Останалото » Истории
|
Грийнфест!Maxim България се шмугна на ежегодната Cannabis Cup в Амстердам – единственото мащабно събитие, посветено на тревата!
 16 снимки 
|
5 дни веселба, пушене, най-добрите сортове и... Като че ли имаше и още нещо, но не си го спомняме
23-и ноември, неделя сутрин. Ето ме на опашката за регистрация, заедно с към 500 туриста, повечето – американци с такива позитивни физиономии, че направо да си прережеш вените с отвертка. Над нас се извива снежна буря, доста нетипично за Холандия. Чудя се как да убия времето и се присламчвам към група от 5-6 млади янкита. Питат откъде съм и ми подават джойнт. Правя опит да се пошегувам, че не пуша и съм дошъл само да гледам. Никой не се усмихва (нали са програмирани да се кланят пред “правото на избор”, роботчетата) и връчват цигарката на един слабоумен на вид хаваец, който се диви с много охкане и “awesome”-та, че вали сняг. Запознавам се и със свеж дядка от Западна Вирджиния, който тъкмо е свил и се мъчи да запали. Други трима западновирджинци му пазят завет с наднормените си тела. Дръпваме дружелюбно. Следващите два часа изкарвам в доста приятна, димна атмосфера и задушевни разговори за трева, хашиш, семена, реге, някаква куца шега за общото между Обама и Осама и т.н. Периодично се появяват добродушни на вид хора от организаторския екип, които разясняват какво ни очаква на изложението и подаряват свити цигари. Точно когато стигам пред входа обаче, виждам нещо толкова впечатляващо, че оставам още няколко минути на студа.
Дебел, бедно облечен човечец, който не само не е типичен янки, ами най-смело си мургавее, стиска ябълка в кебапчестите си пръсти и... пуши през нея
Наобиколен е от момчета с расти, които един през друг го молят да пробват нестандартния уред за пушене, а той през цялото време кима енергично, но не им дава. Приближавам и работата ми се изяснява – особнякът е... българин! Разпалено обяснява на жената до него, миньонче на средна възраст, че грам не ги разбира кво му говорят тия и че вече почват да му досаждат. Замълчавам си, разглеждам по-детайлно плода, щраквам го за спомен и се връщам на опашката. Ябълката е издълбана, за да се дърпа от нея, а от другата й страна има съвсем малка дупчица, в която е сложено топче трева. Има и трета дупка, от която влиза въздух. Гениалните неща наистина са прости.
Влизам. Блъсва ме толкова тежък тревен дим, че непривикналият (като мен, разбира се) може да се напуши като стой, та гледай.
Залата-изложбен център е огромна, има си бар, сцена и безброй щандове. До края на седмицата центърът ще отваря в 12:00 и ще затваря в 20:00; тук ще има откриване, закриване, концерти, семинари за култивиране на семена и т.н. Атмосферата е нереално тревна, но все пак с елементи на заетост. Организаторите, служителите и въобще всички са толкова любезни, че на скрития българин в мен му идва да шамароса някого – тълпят се край теб, предлагат ти от джойнта си, обясняват ти какъв е, питат те по колко пъти на ден пушиш, откога го правиш... Ужас.
Още на първата сергийка се е сформирала опашка. Докато чакам да видя за какво е, разглеждам специалната карта на Амстердам, която ми връчиха на входа. С нейна помощ трудно ще намериш музея на Ван Гог, къщата на Рембрандт или друга традиционна забележителност на холандската столица. За сметка на това има подробни упътвания как да стигнеш до абсолютно всеки местен кофишоп. Научавам, че
в Холандия има около 730 кофишопа, близо 300 от които са тъкмо в Амстердам
Вглъбил съм се в картата и тъкмо когато зачитам историята на Yellow Mellow (едно от първите подобни заведения), някакъв женски глас ме призовава да вдишам. Вдигам глава и виждам пред себе си подобие на кухненски робот, върху който е поставено найлоново пликче. Подобието надува пликчето, докато заприлича на балон. Жената пред щанда любезно почва да изпуска въздуха от пликчето право в устата ми, а аз вдишвам мъжката, да направя добро впечатление. Малко след като издишвам, осъзнавам, че съм се надценил – чувствам се бая странно и с леко омекнали крака се насочвам към следващия щанд. Там ме чака друг странен уред – прилича на шевна машина. Оказва се, че е някакъв вид пулверизатор и работи на принципа на наргилето – вдишваш през тръбичка и после издишваш. Обясняват ми, че
току-що съм опитал сорта G-13 Haze, миналогодишен победител и един от фаворитите в настоящото издание
(Чрез найлоновото пликче пък съм вдишал L.A. Confidential).
За момента това изобщо не ме интересува, щото главата ми прави някакви остри завои. Отивам до бара да си взема бира с надеждата, че ще ме поосвежи. Началото на Cannabis Cup 2008 ми дойде малко по-ударно от очакваното.
