Останалото » Истории
|
На живот и смърт!Vendee Globe е най-тежкото и най-мъжко състезание по вода в света! Участниците в него определено са луди за връзване, но за да ги вържеш, първо трябва да ги настигнеш (а това е практически невъзможно)
 10 снимки 
|
Идеята
Съществуват няколко ветроходни надпревари, които по една или друга причина се смятат за съсипващо тежки, и без скалповете на които върху колана си нито един яхтсмен не би могъл да се причисли към елита в професията. Такива са VELUX 5 Oceans Race – най-дългата в абсолютно изражение надпревара за самотни мореплаватели (30 140 морски мили, или близо 56 000 километра), Volvo Ocean Race (бившата регата “Уитбред”, най-комерсиалното състезание под платна) и Global Challenge – единствената околосветска регата, която поема по “грешния път”, тоест от изток на запад, срещу повечето силни ветрове и течения на планетата (като Магелан, впрочем). Какво тогава дава основание на Vendee Globe да стърчи като среден пръст в иначе безжалостно свития юмрук на най-трудните световни регати? Много просто: VG е единственото състезание, което се провежда без етапи, започва и завършва в една и съща точка, и протича без каквато и да било поддръжка или подкрепа за участниците. Накратко, само за най-коравите възможни момчета
В продължение на 24 000 морски мили, те са съвсем сами в лодката си, оставени изцяло на милостта на стихиите, и веднъж поели, нямат никакво време за вайкания от сорта “що ли ми трябваше” и “да се еба у главата проста”. VG изисква цялото им внимание и сили в продължение на три-четири месеца, от ноември до февруари, а някои от тях така и не смогват да отпразнуват Коледа – не защото са твърде заети, а защото са твърде... мъртви!
Човекът зад всичко това е френският легендарен яхтсмен Филип Жанто, двукратен победител в регатата BOC Challenge (понастоящем VELUX 5 Oceans), комуто през 1989 хрумва, че не е непременно необходимо едно околосветско състезание да се накъсва на етапи. Така той решава да провери какво е чувството да пориш океаните с яхтата нон-стоп, в продължение на около 45 000 км. Знае се, че лудите и буквално, и преносно не са сами, затова заедно с него на старта застават още 12 шкипери, предимно от Франция. Завършват едва седем, а Жанто за срам и позор е чак четвърти. Първият победител е Титуан Ламазу, с време от 109 дни и девет часа. Оттогава досега Vendee Globe се провежда на всеки четири години, подобно на Олимпийските игри, и само за пет издания успява да си заслужи живописния прякор “Еверест на мореплаването”. За да си представиш обаче колко е отвъд дори подобни сравнения, ще споменем следното: до 2007 на Еверест са се изкачили малко над 2000 души; в Космоса, заедно с туристите, са ходили около 500 човека; а завършилите Vendee Globe са... точно 48!
Пристанището: начало и край
До 1989 градчето Льо Сабл д’Олон на атлантическия бряг на Франция, в департамент Вандея, е известно най-вече като родното място на пирата Франсоа л’Олоне (всъщност предполагаемото родно място, но на запад хората знаят как се прави туризъм). След 1990 обаче то се превръща в нещо като храм на прогресивната ветроходна общественост, ковачница за легенди и потрошени корпуси, и бележи ръст на посещаемостта от неколкостотин процента. Местните са на върха на щастието, защото туристическият поток им се пада точно в мъртвото време от ноември до февруари, така че всячески подпомагат организацията на състезанието. На практика Льо Сабл д’Олон и цяла Вандея – в лицето на Съвета на департамента, са не само съорганизатори, а и основни спонсори на регатата. Тя се отплаща с наистина огромен брой посетители в рибарското селище – общо 842 000 души са били на Порт Олона само през 2004, за да изпратят в открито море и съответно да посрещнат своите идоли, а местните компании като Sodeb’О си правят щура реклама, при това пред хора от цял свят и почти без пари.
Маршрутът: гоуийст!
