Останалото » Истории
|
КръстницатаСмразяващо четиво: най-опасната жена в света не е Галена с динените кори, както може би си мислиш, а колумбийската наркобаронеса Гриселда Бланко! В историята на престъпността не е имало по-безмилостен мафиотски бос
 15 снимки 
|
Легендата за Гриселда като че ли се ражда в една пролетна нощ през 1975, когато личният й Лиърджет каца на летището в колумбийската столица Богота след тричасов полет от Маями. На пистата я чака внушителен конвой от черни лимузини, пълни с едри, мургави мутри; 32-годишната жена се качва в една от тях и потеглят по прашното шосе към града. Бланко се е върнала в родината, за да се срещне със своя съпруг и основен бизнес-партньор – Алберто Браво. Двамата са изградили мощен картел, който внася тонове кокаин в САЩ. За семейството бачкат над 1500 дилъра по цялото източно крайбрежие.
Ниска и дебела (метър и петдесет на цели 75 кила), с питчесто лице и месеста брадичка, Бланко никак не изглежда като мечтаната от някой наркобарон chica; за сметка на това репутацията и влиянието й в света на кокаина расте с часове. Към момента, за който разказваме, вече я наричат “Кръстницата”. Гриселда живее в САЩ и връщането й в Колумбия има една-единствена причина – тя е крайно недоволна от бизнес-отношенията със собствения си съпруг и от начина, по който той движи нещата от мястото на производство. Десетки милиони долари нещо се губят напоследък и тя вини за тая грозна работа тъкмо него. Така че когато спират с охраната край нощен клуб в покрайнините на Богота, тя затъква пищов в ботуша си от щраусова кожа и влиза в заведението. Че двама съпрузи могат да стигнат дотук, не е изненада – това е Колумбия през 70-те (не че днес е много по-различна), където кокаинът и планините от кинти, които го съпътстват, е по-силен от всяка лоялност и нормални човешки отношения; факт, доказван всекидневно от десетките трупове, които ченгетата събират сутрин из Богота.
Гриселда влиза с охраната си и се насочва към г-н съпруга, който я посреща, заобиколен от собственото си стадо гардове. Браво усеща, че жена му нещо е кисела, и решава да атакува – почва да й крещи, че напоследък тия приказки за “Кръстницата” и т.н. напълно са й изпили мозъка. Според легендата, която и до днес се носи из столицата, Бланко го изслушва, а после безмълвно вади патлака и стреля няколко пъти в своя благоверен. Той успява да измъкне цяло узи от колана си, но късно. В престрелката загиват общо 6-има телохранители. Бланко е улучена в корема, обаче впоследствие се възстановява. Алберто няма този късмет –
един от куршумите й прави главата му на чушки с доматен сос
С този куршум Гриселда премахва не само своя съпруг, но и – в негово лице – един от най-големите играчи в кокаиновия бизнес.
Това ще се окаже една от най-важните стъпки в изумителния възход на женицата – от улично цигане до може би най-богатата жена в света, студенокръвна наркокралица, оставила след себе си повече трупове, отколкото ти общо в Doom и подобните там шуутъри. А същата тая вечер, в кичозния нощен клуб, тя си спечелва още един смразяващ прякор – Черната вдовица.
Не беше чувал за нея, нали? Най-интересното е, че ако не броим ФБР и пряко замесените в търговията с бело, светът също доскоро почти не знаеше нищо за мургавата доня (покойният Пабло Ескобар например, който в сравнение с Гриселда Бланко се оказва нещо като кротък второкласник, винаги е бил далеч по-голяма “звезда”). Името й си беше забулено в тайнственост, докато през 2006 един режисьор от Маями на име Били Корбън не направи документалния Cocaine Cowboys. Филмът излезе направо на DVD в Щатите и за пръв път вдигна донякъде завесата; преди месец пуснаха и продължението, Hustlin’ With The Godmother, което вече съвсем подпечата гриселдиния статут на криминална легенда. Днес Бланко все повече става една от най-митологизираните престъпни фигури в историята – и със сигурност най-безмилостната. Истината, разбира се, никога няма да излезе наяве докрай, но
ФБР й приписва поне 250 поръчкови убийства
Наскоро пък един от служителите на бюрото, Дон Чен, намекна, че всъщност може би става дума за хиляди.
