Останалото » Истории
|
Давиде, ти си Голиат!Запознай се с Давиде Гуалтиери – автор на най-бързия гол в историята и нещо като Емо Костадинов на държавицата-тотален аутсайдер Сан Марино!
 4 снимки 
|
Давиде Гуалтиери вдига телефона, изслушва Maxim, докато му се представяме, и бързо ни прекъсва: “Търсите ме заради гола, нали?” Малко по-късно, когато се срещаме в магазина му за компютърна техника в центъра на Сан Марино, пуска и шега: “Откакто идваха от една японска телевизия преди няколко години, не са ме канили за интервю. Тъкмо бях почнал да се притеснявам”.
Голът, за който говорим, е най-великият в напълно невзрачната и лишена от голове футболна история на родината му – срещу Англия на 17 ноември 1993 (само час и половина преди Св. Емо да разпори Бернар Лама на Парк де Пренс, оле – б.р.). След него Давиде се превръща в абсолютно най-известния санмаринец. Докато ни развежда из красивия, осеян със средновековни сгради център на едноименния град, средно на всеки 30 секунди срещаме минувач, който го поздравява и го тупа по рамото. “Не бе, не са просто фенове”, смее се Давиде. “Мои чичовци, вуйчовци и втори-трети братовчеди. Тук всички се познаваме, на практика сме няколко рода”.
Голът в квалификацията за САЩ 94 Сан Марино-Англия на стадион Ренато Дал’Ара в Болоня (“по традиция не играем в Сан Марино, за да не ни идват футболни хулигани да ни чупят вкъщи”, обяснява героят) не е непременно красив, но пък се случва – внимавай! – в... осмата секунда (по-точно, според официалния доклад на делегата на ФИФА – 8,3 сек. след началния сигнал). Виж го в You Tube – до ден-днешен е най-бързият в историята на квалификации и световни първенства, а може би и изобщо в официален мач. Англичаните впоследствие бият с 1:7, но тъкмо заради гола на Давиде не се класират за световното. “Трябваше им победа със седем чисти гола и Холандия да падне. Моят гол изхвърли Англия от САЩ 94. Заради това и досега в Шотландия съм супер известен”, смее се Давиде. “Брат ми наскоро ходи на екскурзия в Единбург и хората, като разбрали, че е от Сан Марино, постоянно го черпили с бира. А като казал, че ми е брат, едва не припаднали!”
Тогава Гуалтиери е на 22 и като всеки футболист в Сан Марино, не е професионалист – учи компютърни науки, работи във фирма, а след работа обича да поритва с... националния отбор. “Най-интересното е, че това беше първият ми мач като титуляр и направо горях от желание да се докажа, все пак ни гостуваше не кой да е, а Англия. Бихме център, съотборниците ми си размениха няколко паса, а аз се втурнах напред по любимия ми десен фланг. Топката стигна до защитника Стюърт Пиърс и беше безнадеждно да се опитвам да му взема топката, но въпреки това се затичах като луд към него – той се опита да върне към Дейвид Сиймън, но ритна твърде леко, аз се шмугнах и я чукнах във вратата”.
Давиде допълва, че въобще не е осъзнал в коя секунда е паднал голът. “Толкова се радвахме! Гол срещу Англия! На полувремето бях убеден, че съм вкарал минимум във втората или третата минута – толкова съм бил превъзбуден.” Това е единственият му гол за Сан Марино, но според него е повече от достатъчен. “След мача си разменихме фланелките с Пиърс и бях много щастлив, защото той вече беше много известен, най-вече заради изпуснатата дузпа на полуфинала с Германия на световното в Италия 90.” Давиде си е запазил за спомен и изданията на няколко британски таблоиди от следващия ден, като най-много се радва на Дейли Мирър, който гърми от първа страница с бомбастичното в свой стил заглавие “Краят на света!” и снимка от гола.
Днес, 16 години по-късно, Сан Марино все още нямат победа. Ето и най-култовото, от което на Maxim му омекват коленцата: въпреки ранния исторически гол, футболистите на Сан Марино не празнуват след мача – защото по традиция се празнува само след мачове, в които са паднали с... не повече от 3 гола! “Загуба с 0:3 и по-малко я броим за победа, а до 0:5 за нас е равен” (т.е. 0:10 с Полша наскоро си е било загуба, както и да го погледнеш – б.р.), казва чистосърдечно Давиде. “Ние сме Сан Марино!” Гиганти!
