Останалото » Истории
|
Канибал - суперзвезда!Един от най-големите изроди в най-новата история убива, разчленява и изяжда младо момиче, но вместо да попадне в затвора, се превръща в медиен герой и дори участва в няколко филма! Пълна идиотщина, от която ни втриса!
 5 снимки 
|
Всичко могло да свърши още през 1972, когато 23-годишният Исей Сагава среща в Токио висока, руса и синеока германска студентка, влюбва се в нея, и една нощ, въоръжен с чадър и дегизиран (неясно защо) като чудовището на Франкенщайн, се промъква през отворения й прозорец и буквално прави опит да я изяде. Германката обаче успява да напердаши хилавия си нападател и да извика помощ. Джобният изверг е арестуван, но богатият му баща най-безсрамно успява да потули случая и Сагава се разминава само с поредица от посещения при психиатър (който отпървом предупреждава, че малкият е супер опасен и трябва да се вземат сериозни мерки, ала устата му е запушена с бала йени и случаят отшумява).
Исей се потапя в учене и скоро изкарва с отличие магистърска степен по английска литература. През 1977-а пристига в Париж – 28-годишен, образован, девствен и нестабилен. Във френската столица, известна със свободните си нрави, японецът се чувства като булдог в месарница. Въпрос на време е претоварения му мозък отново да даде на късо, този път завинаги.
И това в крайна сметка се случва, донякъде заради самоубийството на звездата от Без дъх и Летище Джийн Сибърг, намерена на 8 септември 1979-а мъртва и чисто гола в колата си на няколко крачки от ул. Ерланже №10, където живее нашият антигерой. Сагава добре познава (макар и задочно) сексимвола Сибърг, нещо повече – от тийнейджър е влюбен в образа й, и в главата му се развихря чудовищната фантазия как е могъл да открие трупа преди полицаите, да си го отнесе вкъщи и да го изконсумира до шушка.
Това си остава само фантазия, но за Сагава връщане назад няма.
Първата
25-годишната холандка Рене Хартефелт е състудентка на японеца в Сорбоната. Двамата се запознават през 1981-а. Междувременно той прави неуспешен опит да убие проститутка, но, уви, не успява да бъде заловен и разкрит. Срещата с лъчезарната и злощастно доверчива Рене е онова, което Исей чака цял живот. Още от първия миг той е запленен от красотата й, дори тайно рисува неин портрет. Рене обаче не му обръща особено внимание – той е нисък, странен, мълчалив. Двамата просто се засичат на занятия.
Случайна среща в метрото променя нещата. Сагава надмогва стеснителността си и сяда до момичето. Любезната Рене с изненада открива, че състудентът й всъщност е изключително интелигентен, приятен и донякъде чаровен в непохватността си. По-късно тя споделя със своите родители, че Исей е “добро момче”. Сагава вече е задействал пъкления си план. Като разбира, че Рене владее перфектно английски, немски и френски, както и че средствата й не могат да се мерят с неговите, той й предлага да му дава уроци по езика на Гьоте, за да можел да си чете поезия в оригинал.
Той вече е решил да я убие. Още на втория им урок безшумно се приближава зад гърба на седналата на пода Рене и насочва дулото на 22-калиброва пушка към тила й. Пушката обаче засича, а по чудо холандката така и не разбира какво се е случило.
Следващата им среща обаче е фатална. На 11 юни 1981 Исей настоява двамата с Рене да се видят отново, под предлог, че трябва да направят аудиозапис на някакво стихотворение. Този път пушката не засича и в гърба на Рене зейва дупка, а тя пада на писалището му безжизнена. Секунди преди смъртта си тя четяла стих за канибализъм, нарочно избран от Сагава, който изпада в екстаз.
Най-накрая мечтите му се сбъдват – пред него лежи момиче със северна красота и той може да прави с нея всичко, което поиска!
Забранено за читатели със слаби сърца
Първото, което прави Сагава с мъртвата Рене, е да опита да отхапе парче от дупето й, но не успява. Решава да си помогне с нож. Изпитва известно разочарование, че вместо на месо, под кожата се натъква на жълтеникав слой мастна тъкан. В крайна сметка опитва месото й и установява, че то има вкус, цитат, "на сурова риба тон, която се топи на езика".
Отвратителният ритуал продължава с часове, като междувременно психопатът дори прави опит за секс с трупа, докато шепти на френски "обичам те".