Времето на провеждане на състезанието неслучайно е през есента и зимата, понеже тогава в Южното полукълбо – арена на основните изпитания – е лято и по принцип се плава по-лесно. Това обаче не променя факта, че една трета от Vendee Globe, атлантическата част, се минава при зимни условия с присъщите им бури, айсберги и подобни отвратителни екстри. Посоката на движение е запад – изток, от Бискайския залив надолу през Атлантика покрай Африка, заобикалят нос Добра надежда, после порят покрай австралийския нос Лууин (опасно близо до антарктическите течения) и нос Хорн, който е най-неподходящото място за платноходки, дори да са супермодерни – а след това обратно в Атлантика на север към Льо Сабл д’Олон.
Бързи и яростни
Оръжията в най-трудната надпревара на света принадлежат към клас Open 60 на IMOCA (което е съкращение на “Международна асоциация за отворени класове еднокорпусни кораби”). “Отворен клас” не означава, че нещо се репчи, а че дизайнът на яхтите в него не е ограничен по своите характеристики, стига да отговаря на минималните изисквания в регламента. За Open 60 основната рестрикция е дължината да не надхвърля 60 фута (18,3 м) и да има задължителните стабилизиращи елементи, които позволяват на яхтата да се върне в първоначално положение при преобръщане – естествено, не сама, а с помощта на шкипера. По принцип представителите на клас Open 60 се водят непотопяеми, но те така разправяха и за Титаник
До 2004 във VG са имали право да участват и по-късите яхти от клас Open 50, но тъй като те са по-несигурни (а и доста некомфортни), полето им за изява било сведено до безобидни състезания от рода на Route du Rhum, Transat и други подобни забавления за юноши (в рамките само на един океан).
Корпусите са от свръхлеки и здрави материали като разните там въглеродни структури, натъпкани са с най-съвременна навигационна техника и средства за комуникация, а цената за построяването на една яхта започва от около 3 млн. евро – което обяснява защо имената им по правило съвпадат с тези на световни корпорации или банкови гиганти
Ние, естествено, не охкаме и ахкаме при произнасянето на думите “Ecover III”, “Geodis” или “Hugo Boss II”, но за запознатите те звучат по същия начин, както за нас “Джесика Стам” и “Диляна Попова”. И все пак, въпреки огромната роля на техниката в днешно време, същността (и смисълът) на VG все пак се крие в човешкия фактор.
Героите и драмите
Колкото и да им се иска, абсолютни дебютанти не се допускат до Порт Олона – освен като зрители. Трябва да имаш солиден опит като шкипер, да си завършвал презокеанско състезание за самотни мореплаватели или самото Vendee, както и да преминеш квалификационни сесии със същата яхта, с която ще се бориш в регатата: минимум 2500 мили в открито море при средна скорост от поне 7 възела (13 морски мили) в час. Освен това, заради малката подробност, че ще си напълно сам в океана повече от три месеца, минаваш през много подробни курсове по медицинска помощ и оцеляване в екстремни условия, и със сигурност всички внимават, защото
въпросът съвсем буквално е на живот и смърт
По време на състезанието участниците могат да спират на котва, но не и в пристанище. Забранено е също така влаченето на буксир и въобще получаването на каквато и да било поддръжка, включително навигационни данни и топло чайче – освен в случаи на истинска опасност, когато дълг на всеки яхтсмен е да се отзове по възможно най-бързия начин. Единственото изключение относно акостирането в пристанище се допуска, когато шкиперът има рано появила се неприятност с яхтата: тогава той може да се върне в Льо Сабл д’Олон, да я поправи и да рестартира, стига това да стане до десет дни след началото на регатата.
