Останалото » Истории
|
Кой уби Хендрикс?Шокиращ, но основателен въпрос! Maxim се поинтересува и установи, че в историята около смъртта на гения Джими има нещо доста гнило – и краят му може би съвсем не е бил толкова рокендрол, колкото разправят
 8 снимки 
|
2 септември 1970-а. Малко преди да слезе от сцената в Орхус, Дания, след като е изсвирил едва две парчета, Джими заявява пред ошашавената тълпа: “Аз отдавна съм мъртъв”. Три дни по-късно следва последното му голямо шоу, част от фестивал в Германия, на който доброто настроение на публиката постепенно преминава в жизнерадостна агресия – всички започват да чупят и палят, подстрекавани от местната фракция на рокерската банда Хелз Ейнджълс. Смъртно уплашен, Джими напуска мястото по най-бързия начин и отлита за Лондон. Музикантът е в яка криза – не са му останали почти никакви кинти, има договори за концерти във Франция и Белгия, но няма група, с която да ги изпълни, звукозаписната му компания го притиска за нов албум, вманиачени групита го съдят за бащинство, а продуцентът Ед Шалпин, преебал Хендрикс с неизгоден договор за права още в началото на кариерата му, се сеща, че му трябват още пари и спешно издирва златната си кокошка.
Следващите няколко дни преминават в срещи с приятелки, купони и отнесени разговори. Последното му свирене е вечерта на 17 септември с Ерик Бърдън от Енимълс в прочутия джаз-клуб на Рони Скот, а
призори на 18 септември Господ решава да покани феномена на джем сешън в по-тесен кръг
Вестниците веднага гръмват с дежурни заглавия като “Рокзвезда умира от наркотици в съня си”. Дали обаче е истина?
В опитите си да измислят най-скандалния и продаваем мит за края на легендата, медиите и повечето му приятели пренебрегват множество неизяснени обстоятелства около неговата смърт. Освен любител на LSD и гениален китарист, в края на 60-те Джими е един от идолите на либерално настроената младеж, която яко протестира срещу войната във Виетнам и нарушаването на човешките права.
Албумите с триото му Jimi Hendrix Experience (горе) се продават в милионни тиражи, а всички популярни бели момчета, от Бийтълс до Ерик Клептън, се скъсват да се кланят в интервютата си пред Хендрикс. На концертите му обаче често се появяват представители на Черните пантери – радикална организация, която се бори се за правата на афроамериканците (по-късно Тупак също е членувал в нея). “Чувствам присъствието им на концертите. Това е по-скоро духовно, а не физическо усещане”, казва Джими през ноември 1969. Попаднал под тяхно влияние, той прави серия крайни, бунтарски изказвания, в които
намеква за въоръжена борба на Черните пантери с правителството
Подобни политически изявления от страна на мега влиятелен черен музикант, наред с участието му в антивоенни концерти и протестното му изпълнение на химна на Щатите на Уудсток, привличат вниманието на ЦРУ – а там, уви, на практика разполагат с неограничена власт и точно в този период никак не си поплюват.
Президентът Ричард Никсън на свой ред е доста изнервен от непрекъснатите митинги и призиви за мир и заедно с шефа на ЦРУ Ричард Хелмс стартира Операция “Хаос” – секретен проект, който цели да неутрализира “рискови” организации като Студенти за демократично общество и Черните пантери, както и популярни личности, които биха могли да тласнат общественото мнение в антиправителствена посока. Благодарение на прибързаното си асоцииране с Пантерите,
Джими отговаря на всички критерии за потенциална мишена на ЦРУ
Доказателства за нездравия интерес на американското правителство към китариста могат да бъдат открити днес и в разсекретени документи на ФБР. Името на Хендрикс присъства в специален списък с хора, които “в случай на обявяване на извънредно положение трябва незабавно да бъдат неутрализирани”.
Моника Данеман (тук вляво), бивша немска фигуристка и последното по-сериозно гадже на Хендрикс, е с него в последните му часове. Тя разказва на полицията следната версия: в деня преди смъртта му двамата се разхождат из Лондон, вечерта отиват на парти, прибират се се, вземат приспивателни с малко вино и си лягат. На сутринта тя не успява да събуди Джими и вика линейка. Медицинският екип го откарва в спешното, а Моника тръгва с тях, за да разбере какво точно е състоянието на приятеля й. Малко след това й съобщават, че е мъртъв. Впоследствие разказите на германката претърпяват доста обрати и неясноти, но въпреки това следствието приема показанията й за достоверни. За ченгетата няма нищо странно – Джими Хендрикс, рокмузикант, известен със саморазрушителните си навици, просто най-накрая е прекалил фатално с барбитуратите и пиенето.
Един вид естествена, направо средностатистическа рокендрол смърт
Да, ама не. Информацията от разсекретените архиви на ФБР и обърканите обяснения на Моника Данеман карат друго негово гадже – Кати Ечингъм, и биографа му Стийв Роби да се разровят здравата и да пробват да разкрият истината за случилото се в лондонския хотел “Самарканд” в нощта на 17 срещу 18 септември. Двамата успяват да издирят докторите, оказали първа помощ на музиканта. От разговорите с Редж Джоунс и Джон Соор става ясно, че Моника не е била с приятеля си нито в хотелската стая, нито в болницата. Според експертизата на дежурния лекар в спешното, дробовете на Джими са пълни с огромно количество червено вино, сякаш не просто се е почерпил повече предишната вечер, а направо се е давил в пиене. Или е бил удавен. Съмненията за самоубийство, предизвикани от приспивателните в стомаха му, са основателни, но трудно доказуеми. Ако наистина е искал да умре, Хендрикс вероятно е щял да вземе примерно 30 хапчета вместо откритите 6 – горе-долу нормална доза за страдащ от безсъние човек. Проверявайки различни източници за евентуални мотиви за убийство, Роби и Ечингъм разбират, че няколко дни след смъртта на Джими е трябвало да започнат съдебни дела за финансови измами срещу дългогодишния му мениджър Майкъл Джефри.
