Останалото » Истории
|
Ужас по смирненски!Ню Смирна Бийч, Флорида, е рай за сърфистите и... акулите! С десетките трагични инциденти през изминалата 2008-а, 20-хилядното градче окончателно затвърди имиджа си на едно от най-опасните места за плажуване на планетата. Но това не спира да привлича нови и нови туристи!
 14 снимки 
|
В очакване на поредната двуметрова вълна, Алекс Згура забелязва, че нещо тъмнее непосредствено до дъската му. Решава, че става въпрос за пасаж дребни риби. Секунди преди да яхне вълната обаче, изведнъж му причернява от болка – толкова силна и пронизваща, че всичко, което 27-годишният дългуч успява да направи, е да изпищи “уот да фааак“. “Беше като студена стомана, която се врязва в плътта ти“, спомня си запаленият сърфист. Докато осъзнае, че си има работа с акула, свирепият хищник вече на два пъти е впил острите си зъби в прасеца му. При третата атака Алекс вече е напълно наясно колко сериозно е загазил, но няма идея как да се спаси.
Двуметровият звяр успява да откъсне част от крака му и започва да го размята победоносно във въздуха
Това обаче не е достатъчно. Акулата се връща, за да довърши безпомощната си жертва. Младежът се вкопчва в дъската с всичките си останали сили. След кратка борба на чудовището му писва и се оттегля, оставяйки питателната си закуска да плува в кърваво петно. През цялото време само на няколко метра от зловещата сцена, панирана от страх, се намира 30-годишната Оливия, приятелка на Згура. След като акулата си тръгва, сърфистката се впуска да окаже първа помощ. Гледката е покъртителна – мускули висят небрежно около щръкналата кост на прасеца на левия крак, а глезенът и стъпалото си плават самостоятелно край сърфа.
“Не си гледай крака, затвори очи”
моли тя своя приятел, докато дърпа почервенялата му сърф-дъска към брега, придържайки внимателно тялото за дъската. От спасителния патрул на плажа обвиват останките от станалия на пихтия крайник, като постоянно говорят на Згура, за да го държат в съзнание. “Бях убеден, че съм окей. В един момент обаче кракът ми изтръпна и кръвта просто бликна. Струеше във всички посоки. Вероятно се е скъсала артерия, помня, че изгубих невероятно много кръв“, спомня си Алекс. “Всичко започна да се върти и изведнъж изгубих съзнание“.
Згура е откаран в местната болница. Там го зашиват с цели 100 шева, след изключително сложна и опасна операция. Само месец след инцидента обаче 27-годишният дългуч се завръща на Ню Смирна Бийч. 2 неща са се променили от последния път – вече редовно сънува кошмари с акули тип “голяма бяла” и... се радва на незнайно до този момент внимание. Всички в сърфистките среди го уважават – непрекъснато го заговарят непознати, а и свалките стават значително по-лесно. “Когато в Ню Смирна поздравя някоя сервитьорка, тя ми отвръща нещо от рода на – абе, ти не си ли оня, дето го ухапа акулата?! Чувала съм за теб. Ето ти телефона ми”, усмихва се късметлията.
Мрачната статистика
През онази августовска сутрин Алекс Згура се записва под номер 18 в графата “жертви на нападение от акула в Ню Смирна Бийч за 2008-а”. 18 нападения за година са напълно достатъчни, за да помогнат на нюсмирненските акули да оглавят световната ранглиста, но следвайки максимата, че апетитът идва с яденето, те продължават да творят история! Седмица по-късно идва ред и на номер 19. Точно на толкова години е спасителят от един от плажовете, който решава да разпусне с плуване след края на тежкия работен ден. Единствената добра новина е, че той също оживява, както впрочем абсолютно всички жертви на агресивните акули край Ню Смирна Бийч. До края на сезона инцидентите стават 24, с което зверовете подобряват рекорда си от 2001-а (тогава са 21, а списание Тайм излиза с корица, озаглавена “Лятото на акулата”).
Хищниците нямат специални предпочитания към пол (и религия) – сред жертвите им има почти поравно мъже и жени, както и няколко деца.
Целият този ужас прераства в... чудесен бизнес
Почти от всеки магазин в района можеш да си купиш тениска с надпис “Аз оцелях след нападение на акула“. Голяма част от най-запалените сърфисти тук действително са имали вземане-даване с хищниците, но това изобщо не може да ги откаже. Джордж Бърджис, ихтиолог от университета на Флорида, твърди, че всеки, който системно се къпе във водите на Ню Смирна Бийч, поне веднъж през живота си е бил на не повече от 5 м от гладна акула. “Сърфистите виждат пасажите дребни риби, които очевидно ще привлекат акулите, и въпреки това не излизат от водата. Понякога дори забелязват самата акула в далечината, но решават да изчакат още една вълна. Знаят, че опасността ги дебне на по-малко от 100 м и въпреки това продължават!“, възмущава се с право човекът. “Понякога водата в Ню Смирна така гъмжи от акули, че спокойно може да се разходиш по тях стотина метра, без дори да се намокриш“ шегува се сърфистът-ветеран Бък Широуз. Но защо акулите избират точно Ню Смирна за трапезария? Отговорът е много прост – условията тук са идеални за размножаване. Екосистемата е уникална, а чудесна екстра е и вливащата се в Атлантика река Халифакс, която доставя на тепсия безброй малки вкусни рибки. Почти всеки ден в залива Понсе де Леон (баш свърталището на зверовете) бъка от рибари, плажуващи туристи и дечица, които газят смело в зеленокафявата разпенена вода. Не са един и два случаите, при които акули нападат туристи буквално на метър от брега! Въпреки това в района почти липсват предупредителни знаци – стърчат само няколко пършиви, едва забележими табели.