Ето ме пак – с биричка в ръка, на канапе близо до сцената. Наблюдавам с любопитство приготовленията за същинската церемония по откриването. Симпатично момиче със сплетена на расти коса подрежда старателно разноцветни свещи и буркани с коноп, след което подръпва чаровно от стъклено наргиле и започва встъпително слово – тя била Мис Канабис Къп 2007 и имала честта да открие официално тазгодишното издание. Светлината става приглушена, миската приветсва гостите с добре дошли и представя “Тревния магьосник“, който бил дошъл специално да запали “седемте свещи на канабиса”. На сцената изскача човек, чието лице не се вижда – главата му е приведена и с качулка. Отнякъде изниква и цигулар, който – в синхрон със запалването на всяка от свещите – измяуква на цигулката по някой идиотски, пискливо мистичен тон, сякаш Давид Ойстрах се е напушил като цяла Ямайка и не може да отлепи нищо с лъка. В същото време момичето разяснява значението на конкретната свещ. Започват от червената, символ на удобството. Следват оранжевата – сексуалността, жълтата – лековитостта, зелената – любовта, светлосинята – поетичността, тъмносинята – прозорливостта и накрая лилавата – духът. Цялата работа изглежда нечовешки сектантска, но пък това не е толкова странно – почитта към тревата тук стига нереални размери.
Нещо ме хващат лудите и лекият дискомфорт прераства в панически страх
Изведнъж всички се юрват към сцената като стадо антилопи, подплашено от лъвове, и почва да ми се струва, че предстои... жертвоприношение! Така съм се филмирал от изпушеното, че “мистичната”, леко кичозна атмосфера вече ми се струва някакъв ужасен заговор, те ще ни превземат, Извънземните пушачи са кацнали, нахлузили са раста-плитки и...
Десетина минути по-късно се освествам. Оказва се, че Тревният магьосник има обичай да хвърля в публиката глави от седемте сорта основни претенденти за приза “Канабис Къп”. Т.е. освен най-голямото тревно експо,
фестивалът е и нещо като световно по най-добри сортове трева
Усмивка на облекчение озарява лицето ми, извънземните не се виждат никъде, дори хуквам смело да се боря за по-стратегическа позиция пред сцената. Съдържанието на седемте големи буркана полита към тълпата. Не успявам да гепя нищо, но нямам време да се тюхкам, защото
на сцената излиза Негово Зелено Величество Питър Тош
Абсолютна реге-легенда, дългогодишен съратник на Боб Марли, един от основателите на легендарните Уейлърс и “върховен жрец” на тазгодишното издание. Решавам, че е доста тъпо и даже нетуристическо да съм на Канабис Къп, слушайки вдъхновените брътвежи на Питър Тош, и да не пуша. Изприпквам до щанд наблизо, където канадска компания за семена предлага “дегустация“ на свой топ-продукт. Стийв, брадат старец от Онтарио, ми тиква в ръцете огромно наргиле и почва да ми обяснява как стоят нещата в родината му: “Едното правителство тръгва да легализира тревата, следващото се надъхва да криминализира дори личната доза и докато властимащите продължават да умуват, ние просто си пушим.” Кленовото листо на огромното канадско знаме над щанда е заместено с марихуаново. Питам Стийв това не е ли гавра с националния им флаг. Той премълчава – в отговор единствено ми подава пак наргилето. Покорно приемам и дърпам.
На следващия ден – и на по-свежа глава – тръгвам да поизследвам експото. Първо разглеждам листчетата за свиване с всевъзможни аромати – боровинка, бял шоколад, пъпеш. Откривам дори нечовешко съчетание между кленов сироп и бор. Подканят ме да си взема – безплатни са. Смело награбвам цяла шепа с идеята, че все някога ще ми потрябват. Качвам се на втория етаж и, безкрайно учуден, се натъквам на 4-5 големи черни скари, които хич не се връзват с общата стилистика на мероприятието. Питам какво е общото между тях и тревата. Отново съм неподготвен – обясняват ми, че това са машини за подкастряне на марихуана. След като ги откъснат, големите глави се поставят в машината и тя ги разпердушинва, привеждайки ги в годен за употреба, т.е. пушаем вид. Разбира се, всеки от тези уреди има своя специфика, но не ми се задълбава.