Животът й сякаш е съчинен от талантлив кинаджия с вкус към мафиотските филми, примерно Брайън де Палма – вземи съпрузите, които собственоръчно очиства (не само Алберто Браво, а още двама); един от синовете й, когото кръщава... Майкъл Корлеоне Бланко (щото живата Кръстница е дива фенка на Копола и най-известния му филмов герой); диамантите, които купува от първата дама на Аржентина – митичната Ева “Евита” Перон; бронзовата скулптура на самата себе си в цял ръст, която бодва в градината на просторното си имение във Флорида, а бизнеспартньорите, които й гостуват, твърдо вярват, че ако пипнат статуята на влизане, това ще им донесе късмет. И т.н. “Тъкмо Гриселда Бланко е причината ФБР да се събуди, да обърне внимание на Маями и да осъзнае, че това е една от световните столици на търговията с кокаин”, казва уважаваният маямски адвокат Сам Бърстин.
“Ню Йорк си имаше Лъки Лучано и, в наши дни, Джон Готи; нашият Джон Готи е г-жа Бланко”
Все пак мистерията, обвила тази забележителна жена, си е налице. Никой не може да си обясни как тя се издига до върха в търговията с кокаин, как така чудодейно успява стотици пъти да избегне ударите и на полиция, и на конкуренция, и най-вече жива ли е; а ако да, къде е в момента, след като през 2004 Щатите най-сетне успяват да я екстрадират обратно в Колумбия? Това е история, чиито факти и подробности тепърва ще изплуват, история, която и най-доброто въображение не би могло да съчини, пълна със секс, интриги и насилие до степен, в която четеш и не вярваш на очите си. Но да пробваме да разкажем по-важното, което изровихме за тази прекрасна във всяка отношение дама.
Гриселда Бланко е родена на 15 февруари 1943 някъде из бедняшките гета на град Картахена. В тези приятни квартали убийствата са си всекидневие; децата дори изкарват стотинки не толкова от просия, колкото от... гробарство. Дребните престъпления за детето от предградията на Картахена са начин на живот. А също и не толкова дребните – едва на 11-годишна възраст Гриселда, предвождайки банда връстници, отвлича 10-годишния син на заможно семейство. Закарват го и го скриват в колиба някъде из планините наоколо, и почват да се пробват за откупа. За нещастие на момченцето, баща му решава да играе твърдо и оказва да сътрудничи на младите главорези, мислейки си, че така, с протакане, нещата ще се уредят, онези ще намалят сумата и т.н. На 11-годишната Бланко обаче тия не й минават. След като става ясно, че положението се закучва все повече,
тя взима пистолет и най- хладнокръвно, без замисляне, пръсва главата на 10-годишния заложник
Може би е нещо в средата, може би й е било в природата, може би друго, така и няма да се разбере; важното е, че това е първата от многобройните й жертви. “Повечето психолози казват, че понеже е момиче, се чувства недоказана в околния мъжки свят, и това вероятно отключва подобно зверско насилие”, казва Боб Паломбо от DEA (щатската агенция за борба с наркотиците), който е по петите на Гриселда от десетилетия (нещо като капитан Ахав, ако приемем, че пълничката Гриселда е китът, ха-ха). “Дълги години съм изучавал тази жена и мисля, че тя просто е родена така; сякаш по начало й липсва релето, което отговаря за унаследеното поне малко уважение към човешкия живот”. На 13 Бланко вече си е изпечен престъпник – преместила се е в по-големия град Меделин, краде, убива и, ако се наложи, проституира. Някъде по това време става гадже с някакъв играч на име Карлос Трухийо, който, разбира се, не е акаунт в рекламна агенция, а фалшифицира документи и е една от основните фигури в нелегалния трафик на хора към Маями. Двамата така си допадат, че няколко години по-късно се женят и раждат цели три деца. Към края на 60-те почват да не се понасят и се развеждат; това обаче някак не й стига, затова през 1970-а, по време на някакъв разгорещен “бизнес-диспут”, Бланко вади патлака и гръмва бедния Карлос в десетката. Скоро след това среща Алберто Браво; за разлика от Трухийо, той не прекарва нелегални емигранти, а си търгува кротко с кокаин по улиците на Меделин. Двамата скоро решават да пробват американската мечта – със спестените 26 000 долара (нелоша сума за ония времена) заминават за Ню Йорк; настаняват се в Куийнс,
