Истории
|
Най-добрият в света!Секция “бразилски футбол”! Извънземният Кака, плюс най-обещаващата млада бразилска надежда и най-великият на футсал! Специално за теб от Maxim, Бразилията на списанията (а понякога – и Фарьорските о-ви)
 9 снимки 
|
През 99-а Арсен Венгер отишъл в Бразилия да се поогледа за таланти в компанията на своя стар другар и бивш съотборник в Страсбург Жозе Фуентес, който по това време вече се е превърнал в бразилския Лъчо Танев (не че им реди националния, а е най-големият футболен мениджър в страната). Фуентес водил елегантното франсе насам-натам, гледали разни мачлета – и аматьорски, и професионални. По някое време Жозе завел Венгер на мач на отбора на Сао Пауло до 17-годишна възраст. Сред юношите имало един, който определено се откроявал
някой си Рикардо Изаксон дос Сантос Лейте
Според спомените на Фуентес младият Рикардо в тоя мач бил направо “вълшебен”, но... абсолютно не успял да впечатли Венгер, който си тръгнал равнодушно след края. Истинска история, която доказва, че дори най-набитото око за млади таланти в света от време на време дава фира. След време
Венгер сигурно се е почувствал много тъпо
Почти като оня шеф на звукозаписната компания Дека, който в началото на 60-те категорично отказал договор на някакви четирима ливърпулски мърльовци на име “Дъ Бийтълс” (даже ги посъветвал веднага да се захванат с нещо друго, щото нямали никакъв талант за рокендрол според него). Единствената малка утеха на французина би могла да е в това, че и редица други специалисти дълго време не обръщали внимание на Кака.
“Кака беше напълно неизвестен извън клуба си чак до 19-годишна възраст”, спомня си Брено Танури, известен бразилски адвокат, работил впоследствие за звездата. “Медиите го забелязаха за пръв път едва на финала на междущатския Торнейо Рио-Сао Пауло, между Сао Пауло и Ботафого (2001). Влезе като резерва и вкара два уникални гола.”
Въпросният мач с Ботафого за Кака е първият след цяла година без футбол, и фактът, че младежът изобщо е бил в състояние да играе, е едно малко чудо. През 2000-а той скача в басейн, като не преценява дълбочината
и си ковва главата в плочките на дъното
чупейки гръбначен прешлен на врата – травма, която заплашва не само кариерата му на футболист, но и нормалното му съществуване. “Лекарите казаха, че съм страшен късметлия – ако счупването било притиснало някакъв там нерв, можело да остана парализиран за цял живот”, спомня си футболистът. “Мисля, че тогава Господ се е намесил и ме е спасил. След случката сякаш изведнъж пораснах. И като личност, но и като футболист – защото точно тогава разбрах, че трябва да даваш 200 процента от себе си на терена. Животът е в състояние да те прецака само за един миг, и да няма следващ мач, в който да дадеш всичко от себе си.”
Това не е първото житейско изпитание за Кака. Сега, като го гледаш как вършее и елегантно дирижира събитията на терена, ще ти е трудно да повярваш, че е
роден с тежък рахит
заради който развитието на костната му система се бави с години и на 12 все още изглеждал горе-долу като 9-годишно хлапе. Чак към 16-тата му година нещата се нормализират. “В Сао Пауло ме караха да се тъпча и тогава ги мразех, но тъкмо заради тази хранителна програма успях да стигна висок ръст (183 см – б.р.) и нормално мускулно развитие.”
Цялото това проблемно детство, заедно с традициите в семейството, са направили от Кака
зверски вярващ християнин
Долната фланелка с “I belong to Jesus”, по която остана след финала на Шампионската тая година, е поредният манифест на силното му религиозно чувство. Според него Исус не само му е дал таланта да рита правилно топката, но и “събственоръчно” го е изтикал до върховете на футбола.