После разфасова тялото и прибира части от него в хладилника. Прекарва следващите 48 часа вкъщи, като излиза само за да изхвърли дрехите на жертвата (запазва панталоните за спомен), да купи два големи куфара и да отиде на едно кино с познати от групата си по литература. По-късно те ще си спомнят, че бил в доста добро настроение и дори се шегувал – нещо рядко срещано при него.
Заловен
Юни е, в Париж е топло, а из целия апартамент на Сагава се носи сладникава миризма. Японецът решава, че е време да се отърве от онези части на любимата, които така или иначе не стават за ядене. Тук следва първата му голяма грешка. Пъха крайниците и главата на Рене в единия от новите куфари, торса – в другия, и хваща такси за Булонския лес, недалеч от дома му. Вечер там е пълно с хора. Особено в събота, на 13 юни 1981-а, когато дребният идиот слиза на входа на парка и започва да влачи по алеите два куфара, тежки колкото самия него. Необичайната гледка неминуемо привлича вниманието на минувачите, той се паникьосва и не стига до езерото, каквото е първоначалното му намерение. Мушва куфарите в близките храсти и панически се оттегля пред погледите на възрастно семейство. Мъжът и жената се поддават на вроденото си любопитство, отварят изоставения багаж и едва не почиват на място.
Дошлите полицаи разполагат със сравнително добро описание (“висок около един и петдесет, много слаб, грозен като дявол и с азиатски черти”) и се свързват с всички фирми за таксиметрови услуги, изпълнили курсове към Булонския лес същата вечер. Залавянето на Сагава е въпрос на часове.
Следствието
Оливие Фол, началник на парижката полиция по онова време, си спомня, че е разтърсен от наглостта на Сагава. Той не само си признава без бой, но и разказва всичко до най-малката подробност, без лицето му да трепне. Исей е истински горд от себе си.
За пръв път в мизерния си живот той е главен герой – има какво да каже и трябва да бъде чут. А десетки хора не само го слушат, но и са поразени от изповедта му. Чувството за собствената му значимост буквално го омагьосва.
Според френския Наказателен кодекс, при всяко едно деяние, осъществяващо състав на престъпление, задължително се изготвя съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза на извършителя. Тъй като случаят е по-особен, съдия Жан-Луи Брюгер (един от най-влиятелните магистрати в най-новата френска история; неговият екип впрочем залавя Карлос Чакала) заминава за Япония, за да проучи миналото и средата на Сагава. Вместо въпросът да бъде изяснен, бащата Акира Сагава – вече още по-влиятелен и състоятелен, на свой ред взема самолета за Париж и ангажира адвокат Филип Льомер.
Експертизите са готови чак през 1982-а, повече от година след гаврата с Рене Хартефелт. Брюгер обявява, че Исей е невменяем – следователно неспособен да носи наказателна отговорност. Обществеността обаче настоява за процес. Въпреки медийния натиск Сагава е въдворен за неопределено време в специализираната болница "Анри Колен" (самият той, парадоксално, предпочита да стои в затвора и възразява срещу това да го държат “при тия побъркани”). Молбите на семейство Хартефелт за допълнителни експертизи остават без уважение, а психопатът запълва времето си, като пише книгата In The Fog: история на убийството от първо лице.
Това, което Брюгер (не) научава в Япония
Исей Сагава е роден на 26 април 1949 в Кобе. Майката Томи Сагава като по чудо не абортира след падане по стълбите вкъщи. Малкият все пак се появява на бял свят, макар и съвсем крехък и болнав. Прекалените родителски грижи превръщат Исей в човек с огромни проблеми в общуването на всички нива. Още в началните класове той осъзнава, че няма да бъде фаворит на жените – сам описва себе си като “слаб, дребен и грозен, истинска маймунка”. Болезнено срамежлив и комплексиран, Сагава намира утеха първо в приказките (любимата му е Хензел и Гретел), а после и в дебелите книги.
Дотук обаче нищо не подсказва, че в него има нещо генерално сбъркано. Първият му спомен, свързан с канибализъм, е от детските игри вкъщи, когато негов чичо се маскира като чудовище и го пъха заедно с брат му в котел, за да ги “яде”. Исей описва усещането като нещо средно между ужас и възхищение. Според специалистите, на подсъзнателно ниво той е възприел човекоядеца като могъща и силна фигура, тоест като всичко, което самият той не е. (Впрочем нашият любимец Ричард фон Крафт-Ебинг описва причините за тези и последвалите вълнения на Сагава в своята Psychopathia Sexualis още през 1886-а.)
