Останалото » Истории
|
Има ли лудииии?!Има и още как! Ето някои от най-странните хора в света към момента (ако не броим нашия приятел Бойко)
 13 снимки 
|
Всичко става за ядене!
Французинът Мишел Лотито, известен като “мосю Манжту” (г-н Всичкоед), приживе наистина яде абсолютно всичко. Първо влиза в “Гинес”, задето поглъща цял велосипед (преди да спрат рекордите, свързани с ядене, поради притеснения за здравето на кандидатите). После в продължение на две години се занимава с това да изяде цял самолет “Чесна” (слава Богу, без пътниците)! Всичко това абсолютно не е ташак – лекарското обяснение за неговия талант, освен уникално здрави зъби, включва невероятно силни стомашни сокове и стомашна стена. Преди да подхване нетрадиционното си меню, Мишел имал навика да удари на гладно чаша олио за смазка, а “храната” прокарвал с много вода. Цяло чудо е, че фрийкът доживя до 57-годишна възраст (сигурно понеже не близваше алкохол)
Безсъници във Виетнам
Докато ти проспиваш поне 1/3 от безсмисления си живот, виетнамският селянин Тай Нгок вече 35 години не знае що е сън! Не бързай обаче да му завиждаш – вместо да върти по виетнамските чалга-клубове по цели нощи, човечецът просто си бачка на нивата, храни свинете, лови риба и бие специален барабан, за да гони злите духове от селото. Медицинските показатели на 66-годишния герой са почти перфектни и виетнамските доктори все още нямат обяснение как е възможно да живее без сън. Австралийска телевизия му предложи наскоро да поеме разноските по пълните му изследвания и евентуалното лечение, но Тай гордо отказа с мотива, че 60 години не е напускал родното село и няма никакво намерение да го прави точно сега! Напълно го подкрепяме – ако тия австралийци наистина искат да помогнат срещу безсънието, нека просто купят на човека един ефейчем!
Две в едно
Индиецът Санджай Кумар от малък бил обект на подигравки заради големия си корем. През 1999-а, вече на 36, положението става непоносимо – шкембето е вече толкова голямо, че му пречи да диша. Лекарите в родния му град Нагпур са убедени, че става въпрос за огромен тумор. По време на операцията те с огромна изненада откриват в търбуха на Санджай... гигантски зародиш с развити крайници, гениталии и дори коса! В медицината това се нарича “зародиш в зародиша” (“fetus in fetu”), среща се при 1 на 500 000 случая на близнаци и може на прост език да се обясни с това, че единият ембрион поглъща другия (който пък остава да паразитира вътре в него). В нормалния случай проблемът се открива още в утробата, стига да си жена, и се отстранява хирургически веднага след раждането, но явно и в Индия имат някои проблеми със здравната реформа! Ебахти идиотската истинска случка!
Ох, котьо-о!
Калифорниецът Денис Смит по произход е индианец, а по професия – програмист. Един ден обаче му се присънва, че всъщност е... истински тигър! Оттогава окончателно изперква – официално сменя името си на Човека-котарак (Catman), татуира цялото си тяло, пуска си огромни нокти, присажда си дълги изкуствени кучешки (или по-скоро тигърски) зъби и подостря останалите, вкарва силикон в лицето, за да получи муцуна, и си монтира пластмасови мустачки съвсем като на тигър! Цялото това съмнително удоволствие му струва около 100 000 долара! В близките месеци Денис планира да инвестира още толкова, за да си присади и истинска тигърска кожа! На Майкъл Джаксън сигурно му идва да си изяде носа от завист!
