Останалото » Истории
|
Жив е той, жив е!Шейн Макгауън, певец на легендарните Дъ Поугс и един от най-талантливите поети, алкохолици и наркомани в рока, успя да навърши цели 50! Английският Maxim отиде на гости на лудия ирландски пънкар в Дъблин, за да се увери с очите си
 13 снимки 
|
Kогато Шейн колабира на лондонското летище Хийтроу, докторът от “Бърза помощ” прогнозира на място, че “на тая развалина й остават не повече от две години живот”. Случката обаче се разиграва преди почти... двайсет! “Ето, че сега съм тук! И съм по-жив от всякога!”, казва с усмивка г-н Макгауън, който в най-силните си години обръща по три бутилки уиски на ден, без да броим купищата преследвани от закона екстри.
Стоя развълнуван пред вратата на бърлогата му в Дъблин – все пак ще се срещна с един от най-големите пияници и наркомани в рока, мой идол още от юношеските години. Отвътре гърми традиционна ирландска фолк-музика. Малко съм напрегнат, понеже не знам какво да очаквам – Шейн може да бъде както очарователен, така и откровено враждебен събеседник, в зависимост от фактори като това дали духа вятър или колко е пил. Звъня и след малко Макгауън се появява с по чаплински клатушкаща се походка. Представлява уникална гледка – с прочутата си беззъба уста, подпухнали устни, уши като дръжки на кана и блед, почти призрачен цвят на лицето
Има също така права черна коса и, общо взето, ясни очи. “Джон се казваш, а?”, промърморва той. Кимам. “Аз също. Шейн е старо келтско име, някъде от днешна Северна Ирландия, което всъщност е вариант на Шон, демек Джон. Значи сме адаши!”, възкликва Макгауън, доволен от полета на мисълта си.
Колоритният пънкар е роден във ферма в графство Типърари, Ирландия. На младини майка му работи като гол модел на художници, а баща му е прочуто местно пиянде и комарджия. Шейн твърди, че самият той започва да пие, пуши и играе комар на... шестгодишна възраст!
Отначало ми се струва, че тази вечер не е много пиян, но въпреки това се налага доста да се напрягам, за да разбера какво точно казва. Сипва и на двама ни по чаша вино и започва да разказва несвързано за музикалните си влияния: “Копеле, Джими Хендрикс ми го вдига и до ден-днешен! Ирландия беше шибана провинция за музиката, а аз произлизам от семейство, в което винаги е имало купон и се е свирела музика, и едното нещо доведе до другото, разбираш ли?!” Всъщност не схващам много-много. Може би защото Шейн подсилва изказването си със странен дразнещ звук, нещо като “кккррххх”. Наполовина смях, наполовина ръмжене – така завършват повечето му изречения.
Макгауънови се местят в Лондон през 1964-а. Вундеркиндските познания в областта на поезията печелят на Шейн стипендия в престижно училище в Уестминстър. На 14 обаче буйният младеж е изключен за притежание на наркотици. По-късно, през 70-те, бумът на пънка логично успява да спечели на своя страна младия бунтар. На 19 за пръв път вкусва от славата, след като е фотографиран на концерт на Дъ Клаш, облян в кръв. Причината – момичето, с което се целува (Кейт Коуръс от женската пънк група Дъ Слитс), отхапва част от ухото му
Следващите значими събития в живота на Шейн са запознанството и приятелството със Сид Вишъс и Джони Ротън от Секс Пистълс, и пънк-списанието Bondage, което Макгауън сам списва и издава. Скромно платената журналистическа кариера обаче не го устройва и буйният момък се заема с амбициозната задача да възкреси пънка, който в началото на 80-те почва заплашително да затъва. За целта създава бандата Дъ Поугс, сбирщина от ирландски и английски пропадняци, с чиято помощ буквално преобръща представата за рокендрол (и създава може би най-добрата алкохолишка музика изобщо), събирайки в едно безрасъдната дързост на лондонските пънкове с традиционни инструменти и мелодии от келтския фолклор. Успехът според него бил неизбежен: “По онова време в класациите царуваха всякакви синтезаторни поп-чекии, така че ние най-естествено се превърнахме в нещо като втората вълна на пънка – направихме няколко участия и просто взривихме сцената!”. Кръстникът и член на Дъ Поугс Спайдър Стейси (беквокал, свири на... дудук) също си припомня непринуденото начало: “Срещнах Шейн в кенефа на един пъб и той почна да ми говори за своето списание. Тогава не се впечатлих от него, макар да знаех, че е име в тези среди. Нямахме големи очаквания за групата и шеметният начин, по който стартирахме, се оказа голяма изненада.”