В правилата на VG и конструкционните изисквания към Open 60 се набляга много на преобръщането
Защото то е най-често срещаният проблем в бурните води на южния Тихи океан (наред с бъговете в навигационните системи, които до голяма степен обезсмислят наличието им, ако не можеш да си служиш и с обикновени инструменти за навигация). Още в първото издание на VG яхтата Fleury – Michon X се озовава с кила нагоре и французинът Филип Пупон едвам е спасен от сънародника си Лоик Пейрон, който впоследствие завършва втори, след като е загубил маса време. През 1992 обаче всички разбират, че морето няма по-голямо чувство за хумор от данъчен инспектор и винаги взема своето:
4 дни след началото британецът Найджъл Бърджис се удавя край Кап Финистер, едва навлязъл в Атлантика
През 1996 пък в южния Пасифик изчезва Джери Руфс от Канада – и въпреки че няколко от съперниците му претърсват района, където е изгубена връзката, не е открита никаква следа от него. Яхтата му е намерена чак през юли следващата година до чилийското крайбрежие, изтърбушена от ветровете. Освен с тази трагедия, Vendee Globe 1996-1997 се запомня и със спасяването на поредния изпаднал французин – Рафаел Динели, а героят-спасител, англичанинът Пийт Гос, получава Ордена на Почетния легион. По време на същото състезание има и извънредно голям брой обърнати яхти, което предизвиква незабавни промени в правилата за безопасност. Не по-малко значим е фактът, че тогава французойката Катрин Шабо става първата жена, завършила VG, макар и последна от общо шестимата нечовеци, успели да преодолеят всички ужаси по обратния път към Вандея
Предвид характера на състезанието и тихата ненавист на моряците към нежния пол (що се отнася до присъствието му в морето), на нас лично “жени във Vendee Globe” ни звучи като ерес, но такива има и представянето им съвсем не е лошо. Последните за малко не стават първи през 2000-2001, когато най-младият участник въобще, 24-годишната англичанка Елън Макартър, постига сензационно класиране на втора позиция с яхтата Kingfisher. Единственото, което застава на пътя й към победата, е някакъв зловреден полупотопен контейнер, след сблъсък с който крехката Елън губи цял ден в ремонт, а следователно – и шанса да стане първият човек с менструация, печелил VG
Все пак през 2005 тя показва, че не е водила във VG късметлийски и става рекордьор за най-бърза солова обиколка около света, но с тримаран и не във Вандея. Най-добро време от всички спечелили VG показва Венсан Риу в същата година, вземайки дистанцията за 87 дни, 10 часа и 48 минути.
Ако питаш който и да било яхтсмен, всеки завършил VG може да се смята за победител в състезанието, но официално статистиката сочи друго – победителите са само пет, без изключение французи и се познават горе-долу толкова добре, колкото ти с първите си братовчеди. Разнообразието на нациите в изданията от 2000-2001 и 2004-2005 обаче вещае края на френската хегемония (което закономерно ще повиши още повече медийния интерес) и най-вероятно началото на британска такава – яхтите от Острова са втори по численост във флотилията.
2008/09: след 24 яхти в изданието от 2000/01 (в миналата регата бяха само двайсет) човек би си помислил, че VG няма накъде да се разраства повече, но на 9 ноември тази година в Порт Олона стартираха 30 съда на обща стойност над 100 милиона евро
Две трети от тях са съвсем нови, а другите са след основен ремонт. За сравнение, във Volvo Ocean Race, което започна на 11 октомври, участват едва 7 яхти.
Стартовият списък на Vendee Globe винаги е приличал на “кой кой е във ветроходството”, обаче настоящото издание бие всички рекорди: на линия са бивши победители като Мишел Дежойо (2001) и бързакът Риу, многократни участници като Майк Голдинг, Доминик Вавр и Лоик Пейрон, Дий Кафари – единствената жена, обиколила самостоятелно света в “грешната посока”, бесният вълк сред единаците Алекс Томсън и въобще всеки, който държи на реномето си и е успял да намери спонсори. Има представители на общо седем нации, което също е рекорд. Най-стъписващ е опитът на участниците: ако съберем броя на изминатите от тях кръгчета около Земята, ще се получи сбор от 2 милиона и 800 хиляди километра (с други думи, реалният пробег на голф двойка). Като за самотници под платна звучи внушително!
Да обобщим: ако никой не се сети да направи гребна околосветска регата в посока изток-запад, при това когато в Южното полукълбо е зима, Vendee Globe ще си остане най-тежкото изпитание за човешката физика и психика въобще – защото е точно толкова чудовищно, колкото позволяват условията на планета, покрита 70% от вода (но в същото време носи неудачното име “Земя”)