захващат бизнес с кока и почват да растат със скоростта на младежка ерекция
Просто уцелват момента – в средата на 70-те Ню Йорк направо се влюбва в кокаина, любов, която ще продължи десетилетия, че и до днес. За тая работа обаче се искат яки, космати “кохонес”, щото кокаина в Ню Йорк до момента го държат прословутите пет нюйоркски мафиотски фамилии; и Бланко очевидно ги има в бикините си, защото започва скорострелно да се развива точно под носа на старите италиански босове. Към 1975 (когато Гриселда за пръв път среща Пабло Ескобар, все още дребен автокрадец тип “смешник”, който мечтае да пробие в белото) Алберто вече праща стоката със самолети от Колумбия, и скоро
съпрузите почват да си говорят в осемцифрени доларови суми
Клиентите са всякакви, включително филмови и арт-звезди; това прилича вниманието на ФБР и DEA, които спретват разследване с кодовото име “Operation Banshee”; през април 1975 успяват да докарат нещата дотам, че да бъдат повдигнати обвинения на Гриселда и още 30 нейни сътрудници. За времето си това е най-голямото кокаиново дело в историята на американското правосъдие.
Тъпото за американското правосъдие е, че веднага след повдигането на обвинения, Бланко буквално изчезва. Тогава ФБР още не знае историйката, с която започнахме – че Гриселда духва с частния си самолет към родината и очиства съмнителния си съпруг. В края на 70-те, когато пушилката се е разсеяла, Бланко се завръща в САЩ на, така да се каже, кабайо бланко (така де, на бял кон) – но не в Ню Йорк, а в Маями, който става център на нейните “операции”. И отново няма как да уцели по-подходящ момент – градът гъмжи от новопристигнали кубински имигранти, съответно търговията с кокаин избуява (както ще бъде увековечено в Белязания и в сериала Маями Вайс); още повече, че до момента, според терминологията на ФБР, Маями е бил “девствен” по отношение на ангелския прашоляк. И ето че в началото на 80-те южна Флорида не само не е девствена, ами е направо като някаква престъпна джунгла. В която, разбира се, най-добре се ориентира г-жа тигрицата.
Тя не ще просто да е един от големите играчи – не, тя иска да притежава целия бизнес с кокаин. За целта към 1981, с помощта на своя най-верен лейтенант – шефа на охраната й Хорхе “Риви” Аяла,
тя се впуска в нечовешки кървав поход срещу конкурентите си
в който се изсипват толкова куршуми, че според нас в известен смисъл може да се сравнява с началната сцена на нормандския плаж в Редник Райън.
Гриселда Бланко е уникална със зверската си жестокост и липса на всякаква милост. Ако вземеш напред от нея и закъснееш с плащането дори с ден, си чао – не те предупреждава, че може да стане тъпо и т.н., а направо праща човек да те очисти. Ако е купила кокаин от тебе, ама нещо не е в настроение да плати, също те очиства. Когато поръчва убийство, заповедта е всички околовръст да бъдат избити, включително жени и деца, за да се елеминира и най-малката възможност да оцелее свидетел. Цялото това зверство, разбира се, се изплаща пребогато. Скоро Кръстницата е начело на организация, която оперира из целите Щати, и по тогавашни изчисления на DEA
тя печели чисто около 80 млн. долара, забележи, месечно
За нея работят хиляди хора, а начинът й на живот надхвърля и най-смелите представи на де Палма в Белязания – луксозен етаж от сграда край залива Бискейн, имение тип “средноголям феод” в Маями Бийч, нереален автопарк, кокаинови оргии, ама не нещо линийки, а цели буци като морени, и т.н. Декаданс от най-високо качество – само дето кръвожадността на Гриселда скоро ще ебе пичката лелина на партито.
