Истории
|
Арт-терорист!Подписва се като “Банкси”, обитава Лондон и от години методично разкрасява стените му с маниашки графити. И се ебава с целия свят, оставайки анонимен! Maxim сърце Банкси!
 14 снимки 
|
Богатите заделят шестцифрени суми, за да прибавят творби на Банкси към колекцията си (последният случай беше миналия месец с Анджелина Джоли, която купи няколко репродукции за около милион паунда), но за ченгетата той си остава най-обикновен престъпник. Началото на кариерата му се губи някъде през 90-те, когато неговите стенсил-графити (т.е. графити по шаблон) цъфват един след друг по фасади на лондонски сгради и започват да стряскат минувачите с триизмерния си подход и
пънкарски наглата си, сатирична, политически ангажирана и политически некоректна позиция
Ченгета се целуват, Мона Лиза стреля с РПГ, британската кралица се хвърля в лесбо-екшън – това е съвсем малка част от сюжетите на Банкси, които докарват едни лондончани до възмущение, а други (и доста по-млади) – до бесен възторг. Активистите на общественото движение "Пазете Британия чиста" считат дейността му за чист вандализъм, но Брад Пит например споделя, че "Банкси е направо велик, защото върши всичко това и остава анонимен. А днес всеки иска да бъде известен".
Какво толкова ни кефи в Банкси? Фактът, че размахва средни пръсти на обществото и му вика "фак ю ол" като средностатистически бачкатор, но го прави някак красиво.
Най-якото при него обаче май е точно това, че почти никой не го знае кой е
Предполага се, че се казва Робърт Банкс и че може би е роден някъде през 1972-1974 в градчето Йейт, близо до крайморския Брайтън (на юг от Лондон). Само двама-трима журналисти досега са успявали да го интервюират лице в лице; лондонският Ийвнинг Стандарт дори пуска негова снимка през 2004, но е спорно дали на кадъра наистина е той. Колегата Саймън Хатънстоун от Гардиън го описва като “облечена в джинси и тениска кръстоска между актьора Джими Нейл и рапъра Майк Скинър (или Дъ Стрийтс), със сребърна верижка на врата и сребърна обица на ухото”. Което си е доста странна комбинация, като имаш предвид, че първият е кокалест навъсен тип с дебели вежди и огромен нос, а вторият притежава непроницаема, леко кретенска и чисто по британски измита физиономия. Иначе освен от стените на Лондон, Банкси
отправя посланията си към света и от своя уебсайт banksy.co.uk, на който, наред с графитите, инсталациите и картините си, пуска и по някоя мъдра мисъл
Но не е оставил имейл за контакти, подлото копеле! Сайтът дори не е регистриран на негово име, а на името на Стийв Лазаридис – фотограф и агент на Банкси, в чиято галерия Laz Inc. в лондонското Сохо можеш да станеш горд собственик на някои от оригиналите му, но естествено, правени на хартия, а не на стена. Родителите му нямат и най-бегла представа с какво се занимава чадото им – мислят, че е скромен декоратор и илюстратор.
"От изкуството трябва да получаваш сърцебиене, дланите ти трябва да се потят от нерви и възбуда, че създаваш нещо истински оригинално в опасна среда"
По този не съвсем простичък начин Банкси описва тръпката в отруденото си всекидневие. Всъщност по-скоро става дума за "всекинощие", понеже бруталните му улични шедьоври обикновено се пръкват благодарение на прикритието на мрака – особено в началото, когато лишените от всякакъв естетически усет ченгета само дебнат да закопчаят някой такъв като него за дребно хулиганство.
Банкси се ориентира към графитите по шаблон от чисто практически съображения – нанасянето им по стените отнема много по-малко време.
За съжаление доста от най-добрите му работи вече съществуват само на снимка
През октомври миналата година култовите му целуващи се ченгета в Брайтън бяха замацани отгоре с черна боя от двама будни граждани – 50-годишният Питър Уетли и 38-годишният Пол Бигс. Този път обаче самите те попадат за по шест месеца в пандиза, осъдени за "вандалско отношение към изкуството". Изчезна завинаги и пародията на известния кадър от Криминале с двамата гангстери (Джон Траволта и Сам Джаксън) с банани в ръцете, вместо с патлаци. Съвсем наскоро – през април – тази картинка бе замацана от шефовете на лондонския градски транспорт (на които явно акълът им не е много повече от този на софийските им колеги), защото графитите създавали "атмосфера на занемареност и социален упадък, която насърчава престъпленията", моля ти се.
