Останалото » Истории
|
Порно-войни!Той е безплатен, предимно аматьорски и най-популярният порно сайт в света! Той е YouPorn.com – и заедно със себеподобните си е на път да срине традиционната професионална порно-индустрия
 14 снимки 
|
18 май 2007, петък. Стийв Хърш, съосновател и собственик на Вивид Ентъртейнмънт Груп – най-голямата порно-компания на планетата, очаква тайнствен посетител. Но Стивън Пол Джоунс, абсолютно неизвестно лице в света на порното, закъснява. Когато най-сетне пристига в ослепително бялото фоайе на офис-сградата на Вивид в Лос Анджелис, започва усърдно да се извинява. Частният му самолет нещо се повредил, та се наложило да лети с нормални авиолинии. На Хърш всичко това му звучи доста измислено, но все пак държи да разговаря с Джоунс, затова го запознава с двамата най-важни свои сътрудници. Когато четиримата мъже сядат в заседателната, Джоунс без протакане почва по същество: иска Вивид да купи неговия уебсайт, YouPorn.com.
Знаем, че го знаеш, но да напомним: както личи от самото му заглавие, YouPorn e сайт, който позволява на потребителите да качват и да гледат безкрайно много порно-клипчета – напълно безплатно
Подобно на YouTube (който YouPorn един вид имитира), клиповете са всякакви – от най-мътните на вид аматьорски до най-избараните професионални. И пак подобно на YouTube, сайтът има далеч повече трафик, отколкото приходи. “Само 9 месеца след старта си през септември 2006, YouPorn отчете над 15 млн. уникални хита”, казва Джоунс на хората от Вивид. Публиката му оттогава расте средно с 3,75% на месец.
В наши дни, лятото на 2008-а, YouPorn е порно-сайт номер 1 в света
За сравнение Vivid.com, който обаче е платен, е чак 4375-и. Това е според Алекса – компания, която пресмята хитовете и влиянието и прави постоянна класация на сайтове в Щатите; там YouPorn е далеч по-напред от CNN.com (106-и), About.com (143-и) и Weather.com (233-и).
Рус, широкоплещест и в небрежно спортно сако, на срещата Джоунс е повече от самоуверен. Постоянно се дуе, че е завършил бизнес-управление в Станфърд и разпъва с апломб по масата най-различни документи и статистики, натъртвайки, че YouPorn е един от сайтовете с най-много и най-постоянна публика в цял свят. (Едва 12% от целия трафик идвал от САЩ.) После обяснява, че собствениците на сайта са само двама – той и малайзийски младеж, който живее в Австралия. Разбира се, не пропуска да подчертае, че при подобен чудовищен трафик бизнес-възможностите са почти неограничени – запознанства, игри, съдържание за качване на мобилни телефони, платен достъп до най-добрите клипове, уебкамери (“в момента са много популярни в Китай”) и т.н. А най-хубавото било, че с повече инвестиции YouPorn може да се превърне в една от най-големите марки, “Върджин на порното”
Докато той бъбри безспир, Хърш и колегите му се споглеждат изпод вежди. Малайзия?!?
Все пак са доста заинтригувани – даже леко се потискат от размерите на това интернет-явление. Не за друго, а защото през последните 5-6 години интернет-конкуренцията пробожда все по-дълбоко и болезнено традиционната порно-индустрия и печалбите от DVD-та (под наем и в продажба, основният източник на приходи за големите порно-компании) доста обезпокоително намаляват – тези на Вивид, например, са паднали с чудовищните 50% от 2004 до 2007. Ситуацията е ясна – докато Вивид и другите едри играчи (Уикед Пикчърс, Ийвъл Ейнджъл, Диджитъл Плейграунд, Ред Лайт Дистрикт, Пентхаус Груп, Хъслър и т.н.) инвестират доста в скъпи продукции с известни актриси, евтините филмчета, качени безплатно в нета, и най-вече аматьорското порно, бая подяждат бизнеса
Даже “подяждат” е много слабо казано – в последните две години направо си го застрашават сериозно. Нещата приличат малко на онова, което е случи в музикалната индустрия, където файл-шеринг революцията разклати яко големите компании.
