Мишмаш
|
Шкембенце при Тато!Малка спретната соц-кръчма ни върна назад във времето, когато още нямаше Maxim, но пък бозата беше 6 стотинки! Три пъти “ура” за софийския квартал Надежда!
 10 снимки 
|
Прегладнели, нахлуваме в “Тато” – ресторантче, което вече 20 години гощава пролетариата на кв. Надежда с евтино шкембе и кебапчета. Култовото е, че стените са окичени с всевъзможни соц-реликви и снимки на бивши полит-величия. Важните хора от портретите гледат строго (но справедливо) към мъжете с работни гащиризони, дошли да утолят глада си в кръчмата на Димитър Димитров.
Нашият домакин не крие носталгията си към “онова” време. “Демокрацията” го сварва трийсетина годишен с диплома от техникума по автотранспорт, която не може да му свърши много работа в новите условия. Младият мъж обаче проявява предприемачески нюх и превръща двора на къщата си в заведение. И докато всички плюят лошия комунистически режим (тогава беше много модерно – б. р.), Митко решава да съхрани частица от него в своето кафене, което кръщава на бившия Първи. Любопитна подробност е, че
улица “Любородие”, на която се намира кръчмичката, преди промените носи името... “Комунист”!
Колекцията по стените е впечатляваща. Всичко започва с портрет на патрона на кръчмата, който Митко намира на боклука през 1990-а и закача на видно място. Постепенно броят на експонатите нараства. Днес образът на Живков е във всевъзможни формати, окичен по стените наред със снимки на Добри Джуров, Георги Димитров, Ленин, Хрушчов и Сталин (къде без Сталин!). Една от гордостите на колекцията е релефен герб на Народна Република България, подарен от община Надежда. Край него е генералска униформа, подарена лично от главнокомандващия железопътните войски едно време ген. Кисьов. Следват
пионерски връзки, знамена, статуетки, плакети и банкноти на различни валути от бившия соц-лагер
Сред сувенирите са и два фиша от държавната лотария, които нито печелят, нито губят (били са безплатни). Има и някои изключително редки броеве на вестници и книги – например вторият брой на в. “Отечествен фронт” от... 10 септември 1944-а! От първата му страница научаваме “добрата” новина за настъпващите към София съветски войски, а заглавията са изпълнени с патос: ”Народ, армия и партизани взеха властта в ръцете си!” и “Народът иска оръжие!”. До реликвата, която Димитър предвидливо е ламинирал, е и извънредният брой на в. “Земеделско знаме” от 12 април 1961-а, посветен на първия космонавт Юрий Гагарин. От първа страница на вестника, купен някога за 20 ст., ни информират, че ”благодарение на волята на работническата класа, по волята на народа, възглавлявани от партията на комунистите, начело с Ленин нашата страна....”, абе, с две думи, е номер едно.
“Само двама управници са мислили за България”, казва Митко.
“Тодор Живков и цар Борис III”
Любимата вещ на предприемача е биографичната книга на Тато Син на своя народ, син на своето време. По идеологически причини вещи на “втория голям” – Борис ЈЈЈ – липсват. Има обаче бронзов бюст на Георги Димитров, скъп подарък от приятел, каквито са и повечето останали експонати. Към обяд в “Тато” е истинска лудница. “Редовните” са по местата си, някои бързо дояждат кебапчетата, почти на крак, докато други бавно надигат ракия. Водят се разговори през масите, мъжете се смеят и поръчват още по едно. В единия ъгъл хапва колоритна компания перничани, които бачкат наблизо. Единият прилича на Никита Хрушчов, за което и приятелите му го бъзикат. Край бара се е настанил Вальо, който днес е с фланелка с автомат Калашников, която провокира разгорещен разговор за руското оръжие.
В заведението влиза мургав старец с груби черни ръце, когото повечето присъстващи поздравяват. Това е Стефан Петров – личният шофьор на споменатия генерал Кисьов, чиято униформа виси на стената. Мъжът е живата реликва тук – прекарал е 20 години като старшина в УБО и дори е возил Тодор Живков. За него не желае да говори (“има неща, които все още са тайна”). Пенсионер от 92-а, той с радост си спомня времето, когато с 200 лв. заплата на месец ходел два пъти годишно на почивка. И сега не спира да работи – държи малък сервиз в близост до “Тато”. “Като ме снимаш, да не ме ареса некоя булка! Аз съм стар, ама още мога!”, смее се 75-годишният Стефчо. Дай боже всекиму на тая възраст, казваме си, докато с наслада дояждаме най-вкусното кюфте на света – без грам угризения заради престъпния бивш режим, извинявай
Имало едно време...
Някои неща, за които само си слушал, но за твоите родители са били най-нормалното нещо на светаДа отидеш до телевизора и да го включиш от копчето
Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче
Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина
Да носиш лентата във фотото, за да я проявяват и да “извадят” снимките (и едва тогава да установиш, че няма ни една на фокус)
Да бързаш да се прибереш, защото ще ти звъннат по телефона
Да се информираш от книги и вестници, понеже няма Гугъл
Да печеш чушки с чушкопек на терасата
Да ядеш луканка и банани само по празниците
Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри
Изкуството да пишеш
Мило Maxim-другарче, нека да преговорим любимите си соц-лозунгиДа живее СССР – вечният строител на социализма!
Всички луди - на борба за мир! (агитационен надпис в лудница)
Народната милиция – биещото сърце на Партията!
Рейгън – враг номер едно на Тутраканска селищна система!
Да приберем навреме хляба на народа!
Дори и най-малкият пожар е срам за добрия колектив (надпис в магазин за платове в Казанлък от 70-те)
Планината е извор на прогресивни идеи
Във всеки дом – добитък! (плакат, издаден от "Наука и изкуство")
Всички комунисти – под земята! (миньорски лозунг)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0,05 стотинки!
Да живее международното положение!
25 години народна власт – 25 години български цирк (надпис за годишнина на цирка)
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (лозунг от болница)
