Останалото » Истории
|
Най-кретенските футболни отбори!С участието на пистолети, педерасти, вуду-жреци и много, много алкохол!
 8 снимки 
|
Уимбълдън
80-те
Тия са гениални, и не само заради Вини Джоунс. В рамките на едва 11 години успяват да тръгнат от аматьорския футбол и да спечелят FA Къп през 1988! Междувременно вършат нечовешки дивотии (къркат здраво, горят си екипите един на друг и всякакви подобни просташки шеги в съблекалнята). Вестниците дори им лепват прякор – “The Crazy Gang”. “Цареше изключително идиотска атмосфера, все едно през цялото време бяхме на купон”, спомня си защитникът Джон Скейлс. “Но мисля, че тъкмо това доведе до успехите ни – просто защото никой не се правеше на звезда, всички бяхме приятели и това създаваше усещането за тим”. Жалко, че вече ги няма
Чц-Бс-Сф
2006-07
Прочутият борец за правдини Ивайло Дражев се завърна в професионалния футбол с апломб през лятото на 2006-а. Тогава бургаският Остап сложи ръка на спечелилия промоция за елита Конелиано Герман, но единственото добро, произлязло от случая, бе, че отборът се раздели с грозните червени екипи и прякора "фризерите". Оттам насетне нещата се развиха типично в стил "Дражев" – новакът, започнал първенството под името Черноморец Бургас-София, всъщност въобще не започна първенството, а впоследствие се оказа, че служебната победа на сметката на Левски е била мечешка услуга за сините. В ответния мач съставът на Мъри Стоилов би с 10:0, а Чц-Бс-Сф би всички възможни антирекорди, завършвайки кампанията с минус две точки и един-единствен хикс
ФК Шериф Тираспол
1997
Молдова вече е независима държава, но областта й Транснистрия (Приднестровска молдовска република, до украинската граница) киселее, не щат да са молдовци, ненавиждат румънското влияние и се отцепват, ставайки де факто независими (макар че никой не ги е признал де юре). Внимавай, че става още по-кретенско: ФК Шериф, въпреки крайната бедност в региона, играят на суперлуксозен стадион, построен с мутренски пари; и въпреки че Транснистрия се смята за независима, Шериф Тираспол най-безпардонно си се състезава в молдовската първа лига, даже става шампион (“атаката” му на Шампионската обаче приключва много бързо)
Перуджа
1994-2005
Под ръководството на мега ексцентричния си президент Лучано Гаучи, Перуджа смело си пробива път нагоре през разните дивизии и през 1996 попада в Серие А. Купени са звезди като Фабрицио Раванели и Хидетоши Наката, но истинското шоу не е на терена. Гаучи първо взима не кой да е, а Ал-Саади – един от синовете на любимия на средния българин либийски лидер Кадафи, а после се пробва пред италианската футболна федерация в отбора му да ритат жени (без успех, слава богу). Най-велик обаче е случаят с корееца Ан Юн-Уан – той си мисли, че има перфектен договор с Перуджа, обаче след като с негов гол Южна Корея бие Италия на четвъртфинала на световното 2002 (след съдийски минети в полза на дръпнатите очички, но това е друга тема), Гаучи безпардонно го изхвърля от отбора
ЦСКА
2007-08
Отборният дрегер на червените през миналия сезон със сигурност е надминал стойностите на звездния тим от средата на 80-те. Две от любимите увлечения на Стойчо Младенов – панамецът Гарсес и португалецът Зе Руй – по-често кършеха по дансингите в Студентски град, отколкото на терена. Съденият за улично правосъдие в родината си Гарсес, получил напълно заслужения прякор Ел Пистолеро, дори бе щракнат да си пуска езици с нашенска девойка в момент, в който жена му чакаше четвърто пистолетче; Зе Руй пък така се натряска, когато му предложиха договор, че забрави да го подпише. Народният поет веднага отчете, че ЦСКА всъщност "Зе Хуй"; напук на изцепките обаче армейците станаха шампиони с 16-точкова дистанция пред Левски, преди да бъдат посечени от собствения си Сашо "Великия Ликвидатор" Апашо
Кеймбридж Юнайтед
1990-1992
Весела банда бираджии, които обаче под ръководството на суперамбициозния треньор и бивше ченге Джон Бек се превръщат в железен отбор. Най-вече заради нетрадиционните му методи – той не само бие по полицейски слабо представилите се играчи след мач, ами налага на целия тим да взима леден душ преди да излезе на терена. Идиотиите му не свършват дотук – изобретява ред нови, например мести пейката на гостуващия отбор зад вратата в сектор Б, налага зверски английски стил на игра (само с центрирания, вестниците се побъркват да го ебават) и т.н. Обаче успехите не закъсняват! Под ръководството на Джон Бек Кеймбридж тръгват от тогавашната Дивижън 4, и след няколко години за една бройка не успяват да влязат в новосъздадената Премиършип!