“Не искаме да плашим туристите, които харесват нашия плаж и се наслаждават на почивката си. Няма защо да предизвикваме съдбата“
оправдава се кметицата на Ню Смирна Бийч Сали Маккей. Джо Нолин, директор на комплекса Понсе де Леон, вярва, че нещата не са чак толкова страшни: “Цял живот карам сърф в Ню Смирна. Виждал съм акули хиляди пъти – и малки, и големи, понякога дори идва и най-страшната – голямата бяла. Когато преценя, че акулата е твърде едра, просто излизам от водата“. Друг местен, Скот Патерсън – 51-годишен спасител по местните плажове повече от 30 години, обяснява нулевата смъртност в Ню Смирна Бийч с факта, че повечето ухапвания са от по-дребни акули, не по-дълги от метър. “Сблъскват се със сърфиста, инстиктивно го захапват, но впоследствие осъзнават, че жертвата е два-три пъти по-голяма от тях самите и бързо се оттеглят.”
“Само няколко пъти сме имали нападения от голяма бяла акула и те по божията воля завършиха само с откъснати крайници“
Ихтиологът Бърджис обаче не е много съгласен. “Най-активна във водите на Ню Смирна е черноносата акула. Абсолютен мит е, че това са малки и безобидни акули. Напротив – размерът им често надминава 2 м и са доста агресивни“, обяснява той.
Все пак не липсват и случаи, в които жертвите съдят местните власти. “През 70-те имаше случай с някакъв тип от Охайо. Както си плувал, бил нападнат от акула. За лош късмет беше засегната артерия. Получи се кофти инфекция, кракът му гангреняса, а няколко месеца по-късно се наложи да бъде ампутиран под коляното. Мъжът реши да съди Волусия Каунти (окръгът, в който попада Ню Смирна), защото не бил уведомен за рисковете от плуването тук. Съдът прецени, че не носим отговорност за случилото се. Това бе едва втория ми сезон на пост, а вече бях започнал да се побърквам“, припомня си Патерсън с усмивка. През 2000-та 13-годишно момиче от Кентъки, дошло на почивка с родителите си, е жестоко нахапано по левия крак. И това дело, заведено от родителите, е загубено. В същото време хирургията на местната болница Бърт Фиш Медикъл Сентър е призната за една от най-добрите в САЩ за жертви на агресивни акули.
И докога така?!
Общественото недоволство срещу Ню Смирна Бийч се засилва с всеки следващ инцидент. “Какво правиш, когато всяка седмица акули нападат туристи на твоя плаж? Явно си доста дебелокож и свикваш, щото им прибираш парите”, гневят се местни медии на общинските власти. Патерсън обаче твърди, че общинарите осъзнават сериозността на ситуацията: “През 2001-а имахме средно по трима пострадали на ден. Стигна се дотам, че затворихме плажа. Абсолютен прецедент! Това обаче не решава проблема. Затварянето на плажа означава, че при повторното му отваряне той вече е обезопасен. А всички знаем, че това няма как да стане – все пак говорим за океан!“
Обичайните заподозрени
Най-опасните акули и техните завоевания през 2008-а! Добрата новина е, че ги няма по нашето Черноморие, а лошата – че нашето Черноморие вече никакво го няма!Голяма бяла акула (до 7 м)
Това си е звездата. Вдъхновила е филма Челюсти и в общи линии, като се сетиш за акула, се сещаш точно за нея
Голяма бяла на 2008-а: Една петметрова (не й знаем името), която убива 66-годишен старец на Солана Бийч в Калифорния
Синя акула (2-3 м)
Не си пада особено по хора, а и хората не си падат особено по нея – не става за ядене заради някъв отровен азот в месото. Иначе може да изплува 3000 км само за да се чифтоса, шаврантията
Синя акула на 2008-а: “Британски” представител на вида става първата синя акула, която атакува човек. Потърпевшият е английски рибар
Тигрова акула (6 м)
Известна и като “боклукчийската кофа на океана“. Яде всичко, което се изпречи на пътя й (дори чипс)
Тигрова акула на 2008-а: 320-килограмова, която изяжда американски сърфист в Икстапа, Мексико
Бича акула (3 м)
Има чаровен чип нос и може да живее навсякъде. Дори в плитка сладководна среда
Бича акула на 2008-а: Австрийски гмуркач става жертва на една кръвожадна в близост до Бахамите