Срещата трае около час. Докато Хърш слуша хвалбите на Джоунс, постоянно мисли какви биха били рисковете, ако придобие YouPorn. Той е в индустрията от доста време и знае за десетките законови капани, на които всяка порно-компания се натъква постоянно. И тази грижа хич не е за пренебрегване: как например удостоверяваш възрастта на участниците в тия десетки хиляди, основно аматьорски клипчета – или пък възрастта на публиката?
В края на разговара Хърш зарязва за момент тези мисли и се съсредоточава върху бизнес-страната: как по-точно можеш да “осребриш” подобен сайт, т.е. как да печелиш от него?
Цялото съдържание е безплатно и, както Джоунс си признава, рекламните приходи до момента са направо жалки – към стотина хиляди долара на месец. Самият Джоунс подмята малко грубо, че е дошъл тук да продава – а как после да се изкарат пари и да се решават проблемите, не било негова работа. Настоява, че планът му бил един и същ от самото начало – първо да вдигне посещенията до небето, а после да влезе в контакт с голяма и опитна бизнес-компания, която има ресурсите и ноу-хауто да превърне огромния трафик в огромна печалба.
Накрая стигат и до най-същественото. Гостът казва, че би било смешно да мечтае за над милиард и половината долара, които Гугъл плати за YouTube, и дори за 600-те милиона, които пък Рупърт Мърдок кихна за MySpace. После с тих, учтив глас съобщава, че е готов да се раздели с YouPorn срещу 20 млн. долара Хърш отвръща, че трябва да помисли и ще се чуят. “Просто няма никакъв смисъл!”, ми казва той месец по-късно. Седим в кабинета му, навън е горещ юнски следобед, а двата монитора на стената пред него присветват – на единия вървят бизнес-новини, а на другия – клипче от YouPorn, очевидно аматьорско, в което някакъв дебел човечец чука жена, нахлузила... кислородна маска. “Тия хора не продават, а просто подаряват на хората порно. При това положение няма как да направиш пари.”
Хърш е над 40-те, дребен, но очевидно прекарва доста време във фитнеса. Въпреки че е едно от най-големите имена в порно-бизнеса в САЩ (чийто оборот доскоро се оценяваше общо на около 6 млрд. долара годишно), т.е. е нещо като топ-търговец на мръсотии, в личния си живот е изряден баща на две деца; живее със съпругата си в изолиран богаташки квартал в Сан Фернандо Вали, Калифорния. (Който, между другото, е и неофициалната “столица” на порно-индустрията – там са офисите и студиата на повечето големи компании.)
Човек би си помислил, че голям шеф в порното постоянно кърка и му духат едни от най-добрите момичета в тоя спорт
Но не, случаят с Хърш не е точно такъв – той с гордост казва, че не пие, не пуши и не шмърка, а една от най-дивите му страсти е колекцията от праисторически кехлибарени фосили.
Кариерата му в индустрията почва доста отдавна. Произхожда от щата Охайо, където през 70-те баща му напуска работата си като брокер в местна фирма, за да продава порно-продукцията на един от пионерите в бранша – Рубън Стърмън (вдясно; по-късно опандизен за укриване на данъци, умира в затвора през 1997). В гимназиалните си години Хърш на свой ред почва да бачка за Стърмън. През 1984 23-годишният бъдещ богаташ основава Вивид, базирайки я на една напълно нова, ала почти гениална идея – да сключва ексклузивни договори с известни жени порно-звезди и да ги маркетира мощно, сякаш са холивудски актриси. Другият късмет е, че всичко това съвпада с бума на VHS-формата и видеото въобще – така Вивид почва бързо да трупа мускули. Вече повече от десетилетие компанията е най-големият производител на порно в света, най-вече защото Хърш един вид имитира Холивуд, чиито студиа вижда от прозореца на кабинета си – т.е. скъпи декори и техника, големи имена (Съни Леоне, Тера Патрик, Лани Барби) и, като цяло, най-лъскавият възможен краен продукт, включително като опаковка. За порно-стандартите той е нещо като Джери Брукхаймър, т.е. филмите му са бая скъпи. Казва, че обикновено излизат между 50 и 300 000 долара като заснемане и към 20 000 за промоция и реклама; средната цена на едно DVD на Вивид в САЩ е 25 долара. Компанията произвежда приблизително 60 филма на година; годишният й оборот пък е към 100 млн. долара. Смятай сам за каква печалба става дума.
