Останалото » Ревюта
|
AC/DC Black IceВ простичкия свят на AC/DC няма място за социални теми, политика, отношения и други “възрастни” работи.
 2 снимки 
|
Обратното – 35 години по-късно те все така си вярват инфантилно, че единственото свещено на света е рокът. И вярно, никой освен Чък Бери не е написал толкова велики рокендрол-парчета относно... самия рокендрол (както никой освен Рамоунс не е толкова твърдоглав по отношение на собствения стил). В известен смисъл биха приличали на Стоунс, само че ако Кийт беше успял да се наложи над Мик – никакви “концептуални” албуми, никакви клавишни, диско, балади, госпъл-хорове и прочие “засукани глупости”. Въобще, както гръмко завяват и с новия си албум, еволюцията е за тъпаците. Всичко това би било чудесно, ако Black Ice изобилстваше от велики песни, сравними с “Whole Lotta Rosie”, “Highway To Hell” и “Hells Bells”. Уви, не е така: DC-звукът е още по-мощен (евала на мегапродуцента Брендън О’Брайън), но при композициите липсва вдъхновение, сякаш това не са AC/DC, а някакъв супер професионален AC/DC кавър-бенд, решил да запише албум в стил “AC/DC”. Т.е. Black Ice e пръв роднина на скучния Blow Up Your Video (1988). Тъжно, но прочутото “едно и също”, което радваше феновете им десетилетия наред, вече не е хубавото “едно и също”, а някакво уморено “едно и също”. И финалният пирон: хронологично, според нас последното велико тяхно парче е “Big Gun” от саундтрака на Последният екшън-герой (1991), а последното велико парче от албум е “Thunderstruck”. Което излезе преди... 18 години! Иначе в медиен смисъл завръщането наистина е “мега”, кинтите вече валят, турнето е продадено и като бизнесмени AC/DC са си страшни – в САЩ албумът се продава само във веригата Уол-Март, компанията отвори на Холивуд Булевард в Ел Ей цял временен магазин само за Black Ice, а първата седмица се продадоха почти милион CD-та; групата стана втората най-продавана в Щатите за 2008. За което – браво. Уви, в музикално отношение нещата отдавна са се сурнали по магистралата към ада