Санкт Паули
80-те
Веднъж вече споменахме за тоя изродски тим, но да ти напомним. Санкт Паули са от Хамбург – и вечно в сянката на Хамбургер Шпортферайн, т.е. нещо като нашия Локомотив спрямо Левски и ЦСКА. За разлика от Локото обаче, феновете им са най-цветистите идиоти на света – пънкове, метъли, проститутки, всякакви радикално настроени тулупи и, да не забравим, огромната педерастка общност в Хамбург. На всичкото отгоре президент им беше някакъв театрален импресарио, чист, 200-процентов педал!
Нигерия
2000-та
Говорим за Купата на Африка, и по-специално за едно важно разпореждане, въведено тъкмо тогава – КАФ, африканската УЕФА, забрани на всякакви видове религиозни дейци и жреци да “влияят” върху мачовете (без ташак). Нигерийците обаче, които се смятат за “англичаните” на континента, плюха на всичко това; агитката им си беше ръководена от местен жрец от някаква вудуподобна деноминация, който не се задоволи само да бие тъпана, ами влезе и в световните новини. В 76-ата минута на четвъртфинала срещу Сенегал Нигерия пада с 0:1; в 77-ата шефът на агитката праща свой подопечен, който нахлува на терена, тича до сенегалската врата и маха от нея някакво пилешко краче, окачено там от сенегалските вудуисти (или обикновени идиоти) за победа. Мислиш си, че това са пълни глупости? Е, в оставащите 15-ина минути Нигерия обръща мача до 2:1
Коринтианс
В края на 19-и в.
Само че англичани, а не бразилците. Най-джентълменският отбор в историята на футбола, приятен до повръщане! Били са нещо като фундаменталисти на тема “честна игра” – отвращавали се от всичко, което било против спортсменството. Разказва се, че презирали “професионалните” футболисти, защото заради тях “футболът дегенерирал все повече в организирана бруталност и сметкаджийство”, държали на убеждението си, че никой футболист не бива да взима и стотинка, а само да се наслаждава на великата игра. Отвратителната доброта на Коринтианс се изражда до нечовешки висини – отказват да бият дузпи, които смятат за нечестно свирени, а когато играч на противника е изгонен с червен картон, те вадят и един от своите, щото било “несправедливо” двата тима да не са с равен брой играчи. Представи си само как би коментирал всичко това големият джентълмен Христо Стоичков! (Коя ли е майката на Коринтианс?)
Уест Хям
1994
Не е истина: предсезонен приятелски мач с Оксфърд Сити, в който редовият фен на чуковете Стийв Дейвис сбъдва най-голямата си мечта! Дейвис е току над скаймеката на любимия си отбор и не спира да сипе съвети, псувни и критики към треньорите и резервите. На прочутия впоследствие Хари Реднап, тогава помощник-треньор, му писва да слуша дивотиите на Стийв, обръща се към него и му виква “кво бе, ти да не можеш по-добре”. След като Дейвис отвръща, че да, Хари го привиква долу, праща го да се преоблече в екип на Уест Хям и го пуска второто полувреме като нападател. Сега внимавай: фенът не само съживява мача, ами и... отбелязва единствения гол! Това явно прави впечатление и на ръководството, защото месец по-късно, в самото начало на сезона, Хари е назначен за старши треньор!
Лацио
70-те
Орлите стават шампиони на Италия през 1974, обаче се прочуват далеч повече с крайната си дивотия. Не стига, че между самите играчи в отбора къкрят вражди, които често завършват с груб селски кютек на тренировки, ами извън терена повечето играчи ходят въоръжени с пищови – уж да се пазят от феновете на върлия враг Рома (а всъщност са си обикновени откачалки). И сякаш като по Чехов, през 1977 един пистолет гръмва и се стига до трагедия. Футболистите на Лацио решават да си направят ташак с техен приятел, собственик на магазин за бижута; една нощ нападат магазина, имитирайки обир, и въпросният приятел в суматохата прострелва смъртоносно халфа Лучано “Краля” Чечони. Играчката става плачка, а четирима основни играчи са изгонени от отбора
Левски
1999-2002
Период, също познат като ерата на големите заплати, безплатните телефони и Майкъл Чорни. В опита си да постигне дългогодишна доминация, ръководството на Левски привлече ред екзотични чужденци, но най-сериозна диря безспорно остави руското дуо Радимов-Головской. Първият, дошъл с визитка на национал и футболист на Реал Сарагоса, нонстоп се появяваше на тренировки фиркан, а след мощен нощен скандал на лагер в чужбина мужикът бе отпратен по живо по здраво към Москва. Оправданието – че ставало дума за кротка поръчка на пица по първи петли, върза за Головской, но облакът винарки около Радимов издаде пъкленото му дело. Малко преди топлата руска връзка пък котдивоарецът Серж Йофу пръв взриви обстановката на "Герена". Любителят на гангста-ритми, потни афро-задници и огнена вода първо завлече половината отбор с пари, а след това инсценира обир в апартамента си, за да му опростят борчовете. Когато го разкриха, Йофу просто... избяга!