Напоследък обаче, от 2005 насам, нещата не вървят толкова добре, и то не само за Вивид, а и за основните им конкуренти
споменати по-горе – най-вече заради бума на аматьорското интернет-порно (а и интернет-пиратството). Към 2004 80% от приходите на Вивид са от продажба на DVD-та; днес този процент е едва към 30, останалото е от де факто съпътстващи неща – абонаменти за Vivid.com, платено ТВ-излъчване, рекламни стоки и клипчета за качване на мобилни телефони. Продажбите на порно DVD-та в САЩ като цяло са паднали с 35% само от началото на 2008-а. Според Хърш загубите му все още не са големи, защото е реагирал, рязко намалявайки разходите; но както знае и всеки собственик на квартално магазинче, съкращаването на разходите за сметка на инвестициите и разширяването на бизнеса не е нищо друго, освен криза. До пет години, казва Хърш, продажбите на порно DVD-та в САЩ ще клонят към нулата. А и Вивид не е изключение – според Адълт Видео Нюз, печатния “орган” на индустрията, през 2007 бившите 6 милиарда общ годишен оборот са паднали до... два.
Всичко това, както споменахме, се дължи на едно-единствено нещо – огромни маси от потребители само през последните 3-4 години се пристрастиха към бързото и безплатно удовлетворение от уеб-порното
Самата култура се промени – ако обичаш да мастурбираш (а ние те знаем, не се прави – б.р.), много ясно, че по-скоро ще побраузваш из безплатните сайтове като YouPorn, даже и на работното място, отколкото да правиш усилието да си фен на тази или онази и да даваш “колекционерски” пари за дивидита. (Особено пък в България, където всички сме чисти, завършени пирати с дървен крак и папагал на рамото; порно-дивидита у нас и без това не се продават, да не говорим, че имаш на практика и безплатен порно-канал по кабелната – б.р.) Безплатното интернет-порно, разбира се, удари мощно и платеното интернет-порно, т.е. абонаментите за специализирани сайтове; в САЩ общият приход от последните е едва 2,8 млрд., на фона на 4,5 допреди три години. А новата черешка върху тортата са именно сайтове като YouPorn, RedTube и т.н., където каченото от юзъри аматьорско и пиратско порно заплашва до няколко години направо да измете платената индустрия.
Засега единственият по-сериозен отпор, който големите са измислили, е свалянето на цените за месечен абонамент на сайтовете им – плюс традиционни DVD-екстри като достъп до филм за филма и т.н., които се предлагат безплатно. Това обаче е малко като да се бориш срещу нашествие на скакалци с двуцевка.
Все пак Вивид не са за оплакване – все още има достатъчно “ценители”. В момента за сайта им са абонирани около 40 000 души, срещу 30 долара месечно; според Хърш това означава към 15 млн. долара годишен оборот. Али Джун, основател на Диджитъл Плейграунд, ми цитира почти същите цифри. Тенденцията е ясна – по подобие на големите киностудиа и музикалните гиганти, порно-компаниите бясно търсят изход от пиратската ситуация, опитвайки се да разклоняват и разпарчетосват услугите и продуктите, които продават, нерядко търсейки съвсем нови, алтернативни форми на дейност – например модела “pay-by-the-minute”, при който си избираш една вълнуваща минута от примерно някой Вивид-филм и плащаш 10 цента (но трябва да си по-бърз в ръцете и от Брус Лий, хаха – б.р.). Само че продадените на парче филми въобще не се и доближават като печалби до DVD-тата. Положението всъщност е по-лошо и от в музикалната индустрия, където iTunes поне прибират по 99 цента на парче.
