Останалото » Истории
|
Селско тимче!Което обаче приключи седмо в Бундеслигата! Ентшулдигунг, ама това е вълнуващата история на джудженцата от Хофенхайм, които се превърнаха в гиганти (и отчасти ни върнаха вярата във футбола)
 6 снимки 
|
Слънчева априлска събота 2009. Два тима от Бундеслигата излизат да поздравят публиката на мегамодерния стадион в Хамбург, кръстен на банка, ударена жестоко от световната финансова криза. Във въздуха витаят и еуфория, и мрачно напрежение – защото предстоящият мач е почти финал, в който ще се реши кой от двата отбора ще остане в надпреварата за титлата. Обикновените хамбургски фенове, с които говорим в една бирария час-два по-рано, го наричат
Spitzenspiel – т.е. дерби, сблъсък между два топ-отбора
На хартия обаче нещата не изглеждат така. Само преди година-две, ако беше попаднал на програмка за мач Хамбургер-Хофенхайм, каквато държим днес в ръце, щеше да си помислиш, че става дума за среща в някой от най-ранните кръгове за купата на Германия, или пък предсезонна контрола – просто Хамбургер Шпортферайн са един от традиционните гиганти в страната, 15 титли, финалисти (с Кийгън в състава) през 1980 и носители на КЕШ през 1983 (благодарение почти единствено на Феликс Магат – б.р.). Плюс единственият отбор, който никога в историята на немския футбол не е изпадал във втора дивизия. Талисманът на отбора – динозавър, който в гигантската си плюшена версия се клатушка по терена преди мача, сякаш символизира всички тези постижения. Играчите се строяват на централния кръг, а агитката на Хамбург в сложна и цветна хореография образува надпис “1887” – годината на основаване на клуба. Под него се вее друг банер, който казва нещо като “делят ни много повече неща от едни 12 години”. Шумът е неописуем, но футболистите на гостуващия отбор дори не поглеждат към трибуните.
Вече са свикнали на подигравки на тема “кви сте вие, селяци, нямате място в Бундеслигата”
Абсолютно не им пука, че представляват селище с население 3200 (три хиляди и двеста) жители и клуб, който преди четвърт век, когато Хамбургер смачква Ювентус и печели КЕШ, се състезава кротко в... осмо ниво на немския футбол.
Клубът се нарича 1899 Hoffenheim (оттук и бъзикът на тема “12 години”). Съвсем доскоро, ако питаш който и да е немец (освен местен), нямаше да може да ти каже къде е това Хофенхайм. Този сезон обаче нещата се промениха.
Е, къде точно е Хофенхайм?
Много просто – взимаш за отправна точка Хайделберг с прочутия университет (в Баден-Вюртемберг, между Франкфурт и Щутгарт), а на 30-ина км югоизточно е Зинсхайм, градче с 35 000 жители. От 1972-а насам Хофенхайм, бивше самостоятелно селце, се води “предградие” на Зинсхайм; въпреки че това не е съвсем честно спрямо Хофе, защото и до ден-днешен то си е отделно и на около 5 км от Зинсхайм. Просто в тази част на Германия всичко прилича не само на илюстрована картичка, но и на непрекъснато населена, добре уредена територия за живеене – Зинсхайм уж свършва, следват едни перфектни частни именийца покрай пътя и след няколко километра неусетно си в село Хофенхайм. Миналия октомври Хамбургер за пръв път в историята играха с Хофе.
Към 30-ата минута хофетата вече водеха с чудовищното 3:0, а великите HSV се изправиха пред много проста задачка – да избегнат загуба с още по-голяма разлика
След мача скъпоплатеният холандски защитник на Хамбург Йорис Матайсен заяви ядно, че много му се иска да разбере какво са “яли” тия от селския отбор преди мача. Нищо, Йорис – просто твоите Хамбургер с игра бяха навряни в кучия, кучия гъз.