Роден е в столицата Бразилия на 22 април 1982, броени месеци преди гигантските му предци Зико, Сократес, Фалкао и Жуниор (част от отбора, смятан за един от най-великите в света за всички времена) да се провалят шумно и нещастно с 2:3 срещу Италия и Паоло Роси на световното в Испания. По-късно баща му Боско, заможен строителен предприемач, си спомня, че държал бебето по време на въпросния мач, но така се напрегнал, че го връчил на майката, за да не му навреди нещо в момент на силен афект. Заради бизнеса на таткото семейството се местело често, докато накрая не се установили в Сао Пауло. Случайно наели апартаментче само на 500 м от прочутия стадион Морумби, и това улеснило съдбата на Кака. “Талантът му си личеше от сто километра”, казва треньорът Милтон Крус, който го взима в клуба (Милтон в момента е помощник-треньор на мъжете – б.р.) “Беше един такъв слабичък и крехък, но виждаше играта като на длан още на 13-14, кълна се. Когато го взехме и трябваше да бие дузпа, се чудех дали въобще има силата да прати топката до вратата. Въпреки това
Рикардо е едно от най-интелигентните момчета
с които съм работил – някои от нещата, които правеше в средната линия като тийнейджър, ми напомняха за великия бразилски отбор от 1970-а.” На 17 сключва първия си професионален договор. Според Карлиньос Невес, треньор по физическата подготовка на Сао Пауло в момента, “Кака не само не беше простовато момче като повечето млади футболисти в Бразилия, напротив – имаше чудесно ниво на култура, което вероятно се дължи на това, че произхожда от средната класа, а не от низшите слоеве. Повечето бразилски футболисти идват от фавелите, но Кака е от малкото случаи, когато в средната бяла класа се ражда такъв талант. За тази рядкост си има обяснение – докато най-бедните момчета по цял ден играят футбол, щото това е единственото им евентуално бъдеще, тези от по-добрите семейства обикновено ги пращат на добро училище, и край с футбола. Това, че Кака е бил в добри учебни заведения обаче, сякаш се отразява на начина, по който играе – ингелигентно, мисли с ходове напред, и най-важното – научен е, че винаги има какво още да се научи. Невес е прав – в Бразилия смятат Кака не само за най-интелигентния на терена, но и извън него – в интервютата говори добре, образовано (ние си нямаме такъв – и на терена, и извън него – б.р.), любимец на медиите, умее да анализира даден мач и играта си с факти и на добър език, а не с “ми играхме, мач с мач не си прилича, гледаме напред” и т.н. Тъкмо поради тези чисто социокултурни причини – а не само по футболни – Кака
дълго време беше сравняван с Раи, малкия брат на Сократес
Раи е и детският идол на Кака – по ред причини, но и защото беше страхотен халф именно на Сао Пауло. (Игра 1992 в междуконтиненталната с Барса на Ицо – велик мач, в който нашият гений вкара убийствен гол още в 12-тата минута, но именно заради играта на Раи и двата му гола Сао Пауло биха в крайна сметка с 2:1 – б.р.). Кака не е бил изолиран или мразен заради по-заможния си произход, напротив. Семейство Изексон, очевидно свестни хора, редовно канят и хранят вкъщи голяма част от по-мургавите съотборници на сина.
“Никога не съм почувствал ни най-малко големеене от страна на Кака”
спомня си Жуан Малдоналдо Жаймес Жуниор, бивш негов съотборник в юношеския на Сао Пауло, в момента играч на Флуминенсе. “Напротив, той беше сякаш нашият по-умен брат, който ни водеше в къщата си да хапнем и да поиграем на компютърни игри. След това родителите му ни даваха пари за автобуса. За нас домът на Изексонови беше почти като роден”.
“Знаете ли, ние наистина обичахме всички тия деца”, спомня си бащата Боско. “Понеже аз също съм видял бедност в младежките си години, с удоволствие се грижехме за младежките съотборници на Рикардо. Някои от тях станаха добри футболисти, и до ден-днешен понякога звънят на жена ми и й казват, лельо Симоне, как сте, детството ни беше чудесно тъкмо заради вашето семейство”.
