Мишмаш
|
Our own personal Jesus!Новият албум на Депеш Мод Sounds Of The Universe ни задейства като спусък – моментално си спомнихме, че не сме питали Дейв Гаан как гледа на звездната си съдба от висотата на мъдрите си 46 години
 2 снимки 
|
В средата на 90-те едва не умря от хероин и алкохол. Излиза, че сексът, наркотиците и рокендролът наистина са неразделни, а? Явно да. Животът ми щеше да е един безкраен празник, ако не си го съсипвах сам толкова пъти подред. Отраснах без баща, майка ми не изкарваше много, а бяхме четири деца. Буквално ставаше дума за оцеляване ден за ден. Не учех в най-доброто училище. Майка ми се претрепваше от работа на три места, но все пак успяваше да ни сготви всеки ден. Да си майка е най-тежката работа на света. Сега, като съм баща на три деца, мога да го кажа напълно сериозно
Като се замисли човек, да си рок звезда е доста трудна професия. Съвсем скоро пак ще скачаш по сцената и ще ревеш в микрофона пред 60-хилядни тълпи. Е, за тебе това може и да е все едно да пуснеш факс, обаче... Нищо подобно. Преди началото на всяко турне ме хващат нервите, все едно ми е за първи път. Чак към петия концерт успявам да се успокоя и да се съсредоточа върху изпълнението. Но шоуто ти изсмуква цялата енергия – като съм на сцената, се раздавам на публиката докрай. Не бива да се хвърляш обаче в тази енергийна яма, защото тя може да те погълне целия. На предишното турне три месеца ме нямаше вкъщи и не успях да видя децата си нито веднъж, ужасно ми липсваха. Дъщеричката ми, тогава на 7, ми звънеше и питаше: “Татко, колко пъти още ще трябва да си лягам, а тебе няма да те има?” А аз й казвах: “Още 48 пъти”
Как се чувстваш, ако публиката те приема по начин, който не си очаквал или с който не си свикнал? Мик Джагър ни е разказвал, че в такива мигове на разочарование му се налага да скача като орангутан по сцената, за да оправи ситуацията. За да размърдаш апатичната маса хора, ти трябва два пъти повече енергия. Джагър веднъж го бяха поканили да удари едно питие след концерта, при което той направо беше побеснял: “Ти явно не си забелязал какви ги върших на сцената! Да не мислиш, че след всичко това ще ида в някой клуб да се наливам до сутринта? Утре трябва да ставам в 8 ч. и да бягам 15 километра!” Трябва да се поддържаш във форма, за да не пукнеш – в това съм напълно съгласен с Джагър. Но не трябва и да се съсипваш от тренировки, защото иначе кефът от шоуто ще се превърне в задължение. Номерът е в баланса
Как разпускаш след последния акорд, след като наркотиците вече не са решение? Мотаем се 10-15 минути в гримьорната и обсъждаме как е минало всичко – неща от рода “видя ли онова момиче с плаката” и други подобни. След което предпочитам да се оттегля в тихо уединение
Enjoy the silence, а? Тишината и спокойствието днес ми доставят най-голяма наслада, да. Връщам се в хотела, взимам душ, вечерям, релаксирам. И по това време обикновено вече умирам за сън. Адреналинът в кръвта ми в такъв миг е на ръба да прелее, но не искам да му давам воля – трябва да намалиш оборотите, да презаредиш батериите. Защото на сцената няма време за мислене. Когато застанеш пред 60 хиляди души, концертът се превръща в нещо по-голямо от теб самия, и в това нещо няма място нито за дрязгите в групата, каквито винаги й приписват, нито за хленченето на Дейв, че твърде малко негови песни са влезли в албума и т.н.
Вече почти 30 години си в Депеш Мод. Как мислиш, дали след още 20 Дейв Гаан все така ще се мята по сцената и ще дере гърло? Времето няма милост към никого. Но ако ми е възможно физически и ако ми доставя същото удоволствие, защо пък не? В училище си мислех, че цял живот ще мия чинии. Не бях отличник и през цялото време зяпах през прозореца в очакване да започне истинският живот. Учителят непрекъснато ме питаше: “Мистър Гаан, споделете с нас какво толкова интересно се случва навън?” Винаги съм се досещал, че там стават много интересни неща
