Останалото » Истории
|
Чудовищен измамник!Бърнард Лорънс Мейдоф е велик фараон! В продължение на десетилетия мазното чиче претака в пирамидата си кинтите на едни от най-видните финансови хищници и дърти еврейски лисици в САЩ, та чак до миналия декември, когато фиестата свърши. Maxim-история и половина! Радвай се, че не си супербогат, сега щеше да плачеш
 17 снимки 
|
Според един стар виц мъжът може да стане милионер след сватбата си, ако преди това е бил милиардер. Бърни Мейдоф не се е женил за никого от клиентите си, но съумява да постигне подобен резултат: бавно, методично и със сатанинско лицемерие превръща милиардерите в милионери (или последни прошляци), докато вдига тостове на сватбите им, изтяга се по техните яхти и ги бие на голф. Ние в Maxim просто не знаем къде да си денем ръцете от възхищение. Евалата, Мейдоф!
Лицето М.
Подобно на другия мегабогат Бърни – Екълстън, и Мейдоф се издига от нищото, което оставя отпечатък върху целия му живот. Роден (1938) и израснал в нюйоркския Куийнс, Бърнард е дете на еврейски емигранти с полско-австрийски корен, което драпа към успеха със зъби и нокти. “Успех” на стойност около 65 млрд. долара, както става ясно при ареста му през декември 2008 – постигнат не само и не толкова на борсата, колкото чрез почти магьосническата му дарба да жонглира с човешката психика.
През 1960-а Мейдоф завършва недотам престижния Хофстра Юнивърсити в щата Ню Йорк, специалност политически науки. Същата година той и съпругата му Рут, която вече е брокер в Манхатън, основават фирмата Bernard L. Madoff Investment Securities LLC с капитал от 5000 долара, които голобрадият Бърни заработва като спасител на басейн в Лонг Айлънд. Неоценима помощ отначало му оказва тъстът Сол Алпърн, който не само подпомага младите с 50 хил. долара (това впрочем го твърди Мейдоф, така че е съмнително), но и вкарва в употреба всичките си контакти на експерт-счетоводител, за да им осигури клиенти. Фирмата на Мейдоф първа в Ню Йорк изцяло компютризира документооборота си, давайки мощен тласък на електронната търговия с акции. Системата за разпространение на котировките, която използва, по-късно ще се превърне в известната фондова борса NASDAQ, на която Бърни доста години е шеф.
Някак горчива е иронията в това, че безспорно най-мащабният измамник в историята винаги го играел стабиляга, по-точен и почтен от швейцарски банкер; още по-удивително е, че състоятелни еврейски лисици като Норман Ливай и Карл Шапиро, както и известни филантропи от ранга на Ели Визел (носител на Нобелова награда за мир) дълги години го имат едва ли не като член на семействата им. Всъщност, как не – фирмите на Мейдоф (той основава и Cohmad Securities заедно с Морис Кон) в продължение на десетилетия им осигуряват 10-12% годишна доходност, постоянна като изгрева на слънцето. Бърни звучи и изглежда толкова благонадежден, че магнатът по недвижимостите Ливай и “кралят на конфекцията” Шапиро, Визел, Стивън Спийлбърг и ред други въшливи от пари чифути му поверяват фондациите си плюс голяма част от другото имущество. Ливай дори го обявява за изпълнител на завещанието си, който да помогне на децата му Джийн Ливай-Чърч и Франсис Ливай в управлението на активите. Бърни е известен и с благотворителните си инициативи – особено борбата срещу левкемията, която подема след смъртта на племенника си Роджър през 2006. Един любопитен факт, на който никой не обръща внимание до “Големия срив” от 11 декември 2008 – фондацията, на която Мейдоф прави най-големи дарения, Lymphoma Research Foundation, така и не влага пари при него.
Всъщност да инвестираш при Бърни почти от самото начало е сякаш си хванал Господ за връхната дреха: наясно с недоверчивостта на еврейските богаташи и семейния принцип, на който повечето от тях развиват бизнеса си, Мейдоф така подрежда нещата, че клиентите едва ли не го молят на колене да вложат пари в неговите фондове, а встъпителната сума се определя в зависимост от състоянието на конкретния кандидат. Хитрецът постига това благодарение на репутацията си – в ловните му полета, каквито са голф-клубовете из Флорида (главно Palm Beach Country Club) и ресторантите в Аспен, стожери на еврейската общност като Шапиро се кълнат, че Бърни е “златна кокошка”.