Към 2002 Кака, все още играч на Сао Пауло, вече е местна звезда, макар и само 19-годишен. Момичетата го преследват не на шега, местният филиал на Армани го прави свое национално рекламно лице за Бразилия. Кака обаче се оказва особено момче – вместо да
изчука всички манекенки в щата Сао Пауло
(същият щат, от който тръгна и продължава и до днес бразилската инвазия на модния подиум, т.е. оттам са белите дългокраки жени като Жизел и Адриана, праправнучки на немски, италиански, скандинавски и всякакви европейски имигранти от началото на миналия век), през декември 2005 Кака се ожени за дългогодишната си любов Каролине Селико, като допреди това твърдеше, че е девствен! Последното едва ли е вярно, но за разлика от Ромарио например, който изора повечето евтини, средноскъпи и няколко от скъпите курви в страната, Кака винаги е бил скромно, културно, дори затворено момче. Това най-вероятно е свързано и със силното му религиозно чувство, за което стана дума – същото, заради което той и до ден-днешен дарява 10 процента от заплатата си на протестантската църква в Бразилия. “Аз не съм искал твърде много от живота”, казва Кака. “Като бях малък, просто бях щастлив, че съм жив; после се молех Господ да не ме спира да играя футбол; чак в Милан си пожелах да спечелим Шампионската лига и да стана добър футболист”.
И да, той не само стана добър футболист, но в момента вероятно е най-добрият (направо ще е несправедливо да не му дадат Златната топка 2007, заклеваме се в господ, т.е. в Диего). Обаче всичко това можеше и да не се случи, ако през 2002-а беше приел примамливите оферти на Бреша, Байер Леверкузен или ЦСКА Москва. Ето тук най-поучително се намесва фактът какво е да нямаш Емил Данчев на гърба си – след известно изчакване агентът му се свързва с Милан, казва, че най-голямото желание на Кака е да играе при росонерите с Леонардо (в момента вече директор в клуба), и
през лятото на 2003 Кака става играч на Милан срещу близо 8 млн. евро
които Берлускони тогава нарече “жълти стотинки спрямо таланта на този играч”, и беше прав. В следващите 4 години Кака ще си изгради репутацията на най-добър плеймейкър в света – въпреки че е жестоко късоглед и винаги играе с лещи (около 3 диоптъра всяка, басираме се, че не го знаеше това). Най-интересен е миналият сезон, когато Милан почнаха с минус точки заради “Калчополи” (така викат там на скандала, придобил популярност като “Моджигейт”; игра на думи с “Танджентополи”, “страната на подкупите”, както беше известна Италия през 80-те; в началото на 90-те държавата обяви война на политическата корупция и на мафията, без особен успех, даже убиха няколко висши държавни служители – б.р.). Всички мислеха, че росонерите са чао, но благодарение най-вече на стабилните – дори гениални на моменти – игри на Кака станаха европейски шампиони, сякаш отмъщавайки на Ливърпул на изумителния обрат на финала през 2005. След което взеха и европейската Суперкупа, биейки Севиля 3:1 (Кака вкара гол).
“Да говорим за бъдещето”, казва вълшебникът, който вече е и световен, и клубен шампион, а само преди месец направи чудовищен първи мач на Маракана с три гола, когато Бразилия биха в световна квалификация Еквадор с 5:0. “Искам да играя на олимпиадата в Пекин, и да грабнем титлата. После искам пак да стана световен в Южна Африка”.
И нищо чудно да стане, защото в момента, освен Германия (и може би отчасти Франция, Италия и Аржентина, ама много отчасти), изглежда, че няма отбор в света, който да се опъне на Бразилия. А ако питаш Maxim, би трябвало да няма кой да се опъне на Кака за титлата “най-добър футболист в света за 2007”
Кака-факти
Любопитно за Рикардо – да впечатляваш жените, че много го харесват (най-хубавите жени са фенки на Милан, не на Марек, нали се сещаш)Световен шампион (2002), Шампионска лига (2007), Конфедерациите (2005), скудето (2004), италинската Суперкупа (2004), Суперкупата на Европа (2003, 2007), Суперкампеонато Паулища (първенството на щата Сао Пауло, 2002), халф на годината на УЕФА (2005), голмайстор на Шампионската лига (2007)
През февруари тая година взе и италиански паспорт
Сао Пауло (1999-2003, 58 мача и 10 гола), Милан (2003–досега, 139 мача и 46 гола), Бразилия (2002-досега, 52 мача и 18 гола)
Най-добър футболист на бразилското първенство 2002
На 6 април 2006 вкара цели 6 гола на бъдещите любимци на Левски – Киево
Член на благотворителната организация Атлетас де Кристо (Христовите спортисти)
От 2004-а е посланик на ООН срещу глада
Един от футболните идоли на съотборника си в националния Адриано
Любимите му футболисти!