Забавното е, че Стийв винаги е бил един вид ревюлюционер в бизнеса – например в случая с VHS-а, който мести порното от киното вкъщи (и осигурява на милионите чекиджии необходимото уединение, съответно милиони чекиджии започват да си купуват видеокасети), а сега Хърш става жертва на подобна революция, при която потребителите няма нужда да си вдигат гъза от стола и да ходят да купуват порно-носители
Още по-забавното е, че в “началото” на интернет Хърш, който си е ебати бизнесмена, е един от първите хора в света, които се ориентират към е-търговията, и онлайн-продажбите на порно DVD-та на практика го правят мегабогат. Но с идването на web 2.0 (общият термин за търговската, творческа и всякаква интернет-активност на самите юзъри, например блоговете), порно-бизнесът за пръв път е ударен от един вид нова технология. “Доскоро всички си мислехме, че сме хванали цаката на интернет”, казва Дейвид Джоузеф (долу), основател на Ред Лайт Дистрикт. “Оказа се обаче, че самото ново естество на web 2.0 ни удря в сърцето”.
Според Хърш и другите играчи основните сайтове, който застрашават бизнеса им, са тъкмо YouPorn, PornoTube и най-вече Megarotic – който зарибява с ограничен брой безплатни клипове, а после събира малка такса за достъп до цялото си съдържание. Всички тези и подобните им не са изобретили безплатното порно – те просто го направиха световен феномен. Засега само YouPorn имитира YouTube – с опростения си интерфейс, ненатрапчиви реклами и, разбира се, 100% безплатно съдържание
Другите два споменати са по-комерсиални, с далеч повече линкове към платени техни събратя. Като цяло, безплатните сайтове като YouPorn предлагат приблизително едно и също (с дневно ъпдейтване). Някои клипове са бая дълги, примерно половин час, но повечето са средно до 3 минути – сред тях преобладават аматьорските, заснети в домашни условия от ексхибиционисти, други са просто пиратирана професионална порнография (която впрочем нерядко напоследък се опитва да придаде аматьорски дух на филмите си – например снимани с една камера, от ръка). Най-интересното, казва Хърш, е че самите големи компании вече често постват парчета от свои филми по тези сайтове – в отчаян опит да рекламират филмите си.
Най-големият проблем за едрите риби е следният: хиляди потребители качват на безплатните сайтове части от техни филми. Т.е. някой си е купил DVD-то, успял е да го хакне и ето ти част от него в YouPorn. В тези случаи, казва Хърш, големите компании обмислят дали да не заведат дела – по подобие на Вайаком, които в момента съдят Гугъл за милиард долара – заради тяхно съдържание в YouTube.
Забележи – “обмислят”.
Засега няма мегаакции с цел затварянето на сайтове като YouPorn
Големите порно-компании се задоволяват с официални предупреждения, и хора като Джоунс най-често за всеки случай до дни свалят пиратското съдържание, обект на предупреждението. (Ние самите сме свидетели – 1 Night In Paris, домашното порно на Парис Хилтън, седя дълго в YouPorn; оказа се, че Ред Лайт Дистрикт, собственици на филма, са изпратили тъкмо такова официално предупреждение, и YouPorn тихомълком го свали; в момента седи само краят със свирката, където колегата Рик Саломон се изхвърля върху малките цицки на г-ца кифлата – б.р.)
Самите безплатни сайтове си имат съвсем други проблеми. Всеки от тях си мечтае да се продаде на някой с мегакинти, затова на преден план излиза законовата страна на нещата – никой не иска лош PR. Защото ако анонимен юзър постне клип, в който момичето видимо не е навършило 18, как удостоверяваш възрастта й?
Или, както споменахме, на публиката? Засега единственото е, че всеки такъв сайт иска да потвърдиш, че си над 18, но, както казва споменатият Джоузеф от Ред Лайт Дистрикт, “племенникът ми е на 11 и не могат да го изкарат от YouPorn”. Миналата година например немски интернет-провайдър блокира достъпа до YouPorn, докато провери внимателно какви са местните закони, преди да го отблокира за клиентите си. Факт е обаче, че до момента в нито един съд по света няма заведено дело срещу YouPorn и себеподобните му.