Първоначално наречена “Поуг Махоун” (“цуни ми гъза” на келтски)
групата се разраства до осем музиканта, решени да дадат агресивен отпор на Дюран Дюран, А-ха и другите осемдесетарски поп-мегазвезди. Отначало Макгауън свири на ритъм китара, но скоро осъзнава, че ще е по-добре да се занимава с това, в което е най-добър – да пише текстове и да ги крещи от сцената в обичайния си стил на демоничен, мъртвопиян ангел. “Не обръщахме внимание как звучим”, спомня си Стейси, който пък е известен с това, че обичал да отмерва ритъма, млатейки се по главата с метална табла за бира. Не след дълго концертите на Поугс се прочуват – най-вече с веселата, кретенска пиянска атмосфера. “Любимите ми концерти са онези, на които съм толкова гневен и параноичен, че плюя на публиката, често дори буквално”, призна навремето Макгауън. “Е, всъщност не мразя феновете, но когато съм вкарал малко уиски и съм пълен със злоба, само тогава за мен концертът се е получил”.
Между 1984 и 1987 Дъ Поугс пускат поредица велики постпънк-хитове като “Boys From County Hell”, “A Pair Of Brown Eyes” и “Sally MacLennane”. Славата им стига и до САЩ, където ирландско-американската общност ги посреща с националистически плам. “Те имаха огромно влияние сред по-алтернативно настроените фенове, а участията им на живо винаги бяха събитие”, спомня си бившият им мениджър Франк Мъри, наблягайки на “честността и чистотата”, които Поугс внасят на музикалната сцена. “Шейн е просто невероятен, супер талантлив автор. Благодаря на Господ, че се появи точно през 80-те – десетилетието, което ще се запомни най-вече с нечовешкото позиране и фалш в поп-музиката”. Разбира се, Поугс така и никога не достигат комерсиалния успех на свои съвременници като Ю Ту но петте им брилянтни според нас албума (особено Rum, Sodomy and The Lash и If I Should Fall From Grace With God) ги превръщат в култ. Венецът на кариерата им – сингълът “Fairytale Оf New York” (1987), се превръща в пенсионната осигуровка на Макгауън и компания, често влизайки по Коледа в американските класации.
В края на 80-те започват да се появяват първите сериозни пукнатини в отношенията между фронтмена и останалите, най-вече заради неконтролируемото поведение на Макгауън – и на сцената, и в живота. Той многократно попада в клиники за лечение на зависимости, а през 1988 пребивава известно време и в лондонската лудница “Сейнт Джон ъф Год”
Има например случай в Нова Зеландия, при който е толкова пиян, че целият се боядисва със синя боя, за да е “в хармония с духовете на маорите”. Но може би най-забавната история е когато, надрусан с LSD, минава покрай магазин за препарирани животни и се обажда в полицията, за да сигнализира, че див бизон препуска по улиците на Лондон.
“Никога няма да забравя концерта, когато трябваше да подгряваме самия Боб Дилън, а Шейн така се накваси, че въобще не дойде”, спомня си Стейси. “Освен това цели 15 пъти е изпускал самолета! Благодаря ти, Шейн!” Самият Макгауън гледа с известна насмешка на реакциите на групата към неговите изцепки. Той смята, че Поугс си е “неговата банда” и без него те са нищо. Но през 1991-а в Токио, след като фиркан до козирката пада по нос при слизането си от такси и пропуска три поредни участия, групата най-накрая му бие шута. “Шейн не беше щастлив”, смята басистът Дарил Хънт, “но и нямаше доблестта да стане и да каже, копелета, имам проблем, тръгвам си. Забелязах облекчението му, когато го помолихме да напусне. Той не биваше да продължава повече така, животът му бе в опасност”. Когато другите му съобщават решението си, Макгауън го приема спокойно: “Дъ Поугс отначало беше просто голям купон, група против всичко и всички, а после се превърна в работа. Признавам, че ако не бях напуснал, скоро щях да съм мъртъв или в лудницата.”
Шейн създава нова банда – Дъ Поупс, без особен успех. Старите му дружки продължават без него, но и те постепенно залязват. Междувременно Макгауън продължава да води крайно саморазрушителен начин на живот. “Изобщо не се замислях за всичко, което изливам в гърлото или пъхам в носа си”, спомня си той.
През 1998-а Шинейд О`Конър, негова добра приятелка от детинство, звъни на ченгетата и ги моли да го приберат, притеснена, че хероинът скоро ще го убие (През април 2001 пък Шейн е зверски пребит от строителен работник в тоалетната на лондонски пъб и загубва почти всичките си останали зъби. “Тоя за малко не ме пречука”, спомня си Макгауън, “но не се стигна дотам, защото имам дяволски късмет!”)
За всички е ясно, че нито Поугс без Шейн, нито Шейн без Поугс имат някакво бъдеще. Въпреки това през декември 1998 те се събират отново, и всяка година оттогава организират британско турне около Коледа и американско около 17 март, деня на Св. Патрик.
На шоу в Дъблин през 2002 мъртвопияният Шейн повръща върху фенове от първия ред а по-миналата година в Щатите се спъва в кабел, чупи крак и е принуден да довърши концертите, пеейки от инвалидна количка. “Забавното е”, спомня си Стейси, “че това ни най-малко не повлия на завладяващото му сценично присъствие. Даже напротив – в количката беше като мрачен император на своя трон”.
