Останалото » Истории
|
Айде, бате, четиВодени от принципа “опознай циганина, за да го обикнеш”, спретнахме набързо историята на циганите в научнопопулярен формат. Tres шукарна статийка!
 13 снимки 
|
Индия е тяхната родина
Днешните цигани са потомци на няколко нисши касти, обособени в древна Индия някъде към 500-ата г. сл. Хр. Ако приемем, че кастите са нещо като вариант на съвременните профсъюзи, то наште мургави друзя са били членове на профсъюза на танцьорите, певците, акробатите, дресьорите и храмовите проститутки. Грубо казано, били циркаджии и артисти. И поддържали подобаващ начин на живот – пътували от град на град, като в периода на мусоните се връщали у дома, за да изкарат на топло лошото време, стягайки флейтите и кобрите си за следващия сезон. Тези странстващи артисти в различните райони на страната били наричани по най-различни начини; най-разпространеното название обаче било “люли” (понякога произнасяно като “лури”). Славата им се носела из целия Ориент. Канели ги дори китайските благородници, а в Персия ги считали за единствените що-годе прилични музиканти. “Персийският Омир”, поетът Фирдоуси, разказва през Х в. за това как от Индия са “внесени” 10 хиляди люли, които с песните и игрите си непрекъснато да услаждат живота на изпадналия в депресия местен властелин
По широката шир
Полека-лека люлите, номади по природа и призвание, плъзнали из целия Изток. С най-широко отворени обятия ги посрещнали в съседна Византия, където обаче не се вълнували особено от артистичните им заложби. На тъмнокожите имигранти империята предлагала работа в сферата на резбарството, медникарството, врачуването, билкарството и дори изработката на фини фереджета от конски косъм за красавиците от самаркандските хареми. Т.е. занимавали се с какво ли не. Социалната интеграция на люлите въобще не била проблем в онези древни времена – те охотно си плащали десятъка (а когато се наложи – и подкупа) и масово приели християнството, без да се дърпат. Старейшините на клановете им имали полезния навик при влизането в нов град да тичат с дарове при градоначалника – да не ги закача, докато лагеруват на негова територия
Рома
Не, не става дума за “вълците” на Тоти. Смята се, че от онези времена им остава и названието “рома”, с което сами се наричат, и което означава... “византийци” (сиреч “ромеи”). По-либерален човек би казал, че имат известно право – все пак изкарват, чергарувайки, из Византия цели 500 години, чак докато тя пада под османците през 1453. Войната и новата власт пропъжда огромни маси ромско население из цяла Европа, особено Средна. Част от тях все пак остават на окупираните територии и охотно приемат исляма, продължавайки безгрижното си съществуване в сянката на полумесеца, вместо на кръста. Над главите на побягналите из Европа техни събратя обаче надвисват мрачни облаци
Кофти Средновековие
За разлика от Византия през Х в., Европа през XV в. изобщо не изпитва необходимост от странстващи и вдигащи врява кошничари. Там вече се развиват с пълна пара занаятите и земеделието, че дори и наченки на манифактура, а селяните например пазят със зъби, нокти и секири всяко късче дефицитна земя. Дори циганите да са имали желание да уседнат и да бъдат асимилирани, едва ли са щели да срещнат възторг. Разбира се, има и владетели, на които им е жал за тях. Германският крал Сигизмунд, например, щедро им предлага през 1435-а да нощуват из неговите владения, а френският Франсоа I (1515-1547) се обгражда с цяла циганска свита и нарича един от циганските вождове “свой най-добър приятел и брат”. Европейските аристократи от онези времена харесват ромите по същата причина, по която ги харесват индийските раджи и персийските шахове – заради изключителните музикални способности на този народ (точно така, по онова време вече изпадналата каста се превръща в народ; за “нация”, разбира се, и до днес им е рано). Тези способности оставят неизличимия си отпечатък както върху испанското фламенко, така и върху унгарския чардаш (да не говорим за югоизточната чалга, мама й дееба неприятна). Всичко това обаче не смекчава популярния лош образ на циганина в очите на европееца – ромите си остават едни не особено благовонни чергари. А в периода на установяване на централизирана административна власт чергарят е явление, с което трябва да се бориш. Да не говорим за цял народ от чергари – кошмарът на чиновника. Затова и животът на европейските цигани от XV до XVIII в. става безнадеждно трагичен. Въпреки че те вече приемат донякъде идеята за уседнал начин на живот, никой не им предлага земя даром. Особено актуални стават антициганските закони – забранява им се да