След малко се натъквам на микроскоп, в който е поставена марихуана
Естествено, нито аз, нито, който и да било от присъстващите намираме нещо вълнуващо в това да наблюдаваш трева през микроскоп: кристалчета, кръгчета и пак кристалчета. Част от цялостната идея на експото обаче е там, че на марихуаната трябва да се погледне от всички ъгли, та решавам да мина и през семинара за култивиране на конопени семена. Едва издържам двайсетина минути, преди да ми стане адски досадно и да отида да попуша. Не че в момента ми се пуши, но това си е един вид професионално задължение – всеки официално акредитиран журналист трябва да гласува за любимия си сорт трева, и точно по този демократичен начин се избира победител в Канабис Къп. Фестивалът, разбира се, се простира из повечето специализирани заведения в града – и
всички “съдии“ ползваме различни намаления, някъде дори ни подаряват по грам трева, която иначе ще ти излезе между 8 и 20 евро в зависимост от сорта
Личният ми фаворит е сортът Super Lemon Haze, който ме спечели не с друго (ти кво си помисли), а с изключително свежарския си лимонов вкус. Решавам да гласувам за него. На следващия ден пропускам експото и се насочвам директно към партито на DNA Genetics, носители на 25 престижни награди за канабис, въпреки че са в индустрията от едва 4 години. Посрещат ни с изричното напомняне, че от първи юли тютюнопушенето на публични места в Холандия вече е забранено, т.е. никой няма право да употребява цигари на партито, нито пък да... смесва марихуаната с тютюн!
Ако някой обаче иска да се смаже, пафкайки съвсем чиста трева, няма никакви проблеми. Всички искаме. Партито определено е на ниво, ококорени благосклонни американки, холандки и т.н., но към два и нещо си тръгвам. Налага се, извинявай – смесих чистата трева с чиста водка.
В деня на закриването
Питър Тош излиза на сцената и без никакви пликчета, листчета и съспенси обявява: “Победител е Super Lemon Haze!“
Т.е. моят фаворит, чиста случайност, разбира се. Тълпата също се кефи. На сцената се качват представители на Greenhouse, производителите на шампионските зърна. Изнасят кратка, стегната реч, в която благодарят и посвещават наградата на всички, които са в затвора заради канабис. Следва ”Get Up, Stand Up” на Марли и всичко свършва. У мен остава особено, неудовлетворено усещане – дори се промъква тъпата мисъл, че когато е разрешено, като че ли не е толкова вълнуващо. Разбира се, тръсвам глава и я отхвърлям, няма да се размекваме, я
Вдишай! Издишай!
Много кратка история на тревата2737 пр. Хр. Китайците внасят коноп от Индия и забелязват, че като го подпалят, от дима им става едно такова хубаво
1000 пр. Хр. Египтяните първи почват да пушат растението с медицинска цел – за облекчаване на болки
450 пр. Хр. “Бащата на историята” Херодот описва следния ритуал (конопът междувременно е донесен до Европа от монголски племена) – хвърлят конопено семе върху нагорещен камък, то почва да пуши и “опиянява хората наоколо подобно на вино”
1928 Луис Армстронг записва парчето “Muggles” – жаргон за марихуана. Тревата дебютира в изкуството, а и сега ни става ясно защо според стария Сачмо светът е толкова уандърфул
1937 Шефът на щатското бюро за борба с наркотиците Хари Анслингър пръв си прави устата пред Конгреса, че марихуаната била смъртоносна (ето на кого да благодариш за тая жива и до днес глупост). Козът е криминализиран
1945 Ражда се Боб Марли, който по-късно ще подсигури и най-приятният възможен саундтрак към конопа
1964 Боб Дилън отваря четиримата от Бийтълс на трева. “Пред нас сякаш се разкри съвсем нова вселена”, казва Пол. “От уиски с кола минахме изцяло на трева и вино”
1976 Питър Тош издава албума “Legalize It”. От него тръгва и дебата, който си тече и до ден-днешен – да я узаконим ли или как
1985 В Холандия се раждат кофишоповете
1993 Едни от най-големите треволюбци изобщо – Сайпръс Хил – издават албума Hits From The Bong
2001 Афроман пуска веселия си хит “Because I Got High” (по-рано и ние се отчитаме – Ъпсурт с “Нон-стоп индийски коноп” и Уикеда с “О, Мариана”)
2002 Най-големият потребител в галактиката – Снууп Дог – обябява официално, че е спрял да пуши. Лъже
Легално нелегална
Тревата в Холандия всъщност не е съвсем разрешенаВсички наркотици в ЕС са забранени. Затова и холандците вече имат закон, според който марихуаната е незаконна, т.е. съвсем официално канабисът е забранен, но се... “толерира”. Друг абсурд е, че кофишоповете имат право да продават марихуана, но пък забрана да я произвеждат. Това правило е известно като “предната и задната врата в закона“. Кофишопът е предната врата (законовата страна, т.е. всеки може да си купи), а задната врата – нарушаването на правилото за отглеждане на марихуана. Разбира се, властите знаят, че почти всеки кофишоп произвежда, но законът може да се нарушава, ако не се злоупотребявало... много! Друго правило, което почти никога не се спазва е, че във всеки кофишоп в даден момент може да има максимум 500 г марихуана, а всеки човек може да купува не повече от 5 г наведнъж. Някои партии в местния парламент започват много да се дразнят на цялата неразбория с псевдозаконите и “легално-нелегалния“ статут на канабиса, но в момента това няма никакво значение, понеже правителството и над 60% от населението напълно подкрепят тревата
