Останалото » Истории
|
Евангелие за Св. МаркоЗа всеобщо съжаление той прекрати кариерата си едва на 28. Въпреки това за Maxim Марко ван Бастен си остава най-великият централен нападател на всички времена
 9 снимки 
|
В един трагичен ден на Сан Сиро през 1995-а Марко ван Бастен присъства на... собственото си погребение. Той е само на трийсет, но глезенът му е почти раздробен – и по-голяма вина за което имат хирурзите, отколкото противниковите защитници. В розова риза и кафяво велурено сако, Бастен прави своята прощална обиколка на терена, където е оставил толкова велики спомени. Едва сдържа сълзите си и маха за сбогом към феновете на Милан. На скамейката се просълзява дори безстрастният киселяк Фабио Капело.
Най-завършеният и талантлив централен нападател в историята се е поклонил и слиза от сцената
Преди да се превърне в легенда, Марсел “Марко” ван Бастен трябва първо да се роди. Това се случва в дома на семейство от средната класа в Утрехт. Баща му Йоп, бивш полупрофесионален футболист, има големи амбиции за двете си момчета. По-големият е кръстен Станли (на английската легенда от 50-те сър Станли Матюс), но не показва каквито и да било футболни заложби. За разлика от малкия. “Още когато беше на осем”, спомня си Йоп пред журналиста Хуго Борст, довереник на Марко и хроникьор на кариерата му, “домъкнах една черна дъска, на която с тебешир рисувах игрови ситуации. Учех го как да си отваря пространства за атака и как да играе без топка. С топката той така или иначе можеше всичко.”
Има футболисти, които се раждат велики, и такива, които стават велики с много труд: ван Бастен е и двете едновременно. Още се пази листче хартия, на което малкият Марко е надраскал 14 финта, някои от тях патент на Йохан Кройф и френското легендарно крило от 80-те Дидие Сикс, други – на неизвестни аматьори от Утрехт. Талантливият младеж овладява всеки от тях до съвършенство.
През 1982-а Бастен прави впечатляващ дебют за Аякс: едва на 17, той влиза като смяна на самия Кройф и бележи. Година по-късно вече е част и от националния отбор. На 18, заедно с други талантливи хлапета като Рууд Гулит и Роналд Куман,
Марко е в основата на победата на Холандия с 2:3 над Ейре, влязла в местната футболна митология като “Дъблинското чудо”
В този момент започва възходът на отбора, който през 1988 ще спечели единственото отличие за страната – европейската титла. Бастен бележи непрекъснато, но има нещо друго, което го прави специален – уникалният му стил, който децата в края на 80-те боготворят (например ван Нистелрой, Тиери Анри и дори Бербатов). Марко е един от най-елегантните играчи в историята: висок, с великолепна изправена стойка, целият жили и малко мускули, и най-вече – с фини крака, които впоследствие ще го съсипят. “Ван Бастен имаше излъчването на джентълмен, докато Марадона приличаше на кюфте”, пише журналистът Ян Мулдер, бивш нападател на Холандия. Амстердамският хореограф Руди ван Данциг дори създава кратка балетна сюита, вдъхновена от движенията на Бастен. Той гали топката с всяка една част на крака си. Един от специалитетите му например е
шутът, при който все едно “използва” средните пръсти на крака – някаква комбинация между “усложнен” боц и външен фалц
Докато повечето голаджии вкарват всеки път по сходен начин, Марко се отличава с изключително разнообразни попадения.
От най-добрите си треньори научава и най-важното – да не играе интуитивно. Може по време на целия мач да владееш топката само минута, но през останалите 89 трябва да се движиш правилно – това е философията на стила “Бастен”, майсторът на пласирането. Години по-късно същият журналист разговаря с един от редовните му съперници в холандския шампионат, Адри Андризен, бивш централен защитник на Спарта Ротердам. “Беше доста добър и с левачката, също и с глава. Това го правеше съвсем завършен играч. Бергкамп изригва на моменти, а Роналдо (бразилският – б.р.) е индивидуалист. Ван Бастен обаче можеше да играе и за отбора.”