Гошко Пеев, уви, не е сред тяхСамуел Ето’О “Харесва ми бързината му. Най-добрият на скорост с топка в крака, а и рядко пропуска”
Кристиано Роналдо “Великолепен. Вие ще кажете, че в Бразилия сме измислили финтовете на скорост, но дори ние би трябвало да му сваляме шапка”
Тиери Анри “Заради елегантността, нечовешкия флирт с топката и бързината”
Роналдиньо “Мисля, че той е най-добрият. При него има всичко, няма елемент от играта, в който той да не е направо извънземен”
Истинският крал!
Това е най-добрият бразилец, за който... никога не си чувал! Запознай се с Фалкао – футсал-магьосникът, когото се кланят самите Робиньо и Роналдиньо!Робиньо го нарича “Професора” и, забележи, най-редовно гледа видеозаписи, за да се учи от прочутите му финтове. Роналдиньо, минути след като взе втората си награда за футболист номер 1 в света, страхопочтително му каза зад кулисите “ти си моят идол”. И въпреки че по света не се знае много-много за Фалкао-манията, можем да те уверим – не само двамата национали, но и още към 180 млн. бразилци обожествяват Фалкао, наричайки го “новия крал” (очевидно в алюзия с Пеле, макар Фалкао да рита в зала). Негово Величество се казва Алесандро Роса Виейра, а “Фалкао” е кръстен на прочутия бразилски халф от 80-те (същият от онзи отбор със Зико и Сократес, дето игра и в Рома), щото баща му бил нечовешки фен на някогашния вълшебник. Славата на сегашния Фалкао направо надминава тази на Роналдиньо, макар никога да не е обличал националната фланелка с любимия си номер 12 на открито, т.е. на нормален стадион. Робиньо пък не е единственият, който изучава движенията му с топка, напротив – почти на всяка улица децата в Бразилия се мъчат да наподобят финтовете-запазена марка на Фалкао – “ламбрета” (“мотопедче” на португалски) и другия, на който просто викат “дрибъла на Фалкао”. “То е като танц”, обяснява футсал-звездата. “Но става само с топка в крака. Жена ми ме кара да танцуваме, но аз не мога, не съм танцьор. Когато обаче поема топката, сякаш всичко се променя и танцът ми идва отвътре”.
Славата на 30-годишния днес Фалкао гръмва към края на 90-те, подпомогната от факта, че повечето добри бразилски футболисти на голям терен масово се продават в Европа. Фалкао обаче си остава у дома (футсалът все пак не е толкова мощен и богат спорт) и играе за клуб с трудното име Асосиасао Деспортива Жарага-Малве, който обаче е сравним по популярност с големите бразилски отбори. Любовта към Фалкао и неговата неземна “жого бонито” е толкова голяма, че се разказва следният куриозен случай: в някакъв футсал-мач съдията му вади червен картон, но публиката озверява, започва да мята предмети по игрището, настават безредици и т.н. Нещата се успокояват едва когато е изгонен... въпросният главен съдия, а четвъртият отменя картона и Фалкао се връща да доиграе мача.
Най-големият успех на футсал-иконата е през 2004, когато на световното в Тайпе взема и Златната топка, и Златната обувка. В края на същата година вълшебният му ляв крак (в това отношение го сравняват дори с Марадона) му носи и титлата футсал-футболист на годината на ФИФА. После става още по-интересно: славата му така се разраства, че Фалкао става някак по-голям от самия футсал и всички със затаен дъх чакат кога ще се пробва в големия футбол. Това става през януари 2005, когато подписва със Сао Пауло. Защо не пробива и не става световна звезда и на тревата, не е ясно; според самия него виновен е треньорът му Емерсон Леао, легендарен бивш вратар на Бразилия (и капитан на световното 1978-а). Та Леао го пуска едва в 6 от 21 шампионатни мача, защото според нашия герой не обичал някой да го засенчва по слава в отбора. Очевидно му завижда, забранява му да дава интервюта и т.н., затова Фалкао решава да се върне в залата, където рита и до ден-днешен. Последно засега изведе Бразилия до футсал-титлата в Панамериканските игри в Рио тая година (стана и голмайстор със 7 гола), и сега гледа гладно към световното по футсал 2008, което ще се проведе в родната му Бразилия. А гледа гладно, щото досега не е ставал световен – от 5-те първенства досега Бразилия взе първите три (без него), а последните две – Испания, и според него е време да си отмъсти на испанците за Тайпе 2004
Чао, Дигао!