Клането в мола
Виж сега защо е тъпо да се ходи на мол. Към два и нещо през нощта на 11 юли 1979 едрият кокаинов дилър Херман Хименес Панесо (колумбиец, естествено, не швед) пазарува скъпо уиски в Дейдленд Мол край Маями. Докато разглежда някакъв многогодишен Маккалън (предполагаме ние), в магазина нахлуват трима мургавели от отрядите на Бланко с калашници в ръце и откриват такъв бесен огън, че очистват не само Хименес, ами и още четирима невинни граждани, служители в мола. Полицията реагира светкавично и убийците се изнасят, изоставяйки буса, с който са дошли; когато го отварят, ченгетата намират вътре арсенал, достатъчен да се презвеме малка латиноамериканска държава, примерно Салвадор. (Има дори две базуки.) “Тя много обичаше оръжията”, спомня си споменатият Риви, в момента затворник. “Според мен се възбуждаше от кръвопролития. Нищо, дори шмъркането, не й доставяше подобно удоволствие”.
И точно тук е разковничето. Цялото това насилие и разпасаният начин на живот почват да пречат на бизнеса.
Първото правило на търговията с кокаин (както може би знаеш) е да не си пъхаш носа в стоката
Кръстницата обаче, досущ като любимия ни киногерой Тони Монтана, не може да се владее и обича да шмърка като цяло стадо побеснели прахосмукачки. Кокаиновата зависимост (както също може би знаеш) е най-прекият път към тежката параноя; Гриселда се затваря в имението си, охранявано от армия гардове, и почва да
общува почти единствено с немската си овчарка на име... Хитлер
(По отношение на кича наште май има още доста да се учат, докато стигнат латиноамериканците.) По това време най-върлият й враг не е DEA, а Хайме, племенникът на покойния й съпруг Браво. “Хайме се беше заклел в праха на чичо си да я очисти”, спомня си Паломбо. “Беше събрал група колумбийски главорези и веднъж, при едно от редките излизания на Бланко от къщи, почти успя – завърза се престрелка. В крайна сметка заловихме Хайме, но тя пак ни се изплъзна”. Гриселда бяга от ченгетата чак в Калифорния, но някой от нейните я изпява и една февруарска сутрин през 1985 местните барети нахлуват в дома й начело с Паломбо. Последният явно си пада по спецефектите, защото в момента, когато белезниците щракват, я... целува по бузата. “Исках всичко да е запечатано с целувка”, казва той. На Бланко е отказано пускане под гаранция и до процеса тя остава в пандиза; междувременно вестниците гръмват, че е заловена “Кралицата на кокаина”. Дават й 11 години, но бизнесът на Гриселда Бланко хич, ама хич не е приключил.
По същото това време амбициозен начинаещ дилър от Оуклънд на име Чарлз Козби следи шумотевицата около Бланко – и изведнъж ражда идея. “След като Кралицата на кокаина беше попаднала зад решетките (тя успява да си издейства затвор с облекчен режим, впрочем – б.р.), някой трябваше да поеме управлението на бизнеса й, нали така?”, казва Козби години по-късно пред ФБР. “Тогава си казах – и защо това да не съм аз?” Амбициозното копеле издирва една от “служителките” в империята на Бланко и я моли да предаде на г-жа шефката, че е много кадърен и иска да й движи нещата, докато е зад решетките. Просто пуска фиш човекът – но за огромна негова изненада, Бланко се навива.
Козби отива да я посети в затвора. Още в първия миг, когато го зърва, Гриселда му лепва една тежка, влажна целувка по устата, и казва: “Ти си моят човек. Имам нюх за тия неща, който никога не ме е лъгал”. “После ме попита с колко искам да почна”, продължава Чарлз. “Казах – 50 кила, ей така, да пробвам, никога дотогава не бях и сънувал толкова кока. А Гриселда кимна, сякаш й поисках джобни”.
Два дни по-късно на вратата му се звъни. “Нося пратка от Кръстницата”, казва мургавият куриер и му връчва два огромни пакета. Да, вътре са 50-те килца, и само за месец и нещо Козби вече е милионер. Освен отчисленията, младежът се отплаща на благодетелката си по малко необичаен начин –
при всяка визита в пандиза плаща на охраната по 1500 долара, за да може да чука Гриселда в някаква специална стаичка
“Когато Бланко ме вкара в бизнеса, установих, че всичко в тая империя работи като швейцарски часовник”, казва Козби. “Просто си летях из страната, срещах се с дистрибуторите, и всичко си вървеше перфектно. Изчислих, че в момента, когато стиснем ръце с някой от по-едрите и така скрепим уговорката, вече съм напред с около милион долара”. Така Бланко не само съзира “мениджърски” потенциал у Козби, ами направо на практика му поверява мултимилиардния си бизнес.
