Останалото » Истории
|
Софт, Хард, ГримЗабавен откъс от Дневници и нощници, новата книга на Иво Сиромахов – забележителна културно-пародийна фантазия, доста близка до Maxim, в която “изгубените” дневници на братя Грим доказват, че двамата са пионери в издаването на мъжки списания!
 2 снимки 
|
27 февруари 1814
Вилхелм: Пак сме закъсали за пари. От три седмици ядем само картофи и зеле, и нямаме пари за бира. Трябва да предприемем нещо. Седнахме да си поговорим с брат ми и той ми предлага да почнем да издаваме списание. Сега много се харчели лайфстайл-списанията. Попитах го какво значи “лайфстайл” и той ми обясни, че това е списание с голи мацки, реклами на коли и джинси и някакви леки забавни текстове между тях. Идеята на Якоб е списанието да се казва “Гримхаус”. Проблемът според мен е как ще навиваме мацките да се събличат голи. Аз съм много зле в това отношение. Якоб обаче смята, че съседката Барбара щяла да се съблече дибидюс без проблем. Барбара наистина има страхотни цици, но аз смятам, че повече ще се харчат комиксите. Германците са особен народ – най-много се кефят на картинки с тъпи смешки. Скарахме се и Якоб каза, че съм много загубен и нищо не разбирам от бизнес.
1 март 1814
Якоб: Брат ми е голямо лайно. Закъсали сме за пари, а той ми се прави на творец. Според мен единственото, което може да ни извади от мизерията, е лайфстайл-издание. Да има повече голи мацки... Сексът продава. И най-важното е не да навием Барбара да се съблече, а да завъртим някакъв сюжет около нея. Примерно тя е принцеса, заключена в някаква кула и любовникът й не може да влезе при нея да я оправи. Тогава тя спуска от кулата дългите си коси (косата на Барбара стига почти до прасците й), тъпкачът се качва по косата й и я изчуква. Хем е приказно, хем с това дърпане на косата става малко садо-мазо, нали? Трябва обаче да й измислим някакъв псевдоним, щото това “Барбара” звучи много селско. Може да я кръстим примерно “Рапунцел”. Брат ми уредил печатница – щял да ни го печата някой си Гутенберг. Бил голямо име в бранша, навремето дядо му бил открил печатната машина. Общо-взето нещата потръгват, но на първо време ще ни трябва спонсор. Имам един съученик Хорст, който беше пълен тъпак в училище, ама като завърши, се хвана в месарницата на баща си и сега е един от най-големите производители на вурст в Бавария. Видяхме се и той много хареса идеята ни. Готов е да рекламира в първия ни брой. Обаче настоява да интегрираме неговите продукти в сесията на голата мацка. Казах му, че няма проблем. Ще сложим на врата на мацката огърлица от вурстове и някакво лого от сорта: “Дебел вурст – мечта за всяка домакиня”. Хорст каза, че според него това е страхотна идея.
23 април 1814
Вилхелм: Подготвяме първия брой. Барбара верно се съблече без възражения и ни позволи да я рисуваме от натура. Рисувах с разтреперани ръце. Циците й наистина са приказни. Обаче тия грозни вурстове на врата й развалят цялата картинка. Ама няма как – вече сме взели парите. Стигнахме до момента, когато идва принцът и се сетихме, че не сме наели човек за тази роля. Якоб вика: еми тогава аз ще съм принцът, важното е да потръгне бизнесът. Съблече се и стана тъжна картинка. Кво да му рисуваш на Якоб? Увисналото шкембенце ли, хилавите рамене ли или невзрачния пенис? Мъка! Както и да е, поразкрасих го за нуждите на медията. Все пак продаваме мечти, а не реалност, нали? След края на сесията поканихме Барбара на вечеря. В смисъл, че купихме няколко бири и тримата седнахме да изядем вурстовете. Аз разказах няколко от моите тъпи вицове, а Барбара учтиво се засмя. Мисля, че ме харесва.