Разбира се, бранителите хич не щадят Марко. Те сякаш усещат крехкостта му и грубо се възползват от нея
Неведнъж като момче той напуска терена, плачейки от болка след поредното грубо влизане. Младият Бастен дори мечтае да играе в средната линия, където сблъсъците са сравнително по-малко, но се вслушва в съветите на баща си, според когото “добри халфове има колкото искаш, но нападателите са малцина”. На вратата на спалнята на сина си Йоп залепя две фотографии – едната на ликуващия, а другата – на плачещия Марко, след като е ритнат два пъти в ташаците от някакъв южноамериканец по време на контрола. “Ужас, наистина страдаше, през цялата си кариера”, споделя Йоп пред Хуго Борст. .
Ван Бастен от своя страна също не цепи басма на защитниците. Андризен си спомня: “Веднъж ми каза, ако не мина даден защитник няколко пъти, почвам да го обиждам, изнервям се, и съм способен да му счупя крака”. Тази мъдрост Марко предава и на Бергкамп – най-важното, когато си нападател, било да си отмъщаваш... защото съдиите като цяло толерирали защитниците. Иронията на съдбата: тъкмо в опит да фаулира отмъстително защитник, ван Бастен получава и първата си по-сериозна контузия, и онази, която ще го извади от игра.
Да, Бастен често си позволява арогантност. С наслада унижава защитниците – било с някой финт или с острия си език. “Ей, Бергоми!”, провиква се той веднъж към прочутия дърводелец от Интер по време на миланското дерби. “Не стига че не можеш да играеш, а си и грозен!”. Италианецът не му остава длъжен: “Може, ама поне не ме пишат по вестниците заради проблеми с жена ми”. “Тъкмо защото си грозен”, затапва го Марко. След края на мача Бергоми го удря в лицето.
Най-големият кошмар за защитниците обаче е европейското през 1988, на което нашият човек изобщо не е трябвало да участва – след като поради контузия пропуска по-голямата част от сезона. Все пак попада в разширения състав на холандците, но по начало трябва да е резерва на Джони Босман (онзи с правилото – б.р.) и Вим Кифт. Гуруто Кройф също го съветва да пропусне първенството, но Бастен е в групата за втория мач срещу Англия и... отбелязва хеттрик! 21-годишният централен бранител Тони Адамс отнася цялата жлъч на британската преса, въпреки че от видеозаписа добре се вижда, че Марко го е надиграл само при първия гол. Както самият Тони споделя в автобиографията си Addicted, заради головете на Бастен той изведнъж се “превърнал” в символ на всичко бавно и тъпо в английския футбол. “Адски болеше”, спомня си той, но признава, че Бастен е с класи над него (“най-добрият, срещу който съм играл”), и теши мъката с пиене. И все пак: “По някакъв перверзен начин това си беше неоценимо преживяване. Излязох от него надъхан, изпълнен с решимост... Да покажа, че наистина съм добър защитник.”
“Бастен ме направи за смях, но без него никога нямаше да стана истински футболист”
На полуфинала Холандия бие домакините Германия с 2:1 с нечовешки гол на Марко в 87-та минута: нахлувайки на скорост пред наказателното, той, вече падайки, отбелязва легендарно. Милиони холандци излизат по улиците – в най-голямото струпване на тълпи в историята на страната от освобождението през 1945-а. Местните съзират в тоя мач едва ли не вид реванш за войната. Централният защитник на немците и “виновник” за победния гол, Юрген Колер, каза десет години по-късно: “Имаше много критики. Нужно е време, за да преодолееш такъв шок. Тогава ван Бастен просто имаше малко повече късмет. Казах си, окей, ще се наложи да работиш още по-здраво над себе си. През годините научих много от този мач. Мисля, че ван Бастен беше много, много важен за моята кариера.” Както и Адамс, Колер си призна, че без ван Бастен нямаше да се мотивира толкова и да стане един от най-добрите защитници през 90-те (макар и мразен от всички, които обичат футбола, но това е друга работа – б.р.)
На финала на Евро 88 в Мюнхен Бастен влиза в историята – с онова криво воле
от никакъв ъгъл над главата на съветския вратар Ринат Дасаев (тогавашният Буфон, т.е. смятан за най-добрия в света). По-късно Бастен признава пред Хуго Борст: “Просто се случи. Ако го пробвам сега дори сто пъти, няма да стане. Това е момент, спуснат свише.”