Междувременно конкуренцията не спи, даже е доста окуражена от факта, че Гриселда е в затвора. През 1992 синът й Освалдо е убит в Меделин. Бланко се заклева във всичко свято (ако въобще има такова), че ще отмъсти, и успява – праща хора, те намират убийците, подлагат ги на неописуеми мъчения като например отрязване на пениса (ох!) и накрая ги свитват. Държавата също не се отказва, въпреки че за момента я е опандизила – през 1994 в Маями отварят ново разследване срещу организацията на Бланко. Големият им удар е, че Риви, може би най-верният й съратник досега, се пропуква и се навива да свидетелства. Когато Гриселда научава, изпада в нервна криза – Риви знае толкова много, че може да закопае цялата организация 10 пъти. Когато се освества, привиква на посещение в затвора Козби, измъква от сутиена си малка бележчица, на която пише “JFK 5M NY” и я пъхва в ръката му. “И какво значи това?”, чуди се той. “Диксън знае”, отвръща тя. Диксън е най-големият й син. Когато Козби продължава да настоява за отговор, Бланко казва: “Ще отвлечем Кенеди, сина на президента!”. Чарлз е свикнал на странните й хрумвания, но това надминава всичко –
планът й е да плати 5 млн. на професионалисти, които да отвлекат Джон Кенеди-младши
(по-късно той се преби с частния си самолет – б.р.), а тя да го размени срещу свободата си. “Това е абсолютна тъпотия”, казва Козби, но Бланко избухва и го обвинява, че едва ли не и той е предател като Риви. В крайна сметка той предава бележката.
Скоро след това четирите профита кацат в Ню Йорк с полет на Авианка, колумбийските авиолинии; макар и с нежелание, Козби е начело на проекта, връчва им оръжие и им обещава 5 млн. долара при успех. Бандитите почват да следят Кенеди, който живее в нюйоркския район Трайбека с жена си, Каролин Басет. Най-накрая една сутрин, когато Джон-младши извежда кучето си, те го наобикалят; един от тях дори погалва кучето по главата. Но точно в този миг край тях бавно преминава полицейска кола; четиримата се изнасят, и така идиотският план се проваля.
С това чашата за Козби прелива. Той вече е убеден, че шефката му е изпърдяла окончателно, и месец по-късно се свързва с прокурора по делото в Маями. Заявява, че е готов да свидетелства. После нещо размисля и започва да бъбри глупости пред полицаите – че Бланко правела едва 2 млн. на месец (в действителност са поне към 100), организацията не била голяма и т.н.; но с помощта на другото канарче – Риви, през юли 1995 властите успяват да повдигнат нови обвинения към Бланко, този път за три убийства.
И тук явно боговете на кокаина се намесват, защото делото не само зацикля, ами през 1998 направо се разпада – заради дискредитирането на двамата основни свидетели, за които се разбира, че са правили секс със секретарката на прокурора, а вестниците раздухват скандала. Така, заради една влажна курва, ФБР изпуска нов шанс да опандизи Бланко доживот. През 2004 я освобождават и депортират в Колумбия; всички смятат, че дните й са преброени, тъй като враговете й са доста силни.
През лятото на 2007 Били Корбън, авторът на Cocaine Cowboys, получава много интересен имейл от свой приятел. В него е прикачена снимка от мобилен телефон, на която се вижда Бланко, щракната на летището в Богота месец по-рано.
За изненада на всички Кръстницата очевидно е жива и здрава
Паломбо: “Тя има нечовешки много пари из банкови сметки по цял свят и за последен път е имала истински врагове в Колумбия преди 20 години. Мисля, че не я търсят, защото е минало много време”. Според ФБР Бланко от десетина години на практика е вън от играта; империята й в Щатите отдавна се управлява от други, а тя просто живее тихо и си харчи парите. Корбън казва, че ако се съди по снимката, днес Бланко прилича на обикновена 65-годишна бабка; никой не би заподозрял, че това е някогашната Кръстница и най-опасната жена в света, на която US-властите приписват над 250 поръчкови убийства