Днес нещата са по-различни. В последния месец и нещо
приказката “Хофенхайм” като че закономерно приключи преждевременно, най-вече благодарение на отчайваща серия контузии на титуляри
В приятелски мач през зимната пауза, точно срещу Хамбург, босненският голмайстор Ведад Ибишевич скъса коленни връзки. Бежанецът от югославската война отбеляза 18 гола в първите 17 мача от сезона, а Хофе дълго време бяха начело в класирането. След контузията му отборът спечели едва един от следващите 9 мача (в 6 от тях свършиха хикс), а най-тъпото беше, че Ибишевич не беше единствената жертва: кажи-речи целият титулярен състав по едно или друго време влезе в бокса – Демба Ба, Андреас Ибертсшбергер, Обаси, Карлос Едуардо, Тобиас Вайс, Сеяд Салихович, Луис Густаво, Матиас Яйсле, дори бившият вратар на Щутгарт и Валенсия Тимо Хилдебранд, дошъл през зимния прозорец (който така и не взе ръка в национала заради животните Кан и Леман).
“Изведнъж 90% от титулярния ни отбор се контузи”, казва изпълнителният директор на Хофе Ян Шинделмайзер (вдясно). Това сякаш беше
цената, която Хофе платиха за красивия си, бърз футбол, който през есента направо взриви първенството
От август до декември Ибишевич, сенегалецът Ба, нигериецът Обаси и бразилците Едуардо и Густаво плюс други напълно неизвестни имена тероризираха разните там надценени палячовци в Бундеслигата, но до началото на пролетта всички се потрошиха. “Няма отбор в света, който да се справи с подобен брой контузии”, казва треньорът-гений и основен виновник за чудото Ралф Рангник. “Ако свършим на пето място, това би било чудо” (свършиха на седмо, което също си е чудо – б.р.)
Както стана ясно, Хофенхайм формално са основани през 1899-а, но в светлината на събитията от тоя сезон те са един вид едва на... три годинки. През 2006-а немският футбол беше разтърсен от новината, че Рангник, треньор на Шалке (тъкмо бяха играли в Шампионската), ще поеме отбор от трета дивизия. Така страната за пръв път чу за Хофенхайм. Преди това никой, естествено, не беше обръщал и капчица внимание на някакво отборче, което се люшка през годините между осма и трета и обратно.
Човекът зад тази футболна мини-революция се казва Дитмар Хоп
и по последни (предкризисни) данни разполага със състояние от около 6,3 млрд. евро. Старият Хоп си е родом от селцето (родата му още си живее там), дори през 50-те рита в отборчето. “Всеки път, когато вкарвах, месарят ме награждаваше с връзка наденички”, спомня си милиардерът. През последните 20 години Дитмар един вид връща услугата хилядократно – от 1989, когато за пръв път пита какво става с родния му селски отбор (току-що изпаднал в най-долната възможна осма лига, нещо като Ж група), досега той е налял 125 млн. евро в – както сам го нарича – “Проекта”. Разбира се, напоследък
това доведе до паралели с Абрамович, които по правило изкарват Дитмар извън кожата
Причините са ясни – първо, по немското законодателство нито един футболен клуб не може да бъде частна собственост, така че по документи Хоп не е “купил” Хофенхайм и не е собственик. (Дори не е в борда на директорите.) Второ, Хофенхайм очевидно не е Лондон и Хоп, дори да искаше, няма как да се мъчи да стане “куул” с това, че се е замесил във футбола. Само пример – до предишния сезон билетите за мачовете на Хофе се продавали само на единствената бензиностанция в селото (традицията беше запазена и за въпросната бензиностанция може да се каже, че е най-известната в Германия; всички големи ТВ-канали я заснеха). Местните впрочем нямат нищо против вниманието – не стига че се радват на отбора си в Бундеслигата, ами целият район заради интереса стана дваж по-богат (не че е бил беден, о, не). Единственото, което ги нервира, е че централните телевизии като PRO7 почнали да ги наричат “новобогаташи”, “арогантни селяци” и т.н. Селяците и преди се изприщвали от селско презрение, когато чуели Франкфурт и Мюнхен, но сега окончателно си показали войнствените рогца, съответно станали ужасно негостоприемни спрямо надутите копелета от големите градове.