Междувременно Бърни не се лишава от нищичко – къщи в Монтоук, щата Ню Йорк, Палм Бийч и Антиб, апартамент в Манхатън, пълен с произведения на изкуството, две яхти и частен самолет. Хората, които го имат за финансов гений обаче и не подозират, че всички тези неща реално са платени с техните пари. Схемата е желязна: докато клиентите му се изживяват като почти затворен клуб на богопомазани, постъпленията са сигурни, парите им се олихвяват в Chase Manhattan Bank и само от време на време (след продължителни врънкания) в клуба тържествено влиза някой нов льольо, обикновено роднина или приятел на дългогодишен клиент. Наште “фараони” от зората на демокрацията като Соломон Анжел и Капустин могат единствено да лъскат поръчковите обувки на Бърни – все пак той мами крупни еврейски бизнесмени години наред!
Е, кой е този Бърнард Лорънс Мейдоф? “Страда от раздвоение на личността”, твърди Стивън Рейвън, директор на лондонския му офис, и добавя, че не е и подозирал за фалшивото сметководство и прочие машинации на боса. Можем да приемем, че личността на Мейдоф е раздвоена и в друг план – той се държи по коренно различен начин вътре в семейството си, с хората, по-ниско от него на социалната стълбица, и с милиардерите, които в крайна сметка омайва. “Има обсесивно-компулсивно разстройство”, твърди Джулия Фенуик, също от лондонския клон на фирмата. “Контролът и върху най-дребни детайли го вълнува най-много”. Въпреки разните раздвоения и разстройства, или пък тъкмо заради тях, Бърни ръководи блестящо своята пирамида над 40 години, заблуждавайки почти всички за почти всичко, почти през цялото време.
Ключовите думи, довели до падението (и повлекли сума драми след себе си), са “алчност” и “криза”. Алчността е двупосочна – на вложителите, които вече са свикнали да получават невъзможните си дивиденти при всякакви обстоятелства, и неговата собствена: за да поддържа притока на свежи пари в структурата си, той оплита сериозни банки по целия свят – като HSBC, Santander и BNP Paribas. Числото на индивидуалните инвеститори в неговите фондове стига близо 13 500, а сривът на пирамидата е само въпрос на време; накратко, като при всяка пирамида, Бърни изплаща отчасти дивидентите на стари вложители със свежите пари на новите, а всичко останало върти като луд.
И преди ареста все пак е имало хора, на които персоната или финансовите резултати на Мейдоф са се стрували съмнителни – като например бизнесменът Робърт Чу, който със съжаление казва, че схемата на Бърни “изглеждаше твърде примамлива, за да е искрена”. Или Джойс Грийнбърг и Лаура Голдман, професионалистки в рисковите сделки на борсата, които представляват двете страни на проблема: Грийнбърг си пати от пълното доверие, което имала на Мейдоф (след като той, за да я зариби съвсем, в началото й изплаща цялата вложена сума до последния цент; Голдман пък не само че не се навива да му предостави пари през 2001, но и бие камбаната за всички, които имат такова намерение – истинско кощунство в очите на заслепените от Мейдоф. Принципно Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) би трябвало да предприеме мерки и при най-малкия сигнал, обаче нищо такова не се случва. Мейдоф дълго време е бил в нейния състав, а племенницата Шейна пък е женена за юрист на SEC, така че мудността на контролния орган е напълно обяснима.
Хари Маркопулос, специалист по финансови измами от Бостън, още през 1999 стига до заключението, че нито законово, нито математически нивата на печалбите в компаниите на Мейдоф могат да намерят обяснение – и алармира Комисията, но без абсолютно никаква реакция. Маркопулос продължава да работи по случая и през 2005 праща в SEC доклад от 20 страници, пълен с разобличаващи изчисления и озаглавен “Най-големият хедж фонд в света е измама”. Комисията този път се задейства, но толкова охлювно, сякаш е българска, и започва разследване, приключено през ноември 2007, без да бъдат повдигнати обвинения срещу Бърни. Парадоксално, но година по-късно думите, с които Мейдоф обяснява на синовете си какви ги е вършил цял живот, повтарят заглавието на доклада почти дословно–
“Всичко е една голяма лъжа”
През втората половина на 2008-а, в разцвета на кризата, Мейдоф все по-остро започва да усеща необходимост от живи пари, с които да покрива нуждата от кеш на клиентите си. Малко по-рано той дори предлага на Тръмп да инвестира при него, но безпогрешният нюх на Доналд го кара да отклони. Все пак има нещо нелогично в това гуруто Мейдоф, за когото рецесията от началото на 90-те изглежда не важи, да търси клиенти като някакъв новак.
На коледното парти на компаниите на Бърни (8 декември 2008) той е ухилен наркомански и пожелава на всички весели празници, макар че още тогава смятал да се предаде. На другия ден той нарежда преводи от 173 млн. долара като премии за персонала си, но синът му Марк с основание пита откъде са тези пари, след като даже не можем да платим дивидентите на вложителите, дееба. Нервите на Бърни сдават багажа и той, в присъствието и на другия син, Андрю, заявява: “Неплатежоспособен съм от години. Всичко е една голяма лъжа”. Арестуват го на 11 декември, ден, който се отразява на борсите досущ както 11 септември 2001 на оборота в Световния търговски център.