Всичко това обаче едва ли е засегнало Банкси много дълбоко, понеже при неговата техника шаблоните си остават за поколенията. А и до момента Кейт Мос си е купила негови оригинали за около 500 хил. паунда, Кристина Агилера си взе луксозен отпечатък на кралицата-лесбийка за 25 хил. паунда, а през февруари в Сотбис се продадоха на търг десетина негови картини, най-скъпата от тях за 200 хил. паунда! В отговор благодарният творец ъпдейдна уебсайта си със снимка на сградата на Сотбис и надпис:
"Не мога да повярвам, че вие, дебили такива, наистина купувате тия лайна." Велик!
Любимите му герои са плъхове-бандити, маймуни-бандити, полицаи, войници, старци и деца (най-често с нещо като противогази или скафандри на главите). "Ако се чувстваш мръсен, нищожен и лишен от любов, плъховете са добър модел за подражание за теб. Те живеят извън закона, нямат никакво уважение към обществената йерархия и правят секс по 50 пъти на ден", обяснява Банкси своя интерес към каналните гадинки.
Дечицата с “каски” от скафандър впрочем ужасно се харесаха на бритпоп бандата Блър – през 2003-а Деймън Олбърн и другарчетата му поръчаха на Банкси обложката на тогавашния си албум Think Tank. Освен графити по шаблони, той вече рисува и картини, които най-често са нещо като кавър-версии на известни класически оригинали, обезобразени с елементи от съвременността – като например идиличен селски пейзаж а ла Сезан, опасан с полицейска лента, или просто "Слънчогледите" на Ван Гог, но след като някой ги е забравил два месеца във вазата без вода.
Много по-идейни са обаче
"терористичните" му арт-акции
През 2004 той отпечатва цял чувал брилянтно изпипани фалшиви банкноти от по 10 паунда, на които сменя главата на кралица Елизабет II с главата на мъртвата принцеса Даяна и надписа "Bank of England" с "Banksy of England". Пуска агентите си да разпръснат кинтите сред тълпата на панаира в баровския квартал Нотинг Хил и после местните бутици пропищяват, че мало и голямо се пробвало да пазарува с тях. В момента отделни екземпляри от десетачките вървят по eBay за по 200 паунда парчето.
През есента миналата година пък Банкси успява да смени 500 бройки от дебютния албум на Парис Хилтън в 48 английски музикални магазина с преработена от него версия на обложката и ремикси на DJ Дейнджър Маус с многозначителни заглавия като "Why Am I Famous?" ("защо съм известна"), "What Have I Done?" ("какво направих") и "What Am I For?" ("каква е ползата от мен"). Десетки бройки са продадени, преди персоналът в магазините да се усети да ги махне. На самата обложка Парис е преработена в топлес вариант, а върху самия диск е с кучешка глава. Сега рядкото издание върви по около 750 паунда в eBay!
Това далеч не е всичко – през последните няколко години
Банкси изрисува една истинска банка в Ню Йорк (за пари) и части от 650-километровата бетонна стена, която разделя евреи от араби в Йерусалим (съвсем безплатно)
Макар че "късното" му творчество става все по-изчистено, пацифистко и хуманно, Банкси едва ли някога ще се превърне в назидателен досадник. Ето ти за финал още един цитат от сайта му: "Не бива да се заяждате с графити-артистите. Най-дългото графити-послание в историята е нарисувано от един студент в тоалетните на колежа Чанша в Китай през 1915. То съдържа над 4000 йероглифа, критикуващи учителите и състоянието на китайското общество. След като завършва шедьовъра си, студентът се предава доброволно, порицан е пред цялото училище и е предупреден, че ще бъде изключен. Той бил 22-годишният бъдещ председател Мао Дзе-Дун – графити-артист, който по-късно основава Китайската народна република и изтрепва над 30 млн. души."
Трагедията на Банкси днес, ако има такава, е че от уличен, култов, зверски ироничен графити-художник
все повече се превръща в нещо като нов Деймиън Хърст
т.е. любимец на звездите и естаблишмънта, което е в пряк разрез с първоначалните му идеи (като всеки арт-великан, Банкси смята, че естаблишмънтът трябва да го духа, и ето го сега в неловка позиция, когато кротко си прибира милионите от същите хора, които мрази). Въпреки това обаче Банкси си остава велик. Разкажи за него на целия квартал, моля ти се, и почнете да рисувате по стените