Остава един въпрос – как все пак големите порно-играчи ще отвърнат на интернет-удара? Според тях – създавайки още по-скъп продукт от досегашния. Т.е. те осъзнават, че не могат да борят аматьорското порно с порно, маскирано като аматьорско. Днес повече отвсякога Вивид, Пентхаус и т.н. са решени да произвеждат още по-скъпи и лъскави филми – с още по-големи бюджети, имена и маркетинг, и да ползват всяка паралелна идея за печалби, от рекламните материали до съдържанието за мобилни телефони.
Уреждам си да отида на снимачната площадка на филм на Пентхаус. Направо не мога да повярвам – само гримът на актрисите сигурно струва повече от рекламните месечни приходи на YouPorn! Всичко имитира Холивуд – към въпросните актриси се държат, сякаш е дошла Анджелина Джоли; кейтъринг-фирмата е струпала деликатеси като печена прясна сьомга от Норвегия а сам Джеймс Съливан, биг-босът на Пентхаус, който иначе живее в Ню Йорк, е дошъл да надзирава снимките. Новата ситуация усложнява процеса: трябва да се заснемат както традиционните хардкор и софткор-версия (за различните носители и ТВ-канали), така и да се намери време за фотосесии на жените – снимките после се продават онлайн и се предлагат за качване на мобилни телефони. На актрисите се плаща на ден (между 800 и 1500 долара, в зависимост от известността; мъжете получават далеч по-малко). Целият бюджет на филма е около 110 000 долара; но дизайнерът на продукцията очевидно е получил много ясна задача – за много пари да постигне “обикновен” вид на актьорите, т.е. всичко да изглежда повече или по-малко като аматьорско порно. “Този филм специално се цели в обикновените младежи”, признава режисьорката Кели Холънд. “По-често обаче правим от другите, чийто бюджет може да стигне половин милион долара – насочени са и към жените-консуматорки на порно в Америка, а те не са малко и са крайно претенциозни – гримът, лакът, поддръжката на актрисите трябва да са на най-високо ниво, сякаш става дума за висша мода. И да са с най-скъпото възможно бельо – Ла Перла или Ейджънт Провокатър”.
“Порното отдавна не е само за мъже”, потвърждава Саманта Луис, шефка на Диджитъл Плейграунд. “При нас през 2008 жени купуват онлайн 45% от продукцията ни”. Компаниите като Диджитъл и Пентхаус все повече залагат на почти холивудски бюджети – тъкмо заради женската си аудитория; сценариите също се променят, има повече разговори, дори основните линии нашепват за любов, сякаш са сапунени сериали, а порно-сцените един вид ги илюстрират.
Най-добрият пример е Пирати – порно-версия на мегауспешните холивудски Карибски пирати
Това е филм от 2005-а, в който Диджитъл са вкарали цели милион и половина долара, май най-големият бюджет в историята на порното. В него има едва няколко секс-сцени; останалото си е актьорска игра и любовен сюжет. Според Саманта тъкмо филми като Пирати трябва да извадят Диджитъл от пропадането, което цари там от близо 6 години насам – пак “благодарение” на безплатното уеб-порно.
Но да се върнем на началната история. YouPorn в известен смисъл е доста странен сайт – на него няма биографии на създателите, няма “абаут ъс” и как да се свържеш с тях, никаква информация – просто интерфейс с клипчета и тук-там линкове. Домейнът му е регистриран тайно – ползва някакви хора със сървъри, които перфектно маскират идентичността на регистриралия го. Има само един-единствен имейл адрес – и миналия юли пратих съобщение на него, но никой не ми отговори. След дълго и мъчително разследване (плюс случаен мой приятел от Станфърдския университет) – най-накрая се добрах до Джоунс, който живее в Лейк Таху, на границата между Калифорния и Невада. Проведохме двучасов разговор, който ме остави с впечатлението, че въпросият Джоунс не е съвсем с всичкия си – на въпроси като “каква е месечната печалба от YouPorn” той ми отговаряше с “трябва да вярваме в Господ”. Все пак изтръгнах няколко негови мисли – че порно-индустрията реално експлоатирала жени и мъже за печалби, докато YouPorn възстановявал справедливостта, пускайки порното без пари
Призна ми също, че “Стивън Пол Джоунс” не е истинското му име, че е на 27 и че работи за хедж-фонд в Нюпорт, където местел милиарди. Ползвал друго име, щото иначе шефовете му щели моментално да го уволнят, ако разберат за YouPorn. Каза също, че не е собственик на сайта, и че YouPorn бил основан от немски хакер, който го поддържа и до ден-днешен.