Докато вечеряме и разговаряме с Макгауън, той непрекъснато се отплесва и скача от тема на тема, без видима връзка. “Рокендролът никога няма да умре, но същото се отнася и за регето. Те са свързани. Черните негри и белите негри. Кккррххх.”
“Не забравяй и междинните негри – това сме ние, ирландците”
“Не бива да се ебаваш с нас. Ако ме наречеш шибан Пади (подигравателно за ирландец – б.р.), ще те изхвърля през прозореца. Щото ние може да сме негрите на бялата раса, но пък имаме достойнство.” Макгауън, който между другото е приятел с Джони Деп, Том Уейтс и Пийт Дохърти (вж. карето), вече почти се е излегнал върху масата и преминава към теми като смисъла на живота, международното положение и расизма. “Животът сега е по-шибано гаден отвсякога и за всеки”, обобщава той, докато си налива още вино. “Александър Велики хвърлил един поглед на Афганистан и си казал, ааа, ебал съм му майката, това не може да бъде завладяно. А американците си мислят, че могат, преди тях и руснаците.”
Шейн твърди, че не съжалява за нищо. Живял е, както е искал, и си е платил съответната цена. “Водих много щастлив живот. Ако днес ме напъхат в ковчега, ще си отида доволен. Колко са хората като мен, успели да направят един куп пари, да пробват всяка дрога под слънцето, да излизат всяка вечер и да обиколят почти целия свят, преди да навършат 30?!” В края на вечерта си стискаме ръцете. Опитвам да си тръгна, след като и двамата сме пили часове наред, но той не ме пуска. Следващото, което си спомням, е как лежа в полунесвяст на килима, докато Шейн мърмори нещо в безплодни опити да ме изправи на крака. Лежа си и се хиля, леко засрамен, докато в пияната ми глава звънти припевът от песента на Макгауън “A Pair Оf Brown Eyes”: “So drunk to hell I left the place/Sometimes crawling, sometimes walking”
С изтекъл срок!
Шейн не е единствената рокзвезда, оживяла по-дълго от очакваното. Ето ги и другите главни герои, все любимци на Maxim, естественоИги Поп
Застаряващата легенда разказва, че преди концертите на своите Стууджис обикновено вземал по два грама “байкър спийд” (вид метамфетамин), плюс пет картончета LSD и трева, колкото може да поеме. Иги отдавна е захвърлил наркотиците, но все още е пристрастен към това да показва на сцената изродски жилестата си 61-годишна снага
Maxim го чака да се гътне през: 2028
Пийт Дохърти
Приятел и нещо като духовен син на Шейн Макгауън. Скандалното му поведение го прави главен герой в английските таблоиди (включително и заради връзката с Кейт Мос доскоро), а увлеченията му по побоищата, алкохола и най-вече хероина му гарантират запазено място и в английските затвори. Според слуховете дори котката му е пристрастена към крек! Нечовек!
Maxim очаква да се гътне през: 2009 (ама нищо чудно да изкара още 50 години, досущ като “таткото” на всички споменати тук Кийт Ричърдс)
Ози Осборн
Риалити шоуто му по MTV Сем. Осборн го превърна от метъл идол и “принц на мрака” в любим на цяла Америка застаряващ глуповат ТВ-чичко. Иначе навремето Ози правеше истински чудесии. Той придаде и ново значение на израза “party animal”, използвайки живи животни за сценичен реквизит, като отхапваше главите на прилепи или гълъби, или пък смъркаше линийка мравки
Maxim го чака да се гътне през: 2019
Скот Уайлънд
Наскоро, след поредния престой в клиника за хероинови наркомани, се раздели с Велвет Риволвър – за да пее в старата си банда Стоун Темпъл Пайлътс (които впрочем преди 10-ина години го изритаха тъкмо заради пристрастеността му към хероина). Да се надяваме поне, че разривът му с VR ще доведе до съживяването и на оригиналните Гънс ен Роузес (въпреки че Слаш яростно отрича подобна възможност)
Maxim го чака да се гътне през: 2011
Кийт Ричардс
След като Джими, Джанис и Джим заминаха, от близо 40 години насам китаристът на Стоунс е абсолютният фаворит да стане следващият. “Кийф” обаче си е жив и здрав, и според нас няма друго обяснение, освен че в стил Фауст/Мефистофел е връчил душата си на дявола още през втората половина на 60-те. Когато най-накрая дойде апокалипсисът, единствените оцелели ще са хлебарките, Кийт и Лили Иванова (Лили ще дава ексклузивни интервюта на хлебарките, които на своя ултразвуков език масово ще я наричат с любов “най-голямата звезда”, а Кийт ще си пийва Джак, ще си пафка червеното боро и ще се чуди къде, да им еба майката, изчезнаха всички)
Maxim го чака да се гътне през: 2179