След златното лято пред Марко се ширват четири години на върха на славата. Сутрин през седмицата кара бавно по уличките на мъгливата ломбардска провинция към рая, наречен “Миланело” (тренировъчната база на Милан), шегува се с момчетата, тренира на открито, обядва паста и завършва с еспресо, след което се прибира у дома с неповторимото чувство, че си в разцвета си. По това време сред съотборниците му има още две “tulipani” (лалета) – Франк Рийкард и Рууд Гулит. Незапознатите предполагат, че Рийкард и Гулит са първи дружки, понеже и двамата са чернокожи и са израсли заедно в Амстердам.
На практика Рийкард е по-близък с Бастен, също като него ироничен страничен наблюдател на живота, докато Гулит е харизматичният егоист и плейбой
Примерна сцена от обяд в Миланело: Гулит за пореден път се изживява като шоумен, а няколко от по-младите футболисти го слушат с отворена уста, докато храната им изстива. До него обаче ван Бастен хапва невъзмутимо. По някое време едроносият защитник Мауро Тасоти прошепва от съседната маса: ”Марко, виж!”. Взема две багети и ги поставя до ушите си, иронизирайки дългите слухови органи на Гулит. Бастен поглежда, вдига вежди, за да покаже, че е видял, и продължава да се храни все така невъзмутимо. Никога не е бил дружелюбен като характер, затова не е чудно, че Гулит му измисля прякора “Basic” – от компютърния език през 80-те.
В “Милан” ван Бастен е велик, но и постепенно травмите вземат своето. През 1996, след отказването си, той прави ТВ-ретроспекция на кариерата си заедно с Борст във филм, наречен леко смразяващо В памет на ван Бастен. Целият филм представлява двама мъже, седнали удобно в столове, които гледат тонове записи от мачовете на Марко и коментират видяното. Макар и скучна като ТВ-изпълнение, лентата е доста съдържателна – даже култова, защото Бастен, за разлика от например Гулит, не обича медиите и няма никакво желание да говори за себе си. Цитат от филма: “Не намирам, че съм... това, за което ме смятате. Бях техничен и т.н., но предпочитам да гледам по-дребния тип играчи, такива като Марадона, Кройф и Ромарио: те са гъвкави като котки. Разбира се, имах добър стил, но смятам техния за по-приятен”. Наблюдавайки свой гол в холандското първенство през 1985-а обаче, добавя: “Тук имам по-добър стил, отколкото по-късно, защото все още и двата ми глезена са здрави. Забелязва се как стоя стабилно на краката си, мога да ритам и с двата крака еднакво. В Милан не беше така – макар като малък десният да беше по-силният ми крак, през цялата ми кариера в Италия ми се наложи да ползвам повече левия”. Нашият скромен коментар на хора, които все пак играят футбол: ебаси майката! Да обобщим, ако не си разбрал добре: Марко винаги е имал два крака, но основният му е десният; след като го контузва в глезена още в Аякс, през цялата му световна кариера и най-вече в Милан по-силният му крак по принуда става левият! Човек се пита какво ли би било, ако по-силният десен не беше с травма. Всичко това обаче не му пречи да спечели
две КЕШ, три титли в Серие А и три Златни топки
През юни 1992, подготвяйки се за европейското в Швеция, националният на Холандия гостува на аматьорския местен клуб ASC и печели със 17:0. Централният защитник на аматьорите Марк Рост: “Това, което ми направи впечатление в играта на ван Бастен беше, че от първата до последната минута той редуваше къси супер бързи спринтове със също така къси почивки. Няма такъв ритъм. Направо ми еба майката.” (Сещаш ли се за Бербатов случайно, който обича Марко от малък? – б.р.) Всичко това е много хубаво, но вечно контузените му глезени си казват думата.
На Евро 92 Бастен пропуска възловата дузпа на полуфинала с Дания, и сякаш това пречупва всичко
По-късно бележи 4 гола в мач на Милан с Гьотеборг, но играе само в още няколко срещи. Слиза от сцената, накуцвайки, едва на 28. “Деветката, която умря млада”, пише по-късно Борст.
Давайки оценка на собствената си кариера в споменатия документален филм, Марко не се смята за световна класа: “Не мога да се сравнявам с Кройф, Пеле и Марадона. Аз съм играч от европейска величина – горе-долу от класата на Платини, Бекенбауер, Кийгън и т.н.” Последните му думи в края на лентата са: “Наистина е жалко, че всичко трябваше да свърши така.”