купуват земя, да остават на едно място повече от 2 месеца и въобще да си пъхат носа в живота на съответното кралство. Някои закони дори не им оставят право на живот – през 1554 английската кралица Мария Тюдор (същата, “Кървавата”) издава указ да бъде наказван със смърт всеки циганин от мъжки пол на територията на кралството! Същата участ очаква и англичанина, дръзнал да укрива циганин. Аналогичен закон се приема през XVII в. и в Швеция, където единственият шанс на циганина да остане жив е да се запише в армията и да служи там... минимум 25 години! Към циганките отношението е далеч по-либерално – в повечето германски и славянски държави наказанията за тях се ограничават до бой с камшик, дамгосване и рязане на ушите. По думите на един съвременник, моравската или бохемската циганка към 40-ата си година вече била до такава степен обезобразена, че “трудно можел да се отгатне истинският й облик”. Нищо чудно, че циганите се оказват на дъното – извън закона те не разполагат с други възможности за интеграция освен в европейския криминален контингент. Така постепенно наред с музиката и танците техен основен поминък става конекрадството, фалшифицирането на пари и търговията с чужди вещи
Малко етимология
Думата “циганин”, с която се наричат наследниците на древните люли на редица европейски езици, произхожда от старогръцкото “асинганос”, означаващо “гадател” (връзката със заниманията на женската част от циганската общност е очевадна). И така, на всички славянски езици циганите са си “цигани” или “цигане” (с изключение на чешки – “чикани”), на немски са “цигойнер”, на италиански – “дзингари”, а на турски – “ченгене”, което си е пак същото. В някои страни циганите имат друго прозвище – “фараоновото племе”, което само по себе си е една романтична безсмислица, тръгнала покрай мургавия им тен и навика на циганските старейшини да разказват опашати лъжи – като тази, че древният им народ произхожда от земята на фараоните. (Разбира се, по времето на фараоните в Египет не е имало и помен от цигани.) Въпреки това другата дума, с която ги наричат в Европа, етимологически води началото си точно от “египтянин” – такива са английската “джипси”, френската “житан”, испанската “хитано” и разпространените в Южна България и Македония “гюпци” или “егюпти”. Както вече стана ясно, те самите (доста неоснователно) се наричат “рома”. А по отношение на всички останали народи са радикални космополити – за тях и руснакът, и средноевропеецът, и китаецът са “гадже” (“чужденец”, “чужд човек”). Не се чуди, съвпадението не е случайно – “гадже” е циганска заемка в българския език, макар и с видоизменено до неузнаваемост значение
Циганските барони
Разбира се, не става дума за аристократични титли и синя кръв (само за сини венци, хе-хе – б.р.). За да се ползва един цигански род с уважение, не е нужно той да е “древен” – важното е да се смята за “почтен”. А старейшината на катуна или табора се избира с гласуване. И по принцип го наричат не барон, а “баро” (“голям”) – оттук впрочем идва и нашето “баровец”, а не че баровецът е човек, който митка по баровете
Сексът и циганките
Тук нещата въобще не са такива, каквито си мислиш. Е, в Средните векове хубавите мургавелки с песните и танците си са правели впечатление на доста освободени в сравнение със забулените кадъни по харемите или с испанските закорсетени красавици, заключени зад тежките решетки на мавританските дворци. Освободени – да, но не и леснодостъпни. Известно е, че циганските певици, високо тачени в средите на руските предреволюционни “гаспада афицеры”, са гастролирали, придружавани от бабите си. И докато красотката пеела на хусарите кахърни романси или скачала вихрено по масите със запретнати шарени поли, старата вещица зорко следяла честта й да си остане ненакърнена. Сред руското дворянство са известни доста случаи на тайни бракове с циганки, явно сключени поради абсолютната невъзможност тези жени да бъдат притежавани другояче. Така например принц Олденбургски се жени за певицата от ресторант “Самарканд” Оля Шишкина, граф Сергей Николаевич Толстой (по-голям брат на титана Лев) – за братовчедка й Маша Шишкина, а княз Масалски – за 16-годишната ромска хубавица Домаша. За порядъчното циганско момиче сексът преди сватбата и днес си остава голям позор, няма значение какво си мислиш – обичаят с изнасянето на чаршафа след първата брачна нощ все още е актуален. Разбира се, в съвременна България вече е доста по-различно и ромските проститутки са твърде разпространено явление, но преди икономическата принуда на съвременния свят, циганката се е славела със завиден морал
Защо за циганина не е грях да се краде?
