, Шипченски сокол – б.р.) при пътуването до Манчестър, за да не би случайно да вдишат от мръсния, заразен капиталистически въздух на работническия град и да решат да забегнат в Англия. “На летището ме дръпнаха няколко местни журналисти за интервю и ме помолиха да вдигна два пръста за снимка. Демек – този път ще вкарам два гола на Юнайтед! Един от милиционерите, които пътуваха с нас, видя какво се случва и ме смъмри, не ми позволи да позирам. Било знакът на свободата и на победата”, смее се Димов. Трансферната стена между Изтока и Запада е толкова висока, че футболистът на Спартак дори не си позволява да мечтае за оферта от съперника. “Докато бях в Академик София, с мен се свързаха от един гръцки отбор, но не ми позволиха да подпиша.
Тогава такъв трансфер беше немислим. Чак след средата на 80-те наши играчи постепенно започнаха да излизат навън – Джеки (Георги Димитров) в Сент Етиен, няколко човека в Португалия. Но да вкарам гол на Юнайтед и
Юнайтед да ме купи?! Абсурд!
Още повече, че навсякъде се търсеха главно нападатели”, признава голмайсторът (опорен халф).
Днес той е просто фен – стиска палци за отбора на сър Алекс и изпитва гордост от факта, че Бербатов играе на Олд Трафърд. “Бербо е голям футболист! Аз го гледам и му се радвам”. В момента Румен се занимава в общи линии само с това – от година и половина вече не работи в Спартак, а за последно е бил треньор на ФК Девня.
Предната Коледа обаче отборът се разформирова заради финансови проблеми (“така поне твърди кметът”).
Първият българин с гол срещу Юнайтед е без работа
и тихичко си страда за проблемите на българския футбол – и, по-конкретно, варненския. “Спартак и преди е бил в Б група, ама такова безпаричие като в момента никога не е имало. Футболистите са добри, но имат семейства – как да побеждават, как да мислят за това? Направили равен с Брезник – естествено, като са гладни! В Черно море – също проблеми. Изритаха Кольо (Никола Спасов – б.р.) заради 2-3 слаби мача. А човекът направи страхотен отбор, спечели бронзови медали, игра стабилно в Европа. Българска история”, гневи се Румен.
От онзи момент преди 26 години му е останал един-единствен спомен – тъй като българските фотографи не успели да заснемат гола във вратата на Гари Бейли, английски журналисти му пращат кадъра. “Беше цветна снимка, хубава. Дадох я на някакъв варненски репортер, пък той ми я върна черно-бяла. Копие, явно. И до днес не мога да го открия тоя човек. Яд ме е не за друго, ами понеже надали скоро ще има ново такова постижение. Стоичков и Бербатов са вкарвали на Юнайтед, но наш, български клубен отбор първо трябва да влезе в Шампионската лига, за да играе с тях, камо ли да вкара!”