За да се нареди пъзелът, идват и странните естетически търсения на малчугана по време на сексуалното му съзряване. Повлиян от западната литература, Сагава смята за единствен достоен обект на желание високите бели жени с едри форми – такива, каквито описват романтиците или рисува Реноар, любимият му художник.
По време на сексуалното си съзряване тийнейджърът мастурбира пред снимки на Грейс Кели, Джийн Сибърг и всяка убийствена руса жена от този период. Дотук добре, но малката мръсна подробност е, че дребосъкът еякулира, докато си представя как удушава красавиците и вечеря с труповете им. С хормоналния бум в кльощавото му тяло желанието става все по-често и мъчително, докато в един момент простото ръкоделие спира да върши работа – звярът в него иска своето колкото може по-скоро.
Това започва да притеснява Исей и той разговаря с психиатър по телефона, но не се престрашава да посети кабинета му – за човек, който намира дори обичайните всекидневни диалози за нетърпимо мъчение, подобна перспектива е повече от плашеща. Отчаян, Исей опитва да сподели фантазиите пред по-малкия си брат, но онзи въобще не се впечатлява и решава, че мрачният му батко е изпаднал в едно от ненормалните си настроения. Това е преломният момент, в който Исей Сагава решава, че съдбата му е предначертана и че просто трябва да се подчини на желанието.
Звезда
Публикувана въпреки несъгласието на фамилиите Хартефелт и Сагава, In The Fog става бестселър. Медийният интерес към човекоядеца и без това идва в повече на властите във Франция, особено след скандала през 1985 с публикуваните в Пари Мач негови снимки на обезобразената Рене. Малко по-късно контактите на адвокат Филип Льомер сработват и Исей Сагава е екстрадиран в родината си. Първоначално е настанен в елитната психиатрична болница Мацудзава, но тъй като френският съд не е препоръчал продължителност на лечението, а просто лечение, само след 15 месеца връзките и парите на семейство Сагава си казват своето. На 12 август 1986-а Исей Акира Сагава е свободен.
Веднъж видял се навън, Сагава не спира да се възползва от славата си по отвратително безвкусен начин. Появява се във всички японски медии, пише още деветнайсет книги – за убийството, за дните в изолация, за детството си, както и една документална: Shonen A, която разказва за негов 14-годишен съгражданин от Кобе, обезглавил малко дете. Докато преди е живял, за да извърши престъплението си, може да се каже, че в следващите десетина години Исей живее от него – изнася лекции, води кулинарни рубрики, снима порнофилми (в общия случай с високи бели жени), а в останалото време рисува.
Днес извергът, вече близо на 60, безнадзорно се подвизава под фалшиво име в Токио, слуша Бетовен, рисува голи женски тела и въобще не изглежда излекуван – поне ако се съди по няколкото документални филма и интервюта с него, направени след 2000-та. Доктор Сусуму Ода, последният лекар, престрашил се да го изследва, е категоричен: мястото на Сагава е в клиника за психично болни и никъде другаде.
Но официално оздравял и напълно свободен, Исей Сагава може спокойно да обикаля стриптийз-баровете в многомилионния Токио, където стотици, ако не и хиляди руси европейки и австралийки гонят джакпота на живота си, без да подозират истинската история на този интелигентен и галантен възрастен японец, който очевидно има много пари и не се свени да ги пилее.
Луд свят
П.П. “Too Much Blood” на Ролинг Стоунс (1983) е вдъхновена от историята на Сагава. Две години по-рано пък Дъ Странглърс по същия повод издават “La Folie”
Приближава зад гърба на седналата на пода Рене и насочва дулото на 22-ка-либрова пушка към тила й. Пушката обаче засича
Дребният идиот слиза на входа на парка и започва да влачи по алеите два куфара, тежки колкото самия него. Необичайната гледка неминуемо привлича вниманието на минувачите
Той не само си признава без бой, но и разказва всичко до най-малката подробност, без лицето му да трепне. Исей е истински горд от себе си
Днес извергът, вече близо на 60, безнадзорно се подвизава под фалшиво име в Токио, слуша Бетовен, рисува голи женски тела и въобще не изглежда излекуван
ТЕКСТ ГЕОРГИ МИНКОВ
Фотография VIASAT