Мнозина роми искрено вярват, че осмата Божа заповед не се отнася за тях. По въпроса дори си имат специална стара (малко наивна според нас) легенда. Тя гласи, че когато разпъвали Иисус Христос, римляните наредили на циганин да закове гвоздеите, които били пет – по два за ръцете и краката и един за сърцето. Циганинът обаче откраднал петия гвоздей – онзи за сърцето – и така уж спасил за момента живота на Божия син. Затова от кръста Иисус опростил всички грехове на въпросния мангасарян и разрешил и нему, и на всички потомци да крадат во веки веков. Смята се, че преданието е възникнало в годините на най-усърдно преследване на циганите (т.е. след Ренесанса), когато те имали твърде малко алтернативи на кражбата като начин на препитание
Е как са оцелели все пак?
Онези, които ги мразят, биха казали – “ами като хлебарките, майка им мангалска”. Ние обаче не ги мразим. Това, че циганите са оцелели в родната си Индия, не е никак странно – строгото кастово общество е като рафт с плътно затворени консерви, които пазят и най-нищожния тамошен етнос/каста от асимилация. Но как са се изхитрили да оцелеят и да съхранят така специфичните си нрави и обичаи, пръснати по целия свят? Много просто – за разлика от евреите, те никога не са полагали особени усилия да се съхранят, лесно са приемали идеологията и религията на всяка нова “родина”, местните имена, местните езици. Трябва да са католици? Ми добре. Трябва да ходят войници? Окей. Трябва да метат улици или да влязат в ТКЗС-то? Нема проблеми, бате!
Според антрополозите причината циганите да не се претопят сред европейските народи е в това, че външният им вид, езикът и нравите са толкова различни от местните, че за бърза асимилация и дума не може да става. А за по-продължителна, която би отнела няколко века, на циганите обикновено не им е стигало време. Тъкмо разпънат катуна, и все ще се намери кой да ги напъди или да изреве: “Дръж мангасарите!” И може би именно в усещането, че “не са оттука и са за малко”, се корени и причината да няма жива сила, която да ги накара например да си платят сметките за ток. Което си е за бой, но нали ако си умен, трябва да разбираш естеството на явленията. Т.е. сега си прост бял пролетарий, но ако си политик, ще се промениш жестоко и ще се замислиш как да спечелиш стотици хиляди мургави гласоподаватели, въпреки непоносимото положение в провинцията с кражбите и убийствата. Просто държавата България, по политически причини и заради броя им, има супер сметка да ги толерира. Грозно, но факт
Факти!
На книжовен български си се казва “цигани”, а не “роми”, и това съвсем не е обида, аре фак ю ол с тая американска коректност! Както добре знаеш, го има в Нов правописен речник на българския език (БАН, 2002 г.) на стр. 954
Думата “бохем” е свързана с циганите от чешката област Бохемия и идва някъде от ренесансови времена; още тогава означава човек, който не мисли икономически в дългосрочен план, а гледа да върти кючека и да си пийва, пък утре – кучета го яли
Официално!
