Черният рицар The Dark Knight

---

Година след събитията в Батман: Началото, костюмарът с острите ушички (Крисчън Бейл), с помощта на ченгето Джим Гордън (Гари Олдмън) и окръжния прокурор Харви Дент (Аарън Екхарт), решава да се разправи с всички престъпници в Готъм Сити веднъж и завинаги, и почти успява, докато не се наденва на Жокера (Хийт Леждър) – психопатично-садистичен зъл гений, който сякаш носи със себе си изначалния хаос. Следва убийствен екшън-поп-спектакъл, който граничи с голямото изкуство; не си спомняме за филм в последно време, който да става повече. Режисьорът и сценарист Кристофър Ноулън направо е надминал себе си от миналия път (и във визията, с помощта на великия Франк Милър), т.е. придал е доста ум и дълбочина на една по начало елементарна приказка за доброто и злото (то затова се казва The Dark Knight – щото супергероят трябва да изостави плоското си битие на “добър” и един вид да стане “лош”, за да надделее над лошия). Изпълнението на Леждър (лека му пръст) пък би трябвало да доведе до първия посмъртен Оскар в Холивуд от Питър Финч насам (1976, за ролята му в Network). Дяволски фън и въобще дяволски добър филм