Гущера
Циркаджията Ерик Спраг решава да... се преобрази в гущер! Преди няколко години дипломираният философ, но цирков артист по призвание, решава да претърпи тая сериозна трансформация на външния вид с единствената цел... “да бъде уникален”! Освен че се татуира целият (на гущерски “плочки”), той се подлага на операция за разделяне на езика, подостря и размества предните си зъби и си имплантира тефлон над веждите като имитация на рогови израстъци. А за да покаже, че е и шегаджия, Ерик татуира на гърдите си болезнено искрения и самоироничен надпис “freak”
Рамбо-сан
След като частта му, окупирала филипинския остров Любанг, е сразена от американците през 1945, лейтенант Хироо Онода се скрива в джунглата заедно с двама верни другари. Последните обаче загиват в престрелки с филипинската полиция (през 1954 и 1972). През 1974 японски турист случайно се натъква на бившия военен и безуспешно опитва да го убеди най-накрая да се предаде. Като истински самурай, Хироо отказва да се подчинява на когото и да било, освен на своя командир – майор Танигучи, който по това време вече е кротък продавач на книги в Осака. Танигучи пристига в Любанг, за да информира своя лейтенант, че Япония е загубила Втората световна и му нарежда да “сложи” оръжие. Така, цели 29 години след края, Онодо изпълзява от джунглата, облечен в униформа и въоръжен със сабя, карабина Арисака 38-ми калибър, 500 патрона и няколко гранати. Тогавашният филипински диктатор Фердинанд Маркос го помилва за убийството на около 30 души, приемайки, че японецът е действал в условия на война. Днес 86-годишният дядо Хироо е знаменитост в родината си и прибира доста кинти от автобиографичната си книга
Терминалът
За тоя може би знаеш от филма с Том Ханкс, ама да ти напомним: Мехран Карими Насири е ирански гражданин, който през 1980 получава политическо убежище в Белгия. През 1988 той решава да се премести във Великобритания, но е обран на летището в Париж. В Лондон не искат да го приемат без документи, а и белгийците вече не го щат, тъй като всеки бежанец, напуснал страната по свое желание, няма право да се върне. При така стеклите се обстоятелства Мехран заживява на... парижкото летище Шарл дьо Гол! Следват дълги юридически главоблъсканици, докато през 1995 белгийците се съгласяват да си го вземат обратно. Да, ама той си иска в Англия! През 1999 французите също му дават разрешение да живее в страната, но Насири вече напълно се е смахнал и твърди, че не е иранец, а англичанин и се казва “сър, Алфред” (да, със запетайка). Освен това напълно се е устроил на летището (виж го горе на снимката) – в съседство до павилиона за книги, където дава автографи на хората, закупили автобиографията му. През 2006-а 18-годишният му престой на Шарл дьо Гол приключва, след като се разболява и е приет в болница, а оттам е изпратен в приют
Незабравимо
Брад Уилямс е болен от хипертимезия. Това на човешки означава, че не може да забравя. Ако го питаш на кой ден за пръв път е опитал поничка с ягодов крем, той ще ти каже датата, деня от седмицата, часа, какво е било времето и как точно е бил облечен продавачът! С този си талант той буквално разбива всички телевизионни игри в Щатите, които направят грешката да го поканят. В наши дни Брад работи като новинар в малка регионална телевизия в Уисконсин и е нещо като жив “гугъл” за колегите си – отговаря на всичките им въпроси по-бързо от компютър. И ние сме така, впрочем – чудно е как военните още не са се сетили за нас
Спасителят
Мицуо “Исус” Матайоши е, меко казано, ексцентричен японски политик, основател и лидер на партията Световна икономическа общност. Хахото е напълно убеден, че е Господ и лично ще съди грешниците при настъпването на Страшния съд. Своя път към световно могъщество обаче си представя доста демократично – първо чрез избори ще достигне до поста министър-председател на Япония, а след това ООН ще му предложи да й стане генерален секретар. На този етап така и не му се отваря парашутът – участвал е в 9 избори и още не е избиран на абсолютно никакъв пост. Най-любимата ни част от предизборните му кампании е онази, в която призовава противниците си да си направят харакири! Смятаме, че не е нужно да обясняваме защо Матайоши е нашият нов идол в политиката (да ни прощава Волен)
Живите мъртви
Лал Бихари кандидатства за заем от банка през 1976, но оттам му заявяват, че... е мъртъв! Оказва се, че подлият му чичо (на снимката са двамата, преди Лал да “умре”) подкупва чиновник, който да издаде смъртен акт на племенника му, за да може да наследи неговите земи. В продължение на 18 години Бихари се бори с непробиваемата индийска бюрокрация, за да докаже, че е жив – и получава документи чак през 1994-а! Междувременно се оказва, че подобна практика е често срещана в Индия и затова Лал основава “Мритак Сангх” – Асоциация на мъртвите (!), която защитава правата на хора, изпаднали в такова безумно положение и застрашени да бъдат дори физически убити от роднините си. Членовете й днес са близо 20 000!