На 8 април 1971 в Лондон се провежда Първият цигански конгрес, на който волният чергарски народ си избира официален флаг и химн. Химнът е песента “Джелем, джелем”. Синият цвят отгоре на знамето е небето, зеленият отдолу – земята, а червеното колело от каруца не е символ на катунарския начин на живот, а също има дълбоки корени в “старата родина” – това е хиндуистка “чакра”, Колелото на живота
По света и у нас
Основните видове (без крадците, те не са обособени като клан)Кале
Това са испанските цигани. На тях било забранено със закон да се занимават със скитничество, в резултат на което се установяват в различни области на страната. Живеят в по-малките градчета, говорят свой диалект на базата на испанския и са работници по заводите и дребни занаятчии (както си спомняш, Кармен от текста на Проспер Мериме свива папироси в цигарена фабрика). Въпреки това вече над 500 години те не успяват да се претопят, най-вече защото се женят само помежду си
Люли
Средноазиатски цигани, най-разпространени днес из Узбекистан и Туркменистан. Изповядват исляма и по тази причина единствени практикуват многоженство – и докато за обикновения мюсюлманин полигамията е голям разкош, тъй като изисква издръжка не на една, а на две или три жени, то за циганина люли това си е изгодна икономическа политика. В това племе основните доходи за семейството носи жената, която обикновено припечелва с просия, врачуване и други, по-неприлични неща. При люлите е и любимият ни сватбен ритуал – на рамото на невестата окачват дисаги за събиране на подаяния и тя полага клетва да... храни мъжа си и да се грижи за него!
Синти
Немските цигани, които също като испанските са принудени от жестоките местни закони да се установят и да изоставят номадския живот. По този начин те успяват да проживеят доста дълго и стабилно да се размножат – през 30-те години на ХХ в. в Германия живеят около 400 хил. цигани. После обаче Хитлер избива към 90 процента от тях, щото според разбиранията на нацистката розенбергова евгеника циганинът е по-нечистокръвен и от евреин. Не им помагат нито немските фамилии, нито смесените бракове – смуглата кожа ги издава. Част от тях бягат в Русия. Днес обаче и в самата Германия има едва около 100 хиляди
Йерлии
Смятат се за най-многочислената ромска етническа група у нас, като общият брой на всички цигани в България официално е 370 хил., но според някои е поне двойно повече. Името на йерлиите идва от турското yerli – “роден”, “местен”. Сами се смятат за племе “с по-висок морал и по-модерен манталитет” в сравнение с другите цигани. Делят се на “даскане рома” (български цигани) и “хорахане рома” (турски цигани). Даскане рома са православни, след 1989 някои от тях доста масово се поддадоха на плъзналите американски пастори “кръстители” и приеха протестантството; хорахане рома са мюсюлмани. “Даскане” идва от “дас” – циганската дума за “роб”, с която те наричат всички славянски народи (смята се, че това е заради робското положение на християнската славянска рая в Османската империя). По занаят традиционно са музиканти, кошничари, калайджии, джамбази и подобни
Кардараши
Така наречените румънски цигани, мнозина от които живеят и в България. Името им произлиза от румънското “caldera” – “котел”. Традиционният им занаят е бакърджийството. Те са от най-типичните цигани, най-трудно се асимилират. Продължават да водят номадски живот на кланове, не притежават лични карти или паспорти и е много трудно да се установят някъде за постоянно. За сметка на това престъпността сред тях е много по-ниска в сравнение с другите групи цигани, защото властта на старейшините все още е много мощна. Търговията с наркотици също бива пресечена в зародиш, тъй като всеки вожд си пази своите хора от властите
Лудари
Наричат се още “рудари” и сами се определят като “власи”. Говорят диалект на румънския език. Според поминъка си са няколко подгрупи – урсари (мечкари), маймунари и лингурари (копанари). Последните правят копанки и дървени лъжици (откъдето идва и името им, от румънското lingura – “лъжица”). Доскоро урсарите обикаляха страната, но в момента са останали само две семейства, които практикуват мечкадарство, тъй като мечките им бяха откупени и интернирани в резерват "Белица" от природозащитната организация "Четири лапи"
Демирджии
В старозагорско, чирпанско и някои пловдивски села. Не говорят цигански език, християни са. Мислят се за истинските наследници на аспаруховите българи, без майтап
