Останалото » Истории
|
Игра на париМожеше да измислим и по-добро заглавие, но бяхме твърде заети да изслушваме обясненията на автора защо покерът е велика игра и защо WSOPE в Лондон едва ли не промени живота му
 5 снимки 
|
Часовникът на един от плазмените екрани показва, че остават 24 минути до паузата за вечеря. Встрани на същия екран примигват и сумите за евентуалния победител и неговите подгласници.
В този късен следобед на 4-ти октомври в казиното на Емпайър в самия център на Лондон става ясно, че: а) победителят в европейското по покер ще спечели към 880 000 паунда; б) отстрани покерът е атрактивен горе-долу колкото фехтовката; и в) след 24 минути напрежението в залата, доколкото го има, съвсем ще спадне.
Покерът е странна игра. За зрителя, особено за неизкушения, тръпката наистина не е кой знае каква. Някакви хора играят карти, голям праз. Аз обаче съм изкушен, играя покер от години и поканата на Betfair да присъствам на World Series of Poker Europe (WSOPE) е като да ме поканят на финал на Шампионската лига със Славия и Реал Мадрид.
Най-добрите покер-играчи в света. Виждал съм лицата им в авторекламите по сайтовете, в списанията, на билбордове. Сега са на сантиметри от мен и дори можем да поговорим. Разбира се, аз им задавам най-тъпите възможни въпроси. Питам Скоти Нгуен, който само преди дни е взел близо 2 милиона долара от турнир по HORSE, как се става номер едно, а той снизходително отговаря, че е добре да имаш печеливша ръка. "Дай съвет на начинаещия", казвам на Анди Блок, а той ме поглежда все едно съм му казал, че зимата ще е хладна.
Първата ръка, с която спечелих пари на Тексас Холд'eм, беше 9 и 3 от купи – в един онлайн-турнир, в който съперникът ми имаше две аса, но нямаше и капчица късмет. Бях си приготвил въпрос за деветката и тройката, а и за суеверието сред играчите, към Анет Обрестат – миналогодишната победителка в WSOPE (която е само на нещо като 18 и така умее играта, че свят да ти се завие), но за щастие тя беше с лек грип и не успя да го чуе. Все пак питам Майк Матусоу – Насо Русков на покера – има ли ръка, с която да вляза ол-ин, т.е. с всичко, и той отвръща, че всяка ръка е такава. С две думи, неколцина от най-добрите играчи в света ми намекват, че трябва да се старая повече както в покера, така и в журналистиката.
Покер-играчите не искат да говорят по принцип. Те са говорили по принцип, имат книги по принцип, дивидита по принцип, интервюта по принцип и всичко останало. Те искат да говорим за конкретни ръце – като тази, в която на масата има дама и осмица купа плюс петица пика. Джон Джуанда рейзва, т.е. вдига с повече пари, а Анди Блок рирейзва, т.е. слага супер много пари, а Джуанда му връща, долу идват поп каро и 9 спатия, и накрая, след целия шум – в залата по някое време се чува едно мощно "аааааах", миг тишина и после нормалното звънтене на чаши, бутилки и чинии, – се оказва, че Джуанда има вале и 10 купа, т.е. печели с пет поредни, т.е. с кент. Минути по-късно Анди Блок свива рамене и се усмихва извинително на полупияния китаец, който му казва "Аре бе, човек, заложих на теб". Честно казано, дори мен ме е яд, въпреки че не харесвам Анди Блок.
Вечерната почивка на втория ми ден. Ерик Зайдел е чао, Даниел Негреану тича за сандвич от Прет-А-Манже, за миг дори зървам Дойл Брънсън. Дейв "Девълфиш" Улиът е с нов, младежки вид, който включва шарен Т-шърт, бретон и очила, които специално аз не бих сложил. Казиното е пълно, наоколо се движат секунданти, екипи, сервитьори, охрана, организатори, фенове и журналисти, плюс неизменните камери на ESPN.
Навън, на Лестър Скуеър, където животът, особено в късните часове, кипи по особен начин, звездите на световния покер са анонимни. Пушим цигари с два-три от моите – и не само – идоли, а на тях им е все тая, че пушат с мен. Покрай нас минават пияни полски тийнеджърки, но покер-играчите въобще не мислят за това. Те мислят за разигравания – особено за тези, от които изкарват пари.
По някое време си харесвам Станислав Алехин (момче с бръсната глава, което носи тъмни очила и качулка, и заедно с друга бъдеща руска икона – Иван Демидов, стига не само до финалната маса, но и до Топ 3) и решавам, че той има топките да спечели целия турнир. Оказва се, че топките както на Алехин, така и на Демидов, стигат само за около 700 000 паунда, колкото общо са наградите за второ и трето място. Първото го печели един от най-интересните играчи, които съм виждал – Джон Джуанда. Сещам се за Борис Бекер, който също играе покер и в сутрешния блок на BBC, който гледам в хотела, обяснява как хубавото на покера е, че дори да не го разбираш, пак имаш шанс – късметът е важен, без карти не става.
Без карти наистина не става. Докато пия Булмърс – сайдер, който мнозина не биха одобрили, – и гледам европейското по покер на една ръка разстояние от няколко от най-известните играчи в света, си мисля, че като се прибера в София, ще играя по-добре и кой знае – ще изкарам нещо от покер.
И, без майтап, играя по-добре след Лондон