Агентът на злото
Джефри се запознава с Хендрикс покрай ангажиментите си с Енимълс, чиито басист Час Чандлър открива таланта на Хендрикс в зачукан клуб в Ню Йорк, среща го с басиста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл (другите двама от триото Джими Хендрикс Експириънс, вече покойници, Мичъл почина преди два месеца – б.р.) и продуцира първите им два албума. Липсата на всякаква дисциплина по време на записите на третия и последен обаче – Electric Ladyland (1968) – отчайва Чандлър тотално и той оставя Джими в ръцете на Майкъл Джефри. Енимълс, бивши негови клиенти, го помнят като
“оня скапаняк, който съсипа групата и ни ограби”
С вечните си тъмни очила, дрезгав глас и сериозни връзки в мафията, Джефри прилича на класическа мутра. Преди да влезе в музикалния бизнес, работи за американското разузнаване, а след това е изпратен на мисия в Египет от английското. В деловите си отношения с Хендрикс бившият агент използва целия си арсенал от долни номера и съмнителни познанства, за да усложни живота му – изтощава го от пътуване с тежки графици на турнетата, кара го да пренася хероин в багажа, организира му вечерни посещения от мафиоти – ей така, да се види кой командва. Когато някоя от добре планираните ситуации излезе извън контрол, Майкъл Джефри уж се появява в ролята на спасител и веднага оправя нещата. Подлите маневри успяват да внушат на емоционално нестабилния Джими, че не може да живее без услугите на своя добър приятел и съратник. Джефри, естествено, обръща доверието на клиента си в пачки – с помощта на най-престъпните договори за звукозаписни права в историята на музикалната индустрия. Както сигурно се досещаш, Хендрикс изобщо не е в час с финансите, но по някое време дори той се светва, че му се полагат повече от 3% от приходите от албуми и турнета и иска незабавно да прекрати всякакви делови отношения с Джефри. Предстоящите съдебни дела и некомерсиалното звучене на новите парчета на Хендрикс (през 69-а той основава нова банда – Джипси Сън енд дъ Рейнбоус, очевидно за да си изпълни договора да свири на Уудсток, но оттам нататък проектът замира – б.р.) са съществена заплаха за бизнеса на неговия мениджър. С безскрупулното си поведение Майкъл Джефри недвусмислено показва, че е готов на всичко, за да спечели още. Освен необходимото спокойствие,
внезапната смърт на Джими би му донесла и... 2 милиона долара обезщетение от застрахователна полица!
На погребението на Хендрикс мениджърът се държи гузно, а скоро след това небрежно загатва за участието си в събитията на 18 септември в личен разговор с джазпродуцента Алън Дъглас. За съжаление Джефри не проговаря повече до 1973, когато загива безславно в самолетна катастрофа. Двете най-важни любовници преди края на Джими също млъкват без време. Девън Уилсън (тук най-вляво), красива проститутка, с която той спи малко преди смъртта си, губи дар слово след ефектно падане от 8-ия етаж на хотел, а изтощената от “шокиращи” интервюта Моника Данеман се скрива в някакво селце и води отшелнически живот в продължение на 25 години. Ден след като обявява, че ще разкрие нови подробности около трагичната смърт на Хендрикс, тя умира в колата си от задушаване с изгорели газове. В крайна сметка репликата на Джими “ще се задавя с гроздовете на гнева” (цитат от едноименния роман на Стайнбек), произнесена в документалния филм Rainbow Bridge (излиза посмъртно през 1972, разправя за един негов концерт) дълго време минава за едва ли не пророческа – защото все пак официалната версия е, че е повърнал вино в съня си и се е задушил.
Днес обаче големите въпросителни си стоят – и след всичко разказано винаги ще споделяме мнението на друг китарен великан – Джон Маклафлин, че популярната трагична рокендрол-приказка за смъртта на Джими просто не е вярна и той е бил убит
Лебедовата песен
Band Of Gypsys е последният албум. Концертната плоча излиза преди смъртта му през 1970-а – записва я с новосформираното едноименно трио (Били Кокс – бас, Бъди Майлс – барабани), за да изпълни ангажимент към компанията Кепитъл Рекърдс
Мини Хендрикс-енциклопедийка
Леко безполезни, ала интересни фактиРожденото му име е Джони Алън Хендрикс, после баща му Ал му го сменя на Джеймс Маршъл (роден е в Сиатъл, щата Вашингтон, днес има цял негов музей там)
Първият Стратокастър, който запалва на сцената, впаследствие е продаден на търг за 500 хил. долара
Миналата година порно-гигантът Vivid издаде архивно видео, в което Джими с вещина чука две симпатични брюнетки
Прочутото групи Синтия Олбритън, наречена “Синтия Пластър Кастър”, щото голямото дело на живота й е да прави гипсови отливки на пенисите на велики рокаджии (взимайки мерките на живо, нали), започва с неговия
Ейс Фрийли от Кис и Леми Килмистър от Моторхед са били негови роудита
Първата обложка на британското издание на Electric Ladyland е групова снимка на 19 чисто голи жени. На американците това им идва в повече и там албумът излиза с психиделичен портрет на Джими. Самият той имал коренно различна идея за оформлението на албума – снимка на деца, играещи в Сентръл Парк, но никой не му обръща внимание
Почти никой в студиото не можел да издържа децибелите, когато Джими прослушвал и миксирал записания суров материал