25 април 1814
Якоб: Барбара е страхотна! Показа ни всичко, каквото искахме да видим. Но с Вилхелм се скарахме жестоко на естетически теми. Той смята, че на картинките трябва да й се виждат само циците, а надолу да е по гащи. Щото като било по-софт, било по-възбуждащо. Е не е ли пълен идиот Вилхелм? Има ли нещо по-възбуждащо от една натурална, хубаво разкрачена чисто гола жена? Вилхелм обаче се запъва и ми разправя, че германците били консервативни и щели да се шокират от това нещо. Щели сме да отблъснем рекламодателите. Ние и без друго не сме фрашкани с рекламодатели. Засега сме хванали за клиент само Хорст с неговите вурстове. Понеже с Вилхелм така и не се разбрахме дали да сме софт или хард издание, решихме да хвърляме чоп. Спечелих аз. Ликувайте читатели, идва първият брой на “Гримхаус” с чисто голата Барбара!
25 април 1814
Вилхелм: Брат ми е тежък сексманиак. Настоява да правим порноиздание, а аз смятам, че нещата трябва да са по-загатнати, по-естетски. Да гъделичкат възприятията, а не да ги бомбардират. Много по-възбуждащо е да си представяш какво има под гащите, отколкото направо да го видиш. Ама не можах да се наложа.
Пък и цяла седмица се разправям с печатницата. Гутенберг, дето го пазарих за печатането, прави само проблеми. Не знам какво е открил дядо му, ама тоя е пълен нещастник с огромно самочувствие. Постоянно е пиян и трябва да му висиш на главата, за да не обърка нещо. Вчера нещо прецакал цветоотделките и Барбара излязла с лилава коса и червени очи като някакво чудовище. А Гутенберг ми разправя, че това било нарочно и така било по-естетско. Идеше ми да му разбия главата.
3 май 1814
Якоб: Първият брой изби рибата. Тиражът свърши за ден и половина и сега ще пускаме допечатка. Само Гутенберг леко ни прецака с корицата. Напил се човекът, объркал нещата и вместо “Гримхаус”, турил на корицата заглавие “Немски приказки”. И ми се извинява и ми вика: претрупан съм с работа, печатам сума ти неща, вчера ме засилиха за един сборник с приказки и съм разменил заглавията. Ама това е малкият дявол. Добре, че не е пуснал в книгата с приказки илюстрациите на Барбара, че тогава щяхме да закъсаме. Сега проблемът е, че щом веднъж сме тръгнали с такова заглавие на списанието, не бива да го сменяме. Читателите ни вече ще търсят “Немски приказки”. Какво пък – не е чак толкова лошо име за лайфстайл-издание.
Отново се скарахме с Вилхелм. Аз му предлагам да направим картинките като комикс. Да излизат балончета от устите на героите и вътре да пише: “Йа, йаааа!”, “Вундабааа”, “Шприц мих, шприц мих!” и т.н. Но той се запъва и твърде, че така щяло да стане много мръснишко. Егати задръстеняка!
16 май 1814
Вилхелм: Тъпо ми е да си го призная, но брат ми май излезе прав. Хардпорното се харчи повече от софта. Може би читателите ни още не са дораснали за по-изискана еротика. Опасенията ми за рекламодателите също се оказаха напразни. След първия брой ни се обадиха от 18 фирми с оферти да рекламират при нас. Засега най-много предлагат от една шивашка фирма. Много харесали рекламата на вурста и искат и техните продукти да бъдат интегрирани в някаква рисувана сесия. Трябва да измислим някакъв сюжет.
17 май 1814
Якоб: Измислихме го. Главният герой е млад, добре сложен пич с псевдоним “Храбрият шивач”. Шие с бързата си игла жените отпред, отзад, отвсякъде. На колана му пише: “Седем с един удар”. Фотосесията е групово порно в шивашко ателие – той със седем мацки. Логото ще бъде “Вкарай иглата дълбоко!”
25 май 1814
Вилхелм: Направихме сесията. Добре стана. Жените са красиви, момчето е добре сложено. Е, на мен ми се отели волът от работа, щото да нарисуваш осем човека във всякакви пози си е хамалогия. Ама стана добре. И рекламодателите са доволни. Друг е въпросът, че в света не съществува мъж, който може да задоволи едновременно седем жени. Но ние все пак продаваме мечти, нали?
5 юни 1814
Якоб: И тоя брой стана голям хит. Оказва се, че груповият секс присъства във фантазиите на повечето германци. Но Вилхелм ме притеснява. Затворил се е в себе си, не говори, изглежда уморен. Дори ми спомена, че иска да се отказва. Мисля, че рисуването го изтощава.