Въпреки всичко Джоунс звучеше много горд от начинанието. “Повечето ми приятели казваха, че целият този трафик до една-две години ще е чао”, отбеляза. “Но трябва да ти кажа, че когато създадеш нещо, което изтръгва поне 15% от печалбите на една огромна индустрия, това ще влезе в историята. Аз просто направих революция – вслушах се в търсенето на потребителите, които искат повече аматьорско порно, и ако големите риби са пострадали от това, толкова по-добре”.
Интересното е, че в Станфърд наистина съществува Стивън Пол Джоунс – само че е преподавател, към 45-годишен, и няма нищо общо с порно-индустрията. Междувременно нашият “Джоунс” спря да ми вдига телефона, та се видях принудена да отида до Лейк Таху.
Потропвам на вратата на триетажна дървена вила с огромен двор. Отваря рус, широкоплещест млад мъж, сподирен от няколко малки дечица. Казвам му коя съм и го питам дали може да говоря с Джоунс. “Няма такъв”, казва, а отзад се чува жена му, която пита кой е. Той излиза, затваря вратата след себе си и почва да ми крещи да се махам. Веднага разпознавам гласа му от телефонните ни разговори – както и специфичните му речеви конструкции.
Това, без съмнение, е Стивън Пол Джоунс, или както там се казва – собственикът на YouPorn
Скоро той омеква, разбирайки, че съм го разкрила, но все пак заплашва да ме съди, споменавайки, че “адвокатите на Гугъл” му били състуденти. Накрая успавям да го навия да поговорим и отиваме в някакво заведение наблизо (явно жена му не бива да разбира с какво се занимава). Разговорът е доста тъп – през цялото време “Джоунс” каканиже нещо за това, че YouPorn е сайтът с най-много посетители в света, и че той не е собственикът. На моменти говори толкова несвързано, че се чудя дали не е на някакви наркотици.
Напомням му, че според имейлите, пратени до Стийв Хърш, тъкмо той и малайзийският му приятел Зак Хонг са собствениците. (Звънях и на Хонг в Австралия, който потвърди това, но отказа да отговаря на други въпроси.) Нататък стана още по-забавно – цитира ми един от основателите на Skype, според който “ако имаме 100 млн. юзъри, и само 1 процент от тях ни дава по 10 долара на месец, ще спечелим 100 млн. долара”. В течение на разговора става ясно, че “Джоунс” хем иска да се похвали с великолепния си бизнес-модел, хем го е страх, че това може да разруши идиличния му семеен живот в провинцията. “Все пак имам пет деца”, казва той някак извинително. Очевидно има страхотен вътрешен конфликт – от една страна по натура е домошар, от друга – е създал най-голямото ново нещо в порното. Разделяме се хладно.
По-късно пак отивам при Хърш в Сан Фернандо. Въпреки че е впечатлен до дъно от чудовищния трафик на YouPorn, няма намерение да го купува – защото няма как да удостовери законната възраст на момичетата в домашните клипове. Истинската причина обаче е друга – не може да измисли как да прави пари от сайта и YouPorn като цяло не се връзва със стратегията му да продуцира максимално скъпи професионални филми. В момента статутът на YouPorn не е ясен – въпреки слуховете, че е продаден, никой не е потвърдил покупка. Но най-забележителното е друго – че докато пиша това, март 2008, в класацията на Алекса за най-влиятелни уебсайтове YouPorn вече е на изумителното 32-о място