Освен прочутата бензиностанция, Хофенхайм може да се похвали с кметство, малък супермаркет, две пекарни, месар и дюнерджийница (по любопитно съвпадение, тя се помещава в родната къща на Дитмар Хоп). Дюнерите ги върти единственият имигрант в селцето – турчин на име Мехмед, чийто син рита в юношеския на Хофе. Мехмед е най-щастлив от факта, че откакто отборът влезе в Бундеслигата, вече не му се налага да обяснява на роднините в Бурса къде точно се установил. Днес вече те му звънят по телефона с въпроса “селото би ли, или падна?”
“Селото” – тъкмо това е “терминът”, с който немците от големите градове наричат презрително Хофе. Изключение не направи и Франк Рибери от Байерн, който преди старта на току-що изтеклия сезон каза: “Селото? Разказват ми за него, но още не съм го виждал”. Рибери поне го е чувал – има и по-зле. Когато Хофенхайм взимат нигериеца Чинеду Обаси от Лин Осло през 2007-а, младата чернилка не знае абсолютно нищо за новия си клуб. Треньорът Рангник и досега разказва забавна история – когато Обаси пристигнал, го питал: “Тренер, защо няма хора в това село? Само крави и царевица, какво става?” Рангник му посочил компютърна графика на стената, която изобразявала нов стадион за 30 000 души. “Виж”, казал той. “Ето къде ще се събират хората.”
Обаси едва ли е повярвал – по това време Хофе играят на местния селски стадион, вече кръстен с благодарност на Дитмар Хоп. Съоръжението било временно обновено и за селски стадион изглеждало направо чудно, но капацитетът му бил едва 6500 зрители. Две години по-късно Обаси спокойно може да види “къде са хората”. Този януари в Зинсхайм беше открит “Рейн-Некар Арена” – кръстен, разбира се, на двете големи реки, които минават наблизо.
Стадионът струва 60 млн. евро
Познай кой го е платил. “Целта беше да направим голям стадион за всички в областта”, обяснява гордо Дитмар Хоп. “Искам футболът да се развива в целия регион, не само в Хофенхайм – и не съм човекът, който ще си кръсти стадиона на себе си или на спонсор. Аз съм спонсорът и държа точно на това име”.
Това е и третата причина, поради която Хоп ненавижда медийните сравнения с Абрамович. “Да, дадох 20 млн. евро за Обаси, Ба и Едуардо, и благодарение на тях влязохме в Бундеслигата миналия сезон”, казва той. “Това бе първият път, когато Хофе извади пари – но, забележете, това са съвсем млади футболисти, а не големи звезди, така че не ме сравнявайте с Челси. Аз инвестирам в бъдещето, в млади играчи и в инфраструктура и смятам, че помагам на спорта – точно обратното на Абрамович. Освен това аз съм си роден тук – развивам родната местна икономика”.
Няма как да не се съгласим с него – особено в светлината на факта, че
освен за Хофе, Хоп е дал чрез своя фондация над 150 млн. евро за развитието на... женския футбол и други спортове в региона, плюс за образование на бедни деца, болници и старчески домове
“Роман Абрамович е инвестирал десетократно повече от мен”, казва Хоп. “Но той никога не е играл в Челси, както аз в Хофе, и се съмнявам дълбоко, че въобще е гледал мач на децата в академията на Челси”.
Разбира се, това не пречи на агитките на традиционните отбори в Германия да го хранят тежко. Тъкмо обратното – навсякъде, където Хофе играха като гости този сезон, Дитмар го плюха, замерваха с бутилки и т.н. – до степен, в която немската футболна федерация излезе с официална заплаха, че ще санкционира с лишаване от домакинство клубове, чиито фенове се държат агресивно към Дитмар Хоп. “Не мога да разбера това отношение”, жалва се бедният милиардер. “Давам толкова за спорта, а хората не ме харесват”.