7 юни 1814
Вилхелм: На път съм да се откажа. Списанието върви много добре, печелим пари, но рисуването ме изтощава. Пък и не съм убеден в това, което правя. Ще ми се да е малко по-изискано, малко по-художествено. Натуралният секс ме отвращава. Предложих брак на Барбара.
19 юли 1814
Якоб: Получихме писмо от някакъв французин на име Луи Дагер. Бил голям фен на изданието и искал да се включи в екипа ни. Така е – като тръгвахме, никой не ни помагаше, даже се наложи аз да позирам за първата сесия с Барбара, а сега всеки се опитва да се присламчи към успеха ни. Както и да е. Това, което ме заинтригува в писмото му, е че той твърди, че е открил нов метод за изображение на мацките, който спестява рисуването. Нарича го “фотография” и обяснява подробно в писмото си какъв там бил принципът, но нищо не разбрах от метода му.
По-важното е, че ако това се окаже вярно, няма да се налага Вилхелм да рисува като изоглавен и може би ще живне. Поканих го тоя Дагер да видим какво е измислил.
4 септември 1814
Вилхелм: Този странен французин е гений. Дойде при нас и заяви, че е измислил нещо, което той нарича “фотография”. И предложи да ни “фотографира”. След като ни увери, че това е абсолютно безопасно за здравето, разгъна някакъв странен апарат, накара ни да застанем с Якоб пред него, вкара в апарата някаква сребърна плака, после една лампа светна, нещо изпуши, той извади плаката и каза, че му трябва тъмна стая. Затвори се в банята и след един час донесе изображението. Това, което видяхме, беше смайващо. На хартията бяхме аз и брат ми в абсолютно точно изображение, сякаш изваяно от гениален художник. Всеки детайл, всяко косъмче от кичурите ни беше такова, каквото е. Взехме картината му и застанахме пред огледалото. Това не е възможно. Между огледалото и образа върху хартията нямаше НИКАКВА разлика. Апаратът на Дагер беше запечатал всичко. Хвърлихме се да го прегръщаме и се напихме от радост.
13 септември 1814
Якоб: Дагер е гений. Той постигна мечтата ми – да пресъздадем красотата на секса, каквато е. Без всякакви компромиси. Извиках Барбара да я фотографира. Тя е суеверно момиче, доста се дърпаше и я беше страх от апарата, но за половин кило винервурст се нави. Дагер я фотографира и когато видях фотографията му, щях да се разплача. Какво съвършенство! Уловена е всяка гънка на сластното й тяло, всяко косъмче на интимното й окосмяване. Този тип изображения ще предизвикат революция в медиите.
20 септември 1814
Вилхелм: За следващия брой решихме да направим лесбийска сесия. Обаче фотосесия! Луи ще направи картинките. Момичетата са с псевдоними – Белоснежка и Червенорозка. Белоснежка е с белоснежни цици, а Червенорозка – с червенорозов клитор. И двете са студентки в Хайделбергския университет. Вътрешен дизайн, разбираш ли. Вкъщи обаче имам тежки семейни проблеми. Барбара всеки ден ми прави сцени на ревност, скубе коси, троши чинии – страшна работа. Според нея аз едва ли не преспивам с всички момичета, които ни позират. Как да й обясня, че съм професионалист и никога не смесвам професионалното с интимното?
8 октомври 1814
Якоб: Луи ни изстреля в космоса на издателския бизнес. Заради фотографиите качихме тиража пет пъти. Тези изображения са изумителни. Все едно гледаш живи хора. Е не виждам вече кой може да ни бие на лайфстайл-пазара.
Уволних печатаря. Тоя пич не изтрезнява, мама му стара. Оная вечер отивам в печатницата, а той се напил, изпикал се върху макулатурите и ми крещи: “Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм внук на Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг!” Странен човек – хем е пиян като гъз, хем си помни цялата фамилия. Напсувах го и го уволних. Сега с брат ми се чудим дали да търсим друг печатар или да инвестираме част от печалбата в наша си печатница.
12 октомври 1814
Вилхелм: Купихме си печатница. Втора ръка, ама много запазена, пък и дават шест месеца гаранция. Тиражът на списанието продължава да расте. Получаваме много писма от читатели. Искат по-извратени неща. Големи мръсници се оказаха нашите сънародници. Сега сме им приготвили един сюжет с инцест и матуре-олдер. Брат и сестра се загубват в гората и попадат в къщата на перверзна бабичка. И там се почва едно диво чукане. Ще го кръстим “Хензел и Гретел”.