Списъкът на обвиненията срещу него е дълъг и неприятен почти колкото тази статия, но главните са измама с ценни книжа, подправяне на официални документи, пране на пари и лъжесвидетелстване. През март тази година Мейдоф се призна за виновен по 11 от тях, а разследването закова потъналите в пирамидата му средства на... 65 МИЛИАРДА долара! Басираме се, че даже праправнучетата ще са му благодарни, задето е гнил в затвора до смъртта си
Кукличката той!
Би ли дал 150 долара да си го имаш вкъщи?
Herobuilders.com, вече прочути с играчките-кукли Обама, Саддам и т.н., произведоха с характерната ирония и кукла Мейдоф – просто щото Щатите са пълни с полуидиоти, които колекционират екшън-фигурки, от Люк Скайуокър та до Бърни. Часовникът на ръката на куклата е с 24-каратова златна баня – оттам и стряскащата за играчка цена от 149,99 долара. Шефът на Herobuilders Емил Викале твърди, че Бърни-кукличките са в ограничена серия; ако интересът продължи, ще изпраскат още
Схемата “Понзи”
Ето го и бащицата на пирамидите
Чарлз Понзи (1882-1949), или по-правилно Карло Понци, е “кръстник” на всички схеми, при които е налице верижна измама и приходът на първоначалните инвеститори идва от парите на новите, а не от някакви реални икономически операции. Самият той не е открил принципа – просто го прилага със стъписваща ефективност. Понзи пристига в Америка през 1903-а с прословутите там петдесет цента в джоба, защото по пътя проиграва на карти останалите си пари. Веднъж стъпил в страната на лесните печалби (и лесните тъпаци), работи това-онова на дребно докъм 1919-а, когато взима заем от някакъв мебелджия на име Даниълс и основава The Securities Exchange Co. Компанията издава облигации, с които се задължава да плати за всеки 1000 вложени долара 1500 само след 90 дни. Сладурът набира огромно количество пари за нула време и в началото на 1920-а предоставя управлението на фирмата си на 18-годишната Луси Мартели, което само по себе си би изправило на нокти всеки разумен инвеститор. Колапсът на схемата обаче не идва от Луси или клиентите му, а поради мераците на Даниълс за 50% от дохода на Карло, въпреки че заемът възлизал едва на $200. Искът на търговеца замразява банковите влогове на пирамидата, започват проверки на данъчни и в резултат Понци е осъден на 5 години затвор. След освобождаването той продължава да упорства във финансовите машинации и в крайна сметка е депортиран в Италия. Умира в мизерия на 18 януари 1949 в Рио де Жанейро
Аферата на ХХ-и век!
Виж как да си купиш парижка кула и да врътнеш Ал Капоне
Преди Бърни Мейдоф да се превърне в синоним на “мегаизмамник”, най-известният тарикат в света като че ли беше чехът Виктор Лустиг (1890-1947) – мошеник от старата школа, за когото номера с фараонството е твърде ниска топка. Човек с изтънчени маниери и пет езика, Виктор е арестуван над 50 пъти само в САЩ. Неговият подвиг – продажбата на Айфеловата кула за скрап, заслужено остава в историята като “аферата на ХХ-и век”.
През май 1925 в хотел “Крийон” Лустиг, представяйки се за някой си граф дьо Марли, продава на търг на шестима предприемачи символа на Париж, уж от името на правителството. Мотивите за сделката са огромните разходи за поддръжка и състоянието на кулата, която едва ли не щяла да падне. Търга “печели” Андре Поасон – някакво парвеню, което се подлъгва, че така би извоювало престиж, а Виктор е толкова нахален, че си издейства и рушвет. Величествената измама остава без всякакъв отзвук, тъй като нито правителството, нито Поасон искат да се компрометират. Окуражен, Лустиг пробва отново, но този път няма балами и, заплашен от полицейско преследване, геният бяга в САЩ. Там става единственият човек, съумял да преметне... Ал Капоне! Постига го по най-елементарна схема: убеждава мафиота да инвестира в “абсолютно сигурна” сделка с акции за чудовищната тогава сума 50 000 долара, които щели да станат сто за три месеца. Безочието на Виктор не знае граници: след изтичането на срока той връща 50-те с обяснението, че сътрудниците му са го подвели и сделката не е осъществена. Големият Ал е дотолкова впечатлен от честността му, че му дава $5000 да се почерпи, а Лустиг спокойно ги добавя към тлъстата лихва, която е получил за тримесечието. Направо цар!