Въпросният филм е една от малкото му медийни изяви за цяло десетилетие. Различните хирурзи един по един са преебали десния му глезен, а след отказването идват години на болка, депресия, десетки кафета на ден и книги на Херман Хесе. Сякаш е спрял не футбола, а наркотиците! Най-голямото му удоволствие между 1996 и 2003 по собствените му думи е... хубавата вечеря. Междувременно открива голфа – игра, която с времето започва да смята за по-добра от футбола. Неговият отбор печели холандския шампионат за аматьори, но той се отказва от стиковете – защото смята, че е стигнал ниво, което не може да надскочи.
Супер кисел, сдържан идиот и гений, и тъкмо заради това любимец и на Maxim!
Най-страшното е, че през този период Марко практически е инвалид – с глезен, в който е вкарана метална скоба, за да го държи на място.
През 1999 Кройф организира среща на ветераните на Аякс на “Амстердам Арина”. Ван Бастен наблюдава мача от пейката, но не може да се сдържи. Влиза като смяна, без да е обявен от говорителя на стадиона. Полуинвалидизираният голфър става играч на мача. След като вкарва след къс пас на Кройф, той притичва до легендата на 70-те и вдига двете му ръце във въздуха. Зрителите в цяла Холандия настръхват.
Уви, истината е, че най-големият в атаката се отказа без време – но пък има и още един велик принос: заради влизанията отзад на защитници, с което също беше прочут, се промени правилото и днес това е директен червен картон.
Заради това други елегантни гении като Бергкамп и Лаудруп се радваха на сравнително дълги кариери. Нищо обаче не може да компенсира онова, което футболът загуби с ранното отказване на Марко ван Бастен
Марко кой?
Бързите факти за легендатаРоден на 31 октомври 1964
Височина 187 см
Клубни отбори 1982-87 Аякс (172 мача, 152 гола),
1987-1993 Милан (201 мача, 124 гола)
Национален отбор на Холандия 58 мача, 24 гола
Треньорска кариера Холандия, 2004-2008, Аякс 2008
Шампион на Холандия 1982, 1983, 1985
Носител на купата на Холандия 1983, 1986, 1987
Носител КНК с Аякс 1987
Шампион на Италия 1988, 1992, 1993
Носител на КЕШ 1989, 1990
Европейски шампион 1988
Футболист на годината в Холандия 1985
Златната топка 1988, 1989, 1992
Марко треньорът
Още не ни е убедил, че става“Надявам се, че съм достатъчно умен да напусна футбола изцяло”, заявява Бастен след отказването си като играч. “Треньорството и мениджърството не е точно футбол, то е по-скоро говорене и мислене за футбол.”
По-късно променя мнението си и започва работа с младежите на Аякс. През 2004 настава дебат – кой може по-добре да възроди националния отбор от символа на холандския футбол, при положение, че Кройф не иска? Така Бастен се превръща във вероятно най-неопитния треньор в цяла Европа. Скоро надеждите на холандците са попарени – Бастен няма необходимата за треньорския пост психика, влиза в разпри с повечето от играчите със силна индивидуалност. Рууд ван Нистелрой напуска отбора (после се върна – б.р.), Марк ван Бомел – също, но завинаги, а Кларънс Зеедорф е превърнат в дълбока резерва. Другият проблем са взаимоотношенията на Марко с Йохан Кройф. Последният се е превърнал в същински Кръстник в холандския футбол, разпределяйки сладки постове за своите момчета: Рийкард пое Барса, Бастен – Холандия. Но като всеки Кръстник, Кройф иска своето. В случая неговите протежета трябва да се придържат към системата с крилата – 4-3-3, която направи Кройфовата Холандия и Аякс велика и красива сила през 70-те, изобретявайки “тоталния” футбол, т.е. философията нападение на всяка цена, какъвто и да е резултатът. В модерния футбол обаче, с развитието на защитните схеми отсреща, холандците изглеждат смешни с две крила, паркирани на тъчлинията, които само чакат топката – т.е. халфовата линия остава без хора. Холандия на Бастен съответно разочарова – освен в двете славни вечери това лято, когато смаза и двата финалиста от световното, Италия и Франция, но... със схема 4-5-1! Днес Марко ван Бастен вече е треньор на Аякс, вече без ореола на месия