29 ноември 1814
Якоб: Тоя Луи Дагер, освен че е гениален фотограф, започна да предлага и сюжети. Разправя ми за някакъв френски автор от миналия век – Шарл Перо, който пишел страхотни мръсотии и много се харчел. Имал някаква история за принцеса, която се убола с вибратора си и заспала вечен сън. Обаче дошъл млад надарен принц, ударил й една патка и тя се събудила. Бил писал и някакво фуутфетиш-порно със стъклени обувки, за някоя си Пепеляшка. Но най-якото е за някакво котенце в чизми. Пуси в чизми, направо ме разби. Това са много силни сюжети, и трябва да ги разработим. Пък и тоя Перо е умрял отдавна, така че няма да имаме проблем с авторските права.
23 декември 1814
Вилхелм: Проведохме конкурса “Grimgirl of the year”. Добре се получи, спечели 19-годишната Урсула, дето я снимахме като Белоснежка. Тя не че е най-сексапилната, ама Якоб преспа с нея и реши да й даде наградата. Заради този конкурс имах тежки разправии с Барбара. Искаше и тя да се явява. Аз обаче бях категоричен: тя вече е омъжена жена и няма място по такива конкурси. Само аз мога да се радвам на голото й тяло. Барбара изпадна в истерия. Ти, вика, си задръстен бюргер, това тяло си е мое и мога да правя с него, каквото си поискам. Какво неблагодарно същество! Аз я измъкнах от мизерния й живот, дадох и добър стандарт и престиж, а тя да ме обижда така! Казах й, че ако се яви на конкурса, ще се разведа с нея и тя престана да ми мрънка.
Брат ми обаче ме притеснява. Успехът го направи друг човек. Повярвал си е, че е едва ли не някакъв господ на съвременната преса. Пуши дебели пури, сменя колите си всеки месец и преспива с всичките ни фотомодели.
Почнал е и да шмърка кокаин и вече изобщо не се вясва в редакцията. Опитах се няколко пъти да проведа сериозен разговор с него, но той е неадекватен. Боя се, че ще свърши зле.
16 февруари 1815
Якоб: Боя се, че ще свърша зле. Тия наркотици ще ме довършат. Ама без тях не знам как ще издържа на напрежението. Като си помисля какво преживях само през последната година! Тръгнах от нищото, а сега съм един от най-богатите и най-уважавани мъже в Германия. Сменям колите всеки месец, спя с най-красивите жени. И всичко това постигнах единствено благодарение на таланта си и на огромния труд, който положих. На всичкото отгоре през цялото време дърпах със себе си мързеливия си, страхлив брат. Ако се бях подвел по неговите загубени идеи за естетска еротика, сега още щяхме да рупаме зеле в дълбоката провинция. Само за година усилията ми дадоха плод и сега съм недостижимият император на сексиндустрията. А съм едва на 29 години.
Но съм уморен... Много уморен... Имам всичко, за което съм мечтал, а не мога да му се радвам. Ето ме сега, на върха на богатството и славата. Седя в дълбокото си кожено кресло, шмъркам кока и една от най-красивите жени на Германия ми прави свирка.
А не съм щастлив.
25 февруари 1815
Вилхелм: Брат ми тотално е откачил и работата му в списанието засилва сексуалните му мании. Напоследък се е фиксирал върху цифрата седем и ми развива някакви теории, че седмицата била най-сексуалната цифра. И само такива сюжети измисля. Първо направи някаква отвратителна сесия с джуджета. За някаква Снежанка (какво тъпо име!), която живее в горска къщичка със седем разгонени гнома. А сега иска да правим някаква зоофилска история с вълк и седем козлета. Това вече е прекалено. Не искам да имам нищо общо с тия гнусни перверзии. Прехвърлих на Якоб моя дял от списанието, взех си парите и си купих къщичка в Алпите. Живеем си тук двамата с Барбара, далеч от порнографии и простотии. Имаме си градинка, гледаме кокошки, а всяка събота от осем до осем и половина правим секс. Единственият проблем е, че не мога да се възбудя, ако Барбара не сложи на врата си огърлица от вурстове