От наша гледна точка е разбираемо – не може ти да си Хамбург и изведнъж някво новобогаташко селско тимче да ти води 3:0 след половин час игра. Да не говорим, че всеки немски фен е мега чувствителен по темата как нито един клуб не може да е частна собственост – а макар формално Хоп да не е собственик, на всички е ясно, че Хофе си е един вид ЕТ. Така се раждат презрението и гневът, че Хофенхайм е клуб без грам традиция, едва ли не създаден лабораторно с парите на Хоп.
“Нашата традиция е нашето бъдеще”, защитава се бизнесменът. “Ако нямаше хора или компании с нови идеи и стратегии, много неща в историята на света нямаше да бъдат постигнати”. Междувременно “бъдещето” е в ръцете на двете десни ръце на Хоп – треньорът Рангник и директорът Шинделмайзер. “Идеята е да се разчита на млади звезди”, казва Рангник (той например смята, че Роналдиньо “вече е стар”). “Вижте как Арсенал и Венгер реагираха, когато на картата се появи мощният Челси на Абрамович – започнаха да залагат почти изцяло на млади таланти, дойдоха всичките там Клиши и Фабрегас, дори ван Пърси беше на 19, когато подписа” (хм, Рангник като че ли пропуска факта, че тъкмо заради тази твърдоглава политика на Венгер Арсенал се мъчат без трофей вече няколко години, но нищо – б.р.) Ралф впрочем е голям фен на английския футбол и специално на Венгер, дори има тапия за учител по английски, синът му ходи на училище в Лондон и т.н.
Въпреки съмненията и обвиненията в парвенющина, в края на миналата година почти всички бяха спечелени от едно просто и много важно нещо – че макар и леко наивни, Хофе с всичките си напълно неизвестни футболисти играха красив, нападателен футбол с много пасове по земя. Рангник е луд на тема офанзивна игра – според един от прочутите му методи в тренировъчните мачлета между играчите той забранява топката да се подава назад, сякаш става дума за ръгби. Така футболистите са принудени да играят бързо, с едно, и в същото време още от фаза нападение при отнета топка да се борят да си я върнат. Ралф е маниак и на тема технологии – изчислил е, че
в Премиършип футболистите разполагат средно с 1,1 сек. с топката, преди да им влезе някой и да се наложи да подават, докато цифрата за Бундеслигата е “едва” 1,89
“Мисля, че тези неща са ужасно важни и се опитвам да пренеса английския опит в Германия”, казва той. “Когато взех Алекс Хлеб в Щутгарт например, той беше великолепен мешач, но не беше научен да подава. Година след като ни напусна, го гледах внимателно във финала на Шампионската с Барселона – това беше съвсем друг тип играч, прекрасен подавач. Разбира се, това се дължи и на Венгер, но смея да се гордея, че основно аз го направих такъв.” Рангник прилага същия подход и към футболистите на Хофе. Миналия септември Вердер им поведе с 4:1, но тъкмо заради “арсеналското” цъкане на топката по земя с пасове с едно те успяха да изравнят 4:4.
Ето ни пак на HSH Nordbank Arena в Хамбург – в последните 15 минути от мача Хофе припомнят на феновете по трибуните защо цял свят говореше за тях с изумление през есента. Наказателното на Хамбургер прилича на обсадена крепост – атаките на “селяните” следват една след друга. В крайна сметка не успяват: мачът свършва 1:0 за HSV. Хофе вече са на 7 точки от водача (и бъдещ шампион) Волфсбург и са аут от битката за титлата.
Рангник обаче не е кисел. “Днес пак показахме, че нападателният футбол ни е на сърце и съм убеден, че някой ден ще спечелим трофей”, казва той след срещата. След показаното през сезона дори най-големите хейтъри на Дитмар Хоп трябва да се съгласят с него: “Вече не сме малкият селски отбор, а важна част от Бундеслигата!”