По-малкият му брат е в разширения състав на МиланГоворим за Родриго Изексон дос Сантос, или “Дигао”, съкратено от “Родригао”. 21-годишното братче на Кака е централен защитник. Той е автор на прякора “Кака” на брат си – като дете не можел да произнася “Рикардо”, а само го сочел с малкото си пръстче и викал “ка-ка, ка-ка”. Съдбата на Дигао е почти идентична – през 2005-а, след като мина през всички възрасти на Сао Пауло, отиде в Милан, но оттам го дадоха под наем в Римини в Серие В. Едва тоя сезон си го върнаха, и е в разширения състав. “Имам търпение”, казва младият Дигао. “Знам, че засега шансът ми да стана титуляр не е голям, но пък тренирам и се уча от най-добрите защитници в света.” Личи си, че Дигао, дори да не стане голям футболист, не е тъп: “Още от малък всички ме сравняваха с брат ми, а той винаги е бил по-добър. И съгласете се – какъв да стана, освен защитник, при положение, че не мога чак толкова добре да спирам топката и да си правя с нея каквото си искам? За съжаление, не съм толкова бразилец във футболно отношение, колкото е брат ми”
Откъде го извадиха тоя паток?
17-годишното бъдеще на бразилския футбол. Запомни, че първо прочете за Александре Пато в MаximЗвездата му изгря на 26 ноември 2006, когато дебютира за мъжкия отбор на родния си клуб Интернасионал (Порто Алегре) срещу Палмейрас, в най-нормален шампионатен мач, който всички очакваха домакините Палмейрас да вземат без напън. Бяха си правили обаче сметките без Пато, който сякаш беше най-добре пазената тайна в цяла Бразилия (шефовете на Интернасионал умишлено не го пускат в игра, преди да е подписал нов договор, защото предполагат за какъв интерес от Европа ще става дума, след като агентите видят младото боже в действие). Нападателят Александре мушва цели четири безответни гола на Палмейрас (по маниер и финтове впрочем много прилича на Кристиано Роналдо), а след това прочутият бразилски тв коментатор Силвио Луиш и фен на Палмейрас възкликва ядосано в ефир: “Откъде го извадиха колорадос тоя паток?” (игра на думи – “пато” на протугалски означавало “патица”; а “колорадос” – цветните – пък е прякорът на Интернасионал). Шефовете на Пато, разбира се, успяват да напълнят гушките – само 9 месеца след въпросния мач момчето е продадено на Милан за цели 22 млн. евро! Това е втората най-голяма сума за играч в историята на бразилския футбол – след 24-те млн. евро за Робиньо от Сантос в Реал Мадрид. Милан обаче пак са направили страхотна сделка – само за 28 мача с фланелката на Интернасионал (и изиграни общо 2000 минути), Пато стана новата супернадежда на най-секси футбола, вкара 12 гола, изведе отбора до клубната световна купа в Япония (биха Барселона на финала, моля ти се) и Рекопа Судамерикана, както и до титла в младежкото първенство на Бразилия 2006 (като на финала смазаха с 4:0 кръвния враг от Порто Алегре – Гремио). И всичко това – преди да навърши 18. А, забравихме – вече е носил и националната фланелка до 18-годишна възраст – и не само я е носил, ами на Сендай Къп в Япония миналата година биха Франция на финала с негов гол; стана голмайстор и MVP на турнира. И ето го в Милан. Там, освен Адриано Галиани, го посрещна и идолът му от детинство Роналдо (“бях на седмото небе само щом го зърнах на живо”, казва Пато). Милан обявиха, че няма да го пускат в официални мачове до януари 2008-а (макар че вече игра в един приятелски с резервите на росонерите срещу резервите на Динамо Киев, 2:2), така че нищо чудно световната му класа да лъсне още догодина, макар едва да е навършил пълнолетие